№ 294
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502223 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 901672 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 3/2020 год. по описа на
Окръжен съд Благоевград, ГО, 7-ми състав е признато за установено по предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК, че И. Г. Н. дължи на Г. К. С. сумата от 50 000 евро въз
основа на споразумение от 29.09.2015 год., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по гр.д.№ 2339/19 год. по описа на РС Благоевград, като с решението
са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника И. Г. Н. с доводи за неправилност. Твърди се, че
решението е постановено по недопустим иск, тъй като разпореждането за незабавно
изпълнение в заповедното производство било отменено, а отделно от това в исковата молба
не било посочено от какво произтича претендираното вземане. Счита се, че съдът не е
разпределил коректно с доклада доказателствената тежест и не е могъл своевременно да
посочи доказателства. Оспорва изводите на съда, че процесното споразумение е основание
за уважаване на иска, тъй като то е недействително. Твърди, че задължението е погасено по
давност, като и в тази връзка са неправилни изводите на съда, че е налице прекъсване на
давностния срок с предявяване на иск, производството по който е прекратено. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск.
Въззиваемият Г. К. С. оспорва жалбата, като твърди неоснователност и моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи приложението на материалния закон досежно
наличие на предпоставките за дължимост на сумата, за които е налице издадена заповед за
изпълнение.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.79 от ЗЗД от ищеца Г. К. С. срещу И. Г. Н. с който е поискал от съда да признае
за установено съществуване на вземане срещу ответника в размер на сумата от 50 000 евро,
дължима въз основа на сключено споразумение от 29.09.2015 год. За събиране на вземането
си ищецът сочи, че е депозирал заявление по чл. 417 ГПК, като е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по гр.д.2339/19 год. по описа на РС
Благоевград, но в последствие разпореждането за незабавно изпълнение било отменено,
както и издадения въз основа на него изпълнителен лист. След депозиране на възражение по
чл. 414 ГПК от ответника, на ищеца са дадени указания за предявяване на иск относно
вземането.
Ответника И. Г. Н. оспорва иска, като твърди недължимост.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
По делото не се спори, че между страните на 29.05.2015 год. е сключено споразумение по
силата на което И. Н., като длъжник по изпълнително дело №88/2015 на ЧСИ В. и ответник
по гр.д.№132/2015 на ОС Благоевград признава, че към датата на подписване на
споразумението дължи на ищеца Г. С. сумата от 50 000 евро, която му е била предоставена в
заем, съгласно спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение от 08.01.2010 г.
Плащането на сумата е следвало да се извърши на два транша на 30.12.2017 г. и на
30.12.2018 г. Това споразумение е с нотариална заверка на подписа, но само по отношение
на И. Н.. В нотариалния печат е отбелязано различно от името на ищеца, но с удостоверение
на нотариус М. е удостоверено, че под регистрационния № на тази заверка в архивите се
установява заверка на подпис и на Г. С..
Поради неизпълнение на поетото със спогодбата задължение, Г. С. е депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 50 000 евра, по което е образувано
гр.д. № 2339/2019 г. по описа на РС Благоевград, по което съдът е уважил искането, но с
определение № 281 от 21.01.2020 г. по ч.гр.д.№24/2020 на ОС Благоевград, по жалба на
ответника е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е отхвърлено искането за
незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Поради постъпило
възражение на длъжника, РС Благоевград е указал на заявителя, че може да предяви
установителен иск за вземането си. Съобщението е получено от ищеца на 13.12.2019 г., а
исковата молба е подадена в ОС Благоевград на 10.01.2020 г., т.е спазен е срока по чл. 415
2
ал.4 ГПК.
Другите приети по делото писмени доказателства не установяват релевантни за спора факти
и обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат и ценят.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното по
очертаните от жалбоподателя въпроси.
Неоснователни са доводите на въззивника за нередовност на исковата молба и от там за
недопустимост на постановеното съдебно решение. Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от ищеца по реда на чл.422 от ГПК, след издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417, т.З от ГПК за сумата от 50 000 евро, представляващи
непогасен парично задължение. По жалба на И. Н., подадена по реда на чл.419 от ГПК, с
определение №281/21.01.2020г. по в.ч.гр.д. №24/2020г., по описа на Окръжен съд-
Благоевград е отменено единствено незабавното изпълнение на издадената Заповед.
Основанието за предявяване на установителния иск е именно твърдяното неизпълнение на
паричното задължение, отразено в процесното споразумение от 29.09.2015 год. На следващо
място сключената спогодба е действителна и е породила целените от страните правни
последици, като в тази връзка са неоснователни изложените доводи. По своята правна
същност спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е
средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията
между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е
такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за частичен отказ
от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение.
При договор за спогодба наличието на насрещни материално изразени престации между
страните не е задължителна част от неговото съдържание и условие за валидността му.
Както е посочил законът, при спогодба страните си правят взаимни отстъпки, релевантни и
за правоотношения извън спорния предмет и естеството и размера на тези отстъпки се
подчиняват единствено на свободната воля на страните. За сключване на спогодбата законът
не поставя изисквания за форма. Като неформална сделка, писмената форма служи
единствено за доказване съдържанието на направените от страните по нея волеизявления. В
този смисъл е безпредметно да се обсъждат доводите на нотариалната заверка на подписите,
при положение, че самите подписи, като изразяващи волята на страната не са оспорени.
Не са налице извършени от първоинстанционният съд процесуални нарушения досежно
изготвения доклад по делото, каквито възражения са релевирани от жалбоподателя. Съдът
коректно и в пълнота е разпределил доказателствената тежест между страните, съобразно
твърденията на всяка от тях.
Неоснователни са доводите за нищожност за споразумението поради липса на предмет и
основание. Видно е от приетите доказателства, че в т.1 от споразумението, сключено на
29.09.2015 г. изрично е посочено, че И. Н., с подписване на споразумението, признава, че
3
към датата на подписването дължи на Г. С. сума в размер на 50 000 евро, която му е била
предоставена в заем, съгласно спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение
от 08.01.2010 г..
Неоснователна е възражението и за погасяване на задължението по давност, доколкото се
установи, че същото произтича от спогодбата, сключена на 29.09.2015 год., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 02.09.2019 год., т.е. към този момент не е
изтекъл давностния срок по чл.110 от ЗЗД.
Предвид изложеното и при липса на ангажирани доказателства за плащане на задължението
съдът приема, че исковата претенция се явява изцяло основателна, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочената сума.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, решението на Благоевградския окръжен съд следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 3 200 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,
като съдът с не намира за основателно направеното възражение за прекомерност на
заплатения хонорар, тъй като същият е под определения размер, съгласно чл.7 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901672 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 3/2020 год.
по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 7-ми състав
ОСЪЖДА И. Г. Н. да заплати на Г. К. С., на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
3 200 лева, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4