РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 01.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2075 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане” АД е предявил против ответника Е.Г.П. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумата от 298 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 0410-440-0023-2017
за причинените имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на … г. в гр. П., причинено от ответника при управление на товарен
автомобил марка „И.“, модел „Д.“ с peг. № ….. след употреба на алкохол над
допустимата по закон норма и без да е удостоверил, че притежава валидно СУМПС, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1202/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в
заповедното и исковото производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е.Г.П.
чрез особения си представител адвокат Г. намира иска за допустим, но
неоснователен. Няма възражения относно формулираните от ищеца доказателствени
искания, с изключение на искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза,
по отношение на което предоставя на съда, в случай, че не намери достатъчно
убедителни писмени доказателства в тази насока. Моли за отхвърляне на иска. Не
сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от протокол за ПТП № … от
.. г., че на същата дата в 12.10 ч. в гр. П. на ул. „В.“ № … е настъпило ПТП с
участието на товарен автомобил „И. Д.“ с рег. № …, управляван от Е.Г.П., и лек
автомобил „…“ с рег. №…, управляван от Й.Г.А.. Отразено е, че водачът на първия
автомобил е употребил алкохол повече от 1.2 промила и му е издаден талон за
кръвна проба. По отношение на механизма на настъпване на ПТП е посочено, че
първият участник не е оставил достатъчно странично разстояние от паркирания втори
участник, вследствие на което го е блъснал. Настъпило е ПТП с материални щети и
по двете МПС-та.
За извършените административни
нарушения на Е.Г.П. е съставен АУАН № 0323732 от 16.10.2017 г., въз основа на
който е издадено НП № 17-1006-004359/30.10.2017 г.
С влязла в сила присъда по НОХД №
1956/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик Е.Г.П. е бил признат за
виновен за това, че на … г. в гр. П. е управлявал МПС – товарен автомобил „И. Д.
…“ с peг. № …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 2.44 на хиляда, установено по надлежния ред – с алкотест „Д. ..“ с
фабричен номер …., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка
с чл. 36, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 200 лв., платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пазарджик. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок
от три години. На основание чл. 343г от НК Е.Г.П. е лишен от право да управлява
МПС за срок от една година.
Към датата на ПТП между собственика на товарен
автомобил „И. Д.“ с рег. № … и Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане” АД е бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна
полица № BG/23/117002427873 от 07.09.2017
г.
На 17.10.2017 г. А. И. А. в качеството
му на собственик на лек автомобил … с рег. № … е подал до „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане” АД уведомление за щета на МПС с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение.
На 19.10.2017 г. е извършен оглед на
увредения автомобил и е изготвен опис на техническа експертиза по щета № 0410-440-0023-2017.
Констатирани са щети по задна дясна врата, задна дясна вежда калник, десен праг
ПВЦ, предна дясна врата, задна дясна джанта.
На 23.10.2017 г. е изготвен доклад по
щета № 0410-440-0023-2017, с който е предложено на собственика на увредения
автомобил“ да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 298 лв.
Сумата е изплатена от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане” АД по банковата сметка на
А. И. А. на 20.11.2017 г. съгласно представеното платежно нареждане.
На 04.12.2017 г. застрахователят е
изпратил на Е.Г.П. покана за заплащане на сумата от 298 лв., но същата се е
върнала в цялост.
Съгласно приетото по делото заключение
на съдебната авто-техническа експертиза най-вероятният от техническа гледна
точка механизъм на произшествието е следният: на … г. към 12.30 ч. водачът Е.Г.П.,
управлявайки товарен автомобил „И. Д.” с peг. № …, движейки се по ул. „Витоша“
пред № 3, напуска собствената дясна лента, навлиза в лентата за насрещно
движение и чрез страничен кос удар с предната си лява странична част се удря в
паркиралия от ляво и в лявата лента лек автомобил „..“, модел „…“ с peг. № ... Ударът,
нанесен от товарния автомобил „И. Д.”, е с предните леви странични състави на
автомобила, които включват ляв ъгъл на предната броня, преден ляв калник и
предна лява гума и джанта. Ударът, понесен от паркирания автомобил „..“, модел
„..“, е в зоната на дясната странична част и включва съставите: задна дясна
джанта, задна дясна вежда на калника, задна дясна врата, десен праг и предната
дясна врата. Лекият автомобил „…“, модел „…“ е бил паркиран върху лявата лента
с предна част по посоката на движение на товарния „И. Д.”. При обхождането на
товарния автомобил отзад напред и от дясно на лекия автомобил, водачът не е
осигурил безопасна странична дистанция от порядъка на 0.8-1.0 метра, при което
е настъпил страничен контакт под малък ъгъл 1°-2° и с оглед скоростта на
автомобила са нанесени странично увредите по лекия автомобил по дължина на
дясната му странична част. Налице е причинно-следствена връзка между описания
механизъм на ПТП и описаните щети и повреди и необходимите за подмяна части и
ремонтни дейности. Общата стойност на увредените детайли и части по средни
пазарни цени (652.10 лв.) и трудът (440 лв.), необходими за пълното
възстановяване на автомобила, възлизат на 1 147.32 лв. с ДДС. Съгласно
методиката на застрахователя по „Гражданска отговорност” за автомобили над 15
години, обезщетението се определя с корекционен коефициент 0.4, което означава,
че на застрахования се изплаща само 40 % от общата стойност на увредените части
на автомобила. В същата методика е указано, че вложеният труд за възстановяване
на увредите, следва да се заплаща по 8 лв. за час. Във всички случаи, когато се
налага обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” сумата, изплатена на
застрахования, е по-малка от пазарната оценка на разходите за възстановяване.
Установява се от показанията на разпитания по делото
свидетел Т.М.М., без родство и служебни отношения със страните, че през месец
октомври 2017 г. е работил в сектор ПП в ОДМВР – Пазарджик. В това качество е
бил извикан на ПТП на ул. „В.“ № …. Пострадалият автомобил е бил паркиран.
Водачът на товарния автомобил не е оставил достатъчно странично разстояние при
извършване на маневра, поради което се е стигнало до удара. Водачът на товарния
автомобил е бил тестван за алкохол с Дрегер и му е бил връчен талон за кръвна
проба, тъй като количеството алкохол е било над 0.5 промила.
Установява се от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Й.Г.А., без родство и служебни отношения със страните, че през 2017
г. автомобилът й БМВ 320 е бил паркиран пред яслата на дъщеря й. Отдалече
видяла, че по улицата криволичи товарен автомобил, а водачът му бил във видимо
нетрезво състояние. Направила му знак да спре, но безуспешно. Тогава товарният
автомобил ударил нейния автомобил с негова предна лява част. Нейният автомобил
бил ударен отзад и отстрани. Увредени били задната врата, задният стоп и
задният калник. След инцидента извикала органите на реда. Те направили проба за
алкохол на водача, която била положителна.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ за съществуване на регресно вземане за платеното
от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Основателността
на иска предполага съществуване на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
застрахователното събитие, настъпване на застрахователно събитие, в резултат от
което са настъпили имуществени вреди, и изплащане на застрахователно
обезщетение. Тези правопораждащи юридически факти следва да бъдат установени по
делото посредством пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за
това лежи върху ищеца.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ищеца-застраховател и собственика на товарен автомобил „И.
Д.“ с рег. № …, и изплащането на застрахователно обезщетение се установяват по
несъмнен начин от писмените доказателства, приети по делото и неоспорени от
ответника. Застрахователната полица, действаща към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е подписана от двете страни в правоотношението,
съдържа всички съществени елементи на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и поради това валидно обвързва страните по нея,
а платежното нареждане от 20.11.2017 г. удостоверява надлежно извършено плащане
на застрахователно обезщетение в размер на 298 лв. по щета № 041044000232017 от
застрахователя в полза на пострадалото лице.
По категоричен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и от заключението на съдебната авто-техническата
експертиза се установяват и останалите правнорелевантни факти, касаещи настъпването
на застрахователното събитие, наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и вредоносния резултат и размера на причинените имуществени
вреди. Доказателствата в тази насока са многобройни и еднопосочни. Влязлата в
сила присъда на наказателния съд съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за
съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този
смисъл съдът е длъжен да приеме, че на 16.10.2017 г. ответникът Е.Г.П. е
управлявал МПС в нетрезво състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда. Последното обстоятелство се установява и от протокола за ПТП, който
е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй
като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред. Поради това съдържанието му, в т.ч. направената на водача на товарния
автомобил проба за алкохол и резултата от нея, се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила за изявленията пред него и извършените от него
и пред него действия. От своя страна събраните по делото свидетелски показания
са изцяло незаинтересовани, логични, последователни и се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Те установяват настъпването на ПТП, точният
механизъм на осъществяването му и причинените в резултат от него щети. В тази
насока е и заключението на съдебната авто-техническа експертиза, което съдът
цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено. От същото се
установява механизмът на настъпване на ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на ответника при управление на товарния автомобил и повредите
по лекия автомобил и размера на причинените щети, изразен като средна пазарна
цена, необходима за пълното им възстановяване.
При тези данни съдът намира, че е осъществен фактическият състав на нормата на
чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, обуславяща имуществената отговорност на
виновния водач за платеното от застрахователя обезщетение, доколкото при
настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма – 0.5 на хиляда съгласно чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че ответникът отговоря
имуществено пред изплатилия застрахователно обезщетение застраховател, а предявеният
регресен иск като основателен следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски по делото
съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата
за направата им.
Направеното
от особения представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното
производство съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. В случая в заповедното
производство е била претендирана сума в размер на 298 лв. Половината от
стойността й е 149 лв. Следователно по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата дължимото минимално адвокатско възнаграждение за заповедното
производство е в размер на 300 лв. Претендираното от заявителя адвокатско
възнаграждение е в размер на 360 лв. с ДДС, т.е. в минимално определения размер
от 300 лв. (без ДДС). Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК по искане
на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. В случая се претендира именно минималният размер на
адвокатското възнаграждение, поради което не може да се приеме, че същото е
прекомерно.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Е.Г.П., ЕГН ********** *** дължи на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.“ № .., ет. .., представлявано от изпълнителните
директори А. П. Л. и Р.К.Д., сумата от 298 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0410-440-0023-2017, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1202/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2020 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № .. ет. .., представлявано
от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., разноски в заповедното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. с ДДС и разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 25 лв., депозит за особен представител в размер на 300 лв., депозит
за вещо лице в размер на 250 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 120
лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: