№ 252
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110141634 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими,
необходими и следва да се допусне събирането им.
По искането на ищеца за допускане изслушване на ССчЕ, с оглед изложеното от
ответника с отговора на исковата молба, съдът ще се произнесе в о.с.з. с участието на
страните.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С
отговора ответникът е релевирал възражение за недопустимост на исковете, което съдът
намира за неоснователно. Възражението си ответника обосновава с неупражняване от
страна на потребителя на правото му на отказ от договора в срок от 14 дни, при което
същият е ползвал кредита и не е имал възражения относно договорните отношения. Счита,
че между страните не е съществувал правен спор относно условията на кредита, поради
което за ищеца не е налице правен интерес от оспорване на клауза на договора. Счита, че е
налице злоупотреба с право. Разпоредбата на чл. 29 ЗПК дава право на потребителя без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения
договор за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключване на
договора за кредит, или датата, на която потребителят получи условията на договора и
задължителната по закон информация, в случаите, когато тази дата е след сключване на
договора. Предвиденото в нормата на чл. 29 ЗПК представлява право, дадено на
потребителя като икономически по-слаба страна, което не е обвързано с аргументация на
основанието – дали потребителят не е съгласен с клаузите на договора, преценил е, че няма
нужда от паричните средства или че няма да има възможност да ги възстанови.
Неупражняването на правото на отказ от договора не е обвързано от законодателя със
саниране на недействителни и противоречащи на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП клаузи от
договора, предвид на което за потребителя е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за прогласяване нищожност на такива клаузи, и на самия договор.
Съгласно чл. 20 ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се
1
ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата
на потребителите, е недействителна. Отказът от права, предоставени на потребителите по
този закон, е недействителен. Предявяването на иск за обявяване нищожност на договор или
клауза от него не е скрепено от законодателя със срок. Такъв може да бъде предявен от всяко
лице при наличие на правен интерес. По изложеното исковете са допустими, като
релевираното от ответника следва да бъде обсъдено от съда по съществото на спора.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени
доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2025г. от
11:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от Е. А. М. срещу
“....“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с
правно основание чл. 10, ал.1,т.10 и чл. 11, ал.1,т.7-12 и т.20, чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, вр. чл.
26, ал.1,пред.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за кредит № L330349 от
06.09.2023г., сключен между страните и за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1824,12 лева, включваща сумата за
такса разглеждане от 577,94 лева и сумата за договорна лихва от 1246,18 лева, съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред.1 и пред.2 и 3 ЗЗД и
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за
паричен заем № L330349/06.09.2023г., предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на
искането за заем по Договор за паричен заем № L330349/06.09.2023 г. сума.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с
ответника са сключили Договор за паричен заем № L330349/06.09.2023г., по силата на който
са му предоставени заемни средства в размер на 2500 лв., които следва да бъдат върнати в
срок до 30 месеца, при уговорен лихвения процент 34,00 % и ГПР 59,55 %. Поддържа, че
договорът за заем е нищожен, тъй като информацията за ГПР е неточно посочена, доколкото
при изчисляване на размера не е включена дължимата такса за разглеждане. Счита също
2
така, че клаузата в договора за заем, с която заемателят се задължава да заплати такса за
разглеждане е нищожна поради противоречието и с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като
разглеждането на искането за кредит представлява дейност по усвояване и управление на
кредита, а не е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Твърди и че
посочената клауза противоречи на добрите нрави и заобикаля закона, както и че е
неравноправна. Поради изложеното моли съдът да прогласи нищожността на договора за
кредит, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи и да признае за
установено, че ищеца не дължи суми надвишаващи главницата по договора от 2500,00 лв. до
претендираните от 4324,12 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не спори, че на 06.09.2023 г. е сключен Договор за кредит № L330349
между „....“ ЕООД и Е. А. М. за сума в размер на 2500.00 лева, като същата е усвоена на
06.09.2023 г., при фиксиран лихвен процент от 34.00 % и ГПР 59.55% и срок на погасяване
30 месеца. Твърди, че при сключването на договора за кредит са били спазени всички
относими изисквания на закона към същия. Посочва, че потребителят е кандидатствал за
отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на
кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични
данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на
кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита.Тъй като заявката е
направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за
обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по
чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на “....” ЕООД за
предоставяне на парични потребителски кредити на „....“ ЕООД чрез мобилното
приложение. Посочва също така, че ищецът не се е възползвал от възможността да се откаже
от договора, посочена в СЕФ т.1 от раздел IV. Счита, че таксата за разглеждане е за
предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като между
страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно
взаимоотношение между тях, поради което кандидат – кредитополучателя все още няма
качеството на потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени.Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца по така предявените искове, че в негова доказателствена тежест е
да докаже по делото пълно и главно: че между страните е сключен Договор за паричен заем
№ L330349/06.09.2023г., предвиждащ заплащането на такси за разглеждане на искането за
заем която клауза противоречи на закона и добрите нрави и заобикаля закона, както и всичко
останали основания за нищожност на договора като цяло.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: между страните е сключен Договор за паричен заем №
L330349/06.09.2023г., предвиждащ заплащането на такса за разглеждане на искането за заем,
при фиксиран лихвен процент от 34.00 % и ГПР 59.55 %, и срок на погасяване 30 месеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
3
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
УКАЗВА на страните, с оглед принципа за процесуална икономия /чл.13 ГПК/ и ги
приканва да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна
поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ, като
указва на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и
размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК). С оглед
разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални
представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от
съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой
страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4