№ 564
гр. Ловеч, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, Д-р Петър Дертлиев”№25, Офис сграда
„Лабиринт“,ет.2,офис 4,представлявано от изп.директор Ю.Ю.,чрез юрисконсулт И.Н.,против
Разпореждане № 1337/30.06.2022г., пост.по ч.гр.д.№509/2022г.на РС-Тетевен,с което заявлението
по чл.410 от ГПК е отхвърлено изцяло. Счита разпореждането за неправилно и
незаконосъобразно. Заявява,че със заявлението не се претендира възнаграждение по договор за
поръчителство. Излага,че договорът за поръчителство няма характер на потребителски договор,
тъй като е сключен между две търговски дружества. Възразява,че не са налице неравноправни
клаузи в договора между потребителя и кредитора за поръчителство. Тази възможност за
обезпечение на договора за потребителски кредит не противоречи на чл.149,ал.1,т.19 от ЗЗП, не е
уговорка във вреда на потребителя и не накърнява добрите нрави и изискването да
добросъвестност. Обяснява,че сам заемателят е изразил желание и се е съгласил „Ай Тръст“ООД
да се задължи солидарно с него и да отговаря по договора за потребителски кредит като
поръчител. Длъжникът не е имал задължение,а сам е избрал този вид кредит,като имал и други
възможности,вкл.и по отношение на вида обезпечение. Затова не приема клаузата на чл.4 от
договора за кредит да е неравноправна.Възнаграждението по договора за поръчителство се дължи
единствено в случай на длъжниково неизпълнение и така уговорена също не накърнява добрите
нрави.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи искането изцяло. Претендира и
разноски в настоящето производство.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 06.07.2022г., а жалбата е
подадена на 08.07.2022г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва
1
лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№509/2022г.по описа на РС-Тетевен писмени
доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата
е неоснователна.
На 29.06.2022г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
509/2022г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е предявил
вземане срещу АНТ. С. Ч. от с.Глогово, Ловешка област,,ул.“Христо Ботев“№46, състоящо се от
главница от 800лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит с №2190527, сключен на
17.02.2020г. между „Кредисимо”ЕАД и АНТ. С. Ч.,заедно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащането на сумата, 81.75лв.-възнаградителна лихва за периода от
10.03.2020г.до 10.07.2020г., 206.15лв.- обезщетение за забава,начислено за периода от 11.03.2020г.
до подаване на заявлението, като такава не е начислявана за периода на извънредното положение,
съгл.чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Претендира присъждане и на направените разноски-държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
В т.12 заявителят е изложил обстоятелствата, от които произтича вземането,а именно-
на 23.08.2021г.е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,по силата на
което на заявителя е прехвърлено вземането, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство,с всички принадлежности и привилегии. С уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-
КРС-АТ/2190527 от дата 13.09.2021г.е изпратено известие от „Агенция за събиране на
вземания“АД като пълномощник на цедента.
Обяснява,че на 17.02.2020г. АНТ. С. Ч. е сключила Договор за кредит с №2190527 с
„Кредисимо“ЕАД,по силата на който е получила сумата 800лв.и се е съгласила да я върне,съгласно
погасителния план,като дължи и договорна лихва за ползване на кредита. Между „Ай
Тръст“ЕООД и А.Ч. е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство,във връзка с
възникналото облигационно отношение по договора за кредит. На същата дата е сключен и
договор за поръчителство между „Ай Тръст“ЕООД(поръчител) и „Кредисимо“ЕАД,по силата на
който поръчителят се е съгласил за отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за
кредит. Поради неизпълнение на последния, задължението е удовлетворено от поръчителя,а
длъжникът все още не е възстановил изплатения дълг. С това обосновава правния си интерес за
подаване на заявлението.
Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на
чл.410 от ГПК за горните суми.
Към заявлението са приложени Общи условия за предоставяне на кредити на
„Кредисимо“ЕАД,Договор за потребителски кредит №2190527 от 17.02.2020г. с Приложение №1-
погасителен план, Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2020г. между „Ай
Тръст“ЕООД и АНТ. С. Ч. с приложение №1-Пожасителен план към него, Договор за
поръчителство от 17.02.2020г. между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД.
С атакуваното Разпореждане №1337/30.06.2022г. РС-Тетевен е отхвърлил заявлението
изцяло,като е приел, че вземането се основава на договор за поръчителство, в който се откриват
неравноправни клаузи и се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК. Развил е
2
мотиви,че двата договора са обусловени, като потребителят е задължен да учреди
поръчителство,за да получи искания кредит. По този начин заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство се включва в общата дължима сума и води до оскъпяване на
кредита,което е нарушение на добрите нрави и обосновава нищожност на договора за
поръчителство,съгл. чл.21,ал.1 от ЗПК и чл.33 от ЗПК. По този начин се заобикаля ограничението
на чл.19,ал.4 от ЗПК. Съдът е приел,че не са представени и доказателства за активната
легитимация на заявителя,а именно договора за прехвърляне на вземания,съгласно изискването на
чл.410,ал.3 т ГПК.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на
заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3
от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното
заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Вземането е индивидуализирано по изисквания начин.
Съставът се съгласява с извода на първоинстанционния съд,че с уговарянето на договор
за поръчителство към отношението по предоставяне на потребителския кредит, е въведена
неравноправна клауза. Макар отношенията между кредитора, длъжника и поръчителя да са
представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно,че се касае за свързани
и обусловени правоотношения,които не могат да съществуват самостоятелно. От клаузите се
изяснява,че избраният договор за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя.
Налице е дълг по кредитно правоотношение,с уговорени обезпечения и те следва да се разглеждат
като едно цяло. Зад разделянето на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в
отделни договори(между длъжника и поръчителя и между поръчителя и кредитора), ясно прозира
целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на договора-чл.10а,ал.2 от ЗПК. Видно е,че ангажиментът към
поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в
общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора
ГПР,а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият
размер, регламентиран в императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския
съвет на Република България.
Макар обезпечаване на вземането чрез поръчителство да е нормален, разбираем и
наложил се в практиката подход, ясно е,че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да се е престирала услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо
едновременно с месечната вноска по договора за кредит, преди и без да се знае дали изобщо
длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса
за услуга,която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към противоречие с
чл.10а,ал.4 от ЗПК.
Съставът се съгласява и с тезата на РС-Тетевен за противоречие и с нормата на чл.33 от
3
ЗПК,тъй като в случая при забава и неизпълнение на длъжника, в негова тежест се възлага и
възнаграждение за поръчителство и лихва за забава на същото.Съгласно цитираната императивна
норма при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на
забавата. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.В случая освен лихвата
за забава по кредитното правоотношение,се търси и възнаграждение за поръчителството и лихва за
забава върху него.
Съставът напълно споделя и приетото от първоинстанционния съд по отношение
липсата на приложени доказателства,обосноваващи надлежна активна легитимация на
заявителя,като цесионер,съгласно изискването на чл.410,ал.3 от ГПК-не е представен цитираният
договор за цесия и документите,касаещи уведомяването на длъжника и легитимирането на новия
кредитор.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема, че Разпореждане № 1337/30.06.2022г.,
пост.по ч.гр.д.№509/2022г.на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно,поради което следва да се
потвърди.
Въззивният състав констатира,че не е внесена в пълен размер държавната такса за
настоящето производство. При съобразяване,че заявлението е разгледано по същество и е
отхвърлена претенцията изцяло,то таксата следва да се определи по правилото на чл.18,ал.1 от
Тарифа ГПК,а не както е събрана по чл.19 от същата.Така при обжалваем интерес в размер на
1087.90лв. длъжимата за настоящето производство такса е в размер на 22лв. Затова
жалбоподателят следва да се осъди да доплати сумата 7лв.по сметката на ОС-Ловеч за допълване
на дължимата държавна такса.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1337/30.06.2022г., постановено по ч.гр.д.
№509/2022г. на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление в гр.София, Д-р Петър Дертлиев”№25, Офис сграда
„Лабиринт“,ет.2,офис 4,представлявано от изп.директор Ю.Ю., да заплати по сметката на ОС-
Ловеч сумата 7(седем)лева, редсталяваща доплащане на дължимата държавна такса.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4