Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Рени Атанасова и в
присъствието на прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 5536
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 431, ал. 2, вр. чл. 313 и сл. от НПК.
С
протоколно определение от 17.08.2017 г., постановено по НЧД № 13929/2015 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 96-ти състав,
е оставено без уважение
предложението на ръководителя на Софийската районна прокуратура (СРП), за прилагане на принудителна медицинска мярка
по чл. 89 от НК, по отношение на М.М.С. – ЕГН - **********.
Срещу
посочения съдебен акт е подадена въззивна жалба от М.М.С., заведена в деловодството на СРС с вх. №
1065369/25.08.2017 г. по описа на същия съд. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат доводи, че
атакуваният съдебен акт е недопустим и незаконосъобразен, както и постановен
при съществени нарушения на процесуалните правила, действащото в Р България
законодателство, ХОПЕС и ЕКПЧ. Посочва се, че със съдебния акт се прикриват
беззаконията и съдебния произвол спрямо С., в резултат на които в продължение
на две години са били нарушавани основните му човешки права, гарантирани от
международните и европейски актове.
Релевират се доводи, че производството по НЧД № 13929/2015
г. по описа на СРС – НО, 96-ти състав, е образувано въпреки, че по досъдебно
производство № 2573/2013 г. по описа на РП – Стара Загора е постановено
окончателно съдебно решение – по ВНЧД № 1030/2014 г. по описа на ОС – Стара
Загора. Възразява се да бъде прието като доказателство по делото досъдебно
производство № 2573/2013 г. по описа на РП – Стара Загора, тъй като същото е
образувано и водено срещу неизвестен извършител, като С. не е бил привличан към
наказателна отговорност по същото, респ. – не е правен опит за доказване на
извършено от него общественоопасно деяние, каквито са
изискванията на чл. 89 от НК. Оспорва се приемането като доказателство на
жалбите, подавани от сем. И.и сем. Г., с които жалбоподателят имал имотен спор,
като се сочи, че за да бъдат годни доказателства същите, е било необходимо
подписалите ги пет човека да бъдат разпитани в процесуалното качество на
свидетели. Изразява се убеденост, че пред съда те не биха повторили твърденията
си, обективирани в жалбите. Възразява се срещу
обсъждането на заключенията на назначените и изготвени три съдебнопсихиатрични
експертизи по отношение на С., като се релевират
доводи, че същите са изготвени без да му е извършен личен преглед, въз основа
на твърденията в недоказани жалби, и в нарушение на установения ред за
изготвянето им, а третата – и без да е наредена от съдия. Оспорват се
заключенията на експертите, че жалбоподателят подлежи на лечение, тъй като е
извършил тежка агресия, като се твърди, че такава С. не е извършвал, не е бил
обвинен в това, а още по-малко е било доказано. Изразява се несъгласие с
отразеното в мотивната част на атакувания съдебен
акт, че С. не е съдействал на съда, като се сочи, че съвестта и законът не са
му давали възможност да съдейства на незаконосъобразните действия на съда.
Развиват се доводи, че след като съдът е приел, че след изминалия двегодишен
период, в който се е развивало производството, целта му се е обезсмислила, е
следвало изначално да не дава ход на делото, освен ако целта му не е била да се
упражнява терор над един неудобен журналист, какъвто е жалбоподателят.
Развиват
се аргументи, че в производството пред съда са допуснати множество нарушения на
човешките и процесуалните права на С., както и на гаранциите за справедлив
съдебен процес, изразяващи се в двукратно постановяване на принудително
довеждане на жалбоподателя, без да бъде правен опит да му бъде връчена
призовка; двукратно грубо и тенденциозно преправяне на протоколите от съдебно
заседание, отказ да бъдат внесени исканите от жалбоподателя поправки, мълчалив
отказ за аудио-визуален запис на заседанията, отстраняване на З.С.от съдебно
заседание; двукратно назначаване на служебни защитници на жалбоподателя,
въпреки неговото несъгласие и отказ да конституира като негов защитник М.С., в
резултат на което производството се е водело без С. да има защитник, с което е
поставена под съмнение справедливостта на процеса; двукратно задържане на С. за
извършване на стационарна съдебно-психиатрична експертиза, приравняващо се на
задържане под стража и нареждане на общодържавно издирване, принудило С. да се
укрива в дома си за период от една година, приравняващо се на домашен арест, с
което били нарушени правото му на свободно придвижване и правото му на труд.
Отправя
се искане за обявяване на всички действия на решаващия съд по даване ход на
делото, събиране на доказателства, обявяването му за извършител на криминални
прояви, назначаване и приемане на експертизи, принудителното му довеждане,
назначаването на служебни защитници, задържането му и обявяването за ОДИ – за
недопустими и незаконосъобразни, а искането на СРП за прилагане на принудителни
медицински мерки спрямо жалбоподателя – за недопустимо, като същото се остави
без разглеждане.
В
съдебно заседание, служебно назначеният защитник на предложеното за
принудително лечение и въззивен жалбоподател М.М.С. – адв. М. – от САК, заявява,
че предоставя на преценката на съда по-нататъшното развитие на делото.
Предложеното
за принудително лечение лице и въззивен жалбоподател М.М.С., редовно призован, не се явява и не изразява становище
по съществото на делото.
Представителят
на СГП моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен, а подадената въззивна жалба –
оставена без уважение, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно определение е съобразено с всички
доказателства по делото и е базирано на съдебно-психиатричната експертиза и
разясненията на вещите лица, в които се сочи, че след 2013 г. няма данни за
актуалното психично състояние на лицето. Пледира, че правилно първият съд е
преценил, че не е налице медицинският критерий за приложението на института по
чл. 89 от НК.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови атакуваното определение, първоинстанционният
съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства показанията на св. Г.И., Г.Г.и Д.Д., както и заключението на
назначените и приети като доказателства по делото КСППЕ, изготвена от в.л. К.и Б.,
КСППЕ, изготвена от в.л. К.и З., заключение на СПЕ, както и протокол за оглед
на местопроизшествие от 27.06.2013 г., които изцяло е кредитирал.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал,
съдът е приел от фактическа страна, че св. Г.И.И.и
предложеното за принудително лечение лица – М.М.С.,***.
Приел
е, че на 18.05.2013 г., С. написал с бяла боя по външната врата на имота на Г.И.символите
„89А“, като същия ден по-късно вечерта св. И.чул шум от разлята вода (течност)
и установил, че дворът му е изцапан с бяла блажна боя, и били изцапани част от
отглежданите в двора му растения.
Няколко
дни по-късно, на 24.05.2013 г., св. И.установи, че на входната врата на
обитаваната от него къща е положен допълнителен надпис „Жоро кавала“, както и „***“,
написани с бяла блажна боя.
На
30.06.2013 г. св. И.чул плисък от течност на двора си и установил М.М.С., който уринирал през оградата, разделяща дворовете им,
върху един от храстите, находящи се в двора на св. И..
С. направил оскърбителен жест със среден пръст, като св. И.направил снимки,
които предоставил на РП – Стара Загора.
На
11.07.2013 г. св. И.установил идентични действия на С., който отново уринирал
през оградата между дворовете им.
На
29.07.2013 г. С. влязъл в двора на св. Г.И.и Д.И.а и започнал да хвърля върху
земята и да чупи керемиди, които И.бил подредил в двора си, като тези действия
били забелязани от св. Г.Г..
На
следващия ден, 30.07.2013 г., около обяд, св. И.бил посетен в дома си от негов
познат – св. Д.Д., като докато си говорели, към тях
се приближил М.С., който се обърнал неколкократно към
тях с викове „***“ и „***“ и заявил: „Идва време, когато ще се разправя
окончателно с вас!“.
Вследствие
на посочените действия било образувано досъдебно производство № 763/2013 г. по
описа на 01 РУ – Стара Загора, в хода на което била изготвена СПЕ от 23.09.2013
г. с личното участие на освидетелствания М.С., която дала заключение, че
последният страда от „персистиращо налудно разстройство“. С оглед на това, с постановление на
прокурор при РП – Стара Загора от 31.10.2013 г., образуваното наказателно
производство било прекратено и била образувана преписка за налагане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК срещу С..
В
хода на производството за налагане на мярка по чл. 89 от НК били изготвени и
приети две КСППЕ, изготвени съответно на 10.12.2014 г. от вещите лица К.и Б.,
както и на 27.01.2016 г. от вещите лица К.и З., които дали заключение, че по
писмени данни са налице основания за даване на заключение, че освидетелстваният
страда от „налудно разстройство“, поради което е
необходимо провеждането на принудително лечение по чл. 89 от НК.
При
така установената фактическа обстановка СРС е преценил, от правна страна, че
предложеното за принудително лечение лице – М.М.С., е
осъществил общественоопасни деяния, изразяващи се в
хулигански действия – уриниране в двора на И., зацапване с блажна боя на
вратата и оградата на къщата му, отправяне на закани и обидни думи „***“ и „***“,
както и действия, изразяващи се в повреждане на чужди вещи – чупене на керемиди
и зацапване с блажна боя на настилката и оградата на къщата на И., които могат
да бъдат подведени от обективна страна под съставите на престъпленията по чл.
325, ал. 1 и по чл. 216, ал. 1 от НК. Същевременно е приел, че по делото не е
доказано по безспорен начин, че към датата на произнасянето му с атакувания
съдебен акт, С. все още страда от психично заболяване, което да налага постановяване
на принудителни медицински мерки спрямо него. Приел е, че производството по
налагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК е бързо производство,
което цели незабавно разглеждане на делото и постановяване на принудителна
медицинска мярка, като в контекста на продължилото две години наказателно
производство, се е обезсмислила неговата цел. Ето защо е оставил без уважение
предложението на ръководителя на СРП за налагане на принудителна медицинска
мярка по чл. 89 от НК по отношение на М.М.С., ЕГН - **********.
Настоящата
инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС,
изложени в мотивната част на постановения съдебен
акт, като намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства.
Настоящата
инстанция изцяло кредитира изводите на решаващия първоинстанционен
съд досежно личността на предложеното за принудително
лечение лице, неговата възраст и здравословно състояние, като прецени, че
същите са изградени въз основа на обстоен анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателствени средства, и в частност –
въз основа на съобщеното от св. И., приложените по делото писмени доказателствени средства досежно
заболяванията на С. и заключенията на назначените и изготвени КСППЕ.
Настоящата
инстанция намира, че заключенията на назначените спрямо С. две комплексни
съдебно психиатрични и психологични експертизи, изготвени съответно на
10.12.2014 г. от вещите лица К.и Б., както и на 27.01.2016 г. от вещите лица К.и
З., правилно са кредитирани от районния съд като обективни, ясни, пълни, точни,
компетентно изготвени и относими към предмета на
доказване, както и кореспондиращи със събраните писмени доказателствени
средства – материали по досъдебно производство № 763/2013 г. по описа на 01 РУ
– Стара Загора. Въз основа на същите безпротиворечиво
се установява, че към датата на освидетелстването на С., същият е страдал от „налудно разстройство“.
Що
се касае до актуалното здравословно състояние на С., следва да се посочи, че
действително пред първия съд не са събрани категорични данни, дали все още
страда от психично заболяване, което да обуславя налагане на принудителни
медицински мерки спрямо него. С оглед преодоляване на тази доказателствена
празнота, в хода на проведеното пред въззивния съд
съдебно следствие са приобщени към доказателствената
съвкупност представените от С. заверени преписи от медицинска справка №
144125/25.09.2017 г., издадена от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“
ЕООД, видно от която С. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ и
съдебно-психиатрично освидетелствуване №
33906/30.05.2016 г., издадено от ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков
– Бургас“ ЕООД, видно от което С. е психично здрав. Въз основа на така
събраните писмени доказателствени средства се
установява, че след 2014 г. С. не е диагностициран с
психично заболяване, изискващо принудително лечение. По-конкретно, назначената
и изготвена КСППЕ от в.л. К.и З. (т. І, л. 308 – 314 от съд. п-во пред СРС) е изготвена по писмени данни, като не е
извършвано освидетелстване на С..
Изцяло
следва да бъдат споделени и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на осъществените от предложеното за принудително лечение лице
– М.С., общественоопасни деяния, извършени в периода
от време от 18.05.2013 г. до 30.07.2013 г. и подробно описани в мотивната част на атакувания съдебен акт. Тези изводи са
формирани на по същество правилния и задълбочен анализ на събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на св. И.,
Г. и Д., и материалите по воденото досъдебно производство, които настоящата
инстанция намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани като единни,
еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради
което и за настоящия съдебен състав не възниква съмнение в тяхната обективност
и достоверност. По-конкретно, макар досъдебното производство да е било
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
както отбелязва и въззивния жалбаподател,
според настоящата инстанция няма пречка събраните в хода на същото доказателствени средства да се ползват като годни писмени доказателствени средства в хода на настоящото производство,
тъй като, от една страна, са събрани по надлежния процесуален ред, а от друга –
допринасят за изясняване на обективната истина. Въз основа на същите настоящата
инстанция прецени предмета и насочеността на предприетото от С. общественоопасно поведение, времето, мястото и механизма на
извършването му, и настъпилия общественоопасен
резултат от всяко едно от деянията.
В заключение следва да се посочи, че
първият съд е положил изключително сериозни процесуални усилия да събере
релевантните гласни и писмени доказателствени
средства, необходими за установяване на обективната истина. Събраните в хода на
проведеното съдебно следствие пред първия съд доказателствени
източници и способи на доказване, са в достатъчна степен пълни, ясни и взаимнодопълващи се, за да могат да се ползват от
инстанциите по същество при формиране на изводите им по фактите. Същите
позволяват формиране на еднозначни изводи по фактите – приетите от СРС в мотивната част на атакувания съдебен акт, които настоящата
инстанция не намира за необходимо да ревизира. Поради пълното съвпадение на
изводите на инстанциите по същество по фактите, въззивната
инстанция не намира за нужно да ги преповтаря тук в изложението си.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд намира, че изцяло следва да
сподели и правните изводи на първостепенния съд, че не са налице основанията на
М.М.С. да бъде наложена принудителната медицинска
мярка по чл. 89 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 89 от НК, по отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или
изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на
изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките,
ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически
диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в
специално отделение в обикновено психо-неврологическо
заведение.
В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че в периода 18.05.2013 г.
– 30.07.2013 г., предложеното за принудително лечение лице – М.М.С., е осъществил общественоопасни
деяния, изразяващи се в хулигански действия – уриниране в двора на И.,
зацапване с блажна боя на вратата и оградата на къщата му, отправяне на закани
и обидни думи „***“ и „***“, както и действия, изразяващи се в повреждане на
чужди вещи – чупене на керемиди и зацапване с блажна боя на настилката и
оградата на къщата на И., които осъществяват от обективна страна под съставите
на престъпленията по чл. 325, ал. 1 и по
чл. 216, ал. 1 от НК. Налице е, следователно, първият критерии за налагане на
принудителна медицинска мярка по отношение на същия, а именно – да е
осъществено общественоопасно деяние, което да е
обективно съставомерно по състав на престъпление от
НК.
От
заключението на назначените и изготвени КСППЕ по писмени данни, съответно на
10.12.2014 г. от вещите лица К.и Б., и на 27.01.2016 г. от вещите лица К.и З.,
безспорно се установява, че освидетелстваният С. е страдал от „налудно разстройство“, поради което е необходимо
провеждането на принудително лечение по чл. 89 от НК.
Същевременно,
по делото не е доказано по безспорен начин, че към настоящият момент С. все още
страда от психично заболяване, което да предпоставя
налагане на принудителни медицински мерки спрямо него. В тази насока първият
съд правилно е приел, че производството по налагане на принудителни медицински
мерки по чл. 89 от НК е бързо производство, което цели незабавно разглеждане на
делото и постановяване на принудителна медицинска мярка, като в контекста на
продължилото две години наказателно производство се е обезсмислила неговата
цел. Не е целесъобразно да се налагат принудителни медицински мерки близо
четири години след освидетелстване на лицето като страдащо от определено
заболяване, при липса на актуална информация за здравословното му състояние.
В
изпълнение на задълженията си за цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, съдебният състав прецени, че при постановяване на определението си
районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, на каквито сочи
жалбоподателя в подадените въззивни жалби. Не е
допуснато нарушение при даване ход на делото и при извършване на следващите си
съдебни следствени действия, и в този смисъл наведените в жалбата доводи въззивният съд намира за изцяло неоснователни.
Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на
предложеното за принудително лекуване лица – М.С., не е било нарушено в нито
един етап от първоинстанционното съдебно
производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи
законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на С. –
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени
искания, да се ползва от адвокатска помощ, както и възможност да се изказва
последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и
интереси. Вярно е, че С. е бил обявяван за двукратно постановяване на
принудително довеждане и настаняване принудително за изготвяне на СПЕ, но
посочените мерки за процесуална принуда, от една страна, са се наложили само и
единствено от процесуалното поведение на предложеното за принудително лечение
лице, а от друга – са приложени на законно правно основание и са се явили
законосъобразно и необходимо ограничаване на процесуалните права на лицето.
Не е допуснато процесуално нарушение и при събиране на доказателствените средства в хода на първоинстанционното
съдебно следствие. Доказателствените средства и
способи на доказване са събрани при стриктно спазване на процесуалния закон, а
по същество са обсъдени от районния съд в мотивите към постановения съдебен
акт. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от предложението на
ръководителя на СРП рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановеното определение решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране
на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата
и средствата за тяхното установяване.
Тъй като при
цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила или неправилно приложение на материалния закон, които да налагат
отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК,
Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 17.08.2017 г.,
постановено по НЧД № 13929/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 96-ти състав, с което е оставено без уважение предложението на ръководителя на Софийската
районна прокуратура за прилагане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК по отношение на М.М.С. – ЕГН - **********.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/