Р Е Ш Е Н И Е                      

 

 

№                                                                19.06.2019 г.                                                    гр. Ямбол

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на четвърти юни 2019  година в публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                 2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар П. У.

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 146 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Й.А.Щ.  с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Н.М., ЯАК с адрес ***, офис 6 против Решение № 201 от 19.03.2019 г. на Ямболски районен съд по гр. дело № 3770/2018 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца претенции, представляващи:

1. негаторен иск, с който Щ. претендира да бъде осъден ответника Х.А.С. да преустанови неоснователните действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, като предприеме необходимите ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на жилището му, намиращо се в гр. Ямбол, ж.к. „Зорница“, бл. 6, вх. А, ет. 8, ап. 22.

2. иск за обезщетение от непозволено увреждане, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на Щ. сумата от 410,00 лв., представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинените вреди.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства.

            На първо място въззивникът сочи, че  санитарните помещения в двете жилища - на ищеца и ответника, са разположени едно над друго, като още  2017 г. по стените в банята на ищеца се появили влажни петна около канализационната тръба. Счита, че въз основа на заключенията на СТЕ безспорно се установило, че причината за влажните петна по тавана и стените в банята на жилището на ищеца е теч, който е резултат от повреда в монтажния възел от PVC разклонителя, монтиран на вертикалния канализационен клон, където е присъединена отводна тръба на подовия сифон на банята на 8-мия горен етаж. Твърди се, че въпросният разклонител бил обща част, елемент от вертикалния канализационен блок, който отвеждал водите от баните на апартаментите от първи до осми етаж. ЯРС е отхвърлил иска за непозволено увреждане, тъй като е приел, че липсва причинно-следствена връзка и виновно поведение-действие на ответника, тъй като в етажната собственост общите части не са самостоятелни обекти. В тази връзка ищецът възразява, че видно експертизата пред първата инстанция, поради проблеми с оттичането на водата от тоалетната мивка, ответникът  открил мястото на присъединяване на тоалетната мивка с ВКК и това частично запушване не провеждало достатъчно водно количество за нормално ползване на тоалетната мивка. Поради това частично запушване било преработено присъединяването на тоалетната мивка към ВКК с гофрирана тръба на 8-мия етаж и са правени опити за отпушване на ВКК. Поради тези опити на ответника за отпушване /набиване на тръбата надолу/ се е деформирала присъединената във ВКК чрез РVС разклонител Ф50/50, монтиран на ВКК. Уточнява, че ответникът с именно тези свои действия по отпушване на тръбата е допринесъл за деформиране на разклонителя, от който се появил течът. Признава, че вертикалният канализационен кран служи за общо ползване на всички собственици на индивидуални обекти, като от тази обща част ответникът притежава еднакви идеални части, т.е. също колкото ищеца, тъй като жилищата им са едно над друго и следователно с еднаква площ, поради което твърди, че в качеството му на собственик, притежаващ идеални части от вертикалния канализационен кран, ответникът носил отговорност за причинените на ищеца вреди в банята, коридора и спалнята на жилището му. Допълва, че етажен собственик отговаря спрямо друг етажен собственик за вредите от общите вещи в обем, който съответства на неговите права от общите вещи. Сочи още, че по делото не се установяват освобождаващи отговорността на ответника като собственик обстоятелства, а именно вредите да са следствие на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица. В този смисъл моли за отмяна на решението и в частта, в която са присъдени сторените по в първоинстанционното производство разноски. Претендира за разноски и пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 24.04.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК от е постъпил отговор от Х.А.С. чрез адв. В.,***. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че решението е правилно, че липсва установена причинна връзка между противоправно поведение на ответника и причинените вреди по апартамента на ищеца и че всеки би следвало да носи отговорност за свои лични действия. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция и не представя нови доказателства.

В съдебно заседание се явява въззивникът заедно с процесуалния си представител адв. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска отмяна на атакуваното решение и съответно уважаване на предявените искове. В срок депозира писмена защита, с която обръща внимание на погрешната интерпретация от РС на приетата по делото техническа експертиза. Заявява претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции, за които е представен списък.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от процесуалния си представител адв. В., която заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не са представени от страните нови писмени доказателства.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и се установява от приложения Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгл. Наредба за продажба и замяна на жилища от държавния жилищен фонд, изд. на осн. Заповед № 3355/23.12.1976 г. (л. 8 по гр.д. №3770/2018 г. на ЯРС), че въззивникът Й.Щ. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. „Зорница“, бл. 6, вх. А, ет. 7, ап.19 с площ 89 кв.м. Безспорно е и че ответникът, въззиваем, Х.С., е собственик на самостоятелен обект, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. “Зорница“ бл.6, вх. А, ет. 8, ап. 22. В този смисъл, апартаментът на ответника е съседен от горната страна, на горен жилищен етаж, спрямо апартамента на ищеца.

Пред първата инстанция е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза (л. 33-42 вкл.), вещото лице по която, след като се запознало с материалите по делото и е извършило оглед на мястото на 22.01.2019 г., е дало отговор на поставените въпроси в следния смисъл:

Експертът е констатирал, че oтпадъчните води, формирали се в баните на процесиите апартаменти на 8 ми и 7 ми етаж и по вертикала под тях се отвеждат с общ вертикален канализационен клон /ВКК/ изпълнен от PVC тръби Ф 50. Канализационната отводна тръба на тоалетната мивка в банята на апартамента на ответника при изграждането на блока била присъединена към излаза на ВКК в близост до пода чрез присъединителна PVC дъга. Вещото лице е констатирало, че поради проблеми с оттичането на водага от тоалетната мивка, ответникът е открил мястото на присъединяване на тоалетната мивка с ВКК, тъй като това запушване не провеждало достатъчно водно количество за нормално ползване на тоалетната мивка. Душа можел да се ползва нормално и водите от подовия сифон се отвеждали във ВКК. Поради това частично запушване ответникът преработил присъединяването на тоалетната мивка към ВКК с гофрирана тръба на 8-ми етаж (изобразено нагледно на Снимка №3 на л. 45) и правил опити за отпушване на частта от ВКК. Това е наложило да се премахне и преходният перваз между пода на банята и стената в зоната на излаза на ВКК в банята на 8-ми етаж. Вещото лице сочи още, че при невнимание при ползване на душа и задръстване на подовия сифон от там също може да се образува теч който да премине през тавана на банята на 7-ми етаж. Подовият сифон бил с долно оттичане и според технологията когато е строен жилищният блок е замонолитен в стоманобетоновата плоча на банята, с вертикален излаз през тавана на банята на 7-ми етаж. Този подов сифон бил  връзката с ВКК - отводнителна PVC Ф50 - тръбна заготовка ръчно изработена - монтирана висящо диагонално под тавана и присъединена във ВКК чрез  PVC разклонител Ф 50/50. Видимо PVC разклонителят ф50/50 бил деформиран вертикално в правата си част над разклонението. Вещото лице прави извод, че ВВК е обща част от сградната канализационна инсталация и отвежда отпадъчните води формирали се във водоприемниците в баните - тоалетната мивка и подовият сифон. Констатирано е още след направени водни проби по време на огледа, че източник на теча е повреда в монтажният възел, по конкретно в правата част на разклонителя в зоната на разклонението, като при пускане на вода през излаза на тоалетната мивка и подовият сифон в банята на ответника се наблюдава пропуск на вода — воден теч през разклонителя и стичането на водна струя, която предизвиквала умокряне на стената в банята на ищеца зад фаянсовота облицовка, което достигало и до пода.

Подробно експертът е описал начина на отстраняване на течовете в апартамента и по точно в банята на 7-мия етаж било необходимо подмяна на повредената фаянсовата облицовка около ВКК, разкриване на ВКК, технически преглед на същия за наличието на дефекти. Също така следвало да се подмени PVC разклонителя на 8ми етаж Ф 50/50, като се подмени отводната тръба на подовия сифон, като се ползват стандартни присъединителни елементи. Следвало да се монтира продължението на ВКК през пода на банята на апартамента на 8-мия етаж, да се поправи фугата около подовия сифон на банята или да се подмени подовия сифон. Изисквало се възстановяване на преходния перваз между подовата и стенната облицовка в банята на 8-мия етаж в мястото на присъединяване на отводната тръба на тоалетната мивка. Тампонирало /запушвало/ се подовия сифон в банята и пода се заливали с вода до нивото на входния праг на вратата на банята, за да се извърши проба на водоплътност на пода на банята. На последно място вещото лице изчислява и необходимата обща сума на разходите за отстраняване на всички повредите на 426,63 лв.

 В открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2019 г., вещото лице е изяснило, че причината за наводнението била повреда във вертикалния водопроводен клон в банята на съседния етаж в разклонителя на монтажния възел, където била присъединена канализационната тръба на входовия сифон на банята на осми етаж. Присъединяването било висящо от тавана на банята на ищеца на седми етаж, което било в съответствие с изискванията, когато бил изграждан блока около 1973 г. Течът бил от вертикалната част на разклонителя, който бил елемент от вертикалния канализационен блок, който отвеждал водите от баните на апартаментите от първи до осми етаж.

Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :

 Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за неправилно, поради следните съображения:

Първата инстанция е сезирана с предявени при условия на обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции за предприемане от страна на ответника на всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията в жилището му, намиращо се на ет. 8 и за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от 410,00 лв., представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинените вреди. При съобразяване на вида на предприетото от ищеца съединяване на предявените претенции, съдът намира, че на първо място следва да разгледа и се произнесе по основателността на претенцията с правно основание чл. 109 от ЗС.

Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита от гл.т. на възможността титулярът на вещно право на собственост да изисква от всяко лице да не пречи на упражняване на съдържанието на правото - а именно владение, ползване и разпореждане с имота. Формите на нарушение и интензивността на засягане правото на собственост на ищеца могат да бъдат различни, но без да се изразяват в отнемане на владението на имота.

Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника, за които в случая не се спори. Предмет е установяването на противоправното въздействие, произтичащо от ответника, върху имота на ищеца, като в този смисъл последното съвпада с първия елемент от фактическия състав на гражданския деликт (противоправно действие/бездействие).

Следва да се има предвид, че в конкретния случай дори и да не се установява въпросното действие/бездействие, отговорността на собственика на ап. 22 на ет. 8 следва да бъде ангажирана на безвиновно основание съгл. чл. 50 от ЗЗД, в случай, че се докаже че вредата е произтекла без негова намеса, като следствие от обективни свойства на вещта, в това число и общата вещ, какъвто е вертикалния канализационен кран (арг. от Решение №355 от 07.10.2011 г. по гр.д. 478 от 2010 г. на ВКС).

Процесната конкретика от техническа гледна точка обаче не разкрива белезите на безвиновната отговорност на собственика/надзирателя на вещта, тъй като видно от съображенията на експерта по назначената и приета пред ЯРС СТЕ ответникът-собственик ан ап. 22 е упражнил въздействие върху канализационната система, за да отстрани запушване на мивката в собствената си баня. Вещото лице изрично е уточнило, че поради това частично запушване и преработване присъединяването на тоалетната мивка към ВКК с гофрирана тръба на 8-ми етаж отвеникът се опитвал да отпуши и ВКК, поради което премахнал и преходният перваз между пода на банята и стената в зоната на излаза на ВКК в банята на 8-ми етаж. Вещото лице също е указало, че при невнимание при ползване на душа и задръстване на подовия сифон от там също може да се образува теч който да премине през тавана на банята на 7-ми етаж. Подовият сифон бил с долно оттичане и според технологията когато е строен жилищният блок е замонолитен в стоманобетоновата плоча на банята, с вертикален излаз през тавана на банята на 7-ми етаж. Същевременно ищецът съобщава течът в неговия апартамент да е констатиран през 2017 г., като до тогава не е бил на лице проблем с оттичането през ВКК. Следователно се констатира противоправно въздействие от страна на ответника (опит за отпушване на тръбите, подмяна на гофрирана тръба в неговия апартамент, както и премахване на прага в банята), вследствие на което е настъпила промяна в регулярните технически възможности за отводняване на апартамент 22.

Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначение му. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от които възникват заплашване и опасност  - в случая преливане над сифона от душа, което вещото лице изрично е посочило, че следва да се тампонира /запуши/, както и възстановяване на перваза /праг/ между подовата и стенната облицовка. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е преустройство в съседен имот, извършен от собственика му, заинтересованото лице може да иска да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние ( арг. от ТР № 31/1984г. от 06.ІІ.1985г. по гр.д. № 10/1984г. на ВС). В този смисъл се установяват предпоставките за уважаване на предявения от Й.Щ. негаторен иск, поради което и първоинстанционното решение, в частта, с която последният е отхвърлен, следва да бъде отменено.

Що се отнася до претенцията по чл. 45 от ЗЗД, следва да се има предвид, че ангажирането на отговорността на делинквента за лични виновни действия е предпоставено от наличието на законоустановен фактически състав, от който възниква задължение за лицето да поправи противоправно причинена другимо вреда, който кумулативно включва: (1) деяние- действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянисто; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага.

Съдът намира, че в конкретния случай, с оглед приложените доказателства и гореупоменатите съображения са налице законовите основания за ангажиране на гражданската имуществена отговорност за вреди.

Както вече бе изяснено по повод предходната претенция се установява наличието на противоправно (въз)действие върху ВКК от страна на ответника по делото. По отношение на причинната връзка, вещото лице е констатирало, че при пускането на вода през излаза на тоалетната мивка и подовият сифон в банята на ответника се наблюдавало пропуск на вода-воден теч през разклонителя и стичането на водна струя (заснета на снимка №2 на л. 44), която предизвиквала умокряне на стената в банята на ищеца зад фаянсовата облицовка, което достигало до пода. Поради наличието на водния теч когато се използвала банята на 8-мия етаж са се образували повредите и щетите на които е направена оценка. При направените водни проби по време на огледа е констатирано, че източник на теча било повреда в монтажния възел от PVC разклонителя монтиран на вертикалния канализационен клон, където било присъединена отводната тръба на подовия сифон на банята на 8-мия етаж. Следователно функционалната обусловеност на настъпилите вреди от течащата вода в апартамента на ответника е констатирана от експерта по назначената СТЕ, която правилно е кредитирана като обективно и компетентно изготвена.

В случая безспорно е установено от доказателствата по делото - СТЕ, че са причинени имуществени вреди в собственото на ищеца жилище, подробно описани от вещото лице (л. 37-40), въз основа на което е определена и стойността по средни пазарни цени на процесното обезщетение.

С оглед на горното, предявеният иск за обезщетение от непозволено увреждане се явява доказан по своето основание и следва да бъде уважен, с присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Техният размер се установява на 426, 63 лв., но с оглед чл. 6, ал. 2 от ГПК следва да бъдат присъдени посиканите 410 лв на ищеца за понесени разходи по отстраняване на последиците от увреждането. Основателно е и акцесорното искане за присъждане на лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Поради това първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и в отхвърлителната част по иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Отмяната на първоинстанционното решение и в двете му части, по двете формулирани ищцови претенции предпоставя ревизията му и в частта за разноските, в която част то също следва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото пред първата и втората инстанция, в общ размер от 1060 лв., за което ищецът е отправил своевременни искания, както и е представил документи, доказващи извършването им, следва да бъдат присъдени в негова полза.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

           

              ОТМЕНЯ Решение № 201 от 19.03.2019 г. на Ямболски районен съд по гр. дело № 3770/2018 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС Х.А.С. *** с ЕГН **********  да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Й.А.Щ. с ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот КАТО извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на жилището му намиращо се в гр. Ямбол, ж.к. „Зорница“, бл. 6, вх. А, ет. 8, ап. 22 .

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Х.А.С. с ЕГН ********** да заплати на Й.А.Щ. с ЕГН ********** сумата от 410,00 лв., представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинените вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция на 17.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Й.А.Щ. с ЕГН ********** ***, да заплати на  Х.А.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1060,00 лв., представляваща разноски за първата и втората инстанция.

 

Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 109 от ЗС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

В останалата част решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                    2.