РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _14.06._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _четиринадесети май_ 2019 г. в състав:

                      

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                             

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _133_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422  от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Е.П.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. Анатоли Ангелов, 

срещу В.К.И., ЕГН**********, с адрес: ***, и К.П.И., ЕГН**********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 16.01.2019г. ищците депозирали заявление по чл. 410 от ГПК  пред РС – Левски по ч.гр.д. №31/2019г. по описа на РС – Левски и е издадена Заповед за изпълнение на задължението, което ответниците имали към ищцата – 1600 лв. главница и дължими лихви: 453 лв. лихва за периода 01.04.2016 г. до 16.01.2019г. и законна лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането.

В дадения им от закона срок ответниците са подали възражение, че не дължат изпълнение на задължението.

Предвид на това в срока по чл. 415 от ГПК предявяват настоящия иск.

Твърди се в исковата молба, че в началото на месец февруари 2016 г. съпругът на ищцата, който работел като международен шофьор, й се обадил по телефона и я помолил да даде в заем на В.К.И. за около месец сумата от 800 евро, тъй като нейният син К.П.И. (колега на съпруга на ищцата) искал тези пари за извършване на ремонт по камиона. Няколко дни след това изтеглила от фирмената сметка на „Ф. И. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. М., от банка „…, сумата от 1600 лв. и я предала на ответницата В.И., която я била придружила и я закарала до гр. Плевен с автомобила си. Ответницата В.И. се зарадвала и благодарила, като заявила, че ще върне парите до месец.

Твърди се, че след уговорения срок парите не били върнати нито от нея, нито от сина й. Многократно разговаряли с К. и В. да върнат парите, но те само обещавали, като никога не са отричали, че дължат парите. Твърди, че поне два пъти разговорите, които водила, са били в присъствието на Т. Т. от с. М..

 Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че сумата от 2053.00 лв., от които 1600 лв. дадени в пари в заем и 453 лв. лихва за периода от 01.04.2016 г. до 16.01.2019 г. и законна лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането съществува и че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 2053 лв., от които 1600 лв. дадени в пари в заем и 453 лв. лихва за периода от 01.04.2016 г. до 16.01.2019 г. и законна лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането.

Претендира и направените по заповедното и настоящото дело разноски.

Направени са доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответниците, чрез упълномощения адвокат адв. Н. Д..

С отговора ответникът В.К.И. изразява становище, че обективно съединените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД са допустими.

Оспорва по основание и размер предявения иск за сумата от 1600 лв. – главница, представляваща претендирано вземане за предоставен паричен заем. Намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че между страните не е сключван договор за паричен заем и не е налице облигационно правоотношение по договор за заем. Ответницата не е получавала от ищцата претендираната сума в размер на 1600 лв., както и че ищецът няма вземане към ответницата за същата сума.

Оспорва и предявеният иск за сумата от 453 лв., представляваща претендирана лихва за забава върху главницата от 1600 лв., считано за периода 01.04.2016г. до 16.01.2019г. предвид акцесорността на иска спрямо главния иск. С оглед заявеното становище за неоснователност на предявения главен иск, счита, че изцяло неоснователен се явявал и акцесорният иск за лихва за забава.

Изразява становище и възражения по обстоятелствата, на които се основават исковете.

Оспорва твърдението на ищеца, че същата има ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата В.И. в претендираните размери и на заявеното основание.

Твърди, че ответницата не е сключвала с ищцата договор за паричен заем и не била получавала от нея в заем претендираната сума в размер на 1600 лв.

Оспорва твърдението в исковата молба, че на една от датите – 08.02.2016г. или 18.02.2016г. Е.Д. е предала на В.И. сума в размер на 1600 лв. в заем.

Оспорва твърдението, че ищцата е предоставила на ответницата паричен заем в размер на 1600 лв.

Оспорва твърдението, че ответницата В.И. е получила от ищцата паричен заем в размер на 1600 лв. на една от датите 08.02.2016г. или 18.02.2016г., със задължение да върне същата сума до края на м. март 2016г.

Твърди, че ответницата не е получавали от ищцата паричен заем за посочената сума, поради което няма задължение към ищцата за връщане на такава сума.     

Оспорва твърдението, че ищцата е водила разговори с ответницата за връщане на посочената сума, като два пъти разговорите са били  в присъствието на посоченото трето лице – Т. Т. от с. М.. Твърди, че между страните не са водени такива разговори, нито пък в присъствието на посоченото лице.

Счита, че предявените от ищцата установителни искове за сумата от 1600 лв. претендирана главница и за сумата от 453 лв. – лихва за забава са неоснователни и недоказани. Моли съда да отхвърли същите изцяло, като неоснователни и недоказани, със законните последици.

Претендира направените по делото разноски.

Не възразява да бъдат приети писмените доказателства. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на двама свидетели, тъй като не са посочени обстоятелствата, които ще бъдат установявани със свидетелските показания, за да бъде направена преценка за тяхната допустимост.

 

С отговора ответникът К.П.И. изразява становище, че обективно съединените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД са допустими.

Оспорва по основание и размер предявения иск за сумата от 1600 лв. – главница, представляваща претендирано вземане за предоставен паричен заем. Намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че между страните не е сключван договор за паричен заем и не е налице облигационно правоотношение по договора за заем. Ответникът К.П.И. не бил получавал от ищцата претендираната сума в размер на 1600 лв., както и че ищецът нямал вземане към ответника К.И. за същата сума, като дадена в заем.

Оспорва и предявеният иск за сумата от 453 лв., представляваща претендирана лихва за забава върху главницата от 1600 лв., считано за периода 01.04.2016г. до 16.01.2019г. предвид акцесорността на иска спрямо главния иск. С оглед заявеното становище за неоснователност на предявения главен иск, счита, че изцяло неоснователен се явявал и акцесорният иск за лихва за забава.

Изразява становище и възражения по обстоятелствата, на които се основават исковете.

 Оспорва твърдението на ищеца, че същата има ликвидни и изискуеми вземания срещу двамата ответници К.П.И. и В.К.И. в претендираните размери и на заявеното основание.

Твърди, че нито ответникът В.И., нито ответникът К.И. са сключвали с ищцата договор за паричен заем и са получавали от нея в заем претендираната сума в размер на 1600 лв.

Твърди, че самата ищца в исковата молба не излагала твърдения да е предоставяла и предавала на К.И. сума в размер на 1600 лв., поради което не ставало ясно на какво основание ищцата претендира ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници за плащане на търсените от нея суми.

Оспорва твърдението в исковата молба, че на една от датите – 08.02.2016г. или 18.02.2016г. Е.Д. е предала на В.И. сума в размер на 1600 лв.

Оспорва твърдението, че ищцата е предоставила на ответницата В.И. паричен заем в размер на 1600 лв.

Оспорва твърдението, че ответницата В.И. е получила от ищцата паричен заем в размер на 1600 лв. на една от датите 08.02.2016г. или 18.02.2016г. със задължение да върне същата сума до края на м. март 2016г.

Твърди, че ответниците В.И. и К.И. не са получавали от ищцата паричен заем за посочената сума, поради което нямат задължение към ищцата за връщане на такава сума.     

Оспорва твърдението, че ищцата е водила разговори с ответницата В.И. за връщане на посочената сума, като два пъти разговорите са били  в присъствието на посоченото трето лице – Т. Т. от с. М.. Твърди, че между страните не са водени такива разговори, нито пък в присъствието на посоченото лице.

Счита, че предявените от ищцата установителни искове за сумата от 1600 лв. претендирана главница и за сумата от 453 лв. – лихва за забава са неоснователни и недоказани. Моли съда да отхвърли същите изцяло, като неоснователни и недоказани, със законните последици.

Претендира направените по делото разноски.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищцата е подала заявление пред РС – Левски на 16.01.2019г. с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, разпореждайки длъжниците В.К.И. и К.П.И. да заплатят на кредитора Е.П.Д. солидарно сумата от 1600 лв. – главница,  дължима на основание получен заем през февруари 2016г., ведно със сумата от 453 лв., представляваща лихва за периода от 01.04.2016г. до 1601.2019г., законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 442.41 лв., от които 400 лв. адвокатски хонорар и д.т. 41.06 лв.  

В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците са депозирали писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с исковата молба кредиторът  Е.П.Д. е предявила в срок иска по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането от 1600 лв. – главница,  дължима на основание получен заем през февруари 2016г., ведно със сумата от 453 лв., представляваща лихва за периода от 01.04.2016г. до 1601.2019г. по договор за заем.

За установяване на твърдените обстоятелства ищецът е ангажирал гласни доказателства.

В показанията си свидетелката Г. посочва, че преди около две години заедно с ищцата са срещнали с ответницата В. в магазин „Абсолют”, когато ищцата я запитала кога ще й върне парите. Отговорът на ответницата бил да ги търси от сина й К., за когото била сумата.

Свидетелката пояснява, че е ставало въпрос за сумата от 1600 лв., която сума ищцата преди около три години през месец февруари 2016г. е изтеглила от банка и предала на ответницата В. за ремонт на камиона на сина й К., като сумата е била дадена в заем до м. март 2016г. свидетелката Г. заявява, че не знае дали е уговорена лихва. Свидетелката уточнява, че е разбрала от ищцата за предадената в заем сума от 1600 лв. на ответницата В..

Свидетелката Т. П. Т. – Н. посочва, че е приятелка на ищцата.

Разказва за случай, в който се срещнала с ищцата, когато покрай тях минала жена, на която Е. се обърнала към нея с името В. и я попитала кога ще й  върне парите.

Отговорът, който ответницата В. задал бил, че не може да каже точно кога нейният син ще ги даде, за да ги върне.

Свидетелката заявява, че Е. й е споделила, че е дала сумата от 1600 лв. за някакъв проблем със сина й.

Според свидетелката след определен период от време ищцата пак е срещнала ответницата, която казала, че „не я интересува, не е дала такива пари, да търси К.”. Според свидетелката парите са дадени за някаква финансова помощ. Впоследствие уточнява, че сумата е дадена в заем. Свидетелката уточнява, че парите са дадени в Плевен, изтеглени от банка, предоставени за около два месеца.

Съдът приема иска за допустим, предявен от легитимна страна – заявител в заповедно производство в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването за възражението на длъжниците срещу издадената заповед.

В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията срещу вземането. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. 

Съгласно цитираната разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, договорът за заем е реален договор, който се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. Безспорно следва да е налице съгласие – съвпадане на насрещните волеизявления на страните, като това не е достатъчно.

          Фактическият състав е завършен след като вещта бъде предадена.

Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, тъй като той извлича търсената от него изгода за доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

Твърдението на ищцата е за наличие на договор за заем, който както бе посочено, е реален, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата. В процесния случай след анализ и преценка на ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства, според съда, не се установява, че страните по делото са били във валидни облигационни отношения по повод сключен договор за заем, вкл. предаване на процесната сума от ищцата на ответника В.К.И. или К.П.И..

Никой от двамата разпитани свидетели не твърди да е присъствал на реално предаване на сума от страна на ищеца на ответницата В.И. или на К.П.И.. И двамата свидетели разказват за споделено от ищцата Е.П.Д., че е дала в заем на ответницата В.К. сумата от 1600 лв. и двете свидетелки преразказват факти, които твърдят да са споделени от ищцата – страна, зантересована от изхода на делото.

Тъй като в случая ищцата твърди, че е изпълнила задължението си по облигационната връзка, то именно тя следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на задължението – договора за заем или даването на сумата със задължението на ответника да я върне.

В случая ищцата не доказа по съгласие на страните по делото сумата, посочена в исковата молба от 1600 лв. да е предадена в заем на ответниците, съответно не установява съществуването на твърдяното правоотношение по договор за заем – източник на задължение за солидарна отговорност на ответниците за връщане на сумата.

Самата ищца твърди, че не може да уточни датата – на 08.02.2016г. или на 18.02.2016г. е изтеглила сумата от 1600 лв. и я предала на ответницата В.К.И., като е теглила и на двете дати по 1600 лв.

Съгласно константната съдебна практика, основанието, на което е сключен определен договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.

Липсват доказателства – писмени и гласни, удостоверяващи предаването на парите и които да обосновават извода, че сумата от 1600 лв. е предадена на ответниците. Не може да се обоснове и извод, че ответниците са задължени по процесния договор за заем.

Събраните по делото доказателства не налагат извода, че между страните е породено и възникнало облигационно правоотношение по договор за заем в размер на 1600 лв. със задължение на ответниците да я върнат. Твърденията на ищцата не са подкрепени с доказателства, като свидетелските показания на разпитаните свидетелки, не навеждат на извод за реално предаване на сумата от 1600 лв.

Изложеното налага отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото следва ищцата да заплати на ответниците направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. Анатоли Любомиров Ангелов, срещу В.К.И., ЕГН**********, с адрес: ***, и К.П.И., ЕГН**********, с адрес: ***, за признаване за установено между страните, че сумата от 2053.00 лв., от които главница 1600 лв. (дадени в пари в заем) и 453 лв. - лихва за периода от 01.04.2016 г. до 16.01.2019 г. и законна лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането съществува, и че ответниците В.К.И. и К.П.И. дължат солидарно на ищеца Е.П.Д. сумата в размер на 2053 лв., от които главница 1600 лв. (дадени в пари в заем) и 453 лв. лихва за периода от 01.04.2016 г. до 16.01.2019 г., ведно със законната лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането, като НЕОСОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Е.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.К.И., ЕГН**********, с адрес: ***, и К.П.И., ЕГН**********, с адрес: *** направените от тях деловодни разноски в настоящото исково производство  в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: