Решение по дело №271/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7565
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100500271
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              07.11.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА   

 

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №271 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №271/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Р.“ ЕООД *** срещу решение №495634 от 26.09.2018 г постановено по гр.д.№22173/17 г на СРС , 26 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.327 ТЗ  на И.П.Б. ЕГН ********** *** срещу въззивника , че последният му дължи сумата от общо 24 600,41 лева – неплатена цена на доставено сурово мляко по фактура №0..213 от 02.08.2015 г на стойност 6438 лева , фактура №0..214 от 20.08.2015 г на стойност 7996,20 лева , фактура №0..215 от 02.09.2015 г на стойност 5137,61 лева и фактура №0..216 от 30.09.2015 г на стойност 5028,60 лева ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 01.11.2016 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.12.2016 г по ч.гр.д.№62152/16 г на СРС , 26 състав .  

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като наличието на фактури не доказва търговски отношения и задължения за плащане .

 Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Исковете са доказани по основание и размер с фактурите  , приемо-предавателните протоколи и ССЕ .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.10.2018 г и е обжалвано в срок на 01.11.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника от обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че процесните фактури са осчетоводени от страните и ответникът е ползвал ДДС по тях . Съгласно чл.55  ал.1 ТЗ счетоводствата на страните са водени редовно и счетоводните записвания са доказателство за продажбите.

Решението на СРС е правилно  . Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура от купувача по търговска продажба в дневника му за покупки по ЗДДС представлява извънсъдебно признание на задължението , както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение №211 от 30.01.2012 г по т.д. № 1120/2010 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , Решение №228 от 07.01.2015 г по т.д.№3597/13 г на ВКС , I ТО, решение №252 от 03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС  II ТО , решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №92 от 07.09.2011 г по т.д. № 478/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №18 от 04.04.2014 г по т.д. №24/2013 г, ТК , І ТО на ВКС , решение №30 от 08.04.2011 г по т.д. Д. № 416/2010 г, ТК , І ТО на ВКС и др./.

Според ССЕ такъв е и процесният случай , като купувачът-ответник е осчетоводил фактурите и ги е включил в дневника си за покупки по ЗДДС. И само при тези доказателства исковете са основателни . Отделно , в случая ищецът е представил пред СРС и приемо-предавателни протоколи за закупеното мляко , като същите са приети като доказателства по делото , без да са оспорени от ответника .

 Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

С оглед материален интерес по всеки един от исковете под 20 000 лева по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.  

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №495634 от 26.09.2018 г постановено по гр.д.№22173/17 г на СРС , 26 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.