ОПРЕДЕЛЕНИЕ
05.11.2020 г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №474 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.166, ал.3 от АПК, във връзка с чл.27, ал.8 от Закона за
подпомагане на земеделските производители.
Делото е образувано по жалба от „Минерал
Вилидж“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.М.б., общ.М. б., обл.Х.,
ул.“О.“ , подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №26/311/301/04/01, издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ .
С молба вх.№ 6447/04.11.2020г. жалбоподателят
e направил искане на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2
от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на обжалвания АУПДВ , допуснато
по силата на закона – чл.27, ал.8 от ЗПЗП.
В искането се излагат съображения, че от
предварителното изпълнение на АУПДВ на оспорващото дружество ще бъдат причинени
значителни и труднопоправими вреди. Твърди
се, че към настоящия момент въз основа на обжалвания АУАПДВ е образувано
изпълнително дело №*********/2020г. по описа на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Хасково и от дружеството е получена покана за доброволно изпълнение като
при липса на такова в 14-дневен срок, публичният изпълнител ще предприеме
действия по налагане на обезпечителни мерки чрез запори на банкови сметки,
вземания и движими активи, съответно възбрана на притежавано недвижимо
имущество. Сочи се, че предприемането на
такива обезпечителни мерки ще доведе
практически до спиране дейността на дружеството, която е една единствена, респ.
ще доведе до невъзможност за осъществяване на плащанията към доставчици,
невъзможност за погасяване на текущите задължения, невъзможност за изплащане на
задълженията към работници и служители. Налагането на запор върху банковата
сметка на дружеството щяло да доведе до спиране на плащанията по търговски
сделки, а до влизане в сила на АУАПДВ щял да изтече период по-голям от 6 месеца. От своя страна спирането на плащанията
за повече от 6 месеца било основание съгласно ТЗ за откриване на производство п
о несъстоятелност. Инвестицията за
построяване на къщата за гости била финансирана освен от ДФЗ и от банкова
институция като недвижимият имот, представляващ къща за гости „Минерал Вилидж“
бил ипотекиран в полза на банка, поради което насочването на принудително
изпълнение спрямо него се явявало основание за предсрочна изискуемост на сумите
по предоставения банков кредит. Сочи се също, че предвид разпространението на COVID-19 на територията на страната приходите на
дружеството са намалели, поради по-ниска посещаемост от очакваната за сезона ,
което от своя страна води и до трудности при изплащането на задълженията към
работниците и служителите, към доставчици и контрагенти по сделки. Запорът върху банкови сметки щял да доведе до
невъзможност за изплащане на възнаграждения на
работници и служители. Наред с това съгласно заповеди на министъра на
туризма от 17.03.2020г. и 20.04.2020г. били наложени ограничения на
туристическите посещения, а считано от 14.05.2020г. до 31.07.2020г. на
туристическите пътувания в страната и извън нея, което предизвикало рязък спад
в приходите от туристическа дейност за 2020г. в сравнение с 2019г.
Освен това, поради въведеното от
13.03.2020г. в страна извънредно положение и наложените в тази връзка
противоепидемични мерки, дружеството не осъществявало активна търговска дейност
в периода 13.03.2020г. – 30.09.2020г. През този период къщата за гости
генерирала единствено разходи, предвид обстоятелството, че бил запазен целият
персонал.
Пристъпването към изпълнение на
обжалвания щяло да доведе до преустановяване търговската дейност на
дружеството, респ. до прекратяване на сключените трудови и граждански договори.
Въвеждането на извънредно положение в
страната и свързаните с това ограничения на туристически посещения
представлявали нови обстоятелства, възникнали след издаването на АУПДВ. В тази
връзка се твърди, че с предварителното изпълнение на акта би се нарушил принципа по чл.6 ал.2 от АПК като се сочи,че
къщата за гости е основен източник на приходи за дружеството. Твърди се също,
че от м.октомври къщата за гости работи отново като са налице резервации за
бъдещи посещения. Излагат се доводи, че събирането на вземанията в условията на
разпространение на COVID-19 е
несъвместимо с принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, доколкото би
довело до невъзможност за продължаване стопанската дейност на търговеца. Сочи
се, че същевременно при изпълнение на акта след влизането му в сила не би се
достигнало до съществено затруднение, доколкото за обезпечение на вземанията на
ДФЗ служи изградената къща за гости.
С молбата се представят заверени копия
от договор за банков кредит, от покана за доброволно, справки за резервации за
къща за гости „Минерал Вилидж“ .
Съдът, като се запозна със жалбата, приложените
към нея документи и с документите от административната преписка по издаване на
оспорения, акт, намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество, и
основателно, по следните съображения:
Оспореният
АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл. 165 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила
от 28.06.2019 г., обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ
или от оправомощените от него длъжностни лица, актове за установяване на
публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Независимо дали тази
разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, то по силата закона, жалбата срещу
акта няма суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание.
Затова допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде
спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при
условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За
да постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспореният акт, съдът
следователно следва да установи
наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от
АПК-т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или
трудно поправима вреда. и това да са новонастъпили факти.
В практиката си, вкл. най –новата такава
- Определение № 11511 от 10.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2020 г., VIII
о. Върховният административен съд приема , че
при допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт
е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е значително и трудно
поправимо, поради което за всеки конкретен случай е необходимо извършване на
преценка относно наличието на предпоставките за спиране. За да бъде спряно
предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и
вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали са значителни. Наличието
или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със
съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и
финансово състояние, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни
новите финансови тежести.
Съдът намира, че в случая са налице
основания за спиране предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ.
Установява се действително, че срещу
дружеството- жалбоподател е образувано изпълнително дело №*********/2020г. по
описа на ТД на НАП като от публичен изпълнител на 14.10.2020г. е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение на задълженията.
Установява се също от приложения Договор
за банков инвестиционен кредит, №0019/203/23022016/23.02.2016г. , че
инвестицията за построяване на къщата за гости е била финансирана освен от ДФЗ
и от Уникредит Булбанк“АД. Видно от
договора, крайният срок за издължаване на главницата е 23.02.2026г. , а в полза
на банката е учредена договорна ипотека както върху недвижимия имот, в който е
изградена процесната къща за гости, вкл.и върху самата къща за гости.
Безспорно е , че наложената санкция е в
значителен размер спрямо получаваните от доходи от дейността на къщата за гости
с отпуснати средства по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ ОТ
ПРСР 2007-2013г. Към молбата за спиране на
предварителното изпълнение не се представят доказателства относно твърдението,
че е налице намаление в приходите от дейността на дружеството. Независимо от последното, следва в тази
връзка да се отчете, че през м. март 2020 г. в Република България е обявено
извънредно положение, а към настоящият момент е налице обявена извънредна обстановка с оглед усложнената и усложняваща се ситуация с броя
на заразени от COVID -19 лица. Тези
обстоятелства не са обсъждани в оспорения АУПДВ и се явяват нови за
производството и предвид размера на установеното публично държавно вземане са
достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпване на
трудно поправими или значителни вреди за оспорващия. Действително, свързаната с
предварителното изпълнение на АУПДВ /допуснато с чл. 27, ал. 8
ЗПЗП/
промяна в имуществото на адресата на акта е типична, предвидима и дължима
вреда, но обявяването на извънредно положение, респ. извънредна обстановка
променя обществено-икономическите условия, при които актът въздейства върху
правната сфера на длъжника и това рефлектира върху интензитета на увредата и е
основание тя да се квалифицира като тежка. Това засяга следващия от принципа на
съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ баланс на
изпълнението и с него биха се засегнали законните интереси на адресата на акта
в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта.
Предизвикваното с АУПДВ имуществено разместване ще причини тежки вреди за
оспорващата освен в контекста на обявеното извънредно положение и заради
значителния размер на установеното публично държавно вземане. Събирането на
вземането в тази ситуация, ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателя, а
това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага
въздържане от действия по изпълнението. В този смисъл е практиката на ВАС по
аналогични случаи изразена в определение № 6042/26.05.2020 г. по адм. д. №
4097/2020 г. на състав на ВАС, първо отделение, Определение № 17017/12.12.2019
г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение и
Определение № 6295/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4403/2020 г. по
описа на ВАС, Осмо отделение, Определение № 6472/02.06.2020 по адм. дело № 4134/2020г., Определение
№10134/23.07.2020г. по адм.дело № 7204/2020г.и др.
Водим от горното
и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
СПИРА предварителното
изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/311/301/04/01,с изх.№01-2600/6489 от 22.05.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, до приключване на производството по адм. д. № 474/2020г. по
описа на АдмС-Хасково, с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: