Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град
Шумен, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при
секретаря Ив. Велчева
и
участието на прокурор Д. Димитров от Окръжна прокуратура - Шумен,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №333
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата за
вреди (ЗОДОВ), образувано въз основа на искова молба, предявена от Д.Д.Д. с ЕГН
********** *** чрез пълномощник адв. С.П.при ШАК, срещу Областна дирекция на
МВР град Шумен, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени
вреди – платено адвокатско възнаграждение общо в размер на 450.00 лв., от които
150.00 лв. по ВАНД №1343/2017 г. на РС град Шумен и 300.00 лв. по КАНД
№256/2017 г. на АдмС град Шумен, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са наведени твърдения, че с Решение №391/11.07.2017 г.
по ВАНД №1343/2017 г. по описа на РС град Шумен, оставено в сила с Решение №257/23.10.2017
г. по КАНД №256/2017 г. по описа на АдмС град Шумен, е отменено Наказателно
постановление №17-0869-000539/02.05.2017 г. на Началника на сектор ПП при ОД на
МВР град Шумен. Пред двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска
защита, за която има сключени два Договора за правна защита и съдействие и
пълномощия, по които е заплатил общо сумата в размер на 450.00 лв. в брой.
Доколкото е налице вписване в Договорите за правна защита и съдействие, че
сумата е заплатена в брой, то разноските са доказани по надлежния ред,
съобразно ТР №6/06.11.2003 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че
доколкото Процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то и съобразно
ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС е претърпял имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт,
поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ОД на МВР
град Шумен да му заплати сумата в размер на 450.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.10.2017 г. – датата на влизане в сила на съдебното
решение до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото
дело разноски.
Ответната страна ОД на МВР град Шумен, редовно призована, за нея се
явява гл. юрисконсулт И.С., редовно упълномощена, която изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Заявява, че процесното НП е отменено на
основание чл.28 от ЗАНН, а не поради липса на осъществен състав на
административно нарушение от обективна и субективан страна, поради което счита,
че искът се явява неоснователен. Прави възражение за прекомерност по отношение
на договорения и изплатен адвокатски хонорар, който се претендира като вреда,
както и възражение за присъждане на лихва за минал период, както и че в
Договора за правна защита и съдействие от 20.06.2017 г. не е отразено начинът
на плащане на договореното възнаграждение, поради което моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Представителят на Окръжна
прокуратура град Шумен изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение №391/11.07.2017
г. по ВАНД №1343/2017 г. по описа на РС град Шумен, оставено в сила с Решение
№257/23.10.2017 г. по КАНД №256/2017 г. по описа на АдмС град Шумен, е отменено
Наказателно постановление №17-0869-000539/02.05.2017 г. на Началника на сектор
ПП при ОД на МВР град Шумен, с което на ищеца Д.Д. е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183 ал.4
т.7 от ЗДвП.
Ищецът е обжалвал НП като във тази връзка е ползвал адвокатска защита и
е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред
Районен съд град Шумен съдебно производство. От Договора за правна защита и
съдействие от 20.06.2017 г., приложен към делото, се установява, че е
договорено възнаграждение на адвоката в размер на 150.00 и е внесена същата
сума. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред въззивната
инстанция, включително се е явил в съдебното заседание.
След отмяната на
НП от въззивната инстанция, по предявена касационна жалба от ОД на МВР град
Шумен срещу Решението на РС град Шумен, е било образувано КАНД №256/2017 г. по
описа на АдмС град Шумен, като касационната инстанция с Решение №257/23.10.2017
г. е оставил в сила Решението на РС град Шумен. За касационното съдебно
производство ищецът Д.Д. отново е упълномощил адвокат за процесуално
представителство. От приложения Договор за правна защита и съдействие от
25.08.2017 г. се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в
размер на 300 лева, като сумата е внесена и заплатена в брой. Упълномощеният
адвокат не се е явил пред касационната инстанция, но е било представено писмено
становище срещу касационната жалба с подробни аргументи по същество и е искано
Решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в
сила.
По настоящото производство са приложени ВАНД №1343/2017 г. по описа на
РС град Шумен, оставено в сила с Решение №257/23.10.2017 г. по КАНД №256/2017
г. по описа на АдмС град Шумен, в които дела съответно са приложени и двата
Договора за правна защита и съдействие и за двете съдебни инстанции. В тези
договори изрично е посочено по кое дело и пред кой съд е упълномощен адвокатът
да се яви, както и че договорът е сключен с точен предмет и обем на
представителна власт.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1
и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в град Шумен, твърдяното увреждане е
настъпило също в град Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което
я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Началника Сектор ПП при
ОД на МВР град Шумен (орган в структурата на ответника в настоящото
производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен
акт на административен орган или длъжностно лице на ответника. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015 г.,
постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред. В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответната страна, че процесното НП било отменено само на
основание маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. ЗОДОВ не прави
разграничение в основанията, на които един акт е отменен. Единствено той следва
да бъде отменен по надлежния ред, в каквато хипотеза сме изправени в настоящото
производство.
Съдът намира, че са налице и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
пораид което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди общо в
размер на 450.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по ВАНД №1343/2017 г. на Районен съд град Шумен и по
КАНД №256/2017 г. на АдмС град Шумен. От приложения Договор за правна и защита
и съдействие от 20.06.2017 г. по делото на РС град Шумен е видно, че договорът
е сключен именно във връзка представителство и защита по АНД №1343/2017 г. и в
същият е посочено, че е договорено и внесено възнаграждение за адвоката в
размер на 150.00 лв. Действително в същият не е посочено изрично как е внесена
тази сума, но доколкото не е изрично посочено, че е внесена по банков път, то
съдът приема и доколкото в тази част Договорът има хакрактера на разписка, то
сумата е заплатена в брой на пълномощника. От приложения Договор за правна
защита и съдействие от 25.08.2017 г. по делото на АдмС град Шумен е видно, че
договорът е сключен именно във връзка представителство и защита по КАД и в
същият е посочено, че е договорено и внесено в брой възнаграждение за адвоката
в размер на 300.00 лв. При наличието на тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013
г. по т.д. №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450.00
лева е доказана и по размер.
Направеното от процесуалния
представител на ответната страна възражение за прекомерност на договореното и
изплатено възнаграждение за един адвокат, с оглед размера на наложената глоба
от 50.00 лв. с отмененото Наказателно постановление, съдът намира за
неоснователно, тъй като изплатеното възнаграждение и пред двете инстанции е
договорено дори под минималния размер по чл.8
от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 450.00 лв., считано
от 23.10.2017 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено процесното
Наказателното постановление, до нейното окончателно изплащане. Съгласно т.4 от
ТР №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004 г. на ОСГК, при незаконни
актове на администрацията (какъвто е наказателното постановление) началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им. Това ТР не е
изгубило своето значение, т.к. в материално правната уредба, касаеща
регламентиране на задълженията за вреди, причинени от неправомерна
административна дейност, не са настъпили изменения в насока, налагаща промяна
на тази задължителна съдебна практика. В случая е налице отмяна на незаконен
акт – наказателно постановление. От датата на влизане в сила на съдебното
решение - 23.10.2017 г. възниква възможността ищецът да иска изпълнение -
заплащане на обезщетение за причинената му вреда. От същия момент започва да
тече и мораторна лихва върху главницата. След като вземането за главницата
възниква от датата, на която отменителното съдебно решение е влязло в сила и
ищецът може във всеки един момент от тази дата да поиска изпълнение, т.е. то
става изискуемо и държавният орган е наясно с този факт, то и лихва за забава
на изпълнението се дължи от тази дата. С
оглед на изложеното съдът намира, че следва да приложи горепосоченото ТР №3 от
22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, поради което претенцията за законна лихва е
основателна, още повече, че се касае за обезщетение за имуществена вреда, а не
за адвокатско възнаграждение. Доколкото претенцията е доказана по основание и
при спазване на правилата на чл.162 ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК, както и при служебно изчисление на размера на дължимата законна
лихва, съдът приема, че за периода от 23.10.2017 г. до 15.11.2017 г. - датата
на завеждането на исковата молба, дължимата законна лихва върху главницата от
450.00 лв. е в размер на 3.00 лв.
От така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени
вреди в размер на 450.00 лв., както и претенцията за пирсъждане на законна
лихва върху тази сума в размер на 3.00 лв. за периода от 23.10.2017 г. до 15.11.2017
г. са основателни и доказани, поради което ответната страна ОД на МВР град
Шумен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Д.Д. сумата в размер на 450.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 23.10.2017 г. до 15.11.2017 г. в
размер на 3.00 лв. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба е направено искане за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски общо в размер на 310.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна
такса и 300.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР град Шумен да заплати на Д.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отменено
Нааказателно постановление №17-0869-000539/02.05.2017 г. на Началника на сектор
ПП при ОД на МВР град Шумен, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от
23.10.2017 г. до 15.11.2017 г. в размер на 3.00 лв. и ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР град
Шумен да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски
в размер на 310.00 /триста и десет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: