РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Ямбол, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330101627 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от В. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № ***, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие против А. М. Г. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ул.“***.
С молбата се твърди, че ответника е син на ищцата, който живеел в жилище
собственост на последната на адрес: гр.Я., ул.“***.
На 20.05.2025 год. молителката се прибрала от чужбина и опитала да влезе в имота си
в гр.Я., ул.“***, но не могла тъй като вътре бил ответника с голяма група хора от
***произход и в неадекватно състояние.
На 21.05.2025 год. молителката заедно с бившия си съпруг отново отишла до
процесното жилище като вратата му била отворена, а апартамента се намирал сина, който
бил заспал в кухнята, а в друга стая спали мъж и жена. Молителката поискала от сина си
същият да напусне жилището и, при което той започнал да я обижда, да заплашва, да крещи,
за отказва да напусне жилището. Служители на реда успели да се справят с буйстванията на
сина и като го извеждали няколко пъти, а той отново се връщал и продължавал да заплашва
и да крещи.
Твърди се че поведението на ответника възбудило у ищцата основателен страх за
живота и здравето и.
В съдебно за молителката в качеството на процесуален представител по пълномощие
се явява адв.С. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че от
1
събраните по делото доказателства с поведението си ответника представлява пряка,
непосредствена и последваща опасност за здравето на молителката, както и че ответника е
напълно неадекватен и от него може да се очаква всичко, а жилището за молителката има
сантиментална стойност. Иска се от съда да потвърди заповедта за незабавна защита като
приложи мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗЗДН, за срок от 18 месеца.
Ответника редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по
основателността на молбата, не ангажира доказателства по делото.
Съдът, като взе предвид твърденията на молителката и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си молителката представя Декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както и писмени доказателства.
Видно от представеното удостоверение за раждане ответника е син на молителката.
Видно от представения по делото нотариален акт № *** том ***, дело *** год.,
молителката е собственик на жилище.апартамент с административен адрес: гр.Я., ул.“***.
Видно от представените справки за съдимост, страните по делото са осъждани, като
ответника преимущества за престъпления против собствеността и държане на наркотични
вещества.
Видно от изисканата и приложена по делото медицинска справка от, страните не се
водят на отчет към *** кабинет на МБАЛ Я.
Видно от материалите съдържащи се по преписка *** год. на РУ МВР Я. се
установява че молителката действително е подала сигнал на тел.112, за това че в имота и в
гр.Я., ул.“*** е установила да живеят сина и още две лица и е искала същите да го напуснат.
Заявила че няма други претенции към тях, а синът и другите две лица са напуснали
апартамента при съдействието на органите на полицията.
По делото са събрани и гласни М. А. Г., видно от които ответника е *** свидетеля.
Когато В. се прибрала от А. в Б., помолила свидетелят да отиде с нея до апартамента на
ул.“***. Когато отишли установил, че в жилището са А. и още две лица /мъж и жена/, които
спели. След като събудили А., същият като видял майка си, станал агресивен, взел да
буйства, започнал да и вика: „За какво си тука? Какво искаш? Да се махаш!“. Налитал и
викал заплашително. Тогава се обадили на полицията, след два часа разправии, ги изгонили,
напуснали апартамента, а свидетелят сменил патрона като оригиналния ключ останал у
съпругата му. В. била уплашена, треперела, не знаела какво може да стане. А. употребявал
наркотици.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират с
писмените доказателства съдържащи се по преписка № *** год. на РУ МВР Я.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
2
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.5
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя както от събраните гласни доказателства, така
и от писмените такива съдържащи се по преписка *** год. на РУ МВР Я.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери за безспорно установено по делото, че на 21.05.2025 год., ответникът е
обиждал заплашвал и крещял срещу молителката, отказвайки да напусне по нейно искане
собственото и жилище, което представлява извършен от страна на ответника спрямо
молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН – психическо и емоционално
насилие, както и ограничаване правото и на собственост чрез агресивно вербално и
невербално поведение, което е имал спрямо молителката.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – В.
Г. Г., като по отношение извършителят на домашно насилие – А. М. Г., следва да бъдат
наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие и чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от девет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие насочен към нарушаване на установени етични и морални правила и
норми срещу родител.
Съдът намери, че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
3
насилие са нужни и достатъчни за да осъществят в пълен обем търсената закрила на
пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответника заповед за незабавна защита рег. № *** год., считано от 21.05.2025 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
Разноски не са претендирани от молителката, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на В. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № *** за извършен на 21.05.2025
год. спрямо нея от А. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА А. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо В. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.Я., ул.“***“ № ***.
ЗАБРАНЯВА на А. М. Г. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА В. Г. Г. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от девет месеца, считано от
21.05.2025 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, А. М. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – А. М. Г. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР Я.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок считано
от днес - 16.06.2025 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
4
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5