Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение I-21 състав в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8428 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото
е образувано по предявени от И.Т.В., С.Н.В. и Д.Н.В. срещу ЗК „О.“ клон
България осъдителни искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във
вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, с цена на всеки от исковете 150 000 лева. Ищците
са освободени от държавна такса с разпореждане на съда от 30.08.2018 г. (л.
53). С определение № 20474 от 02.10.2018 г. съдът е постановил спиране на
делото, поради откриване на производство по несъстоятелност на „ЗК О.“ АД Кипър. С определение № 263260 от
276.10.2020 г. съдът е възобновил производството по делото, като е приел, че
липсата на доказателства за приемането от синдика на дружеството в
несъстоятелност на предявените вземания, същите следва да се считат неприети и
производството по делото следва да продължи. Съдът е разгледал делото, събрал е
доказателства и с протоколно определение от 15.04.2021 г. е приключил съдебното
дирене, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Ищците
И.Т.В., С.Н.В. и Д.Н.В. излагат, че на 11.07.2016 г. около 7:50 ч. на път 6009
пътна отсечка между Ахелой и Каблешково произлязло ПТП с участието на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № ******, управляван от Д.Н.Н., и л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № ******, управляван от Н.И.В. – съпруг на ищцата В. и баща на втория и
третия от ищците. При произлязлото ПТП Н.И.В. получил телесни увреждания, които
причинили смъртта му на 12.07.2016 г. Ищците твърдят, че вина за настъпилото
ПТП имал водачът на л.а. „Опел Вектра Д.Н.Н., който предприел изпреварване на
друг автомобил, без да изчака насрещно движещите се автомобили, единият от
които бил управляваният от пострадалия Н.И.В.. За произлязлото ПТП било
образувано ДП № 320 ЗМ-388/2016 г. на РУ МВР Поморие, пр.пр. вх. № 7965/2016 г.
на ОП Бургас. За управлявания от виновния водач л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******
бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с
ответника „ЗК О. – клон България“ КЧТ, обективиран в застрахователна полица № BG/28/115002218677, със срок на действие от
03.09.2015 г. до 02.09.2016 г. включително. Ищците уведомили ответника за
настъпилото ПТП на 01.09.2016 г., а с молба от 14.09.2017 г. предявили
извънсъдебни претенции. Застрахователят не се е произнесъл по претенциите.
На основание горните обстоятелства, ищците чрез своя
представител правят искане до съда да осъди ответника да заплати на всеки от
ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за
всеки ищец, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта на
пострадалия – 12.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „О.“ клон България оспорва иска със
следните възражения:
- възражение за недоказаност на елементите на
фактическия състав, противоправното и виновно поведение на застархования водач
при ПТП, пораждащо деликтната му отговорност, съответно отговорността на
застрахователя;
- възражение за недоказаност на настъпването на
вредите, за които се претендира обезщетение;
- възражение за завишаване на претендираните
обезщетения.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С
доклада по делото с определение № 263260 от 27.10.2020 г. съдът е приел за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на застраховка
„гражданска отговорност“ с ответника ЗК „О.“ клон България за л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******, обективирана в застрахователна полица
BG/28/115002218677,
със срок на действие от 03.09.2015 г. до 02.09.2016 г. включително. Приет е за
безспорно установен фактът на настъпило ПТП на 11.07.2016 г. около 7:50 ч. на
път 6009 пътна отсечка между Ахелой и Каблешково с участието на л.а. „Опел
Вектра“ с рег. № ******, управляван от Д.Н.Н., и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******, управляван от Н.И.В.. Приет е за безспорен факт и настъпилата смърт
на пострадалия Н.И.В. на 12.07.2016 г.
От събраните по делото писмени доказателства и изготвената
и приета след възлагане по делегация съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че произшествието е настъпило, след като Д.Н.Н. с управлявания от него л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № ****** е предприел изпрпеварване на движещия се пред
него микробус „Форд Транзит“ с рег. № ******. При предприемане на
изпреварването л.а. „Опел Вектра“, управляван от Д.Н.Н., навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се е движел л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******,
управляван от наследодателя на ищците Н.И.В.. След задействане на спирачки л.а.
„Опел Вектра“ се ударил с дясната си страна фронтално в предната част на л.а.
„Фолксваген Голф“. Според заключението на вещото лице, водачът на л.а. „Опел
Вектра“ не е могъл да предприеме изпреварване, без да настъпи ПТП с насрещно
движещия се л.а. „Фолксваген Голф.
Причинната
връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия Н.И.В. се установява от протокола
за извършената аутопсия, имащ характер на писмено доказателство, от изготвената
и приета по делегация съдебно-медицинска експертиза и от протокола за оглед на
местопроизшествие и описаните в него и САТЕ деформации по л.а. „Фолксваген
Голф. Причината за смъртта е била тежък травматичен шок, дължащ се на
гръдно-коремната травма, причинена от силен удар върху корема и гръдния кош с
посока отпред назад. Според вещото лице по СМЕ (л. 180) безспорно се
установява, че пострадалият е бил с предпазен колан.
По делото не са установени обстоятелства, които да
изключват вината на водача на л.а. „Опел Вектра“ Д.Н.Н.. От заключението на вещото лице безспорно се
установява, че ПТП е настъпило вследствие предприета от този водач маневра
изпреварване с навлизане в лентата за насрещно движение, без техническа
възможност да завърши маневрата и без да се е съобразил с насрещно движещия се
автомобил, управляван от пострадания. С горното водачът на лекия автомобил, за
който е сключен застрахователният договор, Д.Н.Н. е нарушил чл. 42 ал. 1 т. 2 и
ал. 2 т. 2 и 3 от ЗДП, като е предприел изпреварване, без да се убеди, че има
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, създал е пречки за
движещото се в лентата за насрещно движение МПС и не се е убедил, че може да
завърши маневрата за кратко време с безопасна скорост.
Претърпяното
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника
лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и причинената смърт
на наследодателя на ищците вследствие настъпилата при ПТП смърт, имат характер
на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ
и са основание за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
вреди. Исковата претенция е за неимуществени вреди. При определяне на тяхната
дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид родствената връзка
между пострадалия и ищците, отношенията между тях и причинените на ищците болки
и страдания вследствие смъртта на пострадалия.
Ищците
И., С. и Д. В.са съответно съпруга и деца на пострадалия Н.И.В.. Съпругата и
децата спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките
помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Съпругата и
низходящите на пострадалия, каквито са ищците, търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му.
Това поражда правото на
ищците да получат застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените
вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС
ТР 1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетелката Е.В. се установява, че ищците и пострадалият били
много сплотено семейство, пострадалият непрекъснато подкрепял децата си им
помагал, имали са постоянни контакти помежду си, а децата му винаги са търсели
подкрепата му и са се допитвали до него. Внезапната смърт на пострадалия се
отразила изключително тежко на ищците. С неговата смърт съпругата му се е
лишила от близък човек и опора, който е бил до нея повече от двадесет години. Със
смъртта на баща си децата са били лишени от родител, който е полагал грижи за
тях като малки и чиято подкрепа е била важна за тях и като възрастни хора.
Следва да се отчете и фактът, че ищците Д. и С. В.са изгубили баща си на
сравнително млада възраст – първият е бил на 26 години, а вторият на 27 години,
а пострадалият е бил на възраст 56 години, при която възраст същият е бил
физически здрав и активен. Със смъртта му ищците били лишени от помощта и
подкрепата, която биха могли да получат от най-близкия си човек още дълго
време. Загуба от такъв характер е невъзвратима и трудно преодолима. Тези
съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетение за всеки от ищците е предявеният размер от по 150 000 лева.
Върху
така определените обезщетения ответникът дължи заплащане на законна лихва от дата
12.07.2016 г. – датата на смъртта на пострадалия В., до окончателното
изплащане. Тъй като застрахователният договор е сключен при действието на
отменения КЗ, по силата на § 22 от ПЗР на действащия КЗ, за него следва да се
приложат разпоредбите на част четвърта от отменения КЗ. Това изключва приложението
на чл. 497 във вр. с чл. 496 и чл. 380 от КЗ за дължимост на законна лихва върху
обезщетението от изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната
застрахователна претенция. Следва да се приложат разпоредбите на чл. 223 и чл.
226 ал. 1 от КЗ (отм.), която е в част четвърта от отменения кодекс. Тъй като в
част четвърта не се предвижда друга начална дата, от която се дължи законна
лихва, предявяване на извънсъдебната претенция, а по смисъла на чл. 223 ал. 1
от КЗ (отм.) с договора за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят
покрива отговорността за вреди, следва да се приложат общите правила на чл. 86
във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД и законна лихва върху обезщетенията да се дължи
от датата на увреждането - настъпването на смъртта на пострадалия.
Ответникът
дължи на представителя на ищците адвокат П.Д.Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА в размер на по 4530 лева за всеки ищец, или общо възнаграждение по делото
в размер на 13 590 лева. Ответникът дължи в полза на СГС държавна такса в
размер на 18 000 лева и разноски в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
„Застрахователна компания О.“ АД Кипър, адрес на управление: гр. Никозия, Р.
Кипър, чрез „ЗК О.“ клон България“ КЧТ, седалище и адрес на управление:***, ЕИК
******да заплати на И.Т.В. ЕГН **********, адрес: гр. Варна к/с „Възраждане“
бл. 47 вх. 1 ет. 6, С.Н.В. ЕГН **********, адрес: *** и Д.Н.В. ЕГН **********,
адрес: *** застрахователни обезщетение в размер на по 150 000 (по сто и
петдесет хиляди) лева за всеки ищец за неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на Н.И.В. при ПТП на 11.07.2016 г., виновно причинено от Д.Н.Н., ведно
със законната лихва върху тези суми от 12.07.2016 г. до окончателното изплащане
на сумите.
Осъжда
„ЗК О.“ АД Кипър чрез „ЗК О.“ клон България“ КЧТ да заплати на адвокат П.Д.Д. адвокатски
възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер общо на 13 590 лева, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 18 000 лева и разноски в размер
на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: