Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260122, 02.07.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На трети юни през
2021 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 295 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.4
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕКО-88“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.“Арда“ № 24, представлявано от управител Станчо Минков
Минков, съдебен адрес:***, офис 11 (чрез упълномощен адв.Ем.С.,***),
като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника Община-Самуил, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Хаджи Димитър” № 2, представлявана от Д.А. - Кмет, че
дължи на ищеца следните парични суми, произтичащи от Договор за доставка на
хранителни продукти № 185/17.07.2018г., както следва:
- 1 175.90 (хиляда сто
седемдесет и пет лева и 90 ст) лева – главница,
ведно със законна лихва в размер на 66.31
(шестдесет и шест лева и 31 ст) лева върху главницата, за периода от 01.05.2019г. до 18.12.2019г., вкл., за неизплатени
задължения по 11 броя фактури от 30.04.2019г.;
-
2 944.12 (две хиляди деветстотин
четиридесет и четири лева и 12 ст) лева – главница, ведно със законна лихва
в размер на 164.38 (сто шестдесет и
четири лева и 38 ст) лева върху главницата, за периода от 01.06.2019г. до 18.12.2019г., вкл., за неизплатени
задължения по извършени доставки през периода от 01.05.2019г. до 15.05.2019г.,
вкл., съгласно Справка за доставени продукти, ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2019г. до окончателното заплащане. В съдебно заседание, поради
направен частичен отказ от предявения иск, съдебното производство е частично
прекратено, на основание чл.233 от ГПК, по иска за заплащане на сумата
за горницата над 2 040.30 (две хиляди и
четиридесе лева и 30 ст) лева до първоначално претендирания размер от
2 944.12 (две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 12 ст) лева –
главница, както и за законната лихва върху тази главница за разликата над 150.00 (сто и петдесет) лева до
първоночално претендирания размер от 164.38 (сто шестдесет и четири лева и 38
ст) лева, за периода от 01.06.2019г. до 18.12.2019г., вкл., за неизплатени
задължения по извършени доставки през периода от 01.05.2019г. до 15.05.2019г.,
вкл. Ищцовата страна претендира за направените по делото разноски, вкл. и тези
по заповедното производство, водено за същите вземания. В исковата молба се
твърди, че по силата на посочения договор, ищецът е доставял хляб и хлебни
изделия за нуждите на детски градини и социални услуги, предоставяне на
територията на Община-Самуил. До м.април 2019г. Възложителят по този Договор –
Община-Самуил заплащала изцяло и в срок дължимите суми по доставките, но
впоследствие изпаднала в забава. Водени били устни преговори за разрешаване на
проблема, но не последвало плащане. Въпреки това ищцовото дружество продължило
да изпълнява задълженията си, а ответникът – Община-Самуил приемала
изпълнението без възражения. По този начин се натрупали процесните задължения и
тъй като не били изплатени, ищцецът предприел постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания по ч.гр.дело № 106/2020г. на РС-гр.Исперих. Поради депозирано в срок
възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда,
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземанията си.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
Община-Самуил, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Самуил,
обл.Разградска, ул.”Хаджи Димитър” № 2, представлявана
от Д.А. - Кмет, действаща чрез упълномощен адв.Н.Х.,***, представя отговор,
като оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва възникналото между
страните договорно правоотношение по посочения Договор за доставка на
хранителни продукти № 185/17.07.2018г., който бил сключен на основание чл.112,
ал.6 от Закона за обществените поръчки, за извършване на периодична доставка от
ищеца-Изпълнител на хляб и хлебни изделия, описани, съгласно техническата
спецификация – Приложение № 1 към Договора. Възложителят - Общината, от своя
страна се задължила да приеме и заплати само количества и видове, които е
заявила, и които са доставени при условията на Договора. Твърди, че същият
Договор е прекратен при условията на чл.16.1, б.(v) от договорните клаузи, поради
достигане на максималната стойност на доставките, уговорена в чл.2.1, а именно
53 145.43 лева с ДДС. Тази стойност била достигната през първата половина
на месец април 2019г., въз основа на извършени доставки на хляб и хлебни
изделия по 5 броя фактури, съответно № 01000000692/2019г., №
01000000694/30.04.2019г., № 01000000695/30.04.2029г., № 01000000696/30.04.2019г.
и № 01000000705/30.04.2019г., като извършените доставки по тях били изцяло
заплатени на Изпълнителя. Твърди, че след това нито ищецът е имал задължение до
доставя стоки, нито ответникът е имал задължение да ги заплаща, поради
преустановяване действието на договора. Страните не са подписвали допълнително
споразумение за изменение на Договора за обществена поръчка, за продължаване на
действието му, поради липса на основанията, предвидени в чл.116 от ЗОП за
изменение на цена и срок на договора. Извършените впоследствие и претендирани
от ищеца доставки не били отразени в счетоводството на Община-Самуил. Към
момента на издаване на фактурите по спорните доставки, вкл. и на Справката за
извършени доставки, процесният Договор от 17.07.2018г. не бил действащ и клаузите
му не намирали приложение в уреждане на отношенията между страните, като според
ответника става въпрос за отделно договорно правоотношение по самостоятелен
договор за продажба (доставка) на стоки, сключен след прекратяването на
Договора по ЗОП. По този начин обосновава неоснователност на исковата
претенция, предвид, че фактическото основание, на което е заявена още в
заповедното производство, е прекратеният Договор по ЗОП, а не като произтичаща
от юридически факт (договор за продажба на стоки), обективиран и удостоверен с
процесните фактури. Претендира за отхвърляне на исковете и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 17.07.2018г. между страните, Община-Самуил,
ЕИК *********, в качеството на Възложител, и „ЕКО-88“ ЕООД-гр.Исперих, ЕИК *********, в качеството на
Изпълнител, е сключен Договор за доставка на хранителни
продукти № 185, на основание чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Решение № 9/18.06.2018г. на Възложителя за определяне на
Изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Периодична доставка на хранителни
продукти за нуждите на детски градини и социални услуги, предоставяни на
територията на община Самуил“. Изпълнителят-ищец по делото приел да доставя хляб
и хлебни изделия, описани, съгласно Техническата
спецификация – Приложение № 1, както и в Техническото и
Ценово предложение на изпълнителя – Приложение № 2, двете неразделна част към
Договора. Уговорено е доставките да се извършват периодично или по
заявка на Възложителя, който е задължен да приеме и заплати
само количествата и видовете,
които е заявил и които са доставени при условията на Договора (Член 1, ал.(1.1)). Общата прогнозна
стойност на доставките, съглсно Член 2, ал.(2.1) от Договора, е определена в
размер на 44 287.86 лева, без ДДС и 53 145.43 лева, с ДДС.
Заплащането на
всяка доставка, съгласно Член 3 от Договора, се извършва на база на документ,
удостоверяващ приемането на стоката (протокол за доставка, търговски документ
или друг съотносим документ), подписан от оправомощени представители на
страните и съдържащ видовете, количеството, партидните номера на доставените
продукти, тяхната единична и обща цена, както и срещу издадена фактура, съдържаща
данни за доставката, както и всички необходими законови реквизити.
Договорът е с
определен от страните срок на действие от 12 месеца, считано от влизането му в
сила (Член 4, ал.(4.1)), но в Член 16, ал.(16.1) са уговорени условията за
прекратяване на този договор, както с изтичане на уговорения срок -б.(ii), така и в други хипотези, сред които по б.(v) – с достигане
на цената, посочена в Член 2, ал.(2.1) от Договора, обсъдена
по-горе. В ал.(16.2) за отграничени условията за едностранно прекратяване на
Договора от Възложителя. Прекратяването влиза в сила след уреждане на
финансовите взаимоотношения между страните за извършените от страна на
Изпълнителя и одобрени от Възложителя дейности по изпълнение на Договора (Член
16, ал.(16.4)).
Съгласно Член 17
от Договора, същият може да бъде изменян или допълван от страните при условията
на чл.116 от ЗОП.
Според
уговорените задължения на Възложителя, той е длъжен да заплаща цената на
доставените продукти, съгласно условията и по начина, посочени в Договора и да
приема доставките на продуктите, ако отговарят на договорените изисквания (Член
8, ал.(8.1) и ал.(8.2)).
Според
констатациите на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, с
прадставени основно заключение вх.№ 260907/04.11.2020г. и допълнително
зключение вх.№ 261203/07.04.2021г., в които изследва и представените от
страните документи за извършените между тях доставки на хранителни продукти, в
изпълнение на процесния Договор № 185/17.07.2018г., ищецът-Изпълнител е извършил в полза на ответника-Възложител доставки на
хранителни продукти до стойността от 53 143.43 лева, с ДДС, за които при
ответника са съставяни складови разписки от обектите, в които са доставяни
стоките, след Фактуриране на Община-Самуил на доставените стоки в края на
месеца. Документирането на заприхождаването на доставяните стоки в обектите
през месеца, е ставало в края на месеца, след издаване на фактура. Доставките
до посочения горе размер – 53 145.43 лева са осчетоводени при двете страни
и са платени от ответната Община-Самуил в полза на ищеца.
Експертизата
изследва и допълнително извършените от ищеца доставки на хранителни продукти за
претендираните от него искови периоди, както следва:
Извършени
доставки на хранителни продукти, на стойност 1 175.90 лева, за част от
които са съставени складови разписки от обектите, получили стоките и са
издадени от ищеца-Изпълнител 11 броя фактури, всичките от 30.04.2019г., както
следва:
- Фактура №
693/30.04.2019г. за сумата от 272.15 лева – Складова разписка № 18/30.04.2019г.
от Склад № 1 на ЦНСТПЛУИ-с.Самуил;
- Фактура №
697/30.04.2019г. за сумата от 273.59 лева – Складова разписка № 17/01.04.2019г.
от Склад № 1 на ЦНСТПЛД-с.Хума;
- Фактура №
698/30.04.2019г. за сумата от 122.51 лева – Складова разписка № 11/01.04.2019г.
от Склад № 1 на Защитено жилище-с.Кривица;
- Фактура №
699/30.04.2019г. за сумата от 173.53 лева – Складова разписка № 36/02.05.2019г.
от ДГ „Кокиче“-с.Самуил;
- Фактура №
700/30.04.2019г. за сумата от 26.59 лева – Складова разписка № 10/30.04.2019г.
Община-Самуил, Филиал с.Желязковец;
- Фактура № 701/30.04.2019г. за сумата от
77.51 лева – Складова разписка, без номер и дата, от ДГ „Кокиче“-с.Самуил,
Филиал с.Хърсово;
- Фактура №
702/30.04.2019г. за сумата от 76.28 лева – Складова разписка № 177/30.04.2019г.
на ДГ „Радост“-с.Владимировци;
- Фактура №
703/30.04.2019г. за сумата от 35.15 лева – Складова разписка № 25/30.04.2019г.
на ДГ „Бъдеще“-с.Ножарово;
- Фактура №
704/30.04.2019г. за сумата от 71.84 лева – Складова разписка № 184/без дата на
ДГ „Детелина“-с.Богданци;
- Фактура №
706/30.04.2019г. за сумата от 36.18 лева – Складова разписка № 99/30.04.2019г.
на Филиал „Детска радост“-с.Голяма вода и
- Фактура №
718/30.04.2019г. за сумата от 10.57 лева – без Складова разписка –
представителни на кмета. Експертизата установява, че тези фактури не са
осчетоводени от Община-Самуил и за тях няма извършвани плащания. Същите фактури
са осчетоводени в счетоводството на ищеца „ЕКО-88“ ЕООД-гр.Исперих и са налични
като дебитни салда по счетоводна сметка 411 Клиенти, т.е. дружеството има
непогасени вземания от Община-Самуил за тези доставки в размер на 1 175.90
лева. Върху тази сума и за претнедирания от ищеца период от 01.05.2019г. до
18.12.2019г. експертизата изчислява (т.5 от основното заключение) размера на
законната лихва за забава, възлизаща на 75.78 лева.
Доставките на
хранителни продукти, извършени от ищеца-Изпълнител за исковия период от
01.05.2019г. до 15.05.2019г. са изследвани по-подробно в допълнителното
заключение на експертизата, като установява, че доставените продукти са описани
в стокови разписки и търговски документи по количества, изразени в натурални
показатели, без да са остойностени и за тях няма счетоводни записвания при
Община-Самуил. Ищецът е издал за тези доставки 15 броя фактури, всичките от
01.05.2019г., както следва:
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 992.93 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 126.67 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 177.10 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 161.47лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 129.36 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 101.27 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 39.48 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 93.77 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 31.57 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 52.93 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 39.95 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 15.98 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 27.22 лева;
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 24.36 лева и
- Фактура №
**********/01.05.2019г., на стойност 26.24 лева. По отношение на тези доставки,
на обща стойност от 2 040.30 лева, експертизата констатира, че описаните
фактури са осчетоводени единствено при ищеца на 31.03.2021г., т.е. в хода на
съдебното производство, по дебитна сметка 411 Клиенти, Партньор
Община-Самуил/срещу кредит на сметка 701/2 Приходи от продажби на продукция и
453/2 Разчети по ЗДДС/ДДС за внасяне. Фактурите са вписани в Дневника за
продажбите на „ЕКО 88“ ЕООД ИН по ЗДДС BG116543721 за данъчен период 03.2021г., с поредни номера от 21 до 35.
Разпитаният по
делото свидетел Гюнеш Махмудов Ахмедов от с.Самуил, обл.Разградска, твърди, че
работи при ищеца, като е управител на обекта в с.Самуил – Хлебопекарна и е
запознат с условията на процесния договор за доставка на хранителни продукти.
Твърди, че са доставяли хляб и хлебни изделия за домове, училища и детски
градини, като имали специален транспорт за снабдяване на обектите. Всеки ден
издавали еспедиционни бележки и въз основа на тях се издавали Фактурите в края на всеки месец. Твърди, че
доставките се извършвали редовно и се подписвали двустранно документи за
предаването и приемането на стоката. Общината плащала редовно всеки месец, като
след фактуриране, в рамките на една седмица се изплащало задължението към тях.
Свидетелят твърди, че възникнал проблем от момента, когато свършил ресурса по
договора – посочената сума, за която подписали. Тази сума свършила, по повод на
което са водени разговори, като знаел и Кметът на Общината. Домакините от
домовете за социални услуги започнали да се обаждат, като заявили, че не могат
без такива доставки, но не е подписван междинен договор. Въпреки това,
свидетелят твърди, че от тяхна страна продължили да извършват доставки. Лично
кметът на Общината не е разговарял с тях, но се уговорили с домакините, които
приемалите стоките по обектите. Свидетелят твърди, че впоследствие се е срещнал
и лично с Кмета на Общината и той заявил, че занапред ще разрешат проблема,
защото станало така, че ищецът доставял продукти, тъй като никой не е казал да
не извършва доставки, стоките били приемани, а нямало плащане, което се
проточило във времето. Свидетелят твърди, че дори не са съставяли Фактури,
защото не знаели какво ще стане. По спомен твърди, че по описания горе начин
извършвали доставки около 15 дни и никой не е оспорвал нито количеството, нито
цената по тези доставки. Дава показания, че за тези доставки не е сключван с
Кмета Анекс към Договора и реално тези доставки били след като е бил изчерпан
Договора.
За неплатените доставки, обсъдени
по-горе, ищецът по настоящото дело „ЕКО 88“ ЕООД-гр.Исперих подал Заявление
вх.№ 470/04.02.2020г. и сезирал заповедно производство по ч.гр.д.№ 106/2020г.
по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от
ГПК се снабдява срещу ответника Община-Самуил със
Заповед от 04.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение,
произтичащо от процесния Договор за доставка на хранителни продукти №
185/17.07.2018г., както следва: 1 175.90
(хиляда сто седемдесет и пет лева и 90 ст) лева – главница, представляваща
неизплатено задължение по 11 броя фактури, издадени на 30.04.2019г., 66.31 (шестдесет и шест лева и 31 ст) лева -
законна лихва върху посочената главница за периода от 01.05.2019г. до
18.12.2019г., вкл.; 2 944.12 (две
хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 12 ст) лева – главница, представляваща
дължимо плащане за доставки, извършени в периода от 01.05.2019г. до
15.05.2019г., вкл., 164.38 (сто шестдесет и четири лева и 38 ст) лева - законна лихва
върху посочената главница за периода от 01.06.2019г. до 18.12.2019г., вкл., както
и направените по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 87.01 (осемдесет и седем лева и 01 ст) лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева. Поради
депозирано в срок възражение вх.№
912/02.03.2020г. на длъжника Община-Самуил
срещу Заповедта за изпълнение и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1
от ГПК с Разпореждане от 09.03.2020г., ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 1 364.80 лева, от които 214.80 – заплатена
ДТ, от която 87.01 лева са заплатени в заповедното производство, а разликата от
127.79 лева – доплатени при завеждане на установителния иск, 900.00 лева –
заплатени адвокатски възнаграждения (съответно 450.00 лева по Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 04.02.2020г. по заповедното производство и
450.00 лева по Договор за правна защита и съдействие № **********/без дата, по
исковато производство), както и 250.00 лева – припадаща се част от
възнаграждението на вещото лице по съдбно-счетоводната експертиза. Представя
Списък за разноски по чл.80 от ГПК за същата сума. Ответникът е направил
разноски в общ размер на 500.00 лева, от които 400.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
24.07.2020г. и 100.00 лева - припадаща се част от възнаграждението на вещото
лице по съдбно-счетоводната експертиза. Представя Списък за разноски по чл.80
от ГПК за 650.00 лева, като е претендирано заплатено възнаграждение за вещото
лице в по-висок размер от 250.00 лева, вместо реално заплатената от страната
припадаща се част от 100.00 лева.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с
ал.3 и ал.4 от ГПК. Предявен е в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС-гр.Исперих по Разпореждането от 09.03.2020г. по ч.гр.д.№ 106/2020г. по описа
на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство „ЕКО 88“ ЕООД-гр.Исперих. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 04.02.2020г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен.
Същият е с предмет установяване на парично вземане, произтичащото от договорно
правоотношение с ответника, а именно сключен между страните Договор
за доставка на хранителни продукти № 185/17.07.2018г. Става въпрос за Договор за обществена поръчка, сключен въз основа на
специална процудура по правилата на ЗОП, чието прилагане в отношенията между
страните е императивно. Характерно за тези договори е, че поръчките се възлагат
в сфери, които обслужват и задоволяват интересите на широк кръг от субекти –
предназначени за удовлетворяване на обществени потребности и имат три основни
елемента: лице, което изпълнява публични функции, свързани със защита на
обществени интереси или извършва определени дейности с обществено значение;
обект – конкретна стока, услуга или строителни работи и разход на средства от
бюджета на лицето, което възлага поръчката. И тъй като става въпрос за разход
на публични средства, то контролът по разходването им се постига чрез
регламентираните процедури за възлагане на обществените поръчки.
Най-съществената роля при възлагането на обществените поръчки е отредена на
Възложителите. Това си лицата, които се явяват разпоредители с публични, в
частност бюджетни средства, или управляват средствата, свързани с извършването
на определените дейности с обществено значение. Те решават какво, кога и при
какви условия да искат като изпълнение. Възложителят работи в полза на
обществото и е длъжен да реализира най-изгодната сделка по ред, който позволява
да се контролира този процес, като за страните по сделката трябва да има
взаимно съвпадение на интереси и необходимости. В този смисъл страните по
Договора за обществена поръчка са стриктно обвързани с условията на Договора,
които са уговорили към момента на подписването му.
Въз основа на горното и съобразно
условията на конкретния Договор за обществена поръчка № 185/17.07.2018г., съдът
приема, че този договор е преустановил действието си между страните от момента,
когато са били изчерпани средставата за възмездяване на сделката, договорени в Член 2, ал.(2.1) от Договора – определената между страните максимална
стойност на доставките по договора от 44 287.86 лева, без ДДС или
53 145.43 лева, с ДДС. След достигане на тази стойност договорът се счита
прекратен, при условията на Член 16, ал.(16.1), б.(v), също изрчно договорено между страните. В хода на делото не се доказа
страните да са подписвали допълнително споразумение за изменение на договора за
обществената поръчка, по реда уговорен в Член 17 от Договора във вр. с чл.116
от ЗОП, вкл. относно цената, срока и необходимостта от извършване на
допълнителни доставки. Настъпването на основание за прекратяване на Договор е
било известно на ищцеца-Изпълнител, потвърдено категорично и в показанията на
разпитания по делото свидетел, ангажиран от същата страна.
По този начин
основанието за заплащане на спорните доставки, претендирано от ищеца, не
произтича от условита на процесния Договор. Те са извършени след прекратяване
действието на Договора, поради което и клаузите на този Договор не могат да се прилагат за уреждане на
отношенията между страните. Приемането на тези доставки
не е ставало съобразно правилата, уговорени между страните по същия Договор
(Член 3), като в приемателните документи тези доставки не са били остойностени
по единична и обща цена на доставените продукти, респ. и издадените фактури не
са осчетоводите при ответната Община-Самуил.
Доколкото
претендираните вземания на ищеца по обсъжданите доставки са заявени за
присъждане в заповедното производство по ч.гр.д.№ 106/2020г. на РС-гр.Исперих
на основание същия Договор за доставка на хранителни продукти №
185/17.07.2018г., който е бил прекратен и не е обвързвал страните към
момента на извършване на доставките, то тези вземания се явяват неоснователно
присъдени.
Искът
за установяване на спорните вземания се явяван неоснователен и недоказан, и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника изцяло направените от него разноски в настоящото производство,
доказани в размер на 500.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, предявен от „ЕКО-88“ ЕООД, ЕИК
*********,
със седалище и
адрес
на управление: гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.“Арда“ № 24, представлявано от управител Станчо Минков
Минков, за признаване за установено по отношение на ответника
Община-Самуил, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Самуил,
обл.Разградска, ул.”Хаджи Димитър” № 2, представлявана
от Д.А. - Кмет, че дължи на ищеца следните парични суми, произтичащи от Договор
за доставка на хранителни продукти № 185/17.07.2018г., както следва:
- 1 175.90 (хиляда сто
седемдесет и пет лева и 90 ст) лева – главница,
ведно със законна лихва в размер на 66.31
(шестдесет и шест лева и 31 ст) лева върху главницата, за периода от 01.05.2019г. до 18.12.2019г., вкл., за неизплатени
задължения по 11 броя фактури от 30.04.2019г.;
-
2 040.30 (две хиляди и четиридесе лева и
30 ст) лева – главница, ведно със
законна лихва в размер на 150.00 (сто и
петдесет) лева върху главницата, за
периода от 01.06.2019г. до 18.12.2019г., вкл., за неизплатени задължения по
извършени доставки през периода от 01.05.2019г. до 15.05.2019г., вкл., съгласно
Справка за доставени продукти, ведно със законната лихва, считано от
19.12.2019г. до окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ЕКО-88“
ЕООД-гр.Исперих, обл.Разградска,, ЕИК *********, представлявано от
управител Станчо Минков Минков, ДА ЗАПЛАТИ на Община-Самуил, ЕИК *********, представлявана
от Кмет Д.А., сумата от 500.00 (петстотин)
лева – направени от страната разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 106/2020г. на РС-гр.Исперих.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: