Р Е Ш
Е Н И Е
№ 297
20.07.2018 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на двадесети юни …..………..…………………………… две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… П. Д. ….. ........ .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 296 ......... по описа за 2018 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 100 от 23.02.2018 г., постановено
по гр.д. № 2184/2017 г., РС Хасково е отхвърлил предявения от „ Креди Йес“ ООД
гр. Хасково против Т.Й.Е. и Н.Г.К.,*** иск с правно основание чл.422 от ГПК да
приеме за установено по отношение на ответниците,че дължат при условията на
солидарност сумата от 3572,40 лв. представляваща частично вземане по запис на
заповед от 19.05.2016 г., издадена като обезпечение по договор за заем от
19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.05.2017 г. до окончателното й изплащане, за което по ч.гр.д. № 1222/2017 г.
на РС Хасково е издадена Заповед за изпълнение № 647/29.05.2017 г.,като
неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил „ Креди Йес“ ООД гр. Хасково да заплатят по бюджетната сметка на съда
направените по делото разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът „ Креди Йес“ ООД гр. Хасково, който чрез пълномощника си юрк.К.
обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е
неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на
материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, в каквато
насока излага подробни доводи във въззивната жалба. Моли въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Хасково и
постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск
с правно основание чл.422 от ГПК. Моли да бъдат присъдени направените по
делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Д.,
процесуален представител на въззиваемите Т.Й.Е. и Н.Г.К., с който оспорва подадената
въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
предявен от „ Креди Йес“ ООД гр. Хасково
против Т.Й.Е. и Н.Г.К. ГПК да бъде прието за установено по отношение на
ответниците,че дължат на ищеца, при условията на солидарност сумата от 3572,40
лв. представляваща частично вземане по запис на заповед от 19.05.2016 г.,
издадена като обезпечение по договор за заем от 19.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2017 г. до окончателното й
изплащане, за което по ч.гр.д. № 1222/2017 г. на РС Хасково е издадена Заповед
за изпълнение № 647/29.05.2017 г. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което го е отхвърлил изцяло. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Събраните пред въззивният съд нови доказателства не да дават основание да се направят изводи,
различни от направените от решаващия съд.
Между страните не се спори,че на 19.05.2016 г.
между „ Креди Йес“ ООД и Т.Й.Е. е сключен договор за потребителски кредит за
сумата 3000 лв. За обезпечаване изпълнението на задължението по договора е
издадена Запис на Заповед от 19.05.2016 г. за сумата от 6 263.93 лв.,
подписана от Е.. Като поръчител е посочен Н.Г.К., чието име е изписано ръчно,
след което е положен подпис и отпечатък от пръст, а също така е сключен договор
за поръчителство, без дата. В договора за поръчителство е посочено,че е
разрешен заем на Т.Й.Е. в размер на 6263,93 лв., чието изпълнение обезпечава.
Цитиран е договор за заем № *** от 19.05.2016 г. Положен е подпис и отпечатък
от пръст. Правилно РС Хасково е приел,че
е спорен въпросът дали ответника К. е страна по договор за поръчителство и
авалист по Запис на заповед. След преценката на събраните по делото доказателства
правилно решаващият съд е достигнал до извода,че е налице нищожност на сделките
на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради което по отношение на ответника Н.Г.К.
предявеният иск като неоснователен е отхвърлил. Изложените в тази връзка мотиви
на основание чл.272, както вече се посочи, се споделят от настоящата инстанция.
Допълнително към тези мотиви и във връзка със събраните пред въззивната
инстанция доказателства следва да се отбележи следното: От извършената
дактилоскопна експертиза, заключението на която съдът приема като обективно и
безпристрастно дадено, е видно, че положените пръстови отпечатъци в Запис на
Заповед от 19.05.2016 г. и в Договор за поръчителство към договор за заем от
15.05.2016 г. са негодни за дактилоскопна идентификация. Липсата на безспорни
доказателства,че положеният подпис в тези два документа, както и отпечатъкът от
пръст, са положени от Н.Г.К. дава основание съдът да приеме,че Запис на Заповед
от 19.05.2016 г. и в Договор за поръчителство към договор за заем от 15.05.2016
г. не са подписани от него. Освен,че не са налице доказателства, установяващи
по безспорен и категоричен начин,че записа на заповед и договора за
поръчителство са подписани от К., съдът намира,че събраните по делото доказателства
сочат категорично на извода, че К. не е изразил и валидна воля за поемане на
задължение по тях. Няма спор между страните,че Н.К. е инвалидизиран поради
заболяване. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението на която съдът също приема като обективно и
безпристрастно дадено, е че К. е претърпял двукратно исхемичен мозъчен инсулт през 2009 г. и 2010
г. и към момента е неподвижен и неконтактен. Налице е пълна сензо-моторна
афазия с давност от 2010 г. Според ВЛ наличното заболяване препятства
възможността К. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към 19.05.2016 г. и към настоящия момент. Полученият втори инсулт
през 2010 г., според ВЛ, е довел до тежко нарушение на мозъчните функции, до
пълна неподвижност, загуба на говор и неконтактност. Дясната страна е засегната
от инсулта. Изложеното дава основание на съда да приеме, че към 19.05.2016 г.
здравословното състояние на Н.К. е било
силно влошено в резултат на претърпян втори исхемичен мозъчен инсулт, който е
довел до тежко нарушение на двигателните и мозъчните функции, поради което той
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и да изрази валидна воля за поемане на задължение като поръчител
и авалист по Запис на заповед. Абсолютната неподвижност на крайниците и
по-специално на дясната ръка изключва възможността
той лично, самостоятелно,да е положил графичен подпис, да е изписал името си
или да е положил отпечатък от палец, което води до извод,че Договор за
поръчителство и Запис на Заповед от 19.05.2016 г. не са подписани от Н.Г.К.. А
това от своя страна води до извод за нищожност на Договор за поръчителство и Запис на Заповед
от 19.05.2016 г. на основание чл.26 ал.2
от ЗЗД, поради което предявеният против Н.Г.К. иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен – извод,
до който е достигнал и първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението следва да бъде
посочен,че договорът за поръчителство е нищожен е поради липса на предмет,
възражение наведено в съдебно заседание на 04.01.2018 г. Порокът нищожност, поради липса на предмет, се обосновава с
неинформираност на поръчителя относно основните компоненти на договора за кредит и липсата на такава
информация в самия договор за поръчителство.Договорът за поръчителство има
акцесорен характер и обезпечава изпълнението на главното задължение. За да
възникне валидно задължение за поръчителя по силата на сключен договор за
поръчителство е необходимо наличието на действителен главен дълг, а предметът и
обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното
задължение. От събраните по делото доказателства и от съдържанието на самия
договор за поръчителство не може да се установи първо към кой момент този
договор е съставен, доколкото липсва посочена дата и второ,че към датата
19.05.2016 г., когато е подписан договора за заем, на поръчителят е бил
известен този договор, параметрите по него и размерът на главния дълг. На първо
място в договора за поръчителство липсват посочени параметри на договора за
заем. Би могло да се приеме за валидно извършеното препращане с цитирането на Договор
за заем от 19.05.2016 г., ако този договор беше приподписан от поръчителя, но
положен подпис от поръчителя в този договор липсва. И на следващо място в
договор за поръчителство е видно, че е посочен размер на отпуснатия заем на Т.Е.
6263,93 лв., докато в самия договор за заем на Е., № 15201 от 19.05.2016 г. е
посочено,че се сключва за сумата от 3000 лв. Посочената в договора за
поръчителство сума е по-висока и от посочената в чл.3 т.12 обща сума за плащане
в размер на 4 403,93 лв. С оглед на изложеното следва да се приеме, че към
момента на съставянето на договора за поръчителство поръчителя не е бил
известен информиран относно компоненти
на договора за кредит, такава информация липсва и в самия договор за поръчителство, поради което следва да се
приеме, че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на предмет и не
може да ангажира отговорността на поръчителя, което е основание да бъде
отхвърлен предявения против него иск.
Правилен е
законосъобразен е извода на решаващият съд и за неоснователност на предявения
иск против Т.Й.Е.. Събраните по делото доказателства не установяват по
безспорен и категоричен начин, че е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението по договор за заем, което е основание предявения против Е. иск да
бъде отхвърлен. Доказателства, че кредиторът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и че това надлежно е било съобщено на длъжника,
ищеца, в чиято тежест е, не са представени в съдебното производство. Надлежното упражняване правото на
кредитора да счита вземането за предсрочно изискуемо и оттам да иска издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е обвързано именно
с уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Самата
издадена Запис на Заповед, подписана от Т.Е. също не може да послужи като
основание за уважаване на предявения иск, т.като безспорно в производството е
доказано съществуването на каузално правоотношение между страните, чието
изпълнение тя обезпечава.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 23.02.2018 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 2184 по
описа на съда за 2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/