Определение по дело №184/2019 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 221

 

                                                                                             гр.Варна, 03.04.2019 г.

 

                                                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на                         април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №184 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба от И.В.И. от гр.Варна, чрез пълномощник адв.В.Ж. против определение N 105/10.01.2018 г., постановено по в.ч.т.д.№1988/2018 год. по описа на ОС - Варна, с което е оставено без разглеждане възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК, депозирано пред ВРС на 06.11.2018 год., срещу заповед № 6712/2010 год. за парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11426/2010 год. на ВРС, 25-ти състав.                                   В частната жалба се излагат доводи незаконосъобразност на постановения съдебен акт и е направено искане за неговата отмяна и връщане а делото с оглед приемане на възражението.                                                                                    Насрещната страна „ОББ“ АД ЕИК * със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че възражението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.423, ал.1 от ГПК, поради което е недопустимо.                        За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:                         Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения.                                                       По смисъла на чл.423 от ГПК, в случай, че заповед за изпълнение не бъде надлежно връчена, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение, длъжникът който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд.                                                              От доказателствата по приложеното по ч.гр.д. № 11426/2010 год. на ВРС, 25-ти състав се установява, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, в полза на ОББ АД ЕИК 0* по заявление по чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6712/26.07.2010 год., с която е разпоредено на длъжника И.В.И. да заплати на заявителя сумата от 24 141.64 лева – главница, договорна лихва за забава в размер на 3 112.08 лева, наказателна лихва за просрочени главница в размер на 45.08 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и разноски по делото. С разпореждане № 31080/26.07.2010 год. е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.                                                                          От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20117180401198 по описа на ЧСИ Станимира Данова, по което на 11.04.2012 год. на длъжника И.И., чрз упълномощения от нея адвокат  Кинчи Конарова е била връчена ПДИ, ведно с приложено копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение.

Анализът на горепосочениите доказателства обосновава извода на съда, че жалбоподателката И. е узнала за заповедта още през месец април 2012 г., при връчването й чрез пълномощник, поради което подаденото на 06.11.2018 г., възражение по чл.423 от ГПК е много след изтичане на преклузивния едномесечен срок, поради което се явява недопустимо.                                                          ГПКС оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.

С оглед направеното от насрещната страна искане, жалбоподателят  следва да бъде осъден да й заплати възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.В.И. от гр.Варна, чрез пълномощник адв.В.Ж. против определение N 105/10.01.2018 г., постановено по в.ч.т.д.№1988/2018 год. по описа на ОС - Варна, с което е оставено без разглеждане възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК, депозирано пред ВРС на 06.11.2018 год., срещу заповед № 6712/2010 год. за парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11426/2010 год. на ВРС, 25-ти състав.

ОСЪЖДА И.В.И., с ЕГН ********** от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСАК БАНКА“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София сумата от 150 лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.  

           

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: