О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………./04.02.2020 г., гр.
Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ВАРНА, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ромео
Симеонов
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело №2495/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК вр. с чл.64 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по
оспорване от Г.К.А. с адрес *** срещу Заповед № 2576/27.06.2019 г., подписана
от заместник-кмета на община Варна, с която заповед е отказано отписване от
актовите книги за общинска собственост на имоти, находящи се в м-ст „Малка
Чайка“ гр. Варна, както следва:
- 6 000 м²_ ид.ч. /съставляващи
парцел ІV бетонов резервоар с прилежащ двор и съоръжения/ от поземлен имот с
идентификатор 10135.5212.12, целият с площ 26 462 м² - частна общинска
собственост, предмет на АОС № 7455/19.06.2013 г.;
- 4 050 м² ид.ч. /съставляващи парцел
ІІ – двор със съоръжения/ от ПИ с идент. 10135.5214.2, целият с площ 116 285
м² – частна общинска собственост, предмет на АОС № 7196/23.11.2010 г.;
- 4 120 м² ид.ч. /съставляващи парцел
ІІІ – бетонова площадка – стопански двор за селскостопански и поливни машини с
метални клетки/ от ПИ с идент. 10135.5214.2 – частна общинска собственост,
предмет на АОС № 7196/23.11.2012 г.
С протоколно определение, постановено в
с.з. на 08.01.2020г. съдът е дал ход по същество на делото.
При извършената проверка съдът
установява, че жалбата-наименована искова молба, е недопустима с оглед следните
съображения:
С
нея се иска Заповедта за отказ за
отписване от актовите книги за общинска собственост на описаните по-горе имоти
да бъде отменена като незаконосъобразна. Доводите на ищеца, подробно изложени в
жалбата, се изразяват в това, че издадената от зам. Кмет на Община Варна атакувана
заповед е незаконосъобразна, тъй като той по закон нямал право да се произнася
по дела, поради това, че съществувал фактическия състав на административни
действия и бездействия по чл.1 от ЗОДОВ и защото безспорно били налице вреди по
хипотезата на чл.4 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена последица от
вредоносни действия, бездействия от този според ищеца порочен,
незаконосъобразен и нищожен административен акт. Излагат съображения, че са
налице предпоставки за деактуване на
процесния имот и отписването му от актовите книги на общинската собственост.
В с.з. процесуалният
представител на ответника – кмет на община Варна, пледира, че жалбата/исковата
мобба/ е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Счита, че
обжалваната заповед не представлява индивидуален административен акт по см. на
чл.21 от АПК, а е вътрешноведомствен акт и той не подлежи на обжалване. Претендира
за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение
Варненският
административен съд, VІІ–ти състав, като се запозна с доводите на страните, и
като взе предвид, че съдът следи служебно за допустимостта на жалбата, с която
е сезиран, намира следното:
Жалбата-наименована
искова молба, срещу изричен отказ на кмета на Община Варна е процесуално
недопустима, тъй като е отправена срещу акт - изричен отказ да бъде деактуван
недвижим имот, който не е годен да бъде предмет на съдебен контрол, т.е. налице
е липса на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата,
съгласно чл. 159, т. 1 от АПК.
Производството
е започнало по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗОС с подаване на молба-заявление от
29.03.2019 г. за деактуване на имот, за който има издаден Акт за общинска
собственост. Молбата е подадена от Г.К.А. до компетентния за това орган – кмета
на община Варна. В производството е възникнал спор за материалното право,
поради което молителят е уведомен с писмо рег. № АУ032101ВН от 23.04.2019г. ,
че с оглед чл.64 ал.2 от ЗОС споровете за матерлиално право се решават по
съдебен ред.
Съдът приема,
че за да е налице изричен отказ, подлежащ на оспорване по съдебен ред, е
необходимо да са налице следните предпоставки – искането да е за издаване на
индивидуален административен акт и да е отправено до компетентен орган. В
настоящия случай, предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОС, а и това
обстоятелство не е спорно между страните, съдът счита, че искането е отправено
до компетентен орган. Не е налице другата предвидена предпоставка за
квалифициране на произнасянето на органа като изричен отказ по смисъла на чл.
59, ал. 1 от АПК, а именно искането да е отправено за издаване на индивидуален
административен акт.
Съгласно чл. 5,
ал.1 от ЗОС Общината установява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост.
Тези актове нямат правопораждащ (конститутивен) ефект, а само констативно
(декларативно) действие, с което се обективира правото на собственост на
общината върху конкретния имот. Актът не е материалноправно основание за
съществуването на това право. Всеки правен субект, който претендира, че е
собственик на имот, по отношение на който има издаден АОС, може по общия исков
ред да поиска от съда установяване на това свое право. Т.е. следва да е уважен
положителен установителен иск, предявен от претендиращия правото на
собственост.
В разпоредбата
на чл. 64, ал. 1 от ЗОС, е предвидено недвижимите имоти - общинска собственост,
неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които
е отпаднало, да се отпишат от актовите книги и да се върнат на собственика.
Съдът приема, че вписването, респ. отписването на даден имот в/от актовите
книги за общинска собственост е техническо действие, свързано с отчета,
регистрацията и ръководството на общинските имоти, което действие е възложено в
компетенциите на съответния кмет.
По своята
същност актът за отписването или отказа да се отпише представлява нареждане до
орган, подчинен на органа, издал акта, т.е. представлява вътрешнослужебен акт,
а за подобни актове съдебният контрол е недопустим, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3
от АПК. Макар и втората част на посочената разпоредба да дава възможност да се
оспорват такива вътрешно административни актове, с които могат да бъдат
засегнати права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица,
настоящият състав намира, че тази разпоредба не се прилага за актове, отнасящи
се до извършване на вътрешна административно-техническа дейност, каквато е тази
по деактуването на имоти от актовите книги за общинска собственост. Т.е.
актовете по деактуване нямат характеристиките на индивидуални административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Изложените съображения са намерили
отражение и в постоянната практика на ВАС, обективирана в Решение № 1855 от
19.02.2015 г. по адм. д. № 8048/2014 г. на ВАС, III отд.; Решение № 10 от
2.01.2014 г. по адм. д. № 1256/2013 г. на ВАС, III отд.; Определение № 10661 от
16.09.2009 г. по адм. д. № 8627/2009 г. на ВАС, III отд.,; Определение № 3349
от 12.03.2009 г. по адм. д. № 14621/2008 г. на ВАС, III отд.,; Определение №
10897 от 24.09.2009 г. по адм. д. № 11484/2009 г. на ВАС, III отд. ;Решение
№5398 от 10.04.2019г. на ВАС ІІ0. и много други. Създадената константна и
непротиворечива практика относно липсата на белезите на индивидуален
административен акт по отношение на актовете по вписването и отписването на
имоти от актовите книги за общинска собственост, както и че същите не подлежат
на съдебен контрол за законосъобразност, подкрепя извода за неодопустимост на
настоящото съдебно производство. След като актът, чието издаване се иска, не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, то същото се отнася и за
мълчаливия отказ за издаване на такъв акт.
След като
липсва индивидуален административен акт, годен за обжалване по съдебен ред, то
е налице абсолютна процесуална пречка за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на жалбата, инициирала настоящото производство. В
изпълнение нормата на чл. 159, т. 1 от АПК същото следва да бъде прекратено.
С оглед
изложените съображения съдът приема, че подадената жалба-наименована искова
молба, против обективирания в Заповед № 2576 от 27.06.2019г., подписана от зам.
кмета на община Варна, изричен отказ да
деактува (отпише от актовите книги) имоти с идентификатори № 10135.5212.12
предмет на АОС №7455/19.06.2013г.; №10135.5214.2 предмет на АОС
№7196823.11.2012г.;№10135.5214.2 предмет на АОС №7196/23.11.2012г. находящи се
в м. “Малка Чайка“ на гр. Варна, постановен по искане с рег. № АУ032101ВН /29.03.2019
г. по описа на община Варна, е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство - прекратено.
С оглед
изложеното следва определението, с което е даден ход по същество на делото да
бъде отменено и да бъде оставена жалбата без уважение и съответно да бъде
прекратено производството по делото.
Предвид горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 08.01.2020г.
за даване на ход по същество по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.К.А. срещу Заповед №2576 от 27.06.2019г.,
подписана от зам. кмета на община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №2495/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: