РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Кърджали, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20255100100057 по описа за 2025 година
и за да сее произнесе, взе предвид следното :
В основата на настоящото гражданско производство стои депозирана чрез
процесуален представител от С. Х. Х., искова молба, в която твърди, че живее
повече от тридесет години в град К., като си е изградила здравословен начин
на живот - всяка вечер сама, с близките си или с приятели правила разходка за
здраве по маршрут — кв. „В.” през новия мост, през т.н. „П.” в парк „А.”,
пасарелката и отново кв.„В.”, където живее. Предприемайки тази обиколка на
02.02.2025г., в около 18.15 часа излязла от вкъщи сама и тръгнала в посока
центъра на града. В около 19.00 часа, отминавайки т.н. “П.“ и навлизайки в
същинската част на парк „А.”, внезапно била нападната от множество
(глутница) бездомни/безстопанствени големи кучета (пет на брой), като едно
от тях я захапало за лявото бедро и започнало да я влачи, за да я повали на
земята. Същото куче било с характерните за породата ”немска овчарка“ белези
- голямо, с остра муцуна и кафеникаво-черна окраска на козината, а
останалите 4 кучета напомняли на породата „каракачанско куче” с гъста
черно-бяла козина.
Преди да бъде нападната, ищцата твърди, че изобщо не забелязала
присъствието на безстопанствените животни, за да ги провокира по някакъв
1
начин - тя просто преминавала през парка, когато тези пет огромни бездомни
кучета, се нахвърлили върху нея неочаквано и агресивно. Същата се оказала
съвсем сама и безпомощна, обградена от глутница огромни агресивни
безстопанствени кучета. Изпаднала в шок, единственото нещо, което си
спомняла от този момент, е че инстинктивно си повтаряла, че не бива да
позволява да бъде съборена на земята, защото това означавало, че ще бъде
разкъсана.
Стигнала сама с окървавен и разкъсан крак до Центъра за спешна
медицинска помощ, без спомен как точно се е случило, тъй като била в шок,
скована от болка и паника. В ЦСМП К. била приета веднага, където
обработили и превързали раните, постави ли й ваксина против тетанус и я
насочили към инфекционист за поставяне на противобясна ваксина. От
ЦСМП задължително й указали на следващия ден да направи консултация с
хирург. С такси, което й извикали, се прибрала у дома си. Там изпаднала в
емоционално състояние, при което никой и по никакъв начин не можел да я
успокои - плачела, блокирала от страх и болка, давайки си сметка, че се е
спасила по чудо от жестоката трагедия, което всъщност й било казано и от
един от лекарите в ЦСМП.
На следващия ден -03.02.2025г., ищцата посетила хирург, който прегледал
раните и препоръчал хоспитализация, тъй като раната била зачервена, а
мястото оточно, силно болезнено при допир. Ищцата отказала
хоспитализация, тъй като в този момент имало засилена вълна на болни от
грип тип „А” и „Б“ в К., и тя предпочела да бъде в дома си, където за нея
полагали грижи близките й, като се задължила да посещава всеки ден
хирургичен кабинет в отделението, в който да следят развитието на раната и я
обработват. Ищцата посетила и лекар - инфекционист при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски”, където била подложена на противобясна терапия с ваксина, като
лекарят й разяснил, че следва да й бъдат поставени общо 3 игли в периода от
03-10.02.2025 г., което обстоятелство било свързано с допълнителни болки и
дискомфорт за нея. Същия ден, по съвет на лекарите, ищцата посетила и
съдебен лекар, който я освидетелствал и издал съдебномедицинско
Удостоверение № 29/03.02.2025 г., с което констатирал, че на ищцата са
причинени по външната повърхност на лявото бедро, средната му трета
синкаво-мораво кръвонасядане с размери 5/6 см., в централната му част се
установява цепковидна рана с неравни ръбове, тъмночервено дъно и размери
2
1,5/0,5см.; по задно-външната повърхност на лявото бедро в горната му трета
се установява синкаво - мораво кръвонасядане с овална форма и диаметър 4
см. В централната му част се установява розово-червено охлузване на кожата с
размер 0,5/0,5 см., разположено на нивото на околната кожа, като разкъсно-
контузната рана довела до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични
увреждания/кръвонасяданията и охлузванията на кожата на лявото бедро,
причинили болки и страдание.
Ищцата посещавала ежедневно болничното заведение, за да бъдат
обработвани и превързвани раните й, както и за да бъде проследен
оздравителния процес. През първите няколко дни след инцидента, болките
които тя изпитвала били изключително силни и интензивни, лявото бедро
около раната било оточно, изпитвала силна болка не само при допир, но и при
всяко движение на крака, поради което се налагало непрекъснато да приема
болкоуспокояващи медикаменти. Допълнително й били предписани
медикаментозна терапия с антибиотици, както и спазване на строг хигиенно-
диетичен и охранителен режим. Възстановителният и оздравителният период
при ищцата продължавал и към настоящия момент, раната била зараснала
частично, но тя все още изпитвала болки и дискомфорт на травмираното
място.
Ищцата твърди, че преживеният инцидент с глутницата бездомни кучета и
ухапването, се отразил изключително негативно и на психиката й-изпитвала
непрестанна и безпричинна тревожност и страх, била потисната, страдала от
безсъние, непрекъснато плачела и се връщала към момента на инцидента. Още
на 03.02.2025 г. ищцата била консултирана от психиатър. При извършения
преглед било установено, че в следствие на инцидента, ищцата е „…
напрегната, тревожна, контактна, ориентирана всестранно, апсихотична.
Дистична, тревожна, хипобулична.“ При нея се разкривали изразени тревожни
и депресивни симптоми, с диагноза: „остра стресова реакция“, за което й била
предписана и медикаментозна терапия и назначен контролен преглед след 2
седмици. На проведения контролен преглед на 17.02.2025г., била констатирана
липса на промяна в състоянието на ищцата, като била увеличена
медикаментозната терапия и била препоръчана консултация с психолог.
Ищцата посетила психолога Е. В., с която споделила преживяването си и
3
след проведената беседа, психологът заключил, че ищцата „…е в
посттравматично функциониране и трайно психично страдание”. На
последващ контролен преглед при психиатъра д-р Р. на 26.02.2025г., същата
констатирала задълбочаване на психосоматичното състояние на ищцата, като
увеличила дозата на медикаментозната терапия и назначил последващ
контролен преглед.
Ищцата в исковата си молба твърди, че възстановяването на
психоемоционалното й състояние, силно разклатено от описания по-горе
инцидент, според психолога и психиатъра, щяло да бъде продължително във
времето. Твърди, че и към настоящия момент изпитва неописуем страх само
при вида на кучета, които се разхождат свободно или такива, които се
разхождат от собственик без намордник, усеща непрестанна и безпричинна
тревожност, страда от безсъние, като ежедневието, което е имала преди
инцидента се променило изцяло в негативен аспект.
Ищцата твърди, че този инцидент не е изолиран случай в гр. К.. Счита, че
проблемът с овладяването на популацията и контрола върху
безстопанствените кучета в гр. К., не е по силите на Общината и същата е
абдикирала от това свое задължение, поради което жителите и гостите на
града били изложени на непрекъснат риск от подобен инцидент.
Твърди също, че в резултат на преживения инцидент с бездомни кучета,
ищцата била в отпуск по болест за периода от 03-16.02.2025г., за което й бил
издаден болничен лист от д-р С. Б.- хирург. Ищцата твърди, че по професия е
*********, като работата й с децата, донякъде й помага да преодолее
изживения шок от инцидента, но все още се чувства емоционално нестабилна,
тъй като безпричинното връщане към спомена за преживения ужас от
нападението от глутницата кучета, я връщало към състояние на видимо
безпокойство и тревожност, които продължавала да изпитва и към настоящия
момент.
Ищцата твърди в исковата си молба, че по силата на разпоредбите на чл.50,
ал.2, вр. с чл.49; чл.40, ал. 1, ал.3 и ал.4; чл.41, ал.1, ал.3; чл.47, ал. 1 и ал.3 и
чл.48 от Закона на защита на животните (ЗЗЖ), задължения на длъжностните
лица, служители на О., били действия за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените
кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места,
4
след маркирането животни. Твърди, че общинските власти били длъжни да
вземат под надзор всички безстопанствени кучета, чрез залавянето им,
кастрирането, обезпаразитяването и ваксинирането им срещу бяс, както и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Твърди също, че
в разпоредбата на чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично било предвидено, че кучетата са
под надзора и грижите на О., чрез взетите от О. мерки, следва да се гарантира
безопасното поведение на кучетата спрямо хората, независимо от вида на
мерките. В този смисъл твърди, че бездействието на длъжностните лица при
О. по изпълнение на възложените им със закон задължения, е противоправно.
А когато О. не предприема предписаното от закона действие или го
предприема без да положи необходимата грижа и от това настъпят вредни за
определени лица последици, тя дължи обезщетение за същите.
Поради това, ищцата С. Х. Х. предявява срещу ответника О. в обективно
съединение иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД и иск с правно
основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, с които цели да бъде осъден
същия да й заплати сумата в размер на 26 000 лв., съставляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, и
психосоматично ограничение в нормалния й и обичаен начин на живот;
сумата в размер на 235.32 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на направени разходи за проведеното
лечение – закупени медикаменти, плащане на медицински такси и др., и
сумата в размер на 16.40 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - разлика между
полученото обезщетение за ползван отпуск по болест в периода 03.02.2025г.-
16.02.2025 г. и трудовото възнаграждение на ищцата за същия период,
вследствие на инцидента- нахапване от бездомно куче, настъпил на
02.02.2025г. в гр. К. в района на парк „А.“, ведно със законна лихва за забава,
считано от датата на увреждането - 02.02.2025 г. до окончателното изплащане
на сумите.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил от ответника по
иска - О. отговор на исковата молба. С него исковата претенция е намерена за
недопустима и неоснователна. Същата е оспорена изцяло и по основание, и по
5
размер. Оспорен е размерът на претенцията за неимуществени вреди, както
досежно търсената главница, така и по отношение на претендираните лихви.
В отговора си ответникът изтъква обстойни съображения, че О. осъществява
дейност по изпълнение на мерките, заложени в "Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета", която цели установяване на
контрол и постепенно намаляване броя на безстопанствените кучета. В този
смисъл оспорва причинно-следствената връзка между визираното бездействие
от страна на ответника по отношение на кучетата от една страна, и
документираните от здравните органи травматични увреждания на здравето
на ищцата, от друга страна.
С отговора се иска отхвърляне на предявената искова претенция изцяло, а
при условията на евентуалност намаляване на нейния размер, с оглед
принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143
и сл. от ГПК, ищцата С. Х., чрез процесуалните си представители, поддържа
исковата си претенция изцяло. Изтъква, че на 29.04.2025 г. е подала до
ответника сигнал, че на 27.04.2025 г. на улица в кв.“В.“, отново /... след
процесния 02.02.25 г./, е нападната от глутница кучета, като била спасена от
приятелка и един господин, който се притекъл на помощ. Ищцата представя и
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143
и сл. от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител -адвокат,
поддържа депозирания по делото отговор. Счита главния иск за
неоснователен, което обуславяло неоснователност и на акцесорните такива.
Не претендира присъждане на разноски по производството.
Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по
повод разгледания спор, приема следното:
От правна гледна точка, при изложените от ищцата твърдения, че
ответникът носи отговорност за претендираните от нея вреди, поради
бездействие, за това, че не са изпълнени вменените по силата на разпоредбите
на чл.50, вр. с чл.49; чл.40, ал. 1, ал.3 и ал.4; чл.41, ал. 1, ал.3; чл.47, ал. 1 и
ал.3 и чл.48 от Закона на защита на животните (ЗЗЖ) задължения на
6
длъжностните лица –негови служители, за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените
кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места,
след маркирането животни, за осъществяване на надзор над всички
безстопанствени кучета, чрез залавянето им, кастрирането,
обезпаразитяването и ваксинирането им срещу бяс, както и настаняването им
в изградени и стопанисвани от тях приюти, обуславя предявената искова
претенция, съставляваща обективно съединени три иска, да бъде
квалифицирана като такава с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл е и Определение №
50481/12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1554/2022 г., II г. о., ГК на ВКС.
А от фактическа страна, в частност и от представените по делото препис-
извлечение от Протокол № 1/27.01.2022г. от проведено заседание на О., се
установява, че на същото е взето Решение №20, с което на основание чл.21,
ал.1, т.12 от ЗМСМА и чл.40, ал.3 от Закона за защита на животните, е приета
Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на О. за периода 2021г.-2025г. От прочита на представената и
приета по делото програма, се установява, че в нея са приети конкретни мерки
за целеното овладяване, между които и залавяне и обработване на
безстопанствени кучета, създаване на приют за безстопанствени животни и за
настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална евтаназия по
решение на създадената с правилата комисия, на агресивните кучета, чието
поведение, представлява опасност за живота и здравето на хората или
животните.
Представено по делото е писмо с изх.№ 53-00-343/08.04.2022 г., с което
ответникът О. чрез кмета си, съгласно Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагане
на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, упълномощава директора на О. “О.“/в чиито задължения, съгласно
приложения правилник фигурират и управление и обслужване на общинския
приют за безстопанствени кучета/, да организира извършване на дейностите
по залавяне, представяне на заловените безстопанствени кучета пред
компетентния орган за кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване и
връщането им по заловените места. Представено е и писмо с изх.№ 53-01-
63/04.07.2022 г., с което кметът на О., съгласно същата наредба,
упълномощава директора на О. “О.“ да сключи договор с ветеринарен лекар за
7
извършване на дейностите по кастрация, маркиране, ваксинация и
обезпаразитяване на безстопанствените кучета на територията на общината. В
този смисъл по делото е представен Граждански договор № 11/23.09.2022 г. и
от прочита на които се установява, че О.“ О.“, чрез упълномощения си
директор е възложило на едно физическо лице извършване дейност по
залавяне на бездомни кучета. В този смисъл по делото са представени
Граждански договори № 13/01.10.2022 г. и № 65/ 02.01.2025 г., от прочита на
които се установява, че О.“ О.“, чрез упълномощения си директор е възложило
на д-р Н. Х. К. да извършва срещу заплащане на дейности „….по
обезпаразитяване, кастриране, маркиране, ваксинация срещу Бяс, издаване на
БГ паспорт, и въвеждане на информацията във Вет.из. на БАБХ.“, като
представените договори са със срок до завършване на опредЕ.та работа.
Представени по делото са Трудови договори № 54/03.04.2023 г. и №
167/14.11.1013 г., от прочита на които се установява, че О.“ О.“, чрез
директора си, е и назначило на длъжност „работник приют“ две физически
лица.
Приети по делото са и подписаните от д-р К. и представител на О. „О.“
Приемо-предавателни протоколи за намаляване популацията на бездомните
кучета на територията на О., ведно с рекапитулация за периода 01.01.2024 г. -
31.12.2024 г., че броят на заловените, обезпаразитени, кастрирани, чипирани и
ваксинирани за бяс кучета са общо 271 броя, който брой, преценен с оглед
констатацията, направена в представения Доклад на К. на О. за изпълнение на
Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на О. за периода 2022 г./ 334 бр./, 2023 г./295 бр./ и за 2024 г./271
бр./, води определено до извода, че на територията на общината броят на
безстопанствените кучета намалява. В аспекта на така формулирания извод,
следва да се цени и приложеното като доказателство по делото писмо на
БАБХ, О. –К. с констатацията за извършвани от общината пропорционални на
развитието на полулацията на безстопанствените кучета действия и с дадената
в този смисъл препоръка за предприемане на действия за увеличаване
капацитета на сега действащия приют до изграждане на новия.
Всъщност и от извършения разпит на свидетеля А. А., служител в О.“О.“-
работник във временния приют, и на д-р К., се установява, че популацията на
8
безстопанствените кучета в гр. К. намалява, но определено не е изчерпана. Св.
А. изтъква, че изпълнява трудовите си задължение по осъществява контрол по
отношение на безстопанствените кучета, като ежедневно обикаля с други
служители и буса на О. по парковете на града и там продължава да има такива
безстопанствени кучета. д-р К. установява, че в изпълнение на поетите по
силата на сключените с О. „О.“ граждански договори задължения, месечно
обработва във ветеринарния си кабинет средно 20-30 кучета. Установява и, че
процедурата за агресивните кучета включва и задържането на същите в
отделна клетка в приюта да тяхното осиновяване. Изтъква, че е нормално
кучетата, които обработва да са стресирани и да проявят неподчинение, но до
проява на агресия отдавна не се било стигало в кабинета му. На територията
на общината съществувал приют, но същият с оглед законовите критерии
/ЗХОЖ/, бил ограничен като пространство, можел да приема 20 бр. кучета от
дребни породи до 10 кг. или 8 бр. кучета от едри породи над 25-30 кг., и че
същият определено е недостатъчен за потребностите на общината.
В този аспект е прието и издаденото от БАБХ, О.- К. Удостоверение №
ЗЖ-294/16.05.2024 г., че животновъден обект-приют за кучета с капацитет 50
броя, отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. Приети в същия
смисъл по делото са и писмо на кмета на О. с изх.№ 53-00-958/30.09.2021г., в
което във връзка със зачестилите случаи на ухапани и нападнати от агресивни
бездомни кучета хора, същият възлага на управителя на О. „О.“ предприемане
в най-кратки срокове на действия по почистване и застрояване на временен
приют, отговарящ на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската
дейност, находящ се на ул. “Я.“ в гр. К.. В този смисъл по делото са
представени пет бр. фактури, придружени с констативни протоколи от
м.12.2021г., от прочита на които се установява, че са извършвани и са влагани
строителни материали в ремонт на приют на ул.“Я.“, но същите определено не
установяват факта на въвеждане в експлоатация на този приют и то в пълния
му одобрен ветеринарномедицински капацитет за 50 бр. кучета.
От фактическа страна в производството се установява и, че на 02.02.2025 г.
ищцата С. Х. Х. била приета в 19:54 часа в Консултативно- диагностичния
блок/Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, гр. Кърджали в
обективно състояние – с разкъсно- контузна рана около 2 см в областта на
ляво бедро, с анамнеза: ухапана от куче и с поставена основна диагноза:
„Ухапване или удар от куче“. От приложения Амбулаторен лист №
9
002521/02.02.2025 г. се установява, че след поставен ТАП против тетанус, след
обработка на раната, извършена превръзка и предписано медикаментозно
лечение, ищцата е била насочена към инфекционист. Приетият Амбулаторен
лист № 25034005 lCD0/03.02.2025 г., установява, че при извършеното на
следващия ден посещение при хирург е поставена основна диагноза: „Други
уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“ при
придружаващи заболява –„Ухапване или удар от куче“. Обективно е
констатирано, че мястото на ухапването в лявото бедро е зачервено, оточно и
силно болезнено при допир; извършена е обработка на раната, стерилна
превръзка, изписана е антибиотична терапия от личен лекар и е отказана от
ищцата хоспитализация. От приложените Амбулаторен лист №
25034902F95В/03.02.2025г. и Карта № 4 за ухапани от животно, съмнително за
бяс, на ищцата в МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, гр. Кърджали, са поставени
на 03.02.; на 06.02 и на 10.02.2025 г. три игли профилактични имунизации
против бяс.
Така обсъдените писмени доказателства, установяващи обективно
констатираното състояние на ищцата към 02.02.2025 г., преценени и с оглед
данните, изложени от ищцата в извършения по реда на чл.176, ал.1 от ГПК
разпит /че нападналите я пет кучета били огромни, мърляви, агресивни и
зловещи, без каишки, като кучето което й причинило ухапването било и с
ушна мида/, преценени и с оглед свидетелските показания, снети от св. А. Н.
/че още същата вечер ищцата на пресекулки, поради силен стрес, й обяснила,
че изневиделица изскочили пет големи кучета, като едно от тях я захапало по
левия крак/ и от св. Я.М. / че нападението при обичайната на ищцата разходка
до моста „П.“ в парк „А.“ от глутница кучета, едно от които успяло и да я
ухапе, било твърде сериозно, видимо от непосредствено възприетите от
свидетеля рани, в които се различавали и дупки от зъби на куче на няколко
места по лявото й бедро/, водят в производството до формиране на извод, че
привечер на 02.02.2025 г., при традиционната за ищцата разходка, в района на
моста „П.“ в парк „А.“ в гр.К., изневиделица изскочили пет големи - мърляви
и агресивни, без каишки, кучета, като едно от тях, което имало поставена
ушна мида, я захапало по левия крак.
Според вещото лице- Д-р Е. Б., след процесния инцидент пострадалата
ищца С. Х., е получила разкъсно-контузна рана с интензивно кръвонасядане
10
около нея във външната повърхност на лявото бедро в средната му трета и в
горната трета на същото бедро, но по задно-външната й повърхност -
охлузване и около него интензивно кръвонасядане, квалифициращи ги като
рана от ухапване от куче, причинила разстройство на здравето й извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Д-р Б. обуславя извода си за наличие на
причинно-следствена връзка с довода, че от медицинска гледна точка
констатираните увреждания са причинени от действието на твърди тъпо-
ръбести предмети по механизъм на натиск, каквото действие осъществява
захапката на куче, като процесната рана по своята морфология и
разположение отговаря да е получена от твърдяното в производството
ухапване от куче. Вещото лице установява и, че увреждания с такова
разположение съответстват на захапка на куче, което се е намирало отляво и
малко отзад на ищцата, преценено при изправено положение на тялото.
Според вещото лице нормалният възстановителен период за уврежданията е
около 2-3 седмици.
От показанията на разпитаните свидетели А.Н. и Я. М., съдът установи, че
процесният инцидент е бил изключително стресиращ за ищцата, която по
природа била чувствителен човек. Според св. Н. преди него ищцата била
спокойна, уравновесена жена, с весел нрав, обичаща да се разхожда сама,
дори вечер, с добро и спокойно отношение към животните, но вече се бояла да
го прави. Съгласно изложеното от св. М., който придружавал ищцата по време
на лечението й след инцидента, обработването на раната й продължило около
десетина дни.
По делото е прието и заключение, изготвено по назначената Съдебно-
психологична експертиза, съгласно което процесният инцидент е предизвикал
у ищцата силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и
сигурността й, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, и
физическа болка, които резултирали и на телесно ниво (сърцебиене, задух,
световъртеж, безсъние) и, че симптоматиката на психотравменото събитие все
още се преживява емоционално от ищцата и рефлектира върху поведението й.
Вещото лице-клиничен психолог установява и, че видимият белег в областта
на лявата подбедрица, ежедневно връща спомена на ищцата за психотравмата
й, както и че преодоляването на психотравмената ситуация зависи от
индивидуалната уязвимост, личностовия ресурс на лицето и възможностите за
справяне при проблемни житейски ситуации, като в този аспект вещото лице
11
установява, че ищцата е възстановила изпълнението на професионалните си
задължения, но при продължаващо медикаментозно лечение и
психотерапевтични интервенции.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът изгради правните
си съображения:
Принцип в правото е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в
чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния
текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило
непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има
гаранционно обезпечителна функция. Съгласно разясненията, дадени и в
Постановление № 7/58 г. на Пленума на ВС, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното
обезщетяване на пострадалите.
Ангажирането на отговорността на ответника в настоящото производство
изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия и
/или бездействия на лица - служители на ответника, при или по повод
извършване на възложена от ответника - юридическото лице работа, и
наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищцата вреди.
За да отговори на поставения основен в производството въпрос, е ли е била
ухапана ищцата С. Х. Х. от безстопанствено куче, съдът съобрази
разпоредбата на чл.23 от действаща Наредба за придобиване, притежание и
стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанстващите
кучета на територията на О., и прие, че като безстопанствени следва да се
третират всички кучетата без повод или оставени да се движат свободно в
градска реда без надзор, както и че упълномощените от кмета лица, в частност
О.“О.“, могат да ги залавят и прибират в изграден за тази цел приют за
безстопанствени кучета „Д.“. Съгласно пък разпоредбата на чл.24 от същата
наредба, оторизираните от общината лица имат правомощието да изземват
злонравните кучета, които с поведението си представляват заплаха за здравето
и живота на хората и да ги настаняват в този приют. Анализирайки
цитираното, че злонравното кучета, без повод и оставено да се движи
свободно в градска реда /в парк/ без надзор, е ухапало ищцата, т.е. с
поведението си е създало заплаха за здравето и живота й, то следва в казуса да
12
приеме, че същото е безстопанствено, и неговото не настаняване в приюта за
безстопанствени кучета, обуславя в производството извод за допуснато от
длъжностните лица от О. „О.“ бездействие в причинно обусловена връзка, от
което са настъпили за ищцата вреди, за обезщетяването на които отговаря
възложителят О..
Или, съдът намира, че в производството са налице предпоставките да се
ангажира безвиновната, имаща гаранционно обезпечителна функция,
обективна отговорност на ответника О. за чужди виновни действия. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните, общините, като
организации по чл.49 от същия закон, са задължени да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Действително в производство се установи, че О. с Решение № №66/28.03.2012
г. на основание чл. 40, ал.5 от ЗЗЖ /във варианта му към онзи момент/, е приел
Наредбата за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и
овладяване на популацията на безстопансващите кучета на територията на О.,
както и с Решение № 20/27.01.2022 г., отново на основание чл.40 от ЗЗЖ, е
приел Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на О. за периода 2021г.-2025г., в които са предписани конкретни
мерки- задължения на О., между които са и залавяне и обработване на
безстопанствени кучета, създаване на приют за безстопанствени животни и
настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална евтаназия по
решение на създадената по този повод комисия на агресивните кучета, чието
поведение, представлява опасност за живота и здравето на хората или
животните. Събраните в настоящото производство доказателства обаче водят
до извод за недостатъчност на осъществяваните мерки, т.е. до наличие на
бездействие, вкл. и наличието на временен приют с малък капацитет,
определено не съответстващ на потребностите на общината.
Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
неимуществените такива следва да се преценяват по справедливост.
Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване
на блага на човека, представляващи неговите права, телесната му цялост и
здраве. Понятието пък "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съгласно
и постулатите на Постановление № 4/23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС, е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
13
обстоятелства.
За да определи размера, репариращ настъпилите за ищцата неимуществени
вреди, съдът съобрази и съдебната практика, проследявайки постановени за
периода 2022-25 г. съдебни актове с идентично правно основание, но разбира
се и спецификата на настоящия казус. И за да определи конкретната стойност
на търсените неимуществени вреди, които следва да обезщетят претърпените
от ищцата в цялост болки и страдания –физически и психически, съдът
съобрази причинените й, установени в производството като вид и характер
телесни повреди, имащи характер на леки такива- разкъсно-контузна рана във
външната повърхност на лявото бедро в средната му трета, причинила
разстройство на здравето й извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и
охлузване и около него интензивно кръвонасядане в горната трета по задно-
външната повърхност на лявото бедро, причинили болка и страдание, както и
че уврежданията установено са довели в началото до значителни по сила и
интензитет физически болки и страдания, обусловили и прием на
безболяващо, противовъзпалително и антибиотично медикаментозно лечение,
поставяне на ТАП против тетанус и три игли превантивни ваксини против бяс.
В този аспект съдът съобрази и поставената на ищцата след инцидента
диагноза „Остра стресова реакция“, обусловила и доказаното в
производството продължително посещение при психолог и психиатър, вкл.и
посещения към дата 17.02.2025 г. в Рехабилитационни програми за хора,
пострадали от насилие към Фондация „П.“ /л.14 от делото/. Съдът съобрази и
изложеното от вещото лице-медик становище, че нормалният възстановителен
период за причиненото увреждане на ищцата е около 2-3 седмици и, че
отсъстват данни по делото лечението на ищцата да е продължило повече от 30
дни; както и че променената чувствителност, от която ищцата се оплаква към
момента на СМЕ не се отъждествява с болка и, че същото не влияе на
основната функция на долния крайник и че ще изчезне за в бъдеще. Съобрази
също и изложеното от същото в.л., че наличието на белег на мястото на
увреждането, съставлява козметичен дефект, че същият ще избледнее и ще
стане еднакъв с цвета на околната кожа, но определено белегът няма да
изчезне. Съдът съобрази и становището на същото в.л., дадено по повод
представен от ищцата по делото, като нововъзникнало доказателство,
Амбулаторен лист № 25224D075009/26.08.2025 г., установяващ поставена на
ищцата основна диагноза „Херпес зостер без усложнения“, а именно че
14
процесното ухапване от куче не може да обуслови наличие на вируса на
заболяването в организма, той вече си е съществувал у ищцата, но е възможна
провокация от стрес с изява на обрива „Харпес зостер“. Разбира се, съдът
съобрази и, че ищцата към датата на инцидента е на навършени ** години, и
на която се е наложило да промени с години изграждани навици /сама да се
разхожда вечер/; че същата е ********* по професия, което обуславя и извод
за професионални познания и възможности за по-успешно преодоляване на
възникналата вследствие на процесния инцидент- ухапване от
безстопанствено куче стресова реакция, както и че същата е възстановила
изпълнението на професионалните си задължения, но при продължаващо
медикаментозно лечение и психотерапевтични интервенции.
С оглед изложеното, съдът формира извод, че размер от 16 000 лв. ще
покрие изискването за справедливост в настоящия процес. В този смисъл
следва искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над този
размер и до пълния му предявен размер от 26 000 лв. да бъде отхвърлен.
Частично основателен в производството се явява и предявеният иск за
обезщетение на претърпени от ищцата имуществени вреди под формата на
направени разходи за проведеното лечение – закупени медикаменти, плащане
на медицински такси и др., в доказания размер на сумата от 104.70 лв., като
същият следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер
от 235.32 лв., доколкото приложените писмени доказателства – 2 бр.
извлечения от картови плащания не индивидуализират закупеното с тях /л.19
и 20 от делото/.
Напълно основателен, с оглед приетата по делото Съдебно-счетоводна
експертиза и изложеното от в.л.-икономист в откритото съдебно заседание
становище, се явява обективно съединеният иск за сумата в размер на 16.40
лв., съставляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи - разлика между полученото от ищцата
обезщетение за ползван отпуск по болест в периода 03.02.2025г.- 16.02.2025 г.
и трудовото възнаграждение на ищцата за същия период.
Прочие, с оглед акцесорността им, основателни се явяват в производството
исканията за присъждане на законна лихва върху така определените за
дължими от ответника главници. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
считано от момента на причиняване на неимуществените вреди- 02.02.2025 г.
15
за главницата за присъдени неимуществени вреди; за главницата за присъдени
имуществени вреди под формата на направени разходи за проведеното
лечение – датата на извършеното плащане – 11.02.2025 г., а за главницата за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от
02.02.2025 г.-16.02.2025 г., от 17.02.2025 г., и до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, доколкото такива изрично са поискани, съдът
следва да се произнесе и досежно направените от ищцата в производството
разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК-
заплатена ДТ в размер на 1 140 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 3
500 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2025 г. и
заплатени възнаграждения за вещи лица в размер на 740 лв. Прочие, следва
на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски, съобразени с уважената
част на исковата претенция и при неоснователност, съгласно разпоредбите на
чл.7, ал.2, т.1 и т.3, във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възраженията за адвокатска работа на направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а именно в
размер на 3 303.84 лв. А на основание чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото не са
поискани, не се следват на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковата претенция.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О., бул. „Б.“ № **, БУЛСТАТ ***********, да заплати на С. Х.
Х., с постоянен адрес гр. К., ул.“Д.“ № *, ап.**, с ЕГН **********, сумата в
размер на 16 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, затруднения и
неудобства в процеса на лечение и възстановяване, и психосоматично
ограничение в нормалния й и обичаен начин на живот, вследствие ухапване от
безстопанствено куче, настъпило на 02.02.2025г. в гр. К. в района на парк
„А.“, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на увреждането -
02.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА О., бул. „Б.“ № **, БУЛСТАТ ********, да заплати на С. Х. Х., с
16
постоянен адрес гр. К., ул.“Д.“ № *, ап.**, с ЕГН **********, сумата в размер
на 104.70 лв., съставляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди под формата на направени разходи за проведено лечение – закупени
медикаменти, плащане на медицински такси и др., вследствие ухапване от
безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ същия за разликата до пълния му предявен размер от 235.32 лв.;
както и сумата в размер на 16.40 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
от нея имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - разлика между
полученото от ищцата обезщетение за ползван отпуск по болест в периода
03.02.2025г.- 16.02.2025 г. и трудовото възнаграждение на ищцата за същия
период, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
17.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О., бул. „Б.“ № **, БУЛСТАТ *********, да заплати на С. Х. Х.,
с постоянен адрес гр. К., ул.“Д.“ № *, ап.**, с ЕГН **********, сумата в
размер на 3 303.84 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно
уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
17