№ 122
гр. Пазарджик, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20235200500034 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят К. А. А., редовно призован не се явява. За него се явява адв.
Ч., редовно упълномощена.
За ответника по въззивната жалба „Про лего“ АД, редовно призован не
се явява представител.
Постъпило е писмено становище от ответника по въззивната жалба „Про
лего“ АД. Заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово
отсъствие. Оспорва въззивната жалба. Няма да сочи доказателства. Изразява
становище по съществото на спора.
Адв.Ч. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 73/ 04.11.2022г. на районен съд П,, постановено по гр. д.
№ 510/ 2020г. по описа на същия съд е отхвърлен, иска, с правно основание
чл. 439 ГПК, предявения от К. А. А. ЕГН: ********** с адрес: гр. П,, ул.„Г,“
№ 8 срещу „Про лего“ АД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, район „Сердика“, ул. „Клокотница“ № 2А,
ет. 6, ап. 19, с който се иска да се приеме за установено, че К.
А. не дължи на „Про лего“ АД сумата в размер на 6751,68лв.-главница по
договор за потребителски кредит от 19.07.2007 г. сключен между К.ов и
„Българска пощенска банка“ АД и 820,14 лв.- разноски по ч.гр.дело №670 по
описа на PC- П, за 2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.11.2012 г. по ч.гр.д. № 670/2012 г. по описа на Районен съд – П, и е
образувано изп.дело №20165230400023 по описа на ДСИ при РС- П,, поради
погасяването им по давност.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от К. А. А., чрез адв. Ч., като незаконосъобразно. На първо място се
твърди наличието на очевидното пристрастие на състава на съда към тезата на
ответника - „защитава“ го с твърдения за „многократно прекъсване на
петгодишната погасителна давност ... и спирането й“, без въобще да сочи
началото й (падежа на процесиите вземания). Освен това, „твърденията“ на
съда: „В конкретния случай изпълнително дело № 24/2013 г. е образувано на
18.03.2013 г. с молба на взискателя, с която са посочени конкретни
изпълнителни способи ...“ и „На 10.10.2016 г. е подадена молба за образуване
на изпълнително дело до ДСИ при Районен съд - П, ... в молбата са посочени
и конкретни способи за изпълнение“ били произволни. Явно било защо съдът
не сочи какви са тези „конкретни способи“, а и няма от къде да ги посочи - в
„кориците“ на приетите като доказателства изпълнителни дела такива
липсват. Тези „липси“ в „решението“ го правят абсолютно неразбираемо и
немотивирано липсват логическите връзки, които е направил съдът, „линията
на мисълта”, която е следвал, за да достигне до обективирания в диспозитива
на решението си извод, и поставят въззивната инстанция в невъзможност да
провери законосъобразността на изводите на съда за постановяването му в
т.ч. и прилагането на цитирания тълкувателен акт. Твърди ,че още в доклада
си съдът при разпределянето на доказателствената тежест по предмета на
делото бил приел, че ищеца следва да установи: „изтичане на петгодишен
давностен срок за главното вземане и три годишен сигурно пак давностен) за
вземането за разноски ...“ (?!?). Непосочването още на този етап от развитието
на процеса на началото на срока, който ищеца следва да до-
казва, неминуемо налага усещането за пред-решаване на спора, още преди да
2
е поставен въобще за разглеждане. Очевидно било и недобросъвестното
поведение на ответника (същия молител по ИД 24/2013 г.) и злоупотребата с
процесуални права, от които опитва в настоящото производство да черпи
права. Очевидна била и невъзможността това „дело“ да породи целените с
„образуването“ му правни последици по отношение на погасителната давност
на вземането, за което е било „образувано“, дори и да се приеме да е било в
„сила“ Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (то не
замества, изменя или пренебрегва чл. 426 ГПК) - точното разпореждане,
задължително за органите на СВ е „Погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането“. А очевидна била липсата на „процес за принудителното
осъществяване на вземането“ по това изп. дело. Без правно значение е и
прекратяването (и независимо кога) му поради „перемпция“ (явно след
незаконосъобразвото му образуване, съдебният изпълнител не е имал друг
полезен ход). Нито в правната теория, нито в съдебната практика някога било
съществувало съмнение, че изпълнителното производство не може да
съществува (да се води) без конкретни изпълнителни способи, посочени в
закона. Именно това била и смисъла на императивната разпоредба на чл. 426,
ал. 2 ГПК. Именно този смисъл е вложен и в хипотезите на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Още повече - „длъжникът“ по такова „дело“ няма
право на защита, което пък е драстично нарушение на основните принципи на
правораздаването въобще (дори не му е даван срок за доброволно плащане,
камо ли да е разполагал с право да обжалва незаконосъобразните действия на
съдебния изпълнител). От значение за прекъсването на давността в
изпълнителния процес бил не моментът на образуването на изпълнителното
дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането (чл.116 б.„в“ ЗЗД). В този смисъл са и мотивите на ПВС за
произнасянето на Постановление № 3 от 18.Х1.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. Няма
противоречие и с мотивите на ВКС за постановяване на цитираното от РС ТР
- ,3 изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи)“ - давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Същите съображения се отнасят и за „вземането за разноски“. РС
3
отново избягва определяне на началото на давностния срок за погасяването
му, но ако се приеме, с издаването на Заповед № 485/29.09.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ да е възникнало
задължението на доверителя за заплащането им, то до предприемането на
действия за принудителното му изпълнение (17.10.2017 г.) били изтекли
повече от пет години.
Искането е да се отмени решението, а ако съдът намери същото за
валидно и допустимо, да постанови ново по спора, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции. Не се сочат
нови доказателства.
С Разпореждане № 77 от 23.01.2023 г., в производство по чл. 267 от
ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта и редовността на въззивната
жалба и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
В законния срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
Адв.Ч. : - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Моля да приемете постановление за прекратяване на изп.д.№23/2016 год. на
ДСИ П,, което има отношение към иска на доверителя ми от което
постановление се установява, че доверителя ми не дължи изпълнение по това
изп.дело. Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
Съдът счита, че следва да се приеме представеното писмено
доказателство. Същото представлява ново по смисъла на чл.266 от ГПК тъй
като не е представено след постановяване на съдебния акт, след подаване на
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, поради което се явява
ново по смисъла на чл.266 ал.1 т.1 от ГПК и следва да бъде прието от
въззивния съд, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА постановление за прекратяване на изп.д.№23/2016 год. на
ДСИ П, с №97/05.01.2023 год. на ДСИ П,.
ПРИЕМА представения от адв.Ч. списък на разноски по чл.80 от ГПК.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Ч,: - Ув. Окр. Съдии, ако намерите, че правния интерес на
4
доверителя ми в настоящето производство е отпаднал и вече не е налице към
датата на днешното съдебно заседание, според мен следва да прекратите
производството по него и да присъдите на доверителя ми разноските аз двете
инстанции, доколкото производството е водено именно защото ответникът до
този момент е поддържал до този момент висящност на изп.производство.
Прекратяването на изп. дело, за което днес представих доказателство е
именно защото ответникът е забавил изпълнението. Ако приемете, че
постановлението на ДСИ няма това значение, моля да уважите въззивната
жалба на доверителя ми по съображения подробно изложени в нея и респ. да
уважите предявения иск с присъждане на разноските направени от
доверителя ми пред двете инстанции по представения от мен списък на
разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5