Р Е Ш Е Н И Е
№44/9.1.2020г.
Град Пловдив, 09.01.2020 г.
Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Росен Каменов,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3235 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 313 от 26.09.2019
г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 31510306 от 25.08.2011 г. за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 3 710,48 лева
и лихва за забава в размер на 1 110,29 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният
акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна или
алтернативно актът да бъде частично променен. Претендира присъждане на разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки,
представени на 06.01.2020 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови
права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради
което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
От приложените по
делото доказателства се установява, че с разрешително № 31510306 от 25.08.2011
г. на директора на БДИБР (л.16-22) на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е
предоставено право на водовземане от подземни води, кватернерен водоносен
хоризонт – порови води в Кватернер – Горнотракийска низина, чрез един брой
хоризонтален дренаж, разположен на територията на поземлен имот № 000610, в
землището на с. Зелениково, община Брезово, област Пловдив, с цел на
водоснабдяване: за питейно-битово водоснабдяване на с. Зелениково, с разрешено
годишно водно количество до 94 608 куб.м, със срок на действие от 25.08.2011
г. до 25.08.2021 г.
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително № 31510306 от 25.08.2011 г.
са подадени справки и декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД гр.Пловдив, както следва: на 28.01.2015 г. за иззетото през
2014 г. количество вода (л.49 и сл.); на 25.01.2016 г. за иззетото през 2015 г.
количество вода (л.55 и сл.); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г.
количество вода (л.63 и сл.); на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г.
количество вода (л.72 и сл.). В приложени към справките и декларациите таблици
са описани разрешителните, водоизточниците и иззетото количество вода. С писмо
от 09.05.2018 г. са коригирани данните за ползваната вода за 2017 г. (л.81 и
сл.), но в таблицата към това писмо не фигурира процесния подземен воден обект
в с. Зелениково.
С констативни протоколи № ПВ2-225 от 25.08.2017 г.
(л.97-101), № ПВ2-226 от 25.08.2017 г. (л.102-106) и № ПВ2-227 от 25.08.2017 г.
(л.107-111) са обективирани проверки по документи за изчисляване на дължимите
такси за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. по разрешително № 31510306 от 25.08.2011
г., с които е констатирано, че за 2014 г. дружеството е добило 48 480 куб. м
вода и дължи годишна такса в размер на 969,60 лева, за 2015 г. – 45 340 куб.м
вода и 906,80 лева годишна такса, за 2016 г. – 34 638 куб. м вода и 692,76
лева годишна такса. Дължимата годишна такса е изчислена съгласно
чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване (в сила от 01.01.2012 г., отм. от 01.01.2017 г.), определяща
единичен размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване в размер на 0,02 лева.
С констативен
протокол № ПВ3-039 от 04.04.2018 г. (л.112-113) е обективирана проверка във
връзка с подадена декларация по чл.194б ЗВ и е констатирано, че за 2017 г.
иззетото водно количество по разрешително № 31510306 от 25.08.2011 г. е 57 066
куб. м, а дължимата годишна такса, определена съгласно чл.11, ал.1 и чл.12,
ал.2, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (в сила от 01.01.2017 г.) е в размер на 1 141,32 лева.
С покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-811 от 30.08.2019 г. (л.46-48)
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в
седемдневен срок от получаването задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ ЗВ
като титуляр по разрешително № 31510306 от 25.08.2011 г. за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г., общо в размер на 3 710,48 лева главница ведно с лихва за
забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане ще
бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за
започване на производство за издаване на АУПДВ изх. № ПО-02-811(1) от
11.09.2019 г. (л.44-45) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е
уведомен, че на основание чл.26, ал.1 АПК започва производство за установяване
на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.
На 26.09.2019 г. е
издаден процесния АУПДВ, с който е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
подземни води по разрешително № 31510306 от 25.08.2011 г. за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г. в размер на 3 710,48 лева и лихва за забава в размер на
1 110,29 лева.
Приложените към
жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за
предходни години – 2011 г., 2012 г. и 2013 г. – и не касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че исканата
съдебно-счетоводна експертиза не може да установи плащане на установените с
оспорения акт задължения, доколкото липсват изходни данни (платежни нареждания,
други банкови или счетоводни документи, които да са индиция за извършено
плащане), въз основа на които вещото лице да работи.
При така установените
факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че навсякъде в оспорения акт е посочено разрешително №
31510306 от 25.08.20011 г., но няма съмнение, че се касае за техническа
правописна грешка при изписване на годината на издаденото разрешително, която
правописна грешка не се отразява върху волеизявлението на административния
орган, което е ясно и недвусмислено изразено, а именно – установяване по
основание и размер на дължимите такси за водовземане по разрешително № 31510306
от 25.08.2011 г.
Не се споделя
възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт
са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта само на това
основание. За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ дружеството е било уведомено
с нарочно уведомление изх. № ПО-02-811(1) от 11.09.2019 г. Т.е., спазени са
правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото
на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания
и възражения и да представи писмени доказателства.
Съгласно чл.195б,
ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1.
извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други
счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към
лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол
за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация
оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за
иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2014 г. – 2017
г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за
изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на
дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за
неговото издаване административнопроизводствени правила.
Отразените в
констативни протоколи № ПВ2-225 от 25.08.2017 г., № ПВ2-226 от 25.08.2017 г., №
ПВ2-227 от 25.08.2017 г. и № ПВ3-039 от 04.04.2018 г. проверки са направени във
връзка с подадените от дружеството справки и декларации по чл.194б ЗВ. Безспорно
е, че за процесния период 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. задълженията не са
платени, а както бе отбелязано по-горе, приложените към жалбата платежни
нареждания се отнасят за предходни години и доказват плащане на задълженията по
процесния АУПДВ.
Размерът на задълженията, отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от
самото дружество справки и декларации по чл.194б ЗВ за използваните количества
вода и посочените в АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.,
и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от
отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за целия период от 2014 г. до 2017 г. е 0,02
лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
И по отменената, и по действащата тарифа единичният
размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0,02 лв./куб.м, поради което дори да
е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е
правилно определен. Случаят обаче не е такъв, защото правното основание е
правилно посочено.
Съгласно чл.194б,
ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и съдържащ данните съгласно тарифата по
чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите. В изпълнение на това
задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет,
който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително освен установените от служителите на
БДИБР в констативните протоколи № ПВ2-225 от 25.08.2017 г., № ПВ2-226 от
25.08.2017 г., № ПВ2-227 от 25.08.2017 г. и № ПВ3-039 от 04.04.2018 г., въз
основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение
и в оспорения акт.
Неоснователно е
възражението за начислените лихви за забава. Съгласно чл.15, ал.1 от отменената
тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за
водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя
изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се дължи
законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а
именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната
басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до изчисляването на
размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен
съобразно чл.1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
Неоснователно е
твърдението за нарушение на § 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 1.01.2012 г., отм.) и от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(в сила от 1.01.2017 г.). Нормата на чл. 194б, ал.4 ЗВ е претърпяла
законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на
оспорения акт за директора на басейновата дирекция не съществува задължение да
уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса,
срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Неоснователно е
възражението, че в АУПДВ не е посочена целта на водоползване, не се
конкретизира мястото на водоползване и вида водоизточник, тъй като още на
първата страница от АУПДВ са посочени номерът на разрешителното за водовземане,
целта на водовземането и начинът на водовземане – чрез хоризонтален дренаж,
като дори са посочени поземленият имот, в който е разположен водоизточника, и землището,
в което се намира този поземлен имот. Цялата тази информация напълно
съответства на данните от разрешително № 31510306 от 25.08.2011 г., т.е., АУПДВ
е преповторил съдържанието на разрешителното, което е напълно излишно. Съдът
намира, че дори в оспорения акт да беше посочен единствено номерът на
разрешителното за водовземане, по което се дължат таксите, установени със същия
този акт, това е достатъчно ясно и конкретно посочване на фактическите
основания за неговото издаване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на дружеството-жалбоподател
не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против акт за установяване на
публично държавно вземане № 313 от 26.09.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: