РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Радомир, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100502 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „А. Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ., седалище и адрес: гр. С. п.к. . р-н Т., бул. “Б.”
№ . В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е.а Ц./Пълномощник
на управителите/, е предявил искове срещу ответницата И. Н. Н., ЕГН **********, адрес: Р.,
. ул.„Г.“ № ., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца по издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ./2025 г. на Районен съд -
Р. сума в общ размер от 1 669.69 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 934.27 лв., дължаща се по договор за кредит № . от
28.12.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД, с ЕИК: . и И. Н. Н., като с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., вземанията са прехвърлени, от „К.“ ЕАД и
„А. Т.“ ЕООД в полза на „А. Б. Б.” ЕООД;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 163.85 лв. за
период от 28.12.2018 г. до 10.02.2020 г.;
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 571.57 лв. за период, от
10.02.2020 г., до 21.01.2025 г.,
4) както и лихва за забава върху главницата, от датата на подаване на заявлението
в съда, до окончателно изплащане на вземанията.
1
Моли, да му бъдат присъдени разноските направени по заповедното и по
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че между „К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, и
ответницата И. Н. Н., в качеството и на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 1204791 на 28.12.2018 г., по електронен път, по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Твърди се, че по силата на договора длъжницата И. Н. е получила сумата от 1000
лв., срещу което се съгласила да върне 13 броя вноски по 91.51 лева в срок до 10.02.2020 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 30.93%, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на
плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл.5 oт ОУ страните са постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
В молбата се сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „К.“ АД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1., бул. „Б.“ № . ап. .. Длъжникът е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.
2
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД като цедент и „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК .,
като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия, от цедента, на
длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено
и от пълномощник на цедента. Ищецът се позовава на константната съдебна практика,
според която, няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор
/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено.
Ответницата, чрез своята процесуална представителка - адв.Н. Б. от АК- Перник, е
подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковете са
неоснователни. Твърди се, че не са представени категорични доказателства относно
наличието на облигационна връзка между него и кредитодателя конкретно за процесния
договор за кредит, а от там и липсват доказателства относно наличието на облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника по настоящето дело. Според
ответницата не се представят доказателства и относно превеждане на сумата по кредита по
сметката на ответника, както и липсват доказателства, за обстоятелството, че сумата по
процесния договор е преведа на ответника в производството и е усвоена и ползвана от
същия. Въпреки уговореното, че с подписване на договора, сумата, предмет на същия, се
предоставя на кредитополучателя, записа в договора не освобождава кредитора от
задължението в съдебното производство да представи доказателства, от които да е
видно, че сумата е предоставена и получена от кредитополучателя -
ответник по банкова сметка или по друг начин, годен да удостовери усвояването на
кредитното вземане.
Позовава се на нищожност на клаузи от договора, съгласно чл. 21, ал.1 от
Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК регламентира, че договорът за кредит е
недействителен, когато при сключването му са нарушени
3
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Твърди, че договорът не отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7-12
и т.20 от ЗПК, а именно не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови
претенции като неоснователни и недоказани и да присъди на ответницата направените по
настоящето дело разноски, както и разноските, направени от нея в заповедното
производство по ч.гр. дело № 94/2025г. по описа на РдРС.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От извършена справка по ч. гр. д. № 94 по описа за 2025 г. на РС- Р., приложено по
делото, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение против ответника за сумата от 934.27 лв.- главница в размер на, дължаща се по
договор за кредит № . от 28.12.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД, с ЕИК: . и И. Н. Н., като с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., вземанията са
прехвърлени, от „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД в полза на „А. Б. Б.” ЕООД; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 163.85 лв. за период от 28.12.2018 г. до
10.02.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 571.57 лв. за период,
от 10.02.2020 г., до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата, от датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателно изплащане на вземанията.
Между „К.“ ЕАД, с ЕИК: . и И. Н. Н. е налице сключен договор за потребителски
кредит № . от 28.12.2018 г., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.03.2021 г., вземанията са прехвърлени, от „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД в полза на „А. Б. Б.Я”
ЕООД;
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата, като, след постъпило възражение
по чл.414 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземанията си по
издадената заповед, което е направено в срок и предявеният иск се явява допустим.
Съгласно приложение № 1 към посочения договор за потребителски кредит,
сключен между „К.“ ЕАД и ответницата кредит № ./28.12.2018 г., размерът на получената от
ответницата сума е 1000 лв., срещу което същата се съгласила да върне 13 броя вноски по
91.51 лева в срок до 10.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № . към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 30.93%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят е посочил в
4
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: (1) да предостави на кредитодателя банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или
(и) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити
на К. АД - Съгласно § 20 от приложимите ОУ към договора „обезпечение“ - ще означава
банкова гаранция, издадена в полза на К. съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на Кредисимо всички задължения на кредитополучателя по Договора за
кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на „К.“ ЕАД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по
Договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (и) поръчителство,
предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита.
Представена е разписка за извършено плащане № ./28.12.2018 г., от която е видно, че
сумата от 1 000 лв. е преведена на ответницата от „К.“ ЕАД.
Представен е договор за поръчителство от 28.12.2018 г., сключен между „А. Т.“
ЕООД, в качеството си на Поръчител и ответницата, в качеството си на Потребител, по
силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит.
Съгласно чл.1, ал.2 от Договора за поръчителство потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя. Съгласно чл.4, ал.2 от договора за поръчителство, в случай
че поръчителят изпълни задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит,
поръчителят има право да поиска от потребителя: 1.възстановяване на сумата на платените
от поръчителя задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит; законната
лихва върху платената от поръчителя сума по т.1 за периода от деня на плащането на
задълженията на потребителя към К. до възстановяване на сумата по т.1; разноските, които
поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото от К. искане за
плащане. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство потребителят има право да
заплаща възнаграждението по банкова сметка на „К.“ ЕАД или по начините, установени в
Договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.6 от договора за поръчителство в
случай на забава на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор
потребителят дължи на поръчителя обезщетение за забава в размер на законната лихва
заедно с всички направени от поръчителя разноски за събиране на това вземане.
Като доказателство по делото приет Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити Представен е и Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. между К. ЕАД- ЦЕДЕНТ 1, А.
Т. ЕООД - ЦЕДЕНТ 2 и АПС Б. Б. ЕООД - цесионер. Съгласно представения договор за
цесия К. ЕАД продава на АПС Б. Б. свои парични вземания, произтичащи от договори за
кредит на физически лица, сключени с К.ЕАД като кредитополучател, а „А. Т.“ ЕООД
5
продава на „АПС Б.Б.“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя Ай Т. в правата на първоначалния кредитор – „К.“ ЕАД по договори за кредит,
сключени между физически лица и „К.“ ЕАД. „АЙ Т.“ продава на АПС Б. Б. ЕООД и
вземанията си по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити.
Вземанията на цедентите, предмет на договора за цесия следвало да бъдат
индивидуализирани в Приложение № . към договора.
Предвид горното съдът намира, че са представени доказателства за наличие на
облигационна между страните. Доказва се изцяло и превеждане на сумата по кредита по
сметката на ответницата и е усвоена и ползвана от същата.
От приложените по делото писмени доказателства обаче, не е видно кредитът да е
станал предсрочно изискуем. Претенцията е за главница е в размер на 934.27 лв., което
представлява сумата от 1 000 лв.- стойността на отпуснатия кредит, намалена с част от една
погасителна вноска, която е в размер на 91.51 лв. От събраните по делото доказателства
обаче, не може да се направи обоснован извод, че вземането е станало предсрочно
изискуемо. В раздел Х, т.3 от приложените Общи условия за предоставяне на кредити на
„К.“ ЕАД, са уредени хипотезите на автоматична предсрочна изискуемост на кредитите. В
исковата молба не само, че не е посочено на коя от хипотезите ищецът се позовава, но и
липсват доказателства за наличие на която и да е от изчерпателно изброените в текста. Това
обстоятелство се явява самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен
и недоказан.
Съдът споделя и възражението на ответната страна, свързано с това, че, в случай, че
се приеме предсрочната изискуемост по конкретния кредит за настъпил един месец след
първата вноска, която е следвало да бъде платена, е налице изтекла погасителна давност.
Както бе упоменато, в случай, че ответницата е направила една погасителна вноска,
съгласно погасителния план по приложение № 1 към договора, предсрочната изискуемост
при спиране на плащанията, съгласно раздел Х, т.3.1 от общите условия, настъпва след
неплащане на шест погасителни вноски, а именно- след датата на падежа на седмата вноска
– 10 август 2019 г.
Предвилагайки общата погасителна давност от 5 години, съгласно чл.110 ЗЗД,
вземането се явява погасено на 11.08.2024 г., като до изтичане на този срок не са ангажирани
доказателства относно това да е налице пресъсване или спиране на давността, съгласно
разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК,
ответницата е направила разноски в размер на 235.50 лв.- по настоящото производство и в
размер на 235.50 лв.- по заповедното производство /ч.гр.д. №./2025 г. на РС- Р./.
Предвид гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр.
чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, от ищеца „А. Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ., седалище и адрес: гр. С., п.к.
. р-н Т., бул. “Б.” № .В, представлявано от управителите Х. М. и П.В., чрез юрк. Е.Ц.
/Пълномощник на управителите/, срещу ответницата И. Н. Н., ЕГН **********, адрес: Р., .,
ул.„Г.“ № ., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца по издадената срещу него Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ./2025 г. на Районен съд - Радомир, сума
в общ размер от 1 669.69 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 934.27 лв., дължаща се по договор за кредит № 1204791
от 28.12.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД, с ЕИК: . и И. Н. Н., като с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., вземанията са прехвърлени, от „К.“ ЕАД и
„А. Т.“ ЕООД в полза на „А. Б. Б.” ЕООД;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 163.85 лв. за
период от 28.12.2018 г. до 10.02.2020 г.;
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 571.57 лв. за период, от
10.02.2020 г., до 21.01.2025 г.,
4) както и лихва за забава върху главницата, от датата на подаване на заявлението
в съда, до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: . седалище и адрес: гр. С., п.к. . р-н Т., бул. “Б.”
№ ., представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Ц. /Пълномощник на
управителите/, да заплати на И. Н. Н., ЕГН **********, адрес: Р. ., ул.„Г.“ №. сумата от
235.50 лв. (двеста тридесет и пет лева и петдесет стотинки) – направени разноски по
настоящото производство и сумата от 235.50 лв. (двеста тридесет и пет лева и петдесет
стотинки) – направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2025 г. на РС- Р./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7