РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Перник, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „ЗУУМ” АД против решение № 260892/20.07.2021 г. по
гр.д. № 6246/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с което по искове с пр. осн. чл. 59
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е прието за установено по отношение на „ЗУУМ” АД, че дължи на Р. В. О.,
сумата в общ размер на 9977.98 лв., платени по договор № *** и по договор № *** от ищеца
със собствени средства с вносната бележка от 07.08.2015г., с вносител Р. В. О. и получател
ОББ АД, за погасяване на дълга на ответното дружество към банка ОББ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 06.07.2020г. до окончателното и изплащане. Със
същото решение „ЗУУМ” АД е осъдено да заплати на Р. В. О. сумата от общо 1638,12 лева-
разноски в исковото производство и разноски по ч.гр.д. № 03306/2020 г. на ПРС.
По изложени в жалбата подробни доводи решението се обжалва изцяло, включително
и частта на присъдените разноски, с искане същото да бъде отменено като недопустимо, а
алтернативно – като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, тъй като в същото фигурират
недопустими мотиви, основани на факти, каквито не са въвеждани от страните. По
отношение на правилността и законосъобразността на решението излага доводи по същество
срещу формираните изводи от първоинстанционния съд.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
1
на решението, както и присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд е преквалифицирал предявения иск по чл. 74 ЗЗД, съобразно
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, а не по чл. 59 ЗЗД, съгласно
квалификацията в решението на РС /твърдяното съгласие между страните изключва пр. кв.
на иска по чл. 59 ЗЗД/. Като е разгледал всичките правопораждащи спорното материално
право юридически факти, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от
ищеца иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, но не е разгледал непредявен иск и не се е
произнесъл недопустимо, като допуснатото нарушение от РС на приложимия материален
закон следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на своя краен съдебен
акт.
С оглед на горното обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се
установяват следните относими за спора факти:
Установява се от писмените доказателства и съдебно – икономическата експертиза
пред РС сключени договори за кредит № *** и кредит № *** между кредитополучателя
„ЗУУМ” АД и кредитодателя ОББ АД, като е налице просрочие към 30.06.2015 г. в размер
на 22, 05 лева и към 31.07.2015 г. в размер на 9 957, 05 лева. С вносна бележка от 22.10.2015
г. е внесена сумата от 10 325. 00 лева в полза на ЗУУМ" АД по сметка с вносител Р. В. О., с
основание за внасяне "захранване". С вносната бележка от 07.08.2015 г., с вносител Р. В. О.
и получател ОББ АД е внесена сумата от 9977. 98 лева с основание за внасяне "погасяване
на кредит на ЗУУМ" АД. В счетоводството на "ЗУУМ" АД е осчетоводено с дата 07.08.2015
г. погасяване на кредит по сметка *** ОББ в размер на 9 977, 98 лева. С осчетоводеното
плащане на сумата от 9977, 98 лева е намалено задължението по двата договора в размер на
9977, 98 лева.
От показанията на св. С. се установява, че част от внесената сума от ищеца е била
предоставена от свидетеля в заем, а именно 4000лева, която е била върната в последствие,
като несената сума е била от лични средства на ищеца и същият е бил с него в деня, когато е
посетил ОББ АД и е внесъл процесната сума. Парите са били внесени, като заем в полза на
ответното дружество от ищеца.От показанията на св.М. се установява, че погасяването на
заемите на ответното дружество към ОББ АД се е правело от много хора, включително и от
ищеца без да е бил определен ред за това. Заемите са били погасявани, както с фирмени
пари, така и с лични средства на работниците и служителите. Свидетелят не помни да е
давал фирмени пари на ищца за погасяване на заемите. Към онзи момент имало договорки
ищецът да закупи част от акциите на ответното дружество.
Според така установените факти въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл. 74 ЗЗД - установени са наличие на договорни отношения по
сключен договор за кредит между ответника и третото лице, неизпълнено парично
2
задължение по този договор от страна на ответника, изпълнение на задължението от ищеца
– заплащане от ищеца на задълженията на ответника към трето лице по договора за кредит
от общо 9977.98 лв., което освобождава длъжника-ответник спрямо неговия кредитор-трето
лице, и наличието на правен интерес у ищеца да изпълни чуждото задължение. Наличието
на правен интерес за ищеца от изпълнението произтича от вътрешните правоотношения
между длъжника и ищеца на основание уговорка първоначално да закупи част от акциите на
ответното дружество, а впоследствие като заем в полза на ответното дружество, което
означава, че облигационното отношение между третото лице -кредитора и длъжника засяга
конкретни имуществени права на ищеца. Същевременно по делото не се доказва, че
конкретно сумата от 9977, 98 лева е била внесена от ищеца, с пари собственост на ответното
дружество. С оглед на това, искът по чл. 74 ЗЗД е доказан по основание и в претендирания
размер от 9977.98 лв., ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК - 06.07.2020
г. до окончателното заплащане.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено с корекцията относно пр. квалификация на
иска по чл. 74 ЗЗД, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между
страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 500 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че от уговореното адв. възнаграждение от 900 лв. е платено в брой сумата
500лв., и списък по чл. 80 ГПК, в който също се сочи сумата 500лв.), които с оглед
неоснователността на жалбата се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260892/20.07.2021 г. по гр.д. № 06246/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник, с което по иска с пр. осн. чл. 74 ЗЗД (с дадена неправилна правна
квалификация чл. 59 ЗЗД) е прието за установено по отношение на "ЗУУМ" АД, ЕИК:
*********, гр. Перник, ул. Иван Шишман № 12, че дължи на Р. В. О., ЕГН ********** от
***, сумата в общ размер на 9977.98 лв., платени по договор № *** и по договор № *** от
ищеца със собствени средства с вносната бележка от 07.08.2015г., с вносител Р. В. О. и
получател ОББ АД, за погасяване на дълга на ответното дружество към банка ОББ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.07.2020г. до окончателното й
изплащане, и „ЗУУМ” АД е осъдено да заплати на Р. В. О. сумата от общо 1638,12 лева -
3
разноски в исковото производство и разноски по ч.гр.д. № 03306/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА "ЗУУМ" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. Иван Шишман № 12 да
заплати на Р. В. О., ЕГН ********** от ***, сумата 500 лв. – разноски по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4