РЕШЕНИЕ
N
гр.София 31.05.2023 г.
Софийски градски съд, II- „А“ състав в
откритото съдебно заседание на 09.06.2022 г. в
състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета
Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5323 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Л.У.чрез адвокат С. срещу Решение
№ 20240790/02.11.2020г, постановено по гр. д. № 48260/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 43 с-в, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя по чл. 134
от ЗЗД, предявени от жалбоподателя като кредитор на „ГБ-Б.С.Д.“ ЕООД, срещу „У.Б.“
АД, за признаване за установено, че „ГБ-Б.С.Д.“ ЕООД е заплатило достатъчна
част от задълженията си по договор за банков кредит, която му дава право да
заяви пред ответната банка заличаване на учредена за обезпечаване на кредита
ипотека върху конкретен недвижим имот (собственост на ищеца) и за осъждане на банката
да заяви пред Агенция по вписванията заличаване на учредената в полза на
банката ипотека върху процесния
апартамент.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано.
Изложени са аргументи, че СРС не е зачел специфичното
действие на косвения иск, който дава право на лице външно за дадена договорна
връзка да упражнява правата на една от страните по нея, когато има права срещу
тази страна и тя бездейства. Прави оплакване, че изслушаната експертиза не
отговаря на поставените ѝ задачи, като действията на експерта не се били
развили в логическа последователност за достигане на краен извод за плащане на
пълната цена на имота, от което зависел статута на ищеца на изправна страна по
договора му със съищеца, който пък имал вземане срещу
ответника по силата на т.9.7 от договора за банков кредит.
СРС не бил взел предвид съдържанието на договора за банков
кредит и на акта за ипотека, в които били точно описани условията за вдигането
на ипотеката от страна на банката. Преповторени били аргументите на банката. Не
бил направен анализ на доказателствата (договора за кредит). Погрешен бил
извода на СРС, че ищецът е притежател на право на строеж, защото това право се
било трансформирало в право на собственост за нея на 03.12.2007г., поради
издаване на акт 14 за сградата, в която е имота. Изложени са оплаквания срещу
изводът на СРС, че имота обезпечава целия дълг до пълното изплащане. Прави
оплакване за недопускане на поискана от него допълнителна експертиза,
обосновано с констатиране след допълнителната СЧЕ на разминавания между
счетоводните записвания на плащанията на ищеца в счетоводството на ответника и това
на съищеца.
Не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника. В съдебно заседание навежда доводи за наличие на сила на
присъдено нещо между страните по всички въпроси за действителността на ипотеката,
като се позовава на Определение от 12.03.2019г. на ВКС по т.д. 1330/2018г., с
което не е допуснато касационно обжалване на Решение на САС по в.гр.д.№
2576/2017 г., с което било потвърдено решение на БлОС
за отхвърляне на искове за нищожност на ипотеката предявени между същите
страни.
Съищецът не е взел становище по жалбата.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно, но недопустимо, като постановено по недопустими
искове, чрез които ищецът не би могъл да постигне целения от него правен
резултат-заличаване на ипотеката върху собствения му Апартамент 24 на втория етаж в страда в УПИ 151063 в местността „Шипотско“ в гр. Банско, което води и до липса на правен
интерес от исковете.
Съображенията на въззивния
съд са следните:
Заличаване на ипотека може да става само по съгласие
на кредитора, дадено с нотариална заверка на подпис или по силата на съдебно
решение, с което се установява, че не съществува ипотечно право било, защото
изобщо не е възникнало, било защото е погасено, включително поради погасяване на
обезпеченото задължение.
В конкретния случай се иска да се осъди ответника ипотекарен кредитор да извърши действие-заявяване заличаването
на ипотеката. Практически се иска от съда да принуди ипотекарния
кредитор да даде съгласие за заличаване на ипотеката. Подобен иск е недопустим
и с него целта на ищеца не може да се постигне. Когато кредиторът не е съгласен
за заличаване на ипотеката възможността на ипотекарния
длъжник е да предяви отрицателен установителен иск за
установяване на несъществуване на ипотечно право.
Поради горното осъдителен иск за осъждане на ипотекарния кредитор да заяви пред Агенция по вписванията
заличаване на учредената в негова полза ипотека е недопустим при което е
недопустимо и предявяване на иск по реда на чл. 134 ЗЗД с такъв предмет.
Искът по чл. 134 ЗЗД е предоставен на кредитор на
длъжник, за опосредена защита на права на кредитора
спрямо длъжника чрез упражняване на права на длъжника спрямо трето лице (в
случая ответника), като се предявяват правата на длъжника спрямо неговия
длъжник и по този начин при уважаване на иск по чл. 134 ЗЗД се обезпечава
изпълнението на правата на предявилият иска по 134 ЗЗД. Това предполага липса
на иск за защита на правата на ищеца по иска по чл. 134 ЗЗД, който той да може
да предяви пряко срещу длъжника на своя длъжник и така да осъществи директно онези свои права, изпълнението на
които цели да обезпечи чрез искът по чл. 134 ЗЗД. Ако кредитор на длъжник има
иск който може да предяви директно срещу третото лице (длъжник на неговия
длъжник) и с който може да постигне осъществяване на своите права спрямо
длъжника си, то е недопустимо да се предявява иск по чл. 134 ЗЗД. Възможността
за пряка защита елиминира интересът от косвена такава чрез косвения иск по чл.
134 ЗЗД.
В случая в исковата молба и във въззивната жалба са
изложени твърдения, че ищецът е придобил собственост върху процесния имот (чрез
реализиране на правото на строеж, което му е било продадено), при което
положение ищецът (в качеството си на собственик на построения апартамент), има
самостоятелен иск срещу ответника за установяване, че не съществува ипотечно
право и този иск е отрицателен установителен иск,
който може да се основава, както на твърдения за погасяване на обезпеченото
вземане (каквито са тези в исковата молба във връзка с установителния
петитум за признаване от съда за установено, че съищецът е погасил част от кредита), така и на твърдения за
изначално невъзникване на ипотечното право. Затова и не може да предявява иск
по чл. 134 ЗЗД. Всъщност право да поиска заличаване на ипотека и правен интерес
от такова искане било извънсъдебно, било съдебно има само ипотекарния
длъжник, защото тя ограничава само негови права –правото му на собственост, при
което в случая и липсва право на съищеца спрямо
ответника, което ищцът -собственик на имота да
упражнява чрез иск по реда на чл. 134 ЗЗД.
С молбата-уточнение (депозирана с оглед на изисканото
от СГС обосноваване на правен интерес) такъв не е обоснован по с оглед на
изложените по-горе съображения. Изложеното в точка II от нея съставлява предявяване на нови искове (за
недействителност на ипотеката), което не може да става в настоящата фаза на
процеса
По изложените съображения исковете са недопустими.
Решението на СРС подлежи на обезсилване, а производството по делото на
прекратяване.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20240790/02.11.2020г, постановено по гр. д.
№ 48260/2019г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, с което са отхвърлени искове
на Л.У.-гражданка на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,
родена *** г. паспорт N. ******, издаден на ******. с постоянен адрес:***3, Г.К.,
Г.Г., ******, ******, ******, Великобритания по
чл. 134 от ЗЗД, предявени в качеството ѝ на кредитор на „ГБ-Б.С.Д.“
ЕООД с ЕИК ******, срещу „У.Б.“
АД с ЕИК ******и седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, пл. „***,
за признаване за установено, че „ГБ-Б.С.Д.“
ЕООД е заплатило достатъчна част от задълженията си по договор за банков
кредит от 09.10.2007г, която му дава
право да заяви пред ответника- банка заличаване на учредена за обезпечаване
на кредита ипотека върху собствения на ищеца имот с идентификатор
02676.151.63.1.24, представляващ Апартамент 24 с площ 58, 05 кв.м. ет. 1 в
Сграда 1, построена в имот с идентификатор 02676.151.63 по ККР на гр. Банско,
одобрена със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. и
за осъждане на банката да заяви пред Агенция по вписванията, служба по
вписванията гр. Разлог заличаване
на учредената с Нот. акт 93, рег. N. 3057/10.10.2007г., том IV, дело
651/2007г на Нотариус С.К., с N. *** на НК върху процесния
апартамент ипотека.
ПРЕКРАТЯВА производството по така предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2