Р Е Ш Е Н И Е
№ II- 260138 21.04.2022 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и
втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря ………..Ваня Димитрова……………………………….
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1579 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
872 от 09.03.2020г., постановено по
гражданско дело № 8153/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да
заплати на Д.М.Н. , ЕГН ********** сумата от общо 1602,59лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 231,09 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея – като “Старши
полицай ОИНС“ в ЛКЦ Созопол,в група
„Охрана на държавната граница“ към ГПУ Бургас при РД „Гранична полиция“ Бургас към ГД “Гранична
полиция“ МВР, за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., 1616 часа нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.2019г. до
окончателното плащане, сумата 233,10лв –обезщетение за забавено плащане за
времето от 01.10.2016г до 30.09.2019г както и сумата 480 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. С горепосоченото решение Главна дирекция “Гранична
полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в
размер на 114,10 лв. и 240 лв. за ССЕ.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищцата е изпълнявала служебните си задължения на работни
смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработила,
съответно е компенсиран положеният
извънреден труд, ако такъв е налице. Посочва, че е приложима нормативната
уредба по ЗМВР. Цитира практика на ВКС, според която при работа на смени,
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което
прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през
нощта в дневни часове.
Безспорно е установено, че ищцата има качеството
държавен служител-полицейски орган в системата на МВР.Правоотношението й се
урежда от нормите на ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение, а във всички
случаи, в които законодателят е приел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни
правни норми.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-592/25.05.2015г,
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Съпоставянето на нормативните актове, уреждаща полагането на
нощен труд води до извод, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до
7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР, според който
продължителността на работното време през нощта е 8 часа. Разликата в двете
уредби е обяснима със спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като тази разлика не може да аргументира дискриминационно
третиране на този вид служители. За служителите в МВР са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули, от които работещите
по трудови правоотношения не могат да се ползват.
Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал смесване
на нормите, определящи нощния труд и извънредния труд и по този начин въвежда
понятието „извънреден нощен труд“. Принципно, резултатът от сумирането на
положените часове дневен и нощен труд за определен отчетен период установява
дали общо положения труд е в рамките на нормите за продължителността на
работното време или я надвишава, като ако има надвишение, то представлява
извънреден труд. Сочи, че Наредбата за
структурата по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд
се преизчислява по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по
отношение на които е налице специална уредба. Разпоредба, идентична на тази на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР. Само
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31,
ал.2 от същата, общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се
умножава по 0,143. Но нейната цел е да установи дали има положен извънреден
труд за отчетния период, а не определяне на извънреден нощен труд. Подобна
разпоредба обаче не съществува в последващите наредби, които са относими към
процесния период. Превръщането на нощните часове в дневни, с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време при подневно отчитане на работното време, не е предвидено в наредбите по
чл.187,ал.9 ЗМВР, защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд
съвпада за държавните служители в МВР и коефициентът би бил 1.
Според въззивника, за да бъде заплатен положен
извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищцата не е
полагала нощен труд извън нормативно установеното работно време. Самото
преобразуване на нощния труд към дневен с въпросния коефициент, не кумулира
автоматично извънреден труд. Допълнителното възнаграждение за отработен нощен
час е в размер на 0,25 лв. и същото е ясно определено. Липсата в ЗМВР на разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ не съставлява празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е специална и
изчерпателна.
В жалбата също така се сочи,че липсва произнасяне по
първия обективно съединен иск –за присъждане на сумата 40лв ,представляваща
дължимо възнаграждение за 10 часа неизплатен извънреден труд,положен през
периода от 01.09.2016г до 30.09.2019г.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и
събраните по делото доказателства , намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред
първоинстанционния съд по предявен от Д.М.Н.,***, съдебен адрес: гр.Бургас
,ул.“Александровска“ №115,вх.А,ет.2, чрез адв.Богоева против Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1363,50 лв, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 231,88 часа, за периода от 01.09.2016г до 31.08.2019
година, получени при преизчисляване на положения 1616 часа нощен труд с коефициент 1,143,ведно
мораторна лихва в размер на 63,10лв и законната лихва от датата на предявяване на
иска- 30.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищцата през исковия период е полагала труд на длъжност старши полицай, оператор на
интегрирана система за наблюдение в
локален координационен център Созопол ,в група „Охрана на държавната граница“ към
ГПУ Бургас при РД”ГП”-Бургас.Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична
полиция“ към МВР.Ищцата е със статут на държавен служител. За положения
извънреден труд от 231,088
часа / съобразно уточняващата молба вх.№13674/07.08.2020г на л.27от
делото/, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, не е заплатено
дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството,
размерът на претенцията за
възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 1602,59 лв за 231,09 часа извънреден труд.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР /преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищцата има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни
актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и
Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само
първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ
, издадена на основание КТ се прилага
само за трудови правоотношения. Цитирана наредба не се прилага за полицейските
служители, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за това :
продължителност на нощното работно време ,по-малка от продължителността на дневното
и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. При разрешено в ЗМВР полагане на нощен труд от 8
часа, коефициентът между дневното и нощното работно време е 1 и не се дължат
допълнителни суми.Счита също ,че превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а не за заплащане на
извънреден труд.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Съдът е приел,че
съобразно трудовото законодателство работещите получават от една страна
завишено заплащане за нощния труд,а от друга- налице е задължение за
работодателя да преизчислява нощните часове в дневни- нещо ,което е предвидено
и в Наредбата на министъра на вътрешните работи от 2014г.На ищцата обаче е
заплатена само добавката от 0,25лв на час нощен труд.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното :
Безспорно е по делото, че ищцата е служител в МВР, със статут на държавен
служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през процесния период е заемала длъжността старши полицай
оператор на интегрирана система за
наблюдение в локален координационен център Созопол ,в група „Охрана на
държавната граница“ към ГПУ Бургас при
РД”ГП”-Бургас.Същата е на структурно
подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР. Безспорно е също така,че за периода
от 01.09.2016г до 31.08.2019г тя е полагала
труд на смени по график, включително и за времето от
22 часа до 6 часа ,като нощният труд е 1616
часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения
нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 1847,09 часа.Разликата
между отчетения нощен труд и
преизчисления е 231,09 часа, той не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за
положения извънреден труд след преизчислението
е в размер на 1602,59 лв.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9,ал.2
НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен
труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден нощен
труд.При извършено преизчисление се цели да се установи има ли положен
извънреден труд, а няма за цел да определя часовете нощен труд над нормата за
такъв, за който се дължи допълнително възнаграждение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /. Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, преди изменението с
ДВ бр.60/2020г /.Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на
понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със
знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него
работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът, който се
полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на
мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов
текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда
от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищцата има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Чл.187,ал.3 МВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ е предвидил ,че при работа
на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като
работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба
сочи, че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното
време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в подкрепа на това е ,че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена
нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. Поради това
съдът не споделя тезата на въззивника
,че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на
дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на
вътрешните работи - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г ,Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата от
2014г съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по
коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на
отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или
ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/преди
изменението от 2020г/ ,с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени
по КТ и по –конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова
норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за
държавните служители , вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите,които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В
случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично
е посочено в цитираната разпоредба на
Закона за нормативните актове.След като е безспорно ,че полицейските служители са държавни
служители,то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение,като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители,а също и спрямо работниците и служителите,работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на
пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/,
доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7,
т. 1 – 5, както и редът за получаването им
се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ ,относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена
нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа
при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период -
в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ), са извънреден труд.Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира
извънреден труд.Не става дума за извънреден нощен труд,както се сочи във
въззивната жалба и каквато конструкция
законът не познава-става дума за извънреден труд ,т.е. такъв, над нормата
работно време за тримесечен период.
Съдът намира ,че следва да изложи
мотиви във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда
,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
,че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.В тази
връзка са изложени мотиви в решението.
От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съдът, не може да компенсира особената тежест на нощния труд,по смисъла вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена
и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение.Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране,безплатна
храна,униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.По отношение на приетото от
СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност
на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите,такава е определена
по-късно.Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа
на служителите в МВР,свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е,че до
м.август 2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
По отношение на липсата на
произнасяне по иска за сумата от 40лв, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд за
периода от 01.09.2016г до 30.09.2019г ,то този порок на атакуваното решение не
може да се отстрани по пътя на въззивното обжалване,а чрез постановяване на
допълнително решение по искане на страните.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 872/09.03.2020г постановено по
гр.д.№8153/2019г ***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: