Определение по дело №422/2022 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 489

Гр. Стара Загора, 21.07.2022 г.

 

    Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година, осми състав:

СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                                

като разгледа  адм. дело № 422 описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, наименувана жалба, от С.М.К. ***, с която се иска осъждане на ответника Министъра на вътрешните работи гр. София да заплати на ищеца обезщетение по чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, равняващо се на три брутни заплати, изчислени към момента на прекратяване на служебното правоотношение със Заповед № 8121к-4640 от 06.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 28.06.2022 г.

В сезиращия процесуален документ се твърди, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена въз основа на заявление на ищеца, като не се оспорва нейната законосъобразност касателно прекратяването на служебното правоотношение. Заявената претенция се свежда до искане ответникът да заплати освен определеното със заповедта обезщетение по чл.61, ал.2 от ЗДСл, така също и обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл, в хипотеза при прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие - чл. 106, ал. 3, във вр. с чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл, ведно със законните последици. В уточнителна молба ищецът ясно е заявил искане ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл.

Съдът намира, че така предявената искова претенция не му е подсъдна. Съгласно чл. 124 от Закона за държавния служител, на административните съдилища са подсъдни споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност по реда на АПК и в зависимост от органа издал съответния акт.

Тъй като служебното правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие, искът по делото не попада в никое от предвидените основания по чл. 124 от ЗДСл. Претендираното вземане не е обусловено от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл. 125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер. Касае се за имуществен спор, който подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е съответния районен съд. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана напр. в Определение № 14 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3/2021 г., 5-членен с-в; Определение № 4 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 91/2016 г., 5-членен с-в, Определение № 43 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 28/2013 г., 5-членен с-в, постановени от смесени петчленни състави от съдии от ВКС и ВАС.

Предвид изложеното, и на основание чл.135, ал.2 от АПК, съдът следва да изпрати исковата молба на Районен съд Стара Загора за разглеждането й по компетентност, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 422/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Стара Загора.

Определението е окончателно.

 

СЪДИЯ: