Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 516 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят,
че въз основа на договор за покупко – продажба,
оформен с нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г., на нотариус Б. К., с
район на действие - района на РС - Радомир, ищецът Н.Й. бил собственик, а
другите двама ищци – Й.С. и Н.С. – ползватели, на следния недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Радомир, ул. „У.“
№ ., с площ от 520 кв. м, а по скица - с
площ от 576 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор
– няма, номер по предходен план: . (.), парцел . (.), при граници: поземлен
имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с
идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор
.и поземлен имот с идентификатор ., заедно с построената в имота жилищна сграда
с идентификатор ., с площ от 69 кв. м, сграда с идентификатор ., с площ от 15
кв. м и сграда с идентификатор ., с площ от 28 кв. м, които сгради са със
статут на строежи по § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ.
Ответникът бил собственик на
съседния поземлен имот с идентификатор . по плана на гр. Радомир.
През 2004 г. ответникът преместил
част от оградата между двата имота от североизточната част и завладял част от
имота на ищците, с площ от 6 кв. м - 20 м дължина и 30 см ширина, покрай
границата от неговата постройка (барбекю) по дължина,
по граничната линия до съседния имот ..
В същата тази част от имота,
посадил лозови насаждения, което действие било незаконосъобразно, тъй като
нямал право да посажда дървета и храсти на границата, както и в близост до нея.
Лозовите насаждения се развивали много бързо и пречели на ищците да си ползват
имота, тъй като правели сянка и навлизали в техния имот.
Освен това, ответникът изградил и
скеле, което също навлизало в имота на ищците.
В близост до североизточната
граница, на разстояние 50 см, посадил и две иглолистни дървета, клоните на
които навлизали в имота на ищците и правели сянка.
Ответникът изградил и оранжерия в
близост до регулационната линия, от северната страна на имота на ищците, която
също им пречела.
През месец февруари 2019 г.,
ищецът Н.Й. изпратил нотариална покана до ответника, с която го поканил в срок
от два месеца от получаването ù да премести оградата в североизточна
посока и освободи незаконно отнетите 6 кв. м, но до настоящия момент оградата
не била преместена.
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае по отношение на ответника правото на
собственост на ищеца Н.Й. върху процесната част от
имота на ищците, с площ от 6 кв. м - 20 м дължина и 30 см ширина, покрай
границата от неговата постройка (барбекю) по дължина,
по граничната линия до съседния имот .. и да го осъди да му предаде владението
върху така описаната част.
Наред с това, ищците молят съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да премахне
посадените от него до регулационната линия 2 бр. лозови насаждения и две
иглолистни дървета, да премахне скелето и частта от оградата между двата имота
- от североизточната страна на имота и да премести оранжерията си на законовото
отстояние от границата на имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за
неоснователност на иска.
Заявява, че по силата на
нотариален акт № ., том ., peг. № ., дело № .от 2006
г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на РС - Радомир, придобил
собствеността върху недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Радомир, обл.
Перник, с площ на урегулирания поземлен имот по нотариален акт от 780 кв. м, а
по скица с площ от 795 кв. м, който урегулиран поземлен имот съставлява парцел .-.(.)
в квартал .по регулационния план на гр. Радомир, който план е одобрен със
заповед № 367 от 28.12.2001 г., при граници на този урегулиран поземлен имот по
скица: улица, парцел .-. (.), парцел .(.) и парцел .(.), ведно с построената в
този така описан урегулиран поземлен имот паянтова жилищна сграда (къща), която
жилищна сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Твърди, че от придобиването на
собствеността върху имота до настоящия момент не е извършвал действия за
промяна местоположението на оградата, като в процесната
част от 6 кв. м не е посаждал лозови насаждения.
Не отговаряло на фактическото
положение и твърдението на ищците, че е изградил скеле, което навлизало в
техния имот.
При изграждането на оранжерията
били спазени законовите изисквания за местоположение и отстояние.
Засадените два броя декоративни
дръвчета не били с височина повече от 5 м.
Поради изложеното в отговора на
исковата молба моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищците, чрез
упълномощен представител поддържат предявения иск и молят за уважаването му.
Ответникът, редовно призован, се
явява лично в
съдебно заседание и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на
действие – района на РС - Радомир, се установява, че ищците Й.С. и Н.С. са
продали на .я ищец Н.Й. следния свой собствен недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Радомир, ул. „У.“ № ., с площ по
нотариален акт от 520 кв. м, а по скица - с
площ от 576 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор
– няма, номер по предходен план: . (.), парцел . (.), при граници: поземлен
имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с
идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор
.и поземлен имот с идентификатор ., заедно с построената в имота жилищна сграда
с идентификатор ., с площ от 69 кв. м, сграда с идентификатор ., с площ от 15
кв. м и сграда с идентификатор ., с площ от 28 кв. м, които сгради са със
статут на строежи по § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, като продавачите са си
запазили вещното право на ползване върху продадения недвижим имот,
безвъзмездно, заедно и поотделно, до края на живота си.
От представения по делото нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на
действие – района на РС - Радомир, се установява, че В.В.Г.,
Л.В.Г., Л.В.С., М.В.Ч.и Б.В.Ч.са продали на ответника Е.К.С. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ
се в гр. Радомир, обл. Перник, с площ на урегулирания
поземлен имот по нотариален акт от 780 кв. м, а по скица с площ от 795 кв. м,
който урегулиран поземлен имот съставлява парцел .-.(.) в кв. .по регулационния
план на гр. Радомир, който план е одобрен със заповед № 367 от 28.12.2001 г.,
при граници на този урегулиран поземлен имот по скица: улица, парцел .-. (.),
парцел .(.) и парцел .(.), ведно с построената в този така описан урегулиран
поземлен имот паянтова жилищна сграда (къща), която жилищна сграда е със статут
на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
По делото е представена и нотариална покана, с която ищецът Н.Р.Й. е поканил ответника Е.К.С. в срок
от два месеца от получаването ѝ да премести оградата между двата имота
със 30 см в североизточна посока и да освободи незаконно отнетите от неговия
имот 6 кв. м. Поканата е връчена на ответника на 21.02.2019 г.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Ц.С., К.В.и Р.Б..
Пред съда свидетелят Ц.С. сочи, че живее в непосредствена близост до
имотите на страните по делото. Според свидетеля на границата между двата имота
имало зид, който ответникът бутнал, след което преместил мрежата в посока имота
на Й., като направил в собствения си имот оранжерия и барбекю.
Свидетелят К.В.сочи, че знае от ищеца Й.С., че ответникът С. е навлязъл
навътре в неговия имот с около метър. Според свидетеля в близост до оградата
между двата имота има иглолистно дърво, което е точно до мрежата.
Разпитан пред съда, свидетелят Р.Б. сочи, че ответникът е закупил имота
през 2006 г. Твърди, че в имота на ответника има изградено барбекю,
като и посадено едно иглолистно дърво. В близост до границата между двата имота
няма лозови насаждения и овощни дръвчета.
Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал.
По делото е прието и заключение по назначената съдебно – техническа
експертиза, от което се установява, че със заповед № 367/28.12.2001 г. е
одобрен кадастрален и регулационен план на гр. Радомир, като в него от имоти с планоснимачни номера . и .в кв. ., са образувани УПИ .-. и УПИ .-.. Според вещото лице вътрешната дворищно-регулационна линия
между УПИ .-. и УПИ .-.съвпада с имотната граница
между имот с планоснимачен № . и имот с планоснимачен № ..
Със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК са
одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на гр. Радомир
и с одобряването им действието на кадастралния план се прекратява, а в сила
остава и продължава действието си регулационният план.
Според вещото лице вътрешната дворищно-регулационна линия между УПИ .-. и УПИ .-.съвпада с
имотната граница между поземлени имоти с идентификатори .и ...по кадастралната
карта (от сграда с идентификатор ..2 до границата между сгради с идентификатори
..2 и .). Констатирано е, че съществуващата ограда между поземлени имоти с
идентификатори .и . в спорния участък съответства на границата между имотите по
кадастрална карта и при направения оглед на място не е установено навлизане в
имота на ищците от страна на ответника.
Констатирано е също и че в дъното (югозападния край) на поземлен имот с
идентификатор . има изградена оранжерия, трайно привързана към терена, която
отстои от границата с поземлен имот .на разстояние три метра.
В спорния участък от границата, в близост до сграда с идентификатор ..2 има
засадени 2 бр. лози и 1 бр. иглолистно дърво, като всички насаждения се намират
на разстояние 0,70 м от границата с поземлен имот с идентификатор .
Наред с това, на границата между имоти с идентификатори .и ., в спорния
участък, до сграда с идентификатор ..2 има направено скеле от метални профили,
с височина 2,50 м и широчина по границата – 3 м, което не навлиза в имот с
идентификатор . Към заключението е приложена скица, от която се установява, че
оранжерията се намира на разстояние 3 метра от границата до съседния имот,
собственост на ищеца Н.Й..
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че профилите,
от които е изградено скелето, са на границата между двата имота, като в
продължение на около четири метра има поставени три кола, които са на границата
и над тях е направено скелето.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и
изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
В изпълнение на протоколно определение, постановено в съдебно заседание от
09.10.2019 г., съдът на основание чл. 204 ГПК е извършил оглед на място на процесните по делото недвижими имоти, в присъствието на
страните и техните процесуални представители. В рамките на проведения оглед
съдът е констатирал, че оградата, която разделя двата имота, в едната си част
представлява телена мрежа с колове, а в другата част са поставени ламаринени
плоскости. На място съдът е констатирал и наличието на две иглолистни дървета в
имота на ответника, като иглолистното дърво, което не е отразено в скицата на
вещото лице Р. С., е с височина около 4 м и е на разстояние 1,10 м от стъблото
до оградата, като клоните на дървото опират в самата ограда.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е
допустим. Налице е правен интерес от завеждането му, след като ищецът Н.Й.
твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или нарушава правото му.
Държането на вещта от несобственик е действие, което оспорва и засяга правото
на собственост, поради което и действителният собственик на вещта има правен
интерес да заведе иска по чл. 108 ЗС срещу всяко лице, което владее или държи
вещта без основание.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване
на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното в исковата молба основание, че
ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без
основание. На първо място ищецът по ревандикацията
следва да докаже по някой от законно установените способи активната си
легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна
трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се
намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я
държи, следва да му я върне.
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум.
При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе
само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право
(решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, .
г. о.). В случая ищецът Н.Й. е изложил твърдения, че е собственик на процесната част от недвижимия имот на основание договор за покупко – продажба, сключен между него и останалите двама
ищци Й. и Н. Стоилови, поради което съдът дължи произнасяне единствено по така
наведеното основание за придобиване на собствеността.
Страните не спорят, а се
установява и от събраните по делото доказателства по безспорен начин, че ищецът
Н.Й. е собственик на поземлен имот с идентификатор .по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Радомир, ул. „У.“ № ., с площ по нотариален акт от 520 кв. м, а по скица -
с площ от 576 кв. м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 метра), стар идентификатор – няма, номер по предходен план: . (.), в кв. .,
парцел . (.), при граници: поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с
идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор
., поземлен имот с идентификатор .и поземлен имот с идентификатор ., заедно с
построената в имота жилищна сграда с идентификатор ., с площ от 69 кв. м,
сграда с идентификатор ., с площ от 15 кв. м и сграда с идентификатор ., с площ
от 28 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 127, ал. 1 от ПРЗ на
ЗИДЗУТ.
Ответникът е собственик на
съседния на ищците имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ
се в гр. Радомир, обл. Перник, с площ на урегулирания
поземлен имот по нотариален акт от 780 кв. м, а по скица с площ от 795 кв. м,
който урегулиран поземлен имот съставлява парцел .-.(.) в кв. .по регулационния
план на гр. Радомир, който план е одобрен със заповед № 367 от 28.12.2001 г.,
при граници на този урегулиран поземлен имот по скица: улица, парцел .-. (.),
парцел .(.) и парцел .(.), ведно с построената в този така описан урегулиран
поземлен имот паянтова жилищна сграда (къща), която жилищна сграда е със статут
на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
За да извърши преценка дали
ищецът се легитимира като собственик на процесната
част от недвижим имот, с площ от 6 кв. м на соченото основание и дали същата
представлява неправомерно завзета от ответника част от собствения на ищеца имот,
съдът съобрази заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, което след запознаване с материалите по делото, оглед на имотите на място и извършване
на съответните технически измервания, е достигнал до извода, че вътрешната
дворищно-регулационна линия между УПИ .-. и УПИ .-.съвпада с имотната граница
между поземлени имоти с идентификатори .и ...по кадастралната карта (от сграда
с идентификатор ..2 до границата между сгради с идентификатори ..2 и .).
Констатирано е също, че съществуващата ограда между поземлени имоти с
идентификатори .и . в спорния участък съответства на границата между имотите по
кадастрална карта и при направения оглед на място не е установено навлизане в
имота на ищците от страна на ответника.
След като според вещото лице
вътрешната дворищно-регулационна линия между УПИ .-. и УПИ .-.съвпада с
имотната граница между поземлени имоти с идентификатори .и ...и поставената
ограда съответства на границата между имотите, следва, че ищецът не доказва
твърденията си за извършено навлизане в неговия имот от страна на ответника с процесните 6 кв. м, което на свой ред налага извода, че
спорните 6 кв. м не са част от имота на ищеца и същият не е собственик на процесната част на соченото в исковата молба основание, тъй
като същата представлява част от имота, собственост на ответника.
При това положение и след като
констатира, че ищецът не е собственик на процесната
част от недвижимия имот, е безпредметно обсъждането на останалите две
предпоставки за уважаване на исковата претенция, поради което същата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл.
109 ЗС:
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е вещен
иск, с който собственикът или носителят на ограничено
вещно право защитава притежаваните от него вещни
права от неоснователни (противоправни)
преки или косвени въздействия върху имота му,
с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото
предназначение. За уважаването
на този иск,
на първо място ищецът следва
да докаже, че е собственик на имота или
че притежава ограничено вещно право върху него
на твърдяното от ищеца основание
за придобиване на правото на
собственост и ограниченото вещно право. Не всяко въздействие върху имот може
да обоснове основателност на негаторен иск по
чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством
което обективно се създават пречки
за установения правен режим на
ползване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика или титуляра на
ограничено вещно право и се създават
пречки правото на собственост или ограниченото вещно право да
бъде упражнявано в пълен обем. Следва да
е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за
да е адекватна и търсената с иска по чл. 109
ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността или ограниченото вещно право. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само, че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за ползването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
С оглед изложеното дотук, съдът
на първо място следва да отбележи, че между страните не съществува спор, че
ищецът Н.Й. е собственик на ПИ с идентификатор .по КК и КР на гр. Радомир, а
останалите двама ищци са си запазили вещното право на ползване върху процесния имот.
На следващо място, по делото
безспорно се установява, че в собствения на ответника имот (УПИ .-.) има
посадени две иглолистни дървета и 2 бр. лозови насаждения, а наред с това има
поставено скеле от метални профили и изградена оранжерия.
По отношение на лозовите
насаждения, скелето и изградената оранжерия съдът намери следното:
Лозовите насаждения не са нито
декоративни, нито овощни дървета по смисъла на чл. 52 ЗС и за тях не важат
определените в чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, отстояния до границите на съседните имоти за
ниски, средно високи и високи дървета. Следователно, за да докажат
основателността на иска си по чл. 109 ЗС за премахването на лозовите насаждения
ищците трябва да установят обстоятелствата, с които те им пречат да ползват
имота си, които не са отстоянието от имота им, поради
неприложимостта на чл. 94 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за асмите, а също така и
за скелето. От събраните по делото доказателства, вкл. показанията на
разпитаните свидетели, обаче, не се установява, лозовите насаждения в имота на
ответника, както и изграденото скеле, да създават каквито и да е неудобства на ищцовата страна, както се твърди, да упражнява в пълен обем
правата си върху имота.
Ето защо, искът в тази му част
следва да бъде отхвърлен.
Искът следва да бъде отхвърлен и
в частта, касаеща изградената в имота на ответника
оранжерия. От събраните
по делото доказателства се установи, че няма каквото и да е навлизане от страна
на ответника в имота на ищците, в т. ч. и чрез
процесната оранжерия. Напротив, същата според
неоспореното от страните заключение на вещото лице и приложената към него скица,
отстои на три метра от границата със съседния имот, собственост на ищеца Н.Й.. Тук следва да се отбележи, че за изграждането на
оранжерията не се изисква инвестиционен проект, тъй като оранжериите не
представляват строеж по смисъла на ЗУТ и за тях са неотносими
изискванията за необходимо отстояние от вътрешните
граници на УПИ-та. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 147 ЗУТ не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж
за стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от
допълващото застрояване по чл. . и по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, освен ако с решение на
общинския съвет е предвидено друго, каквито данни по делото не са установени. Предвид
изложеното и поради обстоятелството, че не се доказа наличието на противоправни действия от страна на ответника, които да
пречат на ищците да упражняват правата си на собственици, респ. ползватели, в
пълен обем, искът в тази му част също е неоснователен.
Неоснователен е и искът за
осъждане на ответника да премахне частта от оградата между двата имота, тъй
като, както се посочи и по-горе съществуващата ограда между имотите съответства
на границата между тях по кадастрална карта и няма навлизане в имота на ищците
от страна на ответника.
Ищците са изложили твърдения, че
ответникът е посадил в собствения си имот две иглолистни дървета, които им
пречат да си ползват имота, тъй като навлизали в него и правели сянка.
Преценката дали е налице такова
непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа
е конкретна за всеки отделен случай, с оглед вида на съответните действия и
състоянието на съседните имоти. Наред с това обаче законодателят е уредил в чл.
52 ЗС и точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността,
като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко
разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските.
Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони - високи дървета са
тези с височина над 5 м, средни - с височина до 5 м и ниски - с височина до 2,5
м. За разлика от общото ограничение на чл. 50 ЗС, това ограничение е в
нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за
използване на съседния имот и следователно, когато отстоянието
не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством
иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва,
дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му. Вярно е обаче и обратното - когато дърветата са
разположени при спазване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния,
премахването им не може да се иска под предлог, че създават пречки за
ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон такива пречки не
са налице, щом не е нарушено нормативно установеното разстояние между тези
дървета и имота на съседа. В същия смисъл е и решение № 60/29.05.2014 г. по гр.
д. № 7375/2013 г. на ВКС, ГК, . г. о.
В решение на Президиума на
Народното събрание за тълкуване на чл. 52 ЗС във вр.
с чл. 21 и следв. УОСС (обн.
ДВ, бр. 61 от 04.08.1970 г.), изрично е прието, че отсичането на по-стари
дървета, без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на по-малко
от 3 м от границата със съседа, се допуска от съда по искане на съседа. По
отношение на ореховите и кестеновите дървета обаче, без оглед на това дали са
засадени на законното отстояние от съседния имот или
не, следва да се прилага специалният режим, установен за тях в УОСС. Сега такъв
специален режим на особена закрила е установен в ЗОСИ, а именно забраната,
въздигната в чл. 34, ал. 1 от същия закон, според която ореховите, кестеновите,
бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета,
представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на
особена закрила. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от
Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от министъра
на земеделието и хранителната промишленост (обн. ДВ,
бр. 52 от 29.06.1976 г.). Съгласно цитираните норми, искове по чл. 109 ЗС във
връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен
режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение
за премахването им от съответния административен орган.
В разглеждания случай, обаче не
се касае за дървесни видове, по отношение на които е въведен специален режим на
особена закрила. Такава закрила не е предвидена и в подзаконов нормативен акт,
какъвто в случая е Наредба за изграждане и опазване на зелената система на
територията на община Радомир, приета с решение № 229/24.10.2008 г. на Общински
съвет Радомир.
Нормата на чл. 52 ЗС е
императивна и нарушението на нормите за отстояние на
дървета от имота на ищците по чл. 52 ЗС безусловно съставляват неоснователни
действия по смисъла на чл. 109 ЗС, без да е необходимо собственикът да доказва
дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му. В случая, като съобрази нормативно установените отстояния в чл. 52 ЗС и като взе предвид, че и двете
иглолистни дървета отстоят от имота на ищците на разстояние по-малко от
предвиденото в закона, съдът намира, че предявения иск в тази му част е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете. Ищците доказват направени разноски в общ
размер на .59,01 лева, от които: 50,00 лева – държавна такса, 486,00 лева –
възнаграждение за вещо лице, 23,01 лева – такса за вписване на исковата молба и
1200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От така посочената сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 251,29 лева,
изчислена съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В
случая ответникът доказва направени разноски в размер на 500,00 лева, от които
ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 428,57 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено по отношение на ответника Е.К.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
ищецът Н.Р.Й., с
ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на следния недвижим имот, а именно:
6 кв. м от поземлен имот с
идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Радомир, ул. „У.“ № ., с площ от 520 кв.
м, а по скица - с площ от 576 кв. м, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – няма, номер по предходен
план: . (.), парцел . (.), при граници: поземлен имот с идентификатор .,
поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот
с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор .и поземлен имот с
идентификатор ., находящ се на 20 м дължина и 30 см
ширина покрай границата от изградена в имота на ответника постройка (барбекю) по дължина, по граничната линия до съседния имот .,
обозначен от вещото лице от т. 1 до т. 2 на скица приложение № 2 към заключението на съдебно -
техническата експертиза, с вх. № 4201/..09.2019 г. на вещото лице Р.С. и
защрихован в зелен цвят, и ответникът да бъде осъден да му предаде владението
на този имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.Г.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и Н.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Е.К.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват собствения си
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор .по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Радомир, ул. „У.“ № ., с площ от 520 кв. м, а по скица - с площ от 576 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра), стар идентификатор – няма, номер по предходен план: . (.), парцел . (.),
при граници: поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор .,
поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот
с идентификатор .и поземлен имот с идентификатор ., заедно с построената в
имота жилищна сграда с идентификатор ., с площ от 69 кв. м, сграда с
идентификатор ., с площ от 15 кв. м и сграда с идентификатор ., с площ от 28
кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, като
премахне засадените 2 бр. лозови насаждения, скеле от метални профили и частта
от оградата между двата имота - от североизточната страна на имота на ищците и
да премести изградената оранжерия на законовото отстояние
от границата между двата имота.
ОСЪЖДА Е.К.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** да премахне, на основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, намиращите се в урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Радомир, обл.
Перник, с площ на урегулирания поземлен имот по нотариален акт от 780 кв. м, а
по скица с площ от 795 кв. м, който урегулиран поземлен имот съставлява парцел .-.(.)
в кв. .по регулационния план на гр. Радомир, който план е одобрен със заповед №
367 от 28.12.2001 г., при граници на този урегулиран поземлен имот по скица:
улица, парцел .-. (.), парцел .(.) и парцел .(.) 2 бр. иглолистни
дървета, които са засадени при несъобразяване на предвидените законови отстояния от съседния имот.
ОСЪЖДА Е.К.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Й., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Й.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.М.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сума в размер на 251,29 лева (двеста петдесет и един лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща сторени от ищците деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Н.Р.Й.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.М.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.К.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сума в размер на 428,57 лева (четиристотин двадесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща сторени от ответника деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Секретар: М.М.