№ 314
гр. Сливен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. СветоС.
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500481 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №741/30.09.2022 г., постановено по гражданско дело
№20222230100382/2022 г. на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен предявения иск с
правна квалификация чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на И. Г. Т. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Н. Г. Д. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3000,00 лв. /три
хиляди лева/, представляваща неплатено възнаграждение по устен договор за изработка от
м. септември 2021 г. с предмет извършване на строително-монтажни работи в жилище на
ответника в ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Осъден е И. Г. Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н. Г. Д. ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 1823,00 лв. /хиляда осемстотин двадесет и
три лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на положен от ищеца труд - извършени строително-монтажни работи в имот на
ответника в ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения
иск за разликата над уважения размер от 1823,00 лв. /хиляда осемстотин двадесет и три
лева/ до пълния предявен размер от 3000,00 лв. /три хиляди лева/ като неоснователен и
недоказан. Страните са осъдени за разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от
иска.
1
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, против
решението в частта, с която е частично уважен иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като постановено
при нарушаване на съдопроизводствените правила и при несответствие с материално
правните норми, относими към спора. Първоинстанционният съд е приел, че в процесния
случай е налице хипотезата, в която ответникът е спестил средства от извършените в дома
му СМР, за сметка на имуществото на ищеца, който не е получил възнаграждение за
положения от него труд. Приел е, че ако ответникът би бил наел друго лице, да извърши
процесните СМР, то той щеше да му дължи претендираната сума и това по своята същност
се явява неоснователното обогатяване. Конкретно оспорените от ответника дейности:
грундиране преди шпакловка, шпакловка чипс, шлайфане, грундиране преди боя, демонтаж
и монтаж на радиатори, закупуване, транспорт и пренос на материали и изхвърляне на
отпадъци са доказано неизпълнени от ищеца. Ако се приеме, че има някакво изпълнение, то
същото е с такива недостатъци, че следва да се приравни на пълно неизпълнение, защото
налага спешното му изпълнение повторно, за да се заличат недостатъците: шпакловката е с
неравности; липсват обективни данни за извършено грундиране; неспазване на технологията
на изпълнение; латексовото покритие е неравномерно на места; липсват обективни данни
стените и таваните да са били грундирани преди претендираното боядисване с латекс — 2
ръце; между горен и долен ред, при късата страна на кухненските шкафове не е боядисано;
стените са шпакловани с неравности и неравномерно боядисани с латекс. Тези недостатъци,
няма как да бъдат преодолени чрез последващ частичен ремонт, защото за всеки нормален
човек, правил поне веднъж в живота си ремонт е ясно, че няма как да шпакловаш и
шлайфаш само на едно място и да се придобие еднакво равна повърхност върху цялата
стена. Няма как да боядисаш само определен участък от стена или таван и той да остане
неразличим от останалата част. Няма как да бъде прието, че в обекта е извършено
шпакловане от страна на ищеца, при положение че самият обект е предаден от строителя на
сградата, съгласно договора: с шпакловка, на тапа, с мазилка, подове със замаска и
поставена входна врата. В самата искова молба ищецът е посочил, че обектът е приет от него
в състояние на т.нар. „грапава шпакловка". Точно поради тази причина, на ищеца не му е
била възлагана задача да шпаклова и шлайфа. Не споделя изводите на съда, че ответникът е
задължен да плати на ищеца обезщетение в размер на извършените от него разходи, след
като тези разходи не са допринесли за увеличаването на стойността на имота, със същата
стойност. Напротив, счита, че след извършването на некачествен имот, стойността на имота
се намалява. Това е така, защото с оглед на некачествената работа на ищеца, за ответника
възниква ангажимента да развали некачествената изработка и на нейно място да извърши
нов, качествен ремонт, който да служи за пълноценното ползване на имота. Неправилен е
извода на съда и относно приемането на дейностите шпакловка чипс и шлайфане, както и
боядисване, демонтаж и монтаж на радиатори - като извършени с недостатъци, че подлежат
на заплащане от ответника. В случая е важно да се съобрази, че макар и изпълнени, техните
недостатъци не предполагат използването им в този им вид, а се налага ново възлагане на
тези работи, чрез което да се отстранят недостатъците. Житейска логика е непротиворечива
по отношение на ремонтите на жилища. Никой не шпаклова, шлайфа, грундира и боядисва
2
само една част от стена или таван, защото както и да бъде извършена тази работа, този
участък остава да стои като кръпка. Точно поради тази причина, когато се извършват такива
дейности, те се извършват цялостно и в пълен обем. Поради тази причина, присъждането на
възнаграждение за тази работа е неприемливо и законово необосновано.В обжалваното
решение не е обсъден въпроса, за получената от ищеца допълнително сума от 600 лева, с
която е трябвало да закупува материали. Още в отговора на исковата молба са оспорили
представените като доказателства по делото касови бележки от които не става ясно нито на
кого са издадени, нито за какъв артикул, нито за кой обект. Още повече, че от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ответникът сам е купувал материалите за
обекта и лично ги е доставял, По делото не е извършено пълно и главно доказване, което да
обори направеното възражение. С оглед на това, допълнително получената сума подлежи на
възстановяване и/или приспадане/прихващане. Съдът не я е включил при чисто
аритметичното пресмятане на параметрите на справедливостта, което води до
неоснователно обогатяване на ищеца с тази сума. В обобщение се иска да се отмени
решението в обжалвана му част и вместо това да постановите решение, с което отхвърлите
исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се поддържа нейната
неоснователност. Решението конкретно и убедително възпроизвежда спора от фактическа и
правна страна. Неговите изводи съответстват на безспорно установената фактическа
обстановка. Точно е приложен материалния закон и в този смисъл обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. В случая ответникът е спестил средства от
извършените в дома му СМР за сметка на ищеца и ако възложителят би наел друг
изпълнител, той отново щеше да му дължи претендираната сума. В процесния случай
коректно са били заплатени четири вноски. Некоректно след предаване на работата
изпълнителят не е получил от възложителя остатъка в размер на 3 000.00 лева. В обобщение
се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания за пред тази инстанция, а и
двете страни са претендирали разноски.
В с.з. въззивника се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
3
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 266, ал.
1, вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на И. Г. Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н. Г. Д.
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща
неплатено възнаграждение по устен договор за изработка от м. септември 2021 г. с предмет
извършване на строително-монтажни работи в жилище на ответника в ***, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано и тъй като решението не е недопустимо или нищожно се ползва със сила на
присъдено нещо.
Следователно въззивният контрол се осъществява само в обжалваната част.
Съобразно първата част на решението не може да се приеме, че страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор.
Така отхвърлянето на главния иск на договорно основание налага да се разгледа евентуално
предявения осъдителен иск с основание неоснователно обогатяване.
Правилно и законосъобразно е приетото от съда, че формите, чрез които се реализира
обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, могат да са свързани с увеличаване актива на
имуществото на едно лице чрез придобИ.е на реални имуществени ползи за сметка на друго
лице или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи,
които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице. Обогатяване е
налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. В случая общият факт между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е именно положеният от ищеца труд -
извършени СМР в имота на ответника, за които ищецът, в случай на извършването им от
друго лице, би следвало да заплати възнаграждение. Такова възнаграждение от своя страна
ищецът би следвало да получи, в случай, че е извършил същите СМР, но в имот на друго
лице.
Напълно обосновано е прието, че обогатяването на ответника, съответно обедняването на
ищеца, представлява размерът на паричната равностойност на труда за действително
извършените от ищеца СМР от 6733,00 лв. , съгласно заключението на СТЕ, но след
приспадане на заплатената от ответника сума от 4150,00 лв. и при изваждане от тази сума на
паричните равностойности на дейностите грундиране преди шпакловка, грундиране преди
4
боя и закупуване, транспорт и пренос на материали и изхвърляне на отпадъци , съответно
290,40 лв. , 369,60 лв. и 100,00 лв., според експертното заключение по делото, чието
извършване не е доказано по безспорен и категоричен начин в производството. Така искът
се явява основателен до сумата от 1823 лева.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №741/30.09.2022 г., постановено по гражданско дело
№20222230100382/2022 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА И. Г. Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н. Г. Д. ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5