№ 1580
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501950 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 285314/27.04.2021г., подадена от адв. П.Т. –
особен представител на О. Г. М., ЕГН **********, срещу решение №261270/09.04.2021г.,
поправено с решение №262107/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 801/2020г. на РС -
Варна, 10-ти съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, сумата от 5718,35 лв. (пет хиляди седемстотин и
осемнадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща главница по сключен между
страните Договор за потребителски заем PLUS – 15157117 от 10.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда – 29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2735,95
лв. (две хиляди седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща възнаградителна лихва по сключения Договор за потребителски заем
PLUS – 15157117 от 10.08.2017г. за периода от 20.04.2018г. до 20.08.2021г., както и сумата
от 811,82 лв. (осемстотин и единадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски заем PLUS – 15157117 от
10.08.2017г., за периода от 20.05.2018г. до 11.10.2019г., за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 17670/2019г. по описа на Районен съд –
Варна.
В жалбата се поддържа, че съдът е пропуснал да констатира несъответствието на
потребителския договор със ЗПК. Сочи се, че липсва яснота по поетото задължение за
застраховки, уговорката за ГПР и непълнота на погасителния план, липсва правото за
предсрочна изискуемост. Сочи се, че застрахователната премия е заплатена изцяло със
средствата от договорения кредит, представляващо разход, водещо до недължимост на
сумите, платени с месечните вноски за застраховката. Навеждат се оплаквания, че шрифтът
на договора е по-малък от 12; че е налице разминаване между преддоговорната информация
и подписания договор; че включването на застраховката в месечната вноска, без да е
отразена в ГПР, е в противоречие с чл.19, ал.1 ЗПК, като липсват и данни премиите да са
заплатени на застраховател. Поддържа се, че при включени разходи за застраховка от
1612.80лв., представляващи 26.88% при предоставени 6000лв. и 36.76% при предоставени
4387.20лв. надхвърля законово определената граница. Счита се, че липсва доказване, че
договорената сума е предоставена на ответника, както и че няма забава. Моли се за отмяна
на решението в обжалваната част, включително в частта за присъдените разноски. В открито
съдебно заседание особеният представител не се явява и не изразява становище.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, като се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Настоява се, че
процесният договор отговаря на изискванията за форма и съдържание на ЗПК и исковете са
доказани по основание и размер. Сочи се, че дори и да бе установено, че шрифтът на
договора не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, то това не би довело до
недействителност на договора, тъй като всички документи са читаеми и съществува яснота
относно съществените елементи на договора. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната част. В открито съдебно заседание въззиваемата страна с писмена молба
поддържа отговора на въззивната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
2
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, срещу О. Г. М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 5718,85 лв., представляваща главница по сключен
между страните договор за потребителски заем от 10.08.2017г., сумата от 2735,95 лв. –
възнаградителна лихва по сключения договор за периода от 20.04.2018г. до 20.08.2021г.,
както и сумата от 811,82 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 20.05.2018г. до
11.10.2019г.
Твърденията в исковата молба са, че между страните на 10.08.2017г. бил сключен
договор за потребителски заем с номер PLUS – 15157117, по силата на който ищецът
отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 6000,00 лв. Закупена е и застраховка от
1612,80 лв. Сумата от 6000,00 лв. е преведена на кредитополучателя. Усвояването на сумата
ответникът е удостоверил с полагане на подписа си в поле „удостоверение на
изпълнението“. Срокът за погасяване на заема бил 48 месеца, съответно на 48 вноски, всяка
от по 238,95 лв. Уговореният ГПР бил в размер на 32,65 %, а ГЛП – 16,46 %. На 20.04.2018г.
длъжникът преустановил плащането по кредита. Погасени били едва 7 вноски. Поради
забавата, кредитът станал предсрочно изискуем към 20.05.2018г. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост, се предявяват
осъдителни искове.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител. Оспорва се ищецът да е предоставил на ответника
сумата по кредита. Не се установява плащане на застрахователя по силата на сключения
договор за застраховка. Договорът за кредит е недействителен. Не са спазени изискванията в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нарушено е изискването на чл. 22, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Уговорената клауза за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 17670/2019г. на ВРС, 49 състав, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите,
предмет на установителните искове, която е връчена по реда на чл.47 ГПК, и исковете са
предявени в срока по чл.415 ГПК.
3
Приет по делото е препис на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 15157117
от 10.08.2017г., сключен между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател
Размерът на кредита за потребителски цели е 6000,00 лв. Застрахователна премия 1612.80лв.
Месечната погасителна вноска е в размер от 238.95лв. Лихвеният процент е в размер на
26,46 %, а ГПР е 32,65 %. Договорът, обективиращ погасителен план с последна вноска на
20.08.2021г., носи подписа на кредитополучателя. В т.2 от условията по договора, е
посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, ще
бъде платен директно на застрахователния агент. Съгласно т. 5 от условията, при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. В раздел
„удостоверявания“, е посочено, че с полагане на подписа си върху договора,
кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група „параметри и условия“
сума по посочената в чл.1 банкова сметка.
Видно от представения по делото Сертификат с номер PLUS – 15157117, също
подписан от ответника, О.М. е бил застрахован по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана
защита“ към „Кардиф Животозастраховане, Клон България“. Застрахователната премия е
била в размер на 1612,80 лв. Приобщени са и „Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“ за посочените пакети, подписани от застрахования кредитополучател.
Подписан е и Сертификат с номер PLUS – 15157117 по пакет „Защита на плащанията по
кредитни карти“, ведно с общи условия за тази застрахователна програма, също подписани
от О.М..
Приет е по делото и стандартен европейски формуляр, в който са посочени всички
гореописани условия на потебителския кредит.
Ангажирана е от ищеца като писмено доказателство покана от 13.12.2018г. до О.М., в
която е описано задължението по кредита след преустановяване на плащанията и е
посочено, че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни тази
покана да е достигнала до кредитополучателя.
Съобразно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, сумата по кредита е преведена по банков път по сметка в „Юробанк България“
АД с титуляр О. Г. М. на дата 10.08.2017г. Сключен е и договор за застраховка „защита на
плащанията и злополука“ със застрахователна стойност от 1612,80 лв. Така вещото лице
счита, че главницата по целия кредит се равнява на 7612,80 лв. Последно заплатената вноска
е от 10.08.2018г. Към дата 29.10.2019г. задължението по погасителния план е както следва –
за главница общо 6827,65 лв., за договорна лихва – 2735,95 лв. Поради анулиране на
застрахователните вноски за периода от датата на плащане до края, остатъкът по дълга е
общо за главница 5718,35 лв. /в тази сума вещото лице включва и 134.40лв. за застраховка/, а
за договорна лихва – 2735,95 лв. Мораторна лихва върху главницата в размер на общо
4
838,77 лв. вещото лице е изчислило за периода 20.05.2018г. до 29.10.2019г.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съдебният състав намира, че ангажирайки описаните по-горе във фактическата
обстановка писмени доказателства, дружеството – кредитор, чрез пълно и главно доказване
е установило в първоинстанционното производство, че между него и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който на кредитополучателя е реално предоставена сумата от 6000лв., като
последният факт безспорно се установява от неоспореното и обективно и компетентно
дадено заключение на вещото лице.
Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за
потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за
неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК,
договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на
конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент
на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия,
подписани на всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен
европейски формуляр. ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения размер в
нормата на чл.19, ал.5 ЗПК. Няма данни и ангажирани доказателства договорът да е на
шрифт по-малък от 12, като всички условия са ясно и четливо написани.
Наведените от особения представител на въззивника оплаквания във връзка с
договорената застрахователна премия, съставът на въззивния съд преценява като
неоснователни. В договора за кредит задължението за застрахователна премия е напълно
ясно посочено като общ размер, както и като част от размера на ежемесечната погасителна
вноска, поради което за потребителя е разбираем както крайният размер на задължението
му, така и ежемесечният, при което размерът на икономическата тежест, която се поема, е
посочен в точни цифрови стойности. Застраховтелната премия не може да бъде разглеждана
като част от ГПР, тъй като съобразно чл.19, ал.3 ЗПК, при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите, различни от покупната цена на стоката,
или услугата. Сключването на договора за застраховка е обективирано в представените
сертификати, които удостоверяват действително възникване на застрахователно
правоотношение, респективно зачитането на директното плащане на премията от кредитора
на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. На поетото задължение за заплащане на
застрахователна премия съответства насрещна престация. Видно е от заключението на
вещото лице и че кредиторът е преустановил начисляването на застрахователни премии в
момента, в който е обективирал волята си да отнеме от длъжника преимуществото на срока
на кредита. След 20.11.2018г. не са начислени на кредитополучателя застрахователни
5
премии. Поради всичко изложено, съставът на въззивния съд намира, че клаузата за
дължимост на застрахователна премия е действителна и е породила валидно задължение за
кредитополучателя.
Горните мотиви обуславят извод за неоснователност на възраженията на особения
представител на ответника за недействителност на договора за кредит.
Ищецът в исковата молба се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора към 20.05.2018г. Видно обаче от гореописаната фактическа
обстановка, изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост не е достигнало до
длъжника преди завеждане на делото. С оглед дадените указания с т.18 от ТР 4/2013г.
ОСГТК на ВКС, при липса на доказателства за достигнало до длъжника волеизявление на
банката да превърне кредита в предсрочно изискуем, съдът не може да приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила към твърдяния от ищеца момент – 20.05.2018г.
В случая, за момент на настъпване на предсрочната изискуемост, следва да се приеме
датата, на която са връчени книжата по чл.131 ГПК в хода на процеса на назначения на
ответника особен представител, или това е датата 15.07.2020г. След като кредиторът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост в исковата молба, фактът на уведомяването
в хода на процеса следва да бъде зачетен и по предявения установителен иск по чл.422 ГПК
/така Решение №60009/02.06.2021г. по т.д. №91/2019г. на ВКС, II т.о./ Поради това,
настоящият съдебен състав приема, че в хода на процеса е осъществено надлежно
уведомяването на кредитополучателя, чрез особения му представител, за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита на основание чл. 5 от условията по договора при
установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и считано от получаване
на препис от исковата молба и приложенията към нея от назначения особен представител на
ответника.
По този начин надлежно се установява дължимостта на посочената от вещото лице
главница, в размера, в който искът е уважен и от първоинстанционния съд.
Съгласно т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Това разрешение е съответно и на императивната разпоредба на чл.33
ЗПК, което въззивният съд следва да приложи служебно. Поради това, въззиваемата страна
има право на договорна лихва само до момента на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита. Съобразно заключението на вещото лице, размерът на договорната лихва до
15.07.2020г., възлиза на 2311.56лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над тази сума, до предявения размер, искът се явява неоснователен.
Липсват наведени във въззивната жалба конкретни оплаквания срещу правилността
6
на първоинстанционното решение в частта по присъденото обезщетение за забава, поради
което и въззивната инстанция не ревизира решението в тази част.
Доколкото вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на осъдителните искове е
достигане от съда до извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост, а съдът прие, че
такава е настъпила в хода на процеса, не се дължи произнасяне по предявения в
евентуалност осъдителен иск за договорна лихва.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца разликата над 2311.56лв. до претендирания размер от 2735.95лв.
възнаградителна лихва за периода 16.07.2020г. до 20.08.2021г., като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск за възнаградителна лихва бъде отхвърлен в тази
част. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5718.35лв., представляваща главница
по договора за кредит; сумата от 2311.56лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2018г.
до 15.07.2020г. и сумата от 811.82лв. лихва за забава за периода 20.05.2018г. до 11.10.2019г.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за исковото и заповедното производство за разликата
над 774.64лв., до присъдения размер от 888.19лв. Въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените във въззивното производство разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на осн. чл.78, ал.3 ГПК, или разноски
за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител в общ размер от
473.90лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, въззивникът О.М. следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт дължимата за въззивното производство държавна такса
съразмерно на частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение, която
държавна такса възлиза в размер от 185.61лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261270/09.04.2021г., поправено с решение
№262107/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 801/2020г. на РС - Варна, 10-ти съдебен
състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че О. Г.
М., ЕГН **********, с адрес г*******, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
сума, представляваща разликата над 2311.56лв. /две хиляди триста и единадесет лева и
петдесет и шест стотинки/ до претендирания размер от 2735.95лв. /две хиляди седемстотин
тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ възнаградителна лихва за периода
16.07.2020г. до 20.08.2021г. по сключения Договор за потребителски заем PLUS – 15157117
от 10.08.2017г., както и в частта, с която е осъден О. Г. М., ЕГН **********, с адрес
г*******, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, разноски за исковото и
заповедното производство за разликата над 774.64лв. /седемстотин седемдесет и четири
лева и шестдесет и четири стотинки/, до присъдения размер от 888.19лв. /осемстотин
осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу О. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес г*******, иск с правно основание чл.422 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляваща разликата над 2311.56лв. /две хиляди триста и единадесет лева и петдесет
и шест стотинки/ до претендирания размер от 2735.95лв. /две хиляди седемстотин тридесет
и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 16.07.2020г. до
20.08.2021г. по сключения Договор за потребителски заем PLUS – 15157117 от 10.08.2017г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер
17670/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261270/09.04.2021г., поправено с решение
№262107/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 801/2020г. на РС - Варна, 10-ти съдебен
състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че О. Г.
М., ЕГН **********, с адрес г*******, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
сумата от 5718,35 лв. (пет хиляди седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски
заем PLUS – 15157117 от 10.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 2311,56лв. /две хиляди триста и единадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.04.2018г.
до 15.07.2020г. по сключения Договор за потребителски заем PLUS – 15157117 от
10.08.2017г., както и сумата от 811,82 лв. (осемстотин и единадесет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски
заем PLUS – 15157117 от 10.08.2017г., за периода от 20.05.2018г. до 11.10.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 17670/2019г.
8
по описа на Районен съд – Варна.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА О. Г. М., ЕГН **********, с адрес г*******, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 473.90лв. /четиристотин седемдесет и
три лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторени във въззивното производство
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА О. Г. М., ЕГН **********, с адрес г*******, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 185.61лв. /сто
осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължимата за
въззивното производство държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9