Определение по дело №1766/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 4
Дата: 3 януари 2019 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20185640201766
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

03.01.2019 година                                                             гр. Хасково

Хасковският районен съд                                                     X-ти Наказателен състав

На трети януари                                                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                           Председател: ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

                                                 Съдебни заседатели:                                                  

                                                                                  

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор: Антон Иванов

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 1766 по описа за 2018 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

 

********************************************

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не следва да бъде одобрявано, доколкото по съдържанието си противоречи на закона, а в определен аспект - и на морала, поради следните доводи от правна страна: С внесеното споразумение се цели да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия К.М.А. за престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като същият е и привлечен в досъдебна фаза с постановление за привличане в качеството на обвиняем към наказателна отговорност за същото деяние, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 03.12.2014 г. до 30.05.2017 г., в гр. Димитровград и в гр. Хасково, пред надлежен орган на властта (състави на Районен съд гр. Димитровград и Окръжен съд гр. Хасково), в качеството му на свидетел, устно, съзнателно потвърдил неистина, относно цигари предмет на престъпление, както следва: На 03.12.2014г., в гр.Димитровград, в качеството му на свидетел по НОХД №669/2014г. по описа на PC-Димитровград, в публично съдебно заседание пред същия съд, заявявайки „Цигарите са моя собственост"; На 17.02.2015г., в гр.Димитровград, в качеството му на свидетел по НОХД №739/2014г. по описа на РС-Димитровград, в публично съдебно заседание пред същия съд, заявявайки „ .. .че цигарите са мои:; На 15.09.2015г., в гр.Хасково, в качеството му на свидетел по ВНОХД №364/2015г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в публично съдебно заседание пред същия съд, заявявайки „Цигарите бяха мои"; На 26.04.2016г., в гр.Димитровград, в качеството му на свидетел по НОХД №651/2015г. по описа на РС-Димитровград, в публично съдебно заседание пред същия съд, при прочитане на показанията му дадени на 03.12.2014г. по НОХД №669/2014г. по описа на РС-Димитровград и на 17.02.2015г., в гр.Димитровград, по НОХД №739/2014г. по описа на РС-Димитровград, заявявайки „В съдебното заседание казах вярното"; На 06.02.2017г., в гр.Димитровград, в качеството му на свидетел по НОХД №530/2016г. по описа на РС-Димитровград, в публично съдебно заседание пред същия съд, при прочитане на показанията му дадени на 03.12.2014г. по НОХД №669/2014г. заявявайки „ ... поддържам показанията дадени по НОХД №669/2014г. по описа на PC - Димитровград"; На 30.05.2017г., в гр.Хасково, в качеството му на свидетел по ВНОХД №169/2017 по описа на ОС-Хасково, в публично съдебно заседание пред същия съд, заявявайки „ ...цигарите са мои." В случая, от изложеното би могло да бъде направен извод, че прокурорът цели да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия най-напред за деяние по чл. 290, ал. 1 от НК, което е престъпление против правосъдието и в диспозицията на престъпния състав е посочено, че който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. В случая на етап привличане към наказателна отговорност, а така също и към настоящия момент при ангажирането й, прокурорът е включил в състава на продължаваното престъпление две деяния, които обаче сами по себе си не обосновават в необходимата степен яснота относно съставомерността на поведението на подсъдимия, доколкото посочвайки, че на 26.04.2016 г. по описания начин подсъдимият е заявил „В съдебното заседание казах вярното" и особено на 06.02.2017 г. заявявайки, че „поддържа показанията по НОХД № 669/2014 г. по описа на PC – Димитровград“, прокурорът е описал деяние, несъставомерно по чл. 290, ал. 1 от НК, доколкото очевидно и най-вече с последното изявление подсъдимият е отправил едно диспозитивно по своя характер изявление, че поддържа показания, без да е ясно в какво се изразява конкретно тяхната неистинност. Дори и да би могло по тълкувателен, логически път да се извлече, че той поддържа изцяло показания, които прокурорът приема за лъжливи по смисъла на разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК, то той е следвало да опише ясно и категорично кои конкретно факти от значение за решаване на съответното дело е визирал и не би могло волята на прокурора да бъде извличана чрез тълкуване на волята на подсъдимия кои именно факти и обстоятелства от показанията, дадени по НОХД № 669/2014 г. по описа на PC – Димитровград конкретно поддържа, та да служи това като основание за ангажиране на наказателна отговорност за конкретното деяние, включено в състава на продължавано престъпление. Отделно биха могли да бъдат отправени съответни претенции към начина на формулиране на престъпния състав, доколкото очевидно, съобразявайки предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, прокурорът е отчел взаимовръзката между отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото според данните, съдържащи се в отделните производства, а така също и събрани по ДП, целта при осъществяване на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК във всеки един от посочените случай е била една, а именно подсъдимият в настоящото производство да оневини приятеля си и подсъдим в производствата, визирани от прокурора при формулиране на обвинението. В случая обаче следва да се постави и въпросът, който е бил и предмет на анализ в съдебната практика нееднократно, включително и по тълкувателен път, относно това кога следва да се приеме, че един период е непродължителен по своя характер, с оглед виждането утвърдено в практиката на съдилищата за едногодишна продължителност, доколкото прокурорът е визирал далеч по-продължителен такъв, а именно от 03.12.2014 г. до 03.05.2017 г. В случая отговор с Тълкувателно решение № 52/09.11.1988 г. на ОСНК на ВС е даден отчасти, а именно че в практиката на съдилищата  е установен обективен критерий за непродължителни периоди от време около една година. Тази практика е възприета и от ВС, поради което е прието, че не се налага издаване на тълкувателно решение по поставения въпрос, но в мотивите на същото тълкувателно решение, както и в тези на Решение № 401/29.09.1983 г. по н.д. № 405/1983 г. на I НО и Решение № 91/11.03.1985 г. по н.д. № 64/1985 г. на I НО на ВС е дадено ясно и непротиворечиво разбиране, че непродължителен период по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК е този период от време, при който не се разкъсва специфичната, обективна и субективна връзка между деянията и деецът действа в изпълнение на взетото решение да върши престъпление, без да се налага да взема ново решение. От тази гледна точка, преценка в този аспект, въпреки формалното надвишаване на приетия за непродължителен период ориентировъчно едногодишен срок, не би могла да бъде сторена, доколкото връщайки се обратно на мотивите по-горе, прокурорът не е индивидуализирал наказателната отговорност от гледна точка описание на съставомерните признаци на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК за две от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Оттук и преценката на съда не би могла да бъде сторена, включително и в аспекта на елементите от конструкцията на института на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото поддържайки тезата за подбудите за извършване на престъплението, в даден момент подсъдимият сякаш я изоставя твърдейки, че не си спомня, или че поддържа показанията, дадени в предходен етап при разглеждане на съответните наказателни дела. Изложеното дотук, обосновава категоричен извод, че внесеното споразумение не би могло да бъде одобрено и следва делото да бъде върнато на прокурора след прекратяване на съдебното производство за съобразяване на тези особености при формулиране на обвинението, доколкото същите тези пороци са допуснати и на етапа на привличане към наказателна отговорност. Следва да се изтъкне и, че освен на закона, споразумението не отговаря на изискванията и на морала от гледана точка процеса на индивидуализация на наказанието, доколкото действително разбирането и в теорията, и в практиката е за единния характер на продължаваното престъпление от една страна, а от друга наказанието за това деяние съобразно чл. 290, ал. 1 от НК е до пет години и не е предвиден специален минимум, поради което няма пречка по вид да бъде определено наказание „Пробация“, но се поставя въпросът за степента на обществена опасност на деянието, от друга. В случая, въпреки допустимостта на подход, като приетия от страните да се приложи чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, подходът на страните за прилагане на чл. 55 НК не отговаря на тежестта на извършеното, оттам на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК е формално и не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици за неговата съставомерност, но в случая може да се заключи, че именно деянието на подсъдимия е рефлектирало до голяма степен и по отношение на произнасянето на съдебните състави, а оттам на срочността и качеството на произнасяне на съдебните актове, с оглед нееднократно връщане на делото в досъдебна фаза или за ново разглеждане – в съдебна, което прави деянието по - укоримо в сравнение с други случаи на лъжесвидетелстване според разбиранията на настоящия съдебен състав. В случая разбира се, по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК това несъответствие при индивидуализация на наказанията с разбирането на съда за вида и размера на наказанието би могло да бъде преодоляно при евентуално изразено съгласие на страните, но изложеното по-горе препятства подобен подход, поради което съдът

            О П Р Е Д Е Л И : № 4

НЕ ОДОБРЯВА внесеното от Районна прокуратура гр. Хасково споразумение за решаване на ДП № 1131/2018 г. на РУ на МВР гр. Хасково, подписано между Антон Иванов – прокурор от Районна прокуратура гр. Хасково и адв. С.С. ***, защитник на К.М.А., с ЕГН **********,***.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1766/2018 г. по описа на Районен съд гр. Хасково.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Хасково.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Заседанието приключи в 13:22 часа.

Протоколът се изготви на 03.01.2019 г.

 

                                                                      

                                                                       Председател: /п/ не се чете

 

 

                                                                       Секретар:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.