РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пазарджик, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900177 по описа за 2022 година
Предявени са искове на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. В., област П., ул. „Н. В.“ **, чрез адв. П. от **, срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, за заплащане на сумата от 30 000
лева, представляваща остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер от 75 000 лева, настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие (ПТП) от 02.08.2019 г., по вина на В. Ф. И., управлявал л. а. О.
В., рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 24.10.2022 г. до окончателното плащане (л.
185), както и на сумата от 4 666.67 лева, представляваща мораторна лихва
върху обезщетението от 75 000 лева за периода от 24.11.2021 г. до 05.07.2022
г. (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 232 от
ГПК с протоколно определение от 05.05.2023 г., изменено по чл. 253 от ГПК с
определение № 179/05.05.2023 г. и протоколно определение от о. с. з. от
02.06.2023 г.), на основание чл. 86 от ЗЗД, както и на сумата от 56.55 лева
(след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 232 от ГПК
с протоколно определение от 05.05.2023 г.), представляваща мораторна лихва
за периода от 24.11.2021 г. до 05.07.2022 г. върху обезщетението от 908.98
лева за имуществени вреди /разходи за болнично лечение в периода 02-
05.08.2019 г. и 09-12.08.2019 г./, настъпили от същото ПТП, на основание чл.
1
86 от ЗЗД, по посочена банкова сметка с титуляр: адв. Р. П. в ТБ „****“ АД,
IBAN ****. Претендира разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 02.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището между ул. „Б. Ш.“ и ул. „П.“
е настъпило ПТП между л. а. Д. Л., рег. № ***, собственост на Агенция
„Митници“, управляван от служителя В. П. П.в и л. а. О. В., рег. № ***,
управляван от В. Ф. И., в резултат на отнемане на предимството на движещия
се по главния път л. а. Д., при което пострадал пътуващия в него ищец Г. Ч. -
причинена комплексна средна телесна повреда, подробно описана. Сочи се,
че с решение № 741/06.04.2022 г. на РС - П. по АНД № 912/2022 г. В. Ф. И. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и освободен от наказателна отговорност, на
основание чл. 78а от НК. На 11.10.2022 г. ищецът си е направил
допълнителни изследвания и се установило, че в действителност има счупени
4 ребра (VI, VII, VIII и IX) по средната лопатна линия вляво, а не 3 (VII, VIII и
IX) както било установено в СМЕ по наказателното дело. На 04.05.2022 г. е
отправена претенция до застрахователя по чл. 380 от КЗ за заплащане на
обезщетенията. Излага се, че след отправяне на 04.05.2022 г. на претенция до
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди, на 05.07.2022 г., т. е. в тримесечния срок по чл. 496, ал.
1 от КЗ, изтичащ на 04.08.2022 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от
46 665.19 лева, от които 45 000 лева за покриване на неимуществените вреди
и 1 665.19 лева за покриване на имуществените вреди, съгласно писмо изх. №
****** г. С платените 1 665.19 лева ищецът приема, че ответникът му е
заплатил обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 908.98
лева за направените разходи във връзка с престоя в болницата и лечението
му, респ. остатъкът от 756.21 лева представлява частично плащане по
претенцията за обезщетение за имуществени вреди, а именно неполученото
трудово възнаграждение, изчислено като разлика между трудово
възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ за временна
неработоспособност. Поради това, ищецът счита, че му се дължи остатък от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева - разликата
между платените 45 000 лева и претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от 75 000 лева, както и мораторната лихва върху
обезщетението от 75 000 лева за периода от 24.11.2021 г. до датата на
частичното плащане - 05.07.2022 г., които са в размер на 4 666.67 лева, ведно
със законната лихва върху 30 000 лева от датата на предявяване на иска -
2
24.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендира се и сумата от 56.55
лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 908.98 лева -
разходи за лечение за двата престоя в болницата, подробно описани, за
периода от 24.11.2021 г. до 05.07.2022 г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. З., е подал отговор на исковата
молба. Заявява, че дружеството е заплатило сумата от 46 665.19 лева, от които
45 000 лева за покриване на неимуществените вреди и 1 665.19 лева за
покриване на имуществените вреди, с което приема, че застрахователят е
изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване на пострадолото лице и
предявеният иск е изцяло неоснователен. При условие на евентуалност се
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради
непоставен обезопасителен колан от пострадалия Ч. Оспорва се, че
пропуснатата полза, изразяваща се в загуба на доход, поради временна
неработоспособност не е в резултат на процесното ПТП. Излага се, че
неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния
за лихви.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова
молба, в която се оспорват възраженията на ответника.
Няма подаден допълнителен отговор.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетения на 04.05.2022 г., респ. на 05.07.2022 г. ответникът е
изплатил на ищеца определена сума, с която последният не е съгласен. Искът
е предявен на 24.10.2022 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 от КЗ.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва по отношение на иска за неимуществени вреди представлява
материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД (за
3
разлика от останалите искове за мораторна лихва), поради което ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва, респ. началният период за същата
може да бъде променян в хода на процеса, без това да значи, че се изменя
иска - арг. от чл. 214, ал. 2 от ГПК.
Изменението на исковете под формата на намаляване на претенцията
по размер, респ. съкращаване на период, е допустимо, тъй като не се навежда
ново основание, нито се претендира друг способ за защита, а преклузията в
чл. 372, ал. 2 от ГПК не се отнася за искане за изменение на размера на иска
(в този смисъл Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
3160/2015 г., II т. о.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и водача
В. И. е сключена застраховка „Гражданска отговорност (ГО) на
автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП, както и че ищецът
е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал на 04.05.2022 г. с искане
за заплащане на обезщетения, респ. на 05.07.2022 г. ответникът е изплатил на
ищеца 46 665.19 лева, от които: 45 000 лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и 1 665.19 лева обезщетение за имуществените вреди,
от които: 908.98 лева за направените разходи във връзка с престоя в
болницата и лечението, а остатъкът от 756.21 лева за пропуснатите ползи от
неполучено трудово възнаграждение (л. 45-46).
По делото е приложено решение № 741 от 06.04.2022 г. по АНД №
912/2022 г. на РС - П., влязло в сила на 22.04.2022 г., с което В. Ф. И. е
признат за виновен в това, че на 02.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището на ул.
„Б. Ш.“ и ул. „П.“, при управление на л. а. О. В., рег. № ***, е нарушил
правилата за движение, а именно: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“ и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП: „ Пътен знак Б2 указва на водачите
на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“,
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“, и по
непредпазлИ.ст е причинил средни телесни повреди на Г. Ю. Ч., ЕГН
4
**********, а именно: счупване на лакътната кост на лява ръка в долна трета
с разместване, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв
крайник за около 3 - 4 месеца и счупване на три ребра вляво, по средно-
лопатъчната линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за
около 2 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, като съдът го е освободил от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание
глоба.
От третото за процеса лице - водачът В. Ф. И. е постъпило уточнение,
изискано по реда на чл. 192 от ГПК, че не е уведомявал застрахователя -
ответник за процесното ПТП.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р П. М. по
допуснатата съдебномедицинска експертиза, прието от съда за пълно,
обосновано и компетентно изготвено се установява следното:
Постъпил по спешност непосредствено след инцидента за лечение във
********при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П. в периода 02.08.2019 - 05.08.2019 г.
Поставена диагноза: травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема; множество счупвания на ребра, закрито; фрактура на лявата
лакетна кост в долната част, закрито. На базата на обективната находка и
проведените образни изследвания се приело, че ищецът е получил счупване
на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вляво, счупване на лакетна кост, порезна рана и
охлузвания по главата, охлузвания и по гръдния кош. Наложен
имобилизационен гипсов ръкав на горна трета на лявата мишница до
основата. На 09.08.2019 г. отново постъпва за лечение, поради оплакване от
болки и невъзможни движения на пръстите на гипсирания крайник. Нова
гипсова имобилизация на левия горен крайник. Изписан на 12.08.2019 г. На
11.10.2022 г. при рентгеново изследване на гръден кош се установило, че
ищецът е с консолидирани фрактури на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво по
скапуларна линия.
При личния преглед на ищеца по настоящата СМЕ, респ. за изясняване
на неговото състояние, е било направено компютърнотомографско нативно
изследване на гръдния кош на ищеца, което потвърждава, че от процесното
ПТП същият е получил счупване на четири ребра вляво (6-то, 7-мо, 8-мо и 9-
то), а не само три, както е било констатирано от наказателния съд. Експертът
пояснява, че при рентгенография е възможно да се установят по-малък брой
фрактури на ребра, отколкото в действителност, поради наслагването на
сенки в рентгеновия образ, наличие на хрущялни част, които са
5
рентгеннегативни и пр. За разлика от нея, компютърнотомографското
изследване е с много по-висока диагностична способност. Непосредствено
след получаване на уврежданията, медицинските манипулации, както и в
периода на раздвижване на ръката, пострадалият е изпитвал интензивни
болки и страдания, налагащи обезболяващи средства. Оперативно е
извършено открито наместване на счупената лява лакетна кост с вътрешна
фиксация с плака. След пълно костно срастване остесинтезните средства са
премахнати. Възстановяването при обичаен процес настъпва след около
четири - четири месеца и половина. Движенията в лакетната става са
възстановени напълно, но ищецът съобщава за чувство на стягане и дърпане в
областта на оперативния ръбец, който е с дължина от 9 см.
Множеството счупвания на ребрата са генерирали силна до нетърпима
болка при движение, дишане, кашляне, обръщане в леглото и пр. Довели са
до трайно затрудняване движението на снагата за период от около 3 месеца.
Постепенно интензитетът на болката е намалял. В момента ищецът е
възстановен напълно от понесената гръдна травма и няма оплаквания.
Временната неработоспособност вследствие на процесния инзидент е за
периода от 02.08.2019 г. до 23.12.2019 г.
За извършеното КТ изследване ищецът е направил разход в размер на
98 лева (л. 180), които претендира за заплащане като разноски за
производството.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Л. И. Р. дава показания, че са много добри приятели с
ищеца. Запознат е с инцидента. Твърди, че през деня е ходил да помага на
ищеца в дома му, който по това време е изпитвал силни болки в гърдите, не
можел ********* и т. н. Вечер майка му се прибирала от работа и тя поемала
грижите за ищеца. В един момент ръката му започнала да се подува. Оказало
се, че в болницата в П. не са наместили счупената кост на ръката правилно,
което наложило поставяне на шина /планка/ и нов гипс, като предвид
започналата пандемия от ковид и преустановяване на плановите операции,
ищецът бил с планката значително време. Ръката му била постоянно подута.
Изпитвал непрестанни болки от планката при опит да стисне нещо с ръката
си. Свидетелят твърди, че ищецът изпитвал ********. Планката е махната
през 2021 г. И към момента силата на лявата ръка не е възстановена. Станал
много предпазлив, винаги преди да тръгне някъде се оглежда.
Свидетелят Н. Г. Ч.а, майка на ищеца, дава показания, че знае за
6
инцидента. Твърди, че синът й бил лекуван в УМБАЛ „С. Г.“ в гр. П.. Бил в
много тежко състояние - със счупена ръка и счупени ребра. След изписването
от болницата се прибрал във В.. Тогава започнали проблемите с ръката.
Свидетелката се грижела основно за него. Когато започнала да ходи отново
на работа, Л. - негов приятел идвал да му помага. Твърди, че синът й не
можел да диша, не можел да спи, защото от болките в ребрата не можел да си
намери място, а и от шока от инцидента, тъй като ударът е настъпил от
неговата страна. Сочи, че ако не е бил поставеният колан, изходът е щял да
бъде друг. Направили консултация с ортопед, понеже ръката започнала да се
подува. След направена рентгенова снимка се видяло, че ръката е гипсирана
немърлИ. в „С. Г.“. Направена била нова операция, като била сложена планка.
Отново бил обездвижен. Когато са пътували с автомобил, ищецът се *******“
Направена била снимка на ребрата и тогава се разрбало, че счупените ребра
не били три, а четири. Поради ковид пандемията плановите операции спрели
и ищецът продължил да бъде обездвижен с металния уплътнител, който
държал двете стави и му пречел да се обслужва сам и да си движи ръката.
Малко преди май 2021 г. се засилили проблемите с ръката, като разрезът
който бил заздравял, започнал да се отваря от едната страна и да секретира.
Наложило се нова операция. Счупването било от китката до около лакътната
става. Останало ограничение на движението на китката. Продължавали
притесненията на ищеца, когато пътува с автомобил. Запазил бил снимката от
вестник „М.“ с потрошения автомобил. В момента работата му налага да
пътува често от С. до ** граница, до Б, до С.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: протИ.правно
поведения от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деяние и
вреда; вина (която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага при
доказване на претърпените вреди и причинната им връзка с поведението на
причинителя на увреждането - ответника; презумпцията не се отнася до
останалите елементи на фактическия състав); наличие на валидно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
7
застраховка „ГО на автомобилистите“; настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Според разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. С присъдата и с
решението по чл. 78а от НК фактическият състав на престъплението е
установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата
случая, има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд. С
решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг
въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, протИ.правността му и
за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността –
освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на
административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този
случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и
решението по чл. 78а от НК, с което е наложено административно наказание,
е приравнено на влязла в сила присъда (така мотиви към т. 15 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС).
Установеното в наказателното производство обвързва и гражданския
съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав на
престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила – Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3690/2016 г., IV г. о.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обвързващото действие
на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК по АНД № 912/2022 г. на РС - П.
се проявява по отношение на причинените на пострадалия от В. Ф. И. в
процесното ПТП вреди - средни телесни повреди (но не и спрямо
установените в решението брой счупени ребра, т. к. съставът по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2 НК не съдържа такова уточнение), протИ.правността на това
деяние (представляващо в случая и престъпление) и виновността на
деликвента И..
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
8
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличието към датата на процесното
ПТП от 02.08.2019 г. на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяна
загуба и пропусната полза), така и неимуществени (болки и страдания,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи
увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество, а
именно: установен деликт при съответно авторство (В. Ф. И.);
протИ.правност на деянието; вина; настъпили вреди (както неимуществени –
болки и страдания от травматичните увреждания, така и имуществени –
безспорно признати между страните разходи за лечение на ищеца в размер на
908.98 лева за престоя му в болница в периодите 02–05.08.2019 г. и 09–
12.08.2019 г.) и причинна връзка между деянието и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Възражението се основава на поведението на
пострадалия, който се твърди, че е пътувал без поставил обезопасителен
колан, което съответно ако беше направено, щеше да възпрепятства
причиняването на травмите.
Константна е съдебната практика, че е недопустимо приложението на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при
условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем (така Решение
№ 19/08.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г. IV г. о., Решение №
9
27/15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г. II т. о.). Доказването е пълно,
когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или
неистинността на съответно фактическо твърдение, т. е. да се създаде
абсолютна достоверност за дадения факт.
В случая ответникът не доказа твърдението си, че ищецът е пътувал по
време на настъпване на ПТП без поставен предпазен колан.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедлИ.ст, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на жИ.т
към датата на ПТП – 2019 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедлИ.ст, а е в
дисхармония със справедлИ.стта, определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият Г.
Ч., на относително млада възраст (почти на *** години към датата на
инцидента) е получил счупване на четири ребра вляво (съдът кредитира
СМЕ), счупване на лакетна кост, порезна рана и охлузвания по главата,
охлузвания и по гръдния кош. Три пъти е бил хоспитализиран във връзка с
лечението на травмата на ръката. Остесинтезните средства са премахнати,
като общият възстановителен период е отнел около четири месеца и
половина. Движенията в лакетната става са възстановени напълно, но съдът
кредитира оплакването на ищеца за чувство на стягане и дърпане в областта
на оперативния ръбец, последният с дължина от 9 см. Множеството
счупвания на ребрата са генерирали силна до нетърпима болка при движение,
дишане, кашляне, обръщане в леглото и т. н. за период от около 3 месеца. В
момента ищецът е възстановен напълно от понесената гръдна травма и няма
оплаквания. При определяне на обезщетението следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедлИ.ст в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на жИ.т към момента на увреждането –
2019 г. и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. Решение № 50109
от 11.10.2022 г. по т. д. № 1235/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. - ПТП 2019 г. - 5
счупени ребра; вертеропластика на прешлен с поставяне на костен цимент;
трайно увреждане на гръбначния стълб, с постоянно дразнене и болка - 80 000
лв.; Решение № 206 от 29.04.2022 г. по т. д. № 125/2022 г. на П.ския
10
апелативен съд - ПТП 2019 г., 3 счупени ребра; оперативното премахване на
разкъсана слезка, водещо до повишен риск от възпалителни, вирусни и
простудни заболявания до жИ.т; отчетена опасност за жИ.та на ищеца в
резултат на обилния вътрекоремен кръвоизлив - 65 000 лв.; Решение №
260131 от 29.09.2021 г. по т. д. № 130/2020 г. на ОС - П. - ПТП 2018 г. -
травматично счупване на тазовия пръстен, трайно затруднение на движенията
на двата долни крайника за около 9-10 месеца; открито наместване и
вътрекостна остеосинтеза на фрактурите с 2 плаки и 2 винта - 80 000 лв. без
съпричиняване; Решение № 298 от 06.11.2017 г. на П.ския апелативен съд по
в. т. д. № 491/2017 г. - ПТП 2015 г. - 3 счупени ребра, контузия на главата и
сътресение на мозъка, без съпричиняване – 20 000 лв.).
Настоящият съдебен състав приема, че паричният еквивалент на
понесените от ищеца доказани неимуществени вреди, търпени в установения
по делото период във връзка с получените телесни повреди, възлиза на сумата
от 65 000 лева, като след приспадане на изплатените от застрахователя -
ответник 45 000 лева, искът за неимуществени вреди се явява основателен за
сумата от 20 000 лева, а за разликата до 30 000 лева подлежи на отхвърляне.
Сумата се присъжда ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 24.10.2022 г. до окончателното плащане, така както е поискано (л. 185).
По исковете за мораторна лихва върху обезщетението за вреди:
І. В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
(аргумент от чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което
в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
11
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да
бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 04.05.2022 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, като се установи, че самият застрахован не е уведомил
застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който
на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е именно 04.05.2022 г., която дата следва да се приеме и за датата, от
която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.
На това основание, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди (в приетия от съда справедлив
размер от 65 000 лева) е установен в своето основание за периода от
04.05.2022 г. до 05.07.2022 г., като следва да се уважи за сумата от 1 137.50
лева, изчислен с онлайн-калкулатор, респ. следва да се отхвърли за разликата
над този размер до претендираните 4 666.67 лева и за периода от 24.11.2021 г.
до 04.05.2022 г., като неоснователен.
ІІ. По същия начин, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди - разходи за лечение (в приетия
между страните доказан размер от 908.98 лева) е установен в своето
основание за периода от 04.05.2022 г. до 05.07.2022 г., като следва да се
уважи за сумата от 15.90 лева, изчислен с онлайн-калкулатор, респ. следва да
се отхвърли за разликата над този размер до претендираните 56.55 лева и за
периода от 24.11.2021 г. до 04.05.2022 г., като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Съдът съобразява, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения е изменена и допълнена с
изменение, обнародвано в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., с влизането в сила на
което е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Разпоредбите на цитираната наредба имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на
наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
12
защита и съдействие за съответната инстанция, съобразявайки и чл. 38, ал. 2
вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие - така и
Определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на І т. о. При
това условие, минималното адвокатско възнаграждение се определя от съда в
размерите преди изменението от м. ноември 2022 г. (представеният договор
за правна защита и съдействие е от 30.10.2022 г.) и е в размер на 957.48 лева,
съобразно уважената част от исковете - чл. 78, ал. 1 от ГПК. На ищеца следва
да се присъдят и разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 от
ГПК в размер на 59.70 лева за направеното КТ изследване по СМЕ, също
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78,
ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по
чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (Решение №
311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение №
201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да заплати в полза на съда
такса за образуване на делото и разноски за двете експертизи в размер общо
на 1 731.51 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 150 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за правната помощ, като съразмерно на отхвърлената част от исковете,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 91.38 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
13
„Н. В.“ **, сумата в размер на 20 000 (двайсет хиляди) лева, представляваща
остатък от обезщетение за неимуществени вреди от 65 000 лева, настъпили в
резултат на пътно-транспортно произшествие от 02.08.2019 г., по вина на В.
Ф. И., управлявал л. а. О. В., рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 24.10.2022 г. до
окончателното плащане, както и 1 137.50 лева (хиляда сто трийсет и седем
лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
04.05.2022 г. до 05.07.2022 г. върху обезщетението за неимуществени вреди
от 65 000 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 15.90 лева
(петнайсет лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 04.05.2022 г. до 05.07.2022 г. върху обезщетението за имуществени вреди
от 908.98 лева - разходи за болнично лечение в периода 02-05.08.2019 г. и 09-
12.08.2019 г., настъпили от същото ПТП, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по
посочена банкова сметка с титуляр: адв. Р. П. в ТБ „****“ АД, IBAN ****,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 20 000 лева до претендираните 30 000 (трийсет хиляди) лева,
както и иска за мораторна лихва за разликата над присъдените 1 137.50 лева
до претендираните 4 666.67 лева (четири хиляди шестстотин шейсет и шест
лева и 67 стотинки) и за периода от 24.11.2021 г. до 04.05.2022 г., както и иска
за мораторна лихва за разликата над присъдените 15.90 лева до
претендираните 56.55 лева (петдесет и шест лева и 55 стотинки) и за периода
от 24.11.2021 г. до 04.05.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
„Н. В.“ **, сумата от 59.70 лева (петдесет и девет лива и 70 стотинки),
представляващи разноски по производството - КТ изследване по СМЕ,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на адв. Р. П., с личен № ********** в единния регистър на
адвокатите при ВАдвС, сумата от 957.48 лева (деветстотин петдесет и седем
лева и 48 стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Н.
14
В.“ **, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, сумата от 91.38 лева (деветдесет и един лева и 38 стотинки),
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 1 731.51
лева (хиляда седемстотин трийсет и един лева и 51 стотинки),
представляващи разноски по делото - такса за образуване на делото и
разноски за двете експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5
(пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15