№ 1275
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500984 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. А. Н. срещу решение
№ 6320/07.12.2023г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 13424/21г.
в частта, в която са отхвърлени исковете му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди до
пълните им предявени размери.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от
Прокуратура на РБългария в частта, в която са уважени искове по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Жалбоподателят- ищец твърди, че съдът е изследвал обективно част от
събраните писмени и гласни доказателства, правилно е отграничил
релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства. Счита, че
неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди и
оценката, която е дал на тяхната стойност. Съдът не е анализирал адекватно и
задълбочено свидетелските показания и медицинската експертиза при
определяне на размера на неимуществените вреди. Първоинстанционното
решение противоречи на ППВС № 4/68г. като не са взети предвид силните
1
чувства на стрес, страх, тревожност, напрежение, безпокойство за бъдещото.
Те са повлияли негативно на емоционалното му и здравословното състояние.
Чувствал се е изолиран и безпомощен. Въззивникът се е отчуждил от близки
и приятели, прекратил е всякакви контакти с тях. Поради воденото
наказателно производство се е наложило да търси медицинска помощ.
Неправилно по отношение на показанията на свидетеля Х. е приложен чл.172
от ГПК, защото тя не е заинтересувана. Неправилно са преценени събраните
писмени доказателства при определяне на обезщетението за имуществени
вреди. Сключеният трудов договор с „Палмигруп“ АД е бил прекратен именно
заради водените срещу него наказателни производства и осъдителните
присъди по тях. И това е причината да загуби трудовото си възнаграждение.
От счетоводната експертиза се установява, че той е реализирал вреда под
формата на неполучено трудово възнаграждение в общ размер на 13 634 496,
97лв. Свидетелските показания също установяват причината, поради която е
прекратен трудовият му договор. Въззивникът се позовава на т.11 от ТР №
3/2005г. на ОСГК на ВКС.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете за имуществени
и неимуществени вреди.
Жалбоподателят Прокуратура на Р България твърди, че в обжалваната от
нея част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. То е
постановено в нарушение на ППВС № 4/68г. и е постановил завишен размер
на обезщетението за неимуществени вреди и в противоречие с критерия за
справедливост. Не са представени годни доказателства, които да установяват
действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Няма представени доказателства за твърдяното влошаване на
здравословното състояние на М. Н.. Оказаната медицинска помощ е за
заболявания от преди повдигане на обвинението и започване на
наказателното производство. Действията на прокуратурата са изцяло
правилни и законосъобразни. Изцяло неоснователен е искът за пропуснати
ползи. Липсва пряка причинно – следствена връзка между действията на
прокуратурата и определената от съда мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
2
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове или да намали размера на обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди.
М. Н. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представители оспорва жалбата на Прокуратурата на
РБългария. Счита я за неоснователна.
В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор Прокуратурата
оспорва жалбата на М. Н..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ . В
исковата молба ищецът М. Н. твърди, че прокуратурата му е повдигнала две
обвинения – за документна измама и за пране на пари. По пр. пр. № 9640/06г.
по описа на СГП е образувано Дознание № 82/2006г. на ГД „БОП“- НСС за
престъпления по чл.321, ал.2 във вр. с ал.1, чл.212, ал.5 вр. с ал.3, вр. с чл.20,
ал.2 и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.1, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. На
12.07.2007г. е привлечен е като обвиняем за горните престъпления. С
постановление на СГП от 13.02.2007г. е задържан за 72 ч. С определение от
27.02.2007г. на СГС е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. То
е потвърдено в частта по отношение на М. Н. от САС. С постановление от
13.02.2007г. на СГП е взета мярка за процесуална принуда по чл.68 от НПК
„забрана за напускане пределите на страната“. С определение от 12.03.2007г.
по искане на СГП е наложен запор на банковите сметки на ищеца в размер на
7 941 771 евро. Въз основа на определение от 03.04.2007г. е издадена
обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху притежавани от
него недвижими имоти в гр. София. С протоколно определение от
15.06.2007г., постановено по внчд № 703/07г. на САС, е изменена мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция. С постановление
от 13.11.2007г.е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.2 във
вр. с ал.1, чл.212, ал.5 вр. с ал.3, вр. с чл.20, ал. и 4 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С
определение от 01.07.2008г. СГС е отменил наложената мярка за процесуална
принуда по чл.68 от НПК. В СГС е внесен обвинителен акт за това
престъпление. На 30.06.2010г. е постановена присъда по нохд № 2227/08г. от
3
СГС, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение като му
е определено наказание лишаване от свобода от 12 години при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор. С решение № 266/02.08.2012г. по внохд
№ 461/21г. на САС присъдата е отменена изцяло и делото е върнато на
прокурор за отстраняване на процесуални нарушения. На 02.09.2012г. СГП е
направила искане за продължаване срока на разследването с 6 м. По искане
на М. Н. е постановено определение № 2906/25.09.2013г. по нчд № 4088/13г.
на СГС, с което е даден тримесечен срок на прокуратурата да внесе
обвинителен акт. На 13.12.2013г. СГП е внесла обвинителен акт по същото
обвинение. Отново е наложена възбрана върху недвижимите му имоти. С
разпореждане по нохд № 1586/13г. На 30.05.2017г. по нохд № 770/14 на СпНс
ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения. Срещу нея
е депозиран протест от Специализираната прокуратура. С решение №
4/27.02.2020г. по внохд № 7/18г. АСНС е потвърдила оправдателна присъда.
Подаден е протест пред ВКС. С решение № 105/24.08.2020г. по н.д. №
325/20г. е отменено решението на АСНС в частта по отношение на
обвинението по чл.321, ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на АСНС. В останалата част решение № 4/27.02.2020г. е
потвърдено. С протоколно определение от 01.03.2021г. по внохд № 434/20г.
на АСНС, влязло в сила на 16.03.2021г., наказателното производството е
прекратено паради изтичане на абсолютната давност за наказателно
преследване. Общата продължителност на това наказателно производство е
14г., 3 м. и 11дни. Предмет на прокурорска преписка № 14076/2007г. и ДП №
134/2007г. по описа на ГД „ДП“ на МВР е обвинение по чл.321, ал.3вр. с ал.2,
вр. с ал.1, пр.2 от НК и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.2, пр. 2 вр. с ал.1, пр.1,
ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление за
отделяне на материалите в отделно производство от 05.12.2007г. е
постановено отделяне на материали от пр.пр. № 9640/2006г. по описа на СГП,
дознание № 82/2006г. и е образувано ДП № 134/2007г. С постановление за
привличане на обвиняем М. Н. е привлечен за обвиняем за престъпления по
чл.321, ал.3вр. с ал.2, вр. с ал.1, пр.2 от НК и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.2, пр.
2 вр. с ал.1, пр.1, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. От
привличането му като обвиняем са изминали повече от две години, поради
което ищецът е поискал делото да бъде разгледано от съда. С определение от
16.06.2009г. по н.ч.х. № 2451/2009г. СГС е дал двумесечен срок за внасяне на
4
досъдебното производство № 134/2007г. в съда. Изготвен е обвинителен акт,
който е внесен в съда, но с определение от 17.08.2009г. на СГС делото е
прекратено и е върнато на прокуратурата поради съществени нарушения на
процесуалните правила. Внесен е нов обвинителен акт и е образувано нохд
№ 3693/2009г. пред СГС. С присъда № 122/29.03.2010г. М. А. е признат за
виновен по повдигнатите обвинения като му е определено наказание 8 години
лишаване от свобода. С присъда № 23/21.09.2012г. по внохд № 251/11г. на
САС присъдата на СГС е отменена в частта, в която ищецът е признат за
виновен за престъпления по чл.321 и чл. 253 и е признат за невиновен.
Последната присъда е протестирана, но в последствие протестът е оттеглен.
Присъда № 23/21.09.2012г. е влязла в сила . Във връзка с депозирано искане на
Главния прокурор е постановено решение № 568/12.03.2014г. , с което е
отменена по реда за възобновяване на наказателното дело влязлата в сила
присъда № 23/21.09.2012г. и делото е върнато за ново разглеждане от САС. С
присъда № 22/09.11.2015г. на САС е отменена присъда № 122/29.03.2010г. на
СГС в частта, в която ищецът е признат за виновен по обвиненията за
престъпления по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 от НК и по чл.253 от НК. Присъдата е
протестирана пред ВКС. С решение № 174/07.11.2016г. по н.д. № 685/16г. на
ВКС е оставена в сила присъда № 22/09.11.2015г. Общата продължителност
по дознание № 134/2007г. е 8 г. 11.м. и 2 дни. М. Н. поддържа, че в резултат от
наказателното преследване е получил неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, психологическо напрежение, тревожност, безпокойство и
страх. Преживеният стрес му е повлиял негативно на емоционалното му и
здравословно състояние. Чувствал се е безпомощен, изолиран, имал е
безсъние, липса на апетит и постоянни нервни болки в областта на корема.
През периода на наказателното преследване е преживял голямо психическо
напрежение, довело до потиснатост. Започнал е да страда от безсъние и
високо кръвно налягане. Ищецът се е отчуждил и е преустановил всякакви
контакти с близките си. Изпитвал е срам от това как близките му възприемат
факта, че е обвинен в извършване на престъпление. Във връзка със
здравословното му състояние ищецът е търсил медицинска помощ и е бил в
отпуск по болест за от 23.01.2013г. до 26.03.2013г. Имал е оплаквания в
областта на двете колена, поради влагата, в която е бил в следствения арест.
Най- труден за него е бил периодът на задържането му под стража, поради
изолираността му от близките, приятелите и семейството. Нарушени са били
5
социалните му контакти. За период от 4 м. и 2дни е бил лишен от
възможността да осъществява контакт с 9годишния му син. Той е изпитвал
допълнително безпокойство и от факта, че съпругата му М. Н. е била
задържана по същото време и не е имало кой да се грижи за детето им. Бил е
притеснен от мисълта, че и двамата могат да бъдат осъдени на лишаване от
свобода и това се е превърнало в ужас след първите присъди. В хода на
водените наказателни производства е променил ежедневието си, плановете за
бъдещето и професионалната си ориентация. Преживял е различни душевни
болки и страдания: страх от преследване, подслушване, тревожност, стрес,
изразяващ се в проява на депресия, нарушения на съня, апетита,
концентрацията. Имал е мисли за самоубийство, уронено е било доброто му,
загубил е приятелския си кръг, не е могъл да се развива успешно в
професионалната си кариера като търговски директор на „Палмигруп“ АД. В
резултат на наложените обезпечения е било възбранено цялото му имущество
и са били запорирани сметките му, с което практически не е имал средства да
издържа семейството си. И към момент обезпеченията не са заличени.
Наказателното дело е имало изключителен медиен отзвук. В официалния
сайт на ВКС делото е посочено в раздел „Решения на ВКС по дела с
изключителна значимост и интерес“. Прокуратута също е правила изявления
чрез свои длъжностни лица. В резултат от това е имало статии, репортажи в
новинарските емисии. Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение за периода от
13.02.2007г., когато е бил задържан под стража до 15.06.2007г., когато мярката
е била изменена в парична гаранция. Той е работил в „Палмигруп“ АД по
трудов договор за търговско представителство от 01.02.2002г. като за горните
четири месеца не е могъл да получи трудово възнаграждение в размер на
28 695, 33лв. На 06.08.2010г. трудовото му правоотношение е било
прекратено със заповед № 88/06.08.2010г. поради наличието на осъдителни
присъди. Комисия на дружеството е приела, че те уронват престижа му и са
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ. Заповедта за
уволнението му не е отменена, въпреки че е обжалвана от него пред съда. На
26.10.2012г. след постановяване на оправдателни присъди е поискал от
„Палмигруп“ АД да бъде назначен на предишната си длъжност, но му е било
отказано с мотив, че това може да стане само след като има влязла в сила
оправдателна присъда. За периода от 06.08.2010г. до 16.03.2021г., когато е
6
влязло в сила определението за прекратяване той не е могъл да реализира
трудово възнаграждение в размер на 13 634 496, 97лв. Вредата е в причинна
връзка с наказателното производството, водено срещу него. Затова моли съда
да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 500 000лв. , в едно със законната
лихва, считано от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане, обезщетение
за имуществени вреди в размер на 13 633 192, 23лв., в едно със законната
лихва, считан от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че срещу М. Н. е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна
фаза по обвинение за две престъпления. Счита, че за обвинението по
прекратеното дело поради изтекла абсолютна давност не е налице основание
за ангажиране на отговорността й по ЗОДОВ. Подържа се нередовност на
исковата молба, тъй като не е ясно какъв е размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за всяко едно от обвиненията. Няма доказателства
органи на прокуратурата да са извършвали други действия освен правно
регламентираните. Счита исковете за неоснователни и недоказани, тъй като
няма ангажирани доказателства във връзка с твърдените неимуществени
вреди. Претенцията за неимуществени вреди е завишена. Оспорва
претенцията за имуществени вреди. Счита, че и в тази част исковата молба е
нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум.
Липсват доказателства, че дружеството би продължило действието на
трудовия договор с ищеца при други обстоятелства. Неоснователна е
претенцията за имуществени вреди и претендираният размер за прекомерен.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно
и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпления по чл.321,
ал.2 във вр. с ал.1, чл.212, ал.5 вр. с ал.3, вр. с чл.20, ал. и 4 вр. с чл.26, ал.1 от
НК и по чл.321, ал.3вр. с ал.2, вр. с ал.1, пр.2 от НК и по чл.253, ал.5 вр. с
ал.3, т.2, пр. 2 вр. с ал.1, пр.1, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4 вр. с ал.1 вр. вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
С постановление от 13.02.2007г. на СГП е бил задържан за 72 часа. С
определение от 16.02.2007г. на СГС, НО по нчд № И-26/2007г. е определена
7
мярка за неотклоние по отношение на М. Н. „задържане под стража“. С
определение по протокол от съдебно заседание на 27.02.2007г. на САС по
отношение на него мярката за неотклонение е потвърдена. С определение от
съдебно заседание на 15.06.2007г. по внчд № 703/2007г. на САС мярката за
неотклонение на ищеца е изменена от „домашен арест“ в „парична гаранция“
в размер на 10000лв. Мярката „задържане под стража“ е заменена с
„домашен арест“ с определение от 08.06.2007г. на СГС по нчд. № 1826/2007г.
С постановление от месец ноември 2007г. по дознание № 82/2006г. на ГД
„БОП“ М. Н. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.212, ал.5 вр. с
ал.3, вр. с чл.20, ал. и 4 вр. с чл.26, ал.1 от НК като му е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ вече определена от съда.
С определение от 01.07.2008г. на СГС, НК по дело № И-105/2008г. е
отменена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите
на Република България“ по отношение на М. Н.. Същата му е наложена с
постановление от 13.02.2007г. от СГП.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.212,
ал.5 вр. с ал.3, вр. с чл.20, ал. и 4 вр. с чл.26, ал.1 от НК в съда и
наказателното производство по нохд № 2227/2008г. е приключило с
осъдителна присъда от 30.06.2010г. на СГС, НО. С решение № 266/
02.08.2012г. на САС, НО по внохд № 461/12г. тя е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от прокурор. С искане от 2012г. СГП е поискала
продължаване на срока на разследване с 6 месеца.
По молба на ищеца с определение № 2906/ 25.09.2013г. на СГС, НО по
нчд № 4088/2013г. е даден тримесечен срок на Прокуратурата да внесе
обвинителен акт в съда срещу него.
По обвинителен акт на СП от 13.12.2013г. е образувано дело пред
СпНС. С присъда от 30.05.2017г. по нохд № 770/14г. на СпНС е признат за
невиновен за престъпление по чл.212 от НК. По подаден протест от страна на
СпП е образувано внохд № 8/18г. на АСНС и с решение № 4/27.02.2020г. е
отменена от части присъдата, но е потвърдена по отношение на М. Н.. Срещу
въззивното решение е продаден касационен протест от АСП. С решение
105/24.08.2020г. на ВКС по н.д. № 355/2020г. е отменено решението на АСНС
по отношение на М. Н. и делото е върнато за ново разглеждане от състав на
АСНС. С определение от 01.03.2021г. на АСНС по внохд № 434/30г. е
8
постановено определение, с което е прекратено наказателното производство
поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Отменена е и
присъда от 30.05.2017г. по нохд № 770/14г. на СНС по отношение на М. А..
Определението за прекратяване е влязло в сила на 16.03.2021г.
С постановление от 05.12.2007г. са отделени материали от ДП № 82/07г.
и е образувано ДП № 134/2007г. С определение от 16.06.2009г. на СГС, НО е
даден двумесечен срок на СГП да внесе обвинителен акт срещу М. Н. и
останалите подсъдими по това ДП. Внесен е обвинителен акт за престъпления
по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1, пр.2 и по чл. 253 ал.5 вр. с ал.3, т.2, пр.2,
вр. с ал.1, пр.1, алт.1 вр. с чл.20, ал.2, 2 и 4 вр. с чл.26, ал.1 от НК. По него е
образувано нохд. № 3222/09г., което с определение № 2419/17.08.2019г. е
прекратено и материалите по ДП № 134/2007г. са върнати на СГП.
С присъда № 122/29.03.2010г. на СГС, НО, 29 състав, постановена по
нохд № 3693/2009г. М. Н. е признат за виновен за престъплението, в което е
обвинен. С присъда № 23/21.09.2012г. на САС, НО, 7 състав, постановена по
внохд. № 251/2011г. присъдата на СГС е отменен и ищецът е признат за
невиновен за престъпление по чл.321, ал.3 вр. с ал.2, вр. с ал.1, пр.2 от НК и за
престъпление по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.2, пр.2 вр. с ал.1, пр.1, алт.1 вр. с
чл.20, ал.2, 3, 4 вр. с чл.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Срещу тази присъда е
подаден касационен протест, който е оттеглен на 22.11.2012г. и тя е влязла в
сила. С решение № 568/12.03.2014г. на ВКС по нд № 903/13г. е отменена по
реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда №
23/21.09.2012г. и делото е върнато на САС за ново разглеждане. С присъда №
22/09.11.2015г. по внохд № 219/14г. е отменена присъда № 122/29.03.2010г. на
СГС, НО, 29 състав, постановена по нохд № 3693/2009г. и ищецът е признат
за невиновен по повдигнатите обвинения. С решение № 174/07.11.2016г. на
ВКС , Второ НО по н.д. № 685/16г. присъдата е потвърдена. Тя е влязла в
сила на 07.11.2016г.
Във връзка с наказателното преследване с определение от 12.03.2007г.
на СГС, НО по нчд № С-53/2007г. е допуснато обезпечение за обезпечаване
на „отнемане на имущество в полза на държавата“ и „глоба“ чрез налагане на
запор върху банковите сметки на М. Н.. С обезпечителна заповед от
04.04.2007г. на СГС е допуснато обезпечение на глоба , конфискация и
отнемане в полза на държавата чрез налагане на възбрана върху недвижими
9
имоти, собственост на М. Н..
Във връзка с твърденията за увреждане на здравословното състояние на
ищеца са представени писмени доказателства и е допусната комплексна
медицинска експертиза, депозирана пред първоинстанцицония съд като две
отделни заключения. Първото е изготвено от вещото лице М., което е
посочило за периода от 13.02.2007г. до момента от какви заболявания страда
М. Н.. Вещото лице е посочило, че не може да потвърди, че водените
наказателни производства са причина за заболяванията на ищеца, тъй като
повечето от тях са описани преди това. Но заявява, че стресът е ускорил
прогресията им и е довел до по- тежкото им протичане. В съдебно заседание
експертът е допълнил заключението.
Вещото лице д- р М. е отговорил на същите въпроси като е изброило
заболяванията на ищеца за периода от 13.02.2007г. до момента, какви
медикаменти е приемал. Посочено е, че от представените медицински
документи се наблюдава влошаване на здравословното състояние на М. Н.
след 13.02.2007г. Не може да се прецени дали заболяването артериална
хипертония е възникнало пред или след 13.02.2007г. Стреса и напрежението
може да са едни от факторите, които да са допринесли за възникването й.
Останалите заболявания не са в причинно- следствена връзка с наказателното
производство. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че само
заболяването артериална хипертония може да е в причинна връзка с
наказателното производство. Тя се влияе от стрес. Другите заболявания-
подагра, двустранна гонартроза, Гасторозофагална рефлуксна болест, киста на
бъбрек, стеатоза на черния дроб нямат връзка със стреса. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът кредитира и двете заключения на вещите лица- лекари като ги
счита за обективни , безпротиворечиви и обективни. Те се основават на
медицинската наука и добрата медицинска практика.
Във връзка с иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
са представени и приети : трудов договор от 01.02.2002г., сключен между М.
Н. и „Палмигруп“ АД за длъжността „търговски директор“, допълнителни
споразумения към него, ведомости за заплати.
Във връзка с твърдените имуществени вреди е допусната счетоводна
експертиза, която е дала заключние за трудовото възнаграждение на ищеца за
10
периода от 01.02.2002г. до датата на уволнението му. За периода 06.08.2010г.
до 24.08.2020г. основното трудово възнаграждение, което би получил, ако
трудовото му правоотношение не е било прекратено е в размер на 12 058 008,
66 лв. Допълнително възнаграждение за прослужено време за същия период
– 1 576 488, 31лв. или общо 13 634 496, 97лв. За периода 13.02.207г. до
15.06.2007г. брутното трудово възнаграждение, което би получил ищецът е в
размер на 28 728, 70лв.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно.
Не се спори, че със заповед № 88/06.08.2010г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.187, т.8 от КТ като
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Причините за
уволнението му са двете осъдителни присъди, постановени по отношение на
него. Преди налагане на наказанието на 28.07.2010г. е проведено заседание
на Комисия във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, извършено от
М. Н.- злоупотреба с доверието на работодателя. Исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от М. Н.
срещу заповед № 88/06.08.2010г. са отхвърлени с влязло в сила решение на
СРС, ГО, 67 състав, поставено по гр.д. № 43170/10г.
Във връзка с твърденията в исковата молба за медийно разгласяване на
наказателните производства водени срещу ищеца са представени статии.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите М. и Х. познават М. Н.. Първият от 20 години, а втората
от 1995г. Били са колеги и приятели. Продължават да се виждат постоянно и
до момента. Знаят за воденото срещу него наказателно производство, както и
че ищецът е бил задържан на 13.02.2007г. Делата са продължили 15 години
до 2021г. Те са били две- за пране на пари и за усвояване на евросредства.
Свидетелите споделят своите преки и непосредствени впечатления за това как
те са се отразили на М. Н.- в емоционален и здравословен план. Изпитвал е
притеснение за семейството си, страдал е от случващото се, притеснявал се е
как ще продължи развитието му в професионален план. Спрял е да спортува.
Рухнал е психически. Имал е финансови проблеми. Изпитвал е притеснения за
сина си, който тогава е бил на 9 години и не е имало кой да го гледа, тъй като и
ищецът и съпругата му са били задържани. Задържането му се е отразило на
11
социалния му имидж и контакти. Той е бил един от малкото търговци, които
са се занимавали износ на патешки продукти за Франция. Клиентите им от
там са били информирани за случващото се поради медийния отзвук.
Познавайки го не са можели да повярват. Социалният му живот е прекъснал
контактите с клиенти от чужбина, както и с близки хора. Бил му е наложен
запор на сметките и е имал финансови проблеми. Това е довело до стрес и
здравословни проблеми за М. Н.. Лежал е в болница. Имало е отдръпване на
близки и колеги, защото са го приемали за престъпник. Свидетелят Х.
излага непосредствени впечатления около прекратяването на трудовия
договор на ищеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Счита ги за убедителни и
достоверни и невлизащи в противоречие по между си.
СГС е уважил частично предявените искове за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
Пред настоящата инстанция като нови доказателства са ангажирани
медийни публикации в подкрепа на твърдението, че М. Н. все още търпи
неимуществени вреди от наказателното производство.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба
обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
12
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- М. Н. е бил оправдан с влязла
в сила присъда за повдигнатото му обвинение по чл.321 от НК и чл.253, ал.5
от НК. Наказателното производство по чл.212 от НК е прекратено поради
изтичане на абсолютната давност. Не е спорно, че срещу него е започнало
наказателно преследване през 2007г. и бил е привлечена като обвиняем за
извършени няколко престъпления на 11.11.2007г. Безспорно е, че
наказателното производство за престъплението по чл.321 от НК и чл.253 от
НК е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 07.11.2016г. За
това престъпление е образувано ново досъдебно производство № 134/2007г.
по отделени материали от производство № 82/2006г.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение е взета на ищеца за периода от 13.02.2007г. до
08.06.2007г. когато е променена в „Домашен арест“, а след това на 15.06.2007
е изменена в „парична гаранция“. По отношение на ищеца е взета мярка за
процесуална принуда по чл.68 от НПК – „забрана да напуска пределите на
Република България“ за периода от 13.02.2007г. до 01.07.2008г.
По делото е установено, че срещу М. Н. е поддържано незаконно
обвинение за извършени две престъпления от общ характер, но по едно от тях
наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната
давност. Прокуратурата е продължила да поддържа обвинението спрямо
второто престъпление по чл.253, ал.5 от НК като за него има постановена
оправдателна присъда. Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на
справедлив процес в разумен срок. В наказателното преследване той засяга
досъдебното и съдебно производство, включително и инстанционния контрол
на присъдата, решението или определението до влизането им в сила. Според
практиката на ЕСПЧ изискването наказателното производство да е
13
разгледано в разумен срок се прилага от момента на привличането на лицето
като обвиняем или от тогова, когато то е било засегнато от действия,
предприети от държавните органи в резултат на подозрение за извършено от
него престъпление. Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок
зависи от няколко критерия: фактическа и правна сложност на делото,
поведението на страните, включително и на лицето, което твърди, че правото
му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено, поведението на
държавните органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото
за лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е
разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го
разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали
наказателното производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на
присъда или друг акт, с който то е приключило. По отношение на ищеца
досъдебното и съдебно производство за престъплението по чл.253, ал.5 НК
с влязло в сила оправдателната присъда 07.11.2016г. е продължило около 8г.
и 7 месеца.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдените
обезщетения.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние. В случая предмет на изследване и доказване е
отражението на незаконното поддържано наказателно производство върху
личността, живота и здравето на обвиняемия.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест- чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по
предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване
настъпването на неимуществените вреди за него, които са пряка и
непосредствена последица от незаконно воденото срещу него наказателно
производство. Следва да се съобрази, че всяко наказателно производство
14
обективно предизвиква стрес, негативни емоционални изживявания и реален
страх от осъждане. При частично оправдаване и частично прекратяване на
наказателното производство още в досъдебната фаза съдът трябва да
съобрази броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда,
тежестта деянията, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е
оправдан, причинна връзка между незаконността на всяко едно обвинение, за
които е оправдан ищецът и причинените болки и страдания. В този случай
обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за
което обвиняемият е бил признат за невиновен./ т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС, Р № 554/06.03.2013г. по гр.д. № 266/12г., IV г.о. на ВКС, Р №
151/23.06.2016г. по гр.д. № 508/16г., III г.о. на ВКС,/. По отношение на
престъплението, производството по което е прекратено поради изтичане на
абсолютната давност не следва да се присъжда обезщетение за
неимуществени вреди. Според т.8 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС
извършените действия преди изтичането на давността не дават право на
обезщетение, защото са били законни. Основна предпоставка за
отговорността на държавата е незаконността на действията на държавните
органи. В тази хипотеза липсва елемент от фактическия състав на
отговорността й. Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се
дължи само за престъплението, по което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда. То е по чл.253, ал.5 от НК и е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
НК, тъй като е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години. Престъплението е морално укоримо доколкото е
обществено опасно деяние и е извършено в противоречие с обществения
интерес. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се вземе предвид, че ищецът е търпял негативни емоции по отношение на
това престъплени. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
незаконното повдигнатото и поддържано обвинение за престъпленията са
предизвикали у него стрес, негативни емоции. М. Н. се е променил като
избягвал контакти с близки и приятели. Изпитвал е неудобство и
притеснение от колегите си. В професионален план той е бил търговски
директор на „Палмигруп“ АД като в това му качество е осъществявал
контакти в чужбина. Широкото медийно отразяване в националния и чуждия
печат е пораждало за чуждите контрагенти въпроси относно наказателното
производство. Ищецът е изпитвал обосновано притеснение за деветгодишния
15
си тогава син и за това кой ще се грижи за него, тъй като и съпругата му е
била задържана. В съдебното производство не се доказаха болки и страдания
над обичайните. Фактът че той е бил с добра професионална реализация, то
наказателното производство, водено срещу него, може да обоснове по- висок
интензитет на отрицателни изживявания в сравнение с друг човек, поставен в
същата ситуация. От друга страна постановените осъдителна присъда също
допринася за засилване на страха от осъждане и изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ за дълъг период от време. Това е било реално
съществуваща възможност, която е провокирала основателен страх от
осъждане и по – интензивни негативни емоции. В хода на процеса не се
доказаха по убедителен и категоричен начин, че посочените в исковата молба
заболявания са в причинна връзка с воденото наказателно производство. Те
нямат генезиса си след започването му. Тяхното обостряне или влошаване
може да е в резултат на стреса, но само артериалната хипертония може да се
бъде в причинна връзка с наказателното производство, тъй като стресът е
един от факторите, които я провокират. В процеса не се доказаха твърденията
за нарушаване на концентрацията, за безсъние, за намерение за самоубийство
у ищеца.
Съдът като съобрази, че срещу ищеца е взета марка за неотклонение
„задържане под стража“ за период от 4 месеца, както и мярка за процесуална
принуда по чл.68 от НПК, широката медийна разгласа на воденото
наказателно производство, което засяга доброто име на М. Н. в обществото,
продължителност на наказателното производство -8 години, доказаните
обективно съществуващи негативни емоционални изживявания счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25000 лв.
При определяне на обезщетението съдът съобрази ПП на ВС №
4/23.12.1968г. Съдът взе предвид и че не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди за престъплението, за което производството е
прекратено поради изтекла абсолютна давност, която изключва наказателната
отговорност, а не че извършеното не е престъпление или че деянието не е
извършено от лицето.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
16
вреди. Към 07.11.2016г. минималната работна заплата в страна е била 420 лв.
или присъденото обезщетение представлява 59 минимални работни заплати и
25 средномесечни работни заплати за страната при такава за месец ноември на
2016г. в размер на 974лв. по данни на НСИ. Обезщетението съответства на
жизнения стандарт в страната и на доказаните в процеса вреди.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от неполучаване на доход от труд в размер
на 13 663 192, 23лв. от които за периода от 13.02.2007г. до 15.06.2007г. в
размер на 28 695, 33лв., когато е бил задържан под стража и 13 634 496, 97
лв. пропусната полза от неполучени трудови възнаграждение за периода от
06.08.2010г. до 24.08.2020г.
Имуществените вреди, за да бъдат присъдени е необходимо те да са в
причинна връзка с незаконното обвинение. / т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС/ Пропусната полза е неосъществено увеличение на
имуществото на едно лице. Както при договорната, така и при деликтната
отговорност пропусната полза трябва да бъде доказана със сигурност. На
основание чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже всички факти и
обстоятелства, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.
Ответникът следва да докаже тези, които го освобождават от отговорност или
ограничават обема й. / ТР № 3/13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС/ При
задържане под стража задържаното лице е препятствано да полага труд и да
получи възнаграждение за това. То е в обективна невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения. При оправдателна присъда тази мярка за
неотклонение е незаконна и са се осъществили всички предпоставки на
деликтната отговорност на държавата, респективно правозащитния орган.
При задържане под стража пропусната полза чрез увеличаване на
имуществото на задържаното лице е сигурна възможност, а не се презюмира. /
Р № 4545/07.07.2020г. по гр.д. № 3445/19г., ВКС, III г.о./ За периода от
13.02.2007г. до 15.06.2007г. искът е основателен съгласно заключението на
счетоводната експертиза за 28 695, 33лв. За останалия период искът е
неоснователен. При наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“
правото на труд на ищеца не е било препятствано и той е можел да
реализира доход от трудово възнаграждение. Той не е положил усилия да си
намери такава, която да не е противопоказана на здравословното му
17
състояние. Подадената молба единствено до „Палмигруп“ АД не може да
докаже, че е положил достатъчно усилия да си намери работа и само поради
воденото наказателно производство не е успял. М. Н. не е положил
дължимата грижа, за да ограничи или отстрани вредите и това е единствената
причина за настъпването им./ Р № 192/21.12.2018г. по гр.д. № 4457/17г., ВКС,
III г.о./ По делото няма доказателства, че на ищеца е отказано да бъде
назначен по трудов или друг договор, чрез който да получава доход от труд от
други работодатели, различни от „Палмигруп“ АД, въпреки положените от
него усилия. Затова до пълния предявен размер искът за имуществени вреди
следва да се отхвърли.
Поради изложеното обжалваното решение следва да потвърди.
По разноските.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
жалбоподателя – ищец, тъй като такива не се претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6320/07.12.2023г. на СГС, ГО, 7 състав,
постановено по гр.д. № 13424/21г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18