Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.02.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8777 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.04.2020
г. по гр.д. № 17756/2019 г., СРС, І ГО, 49 състав е осъдил Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с
адрес:г***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2, офис 130, чрез адв. С., на основание чл.79, ал.1 вр.
с чл.82 от ЗЗД сумата от 500 лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение
на обслужващата банка по договор за разплащателна сметка /№2429684/, изразяващо
се в незаконосъобразно блокиране на средства за издръжка, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба- 27.03.2019г. до
окончателното плащане. Отхвърлил е предявения от М.М.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** 1 А,
Търговски дом, ет.2, офис 130, чрез адвокат С. срещу Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.„*******, иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД за горницата над 500 лева до пълния
предявен размер от 2000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
поради неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договори
/по които са открити разплащателна сметка №21940742, спестовна сметка
№21940752, разплащателна сметка №23224303/, изразяващо се в незаконосъобразно
блокиране на средства. Осъдил е Банка „ДСК”ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, офис 130, на
основание чл.78, ал.1 от ТПК сумата от 107,50
лева- разноски по делото. Осъдил е Банка
„ДСК”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „*******, да заплати на М.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2,
офис 130, чрез адв. С., на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД сумата от 500 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
неизпълнение на договорно задължение на обслужващата банка по договор за
разплащателна сметка /№2429684/, изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на
средства за издръжка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба- 27.03.2019г. до окончателното плащане. Отхвърлил е предявения от М.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 1 А, Търговски дом, ет.2,
офис 130, чрез адв. С. срещу Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „*******, иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД за
горницата над 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение
на обслужващата банка по договори /по които са открити разплащателна сметка
№21940742, спестовна сметка №21940752, разплащателна сметка №23224303/,
изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на средства. Осъдил е Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***1А,
Търговски дом, ет.2, офис 130, на основание чл.78, ал.1 от ТПК сумата от 107,50
лева- разноски по делото. Осъдил е М.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, офис 130 да заплати на Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 75 лв. разноски
по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ищеца М.М.А., ЕГН **********,*** в частта, в която съдът е отхвърлил иска за горницата над 500
лева до пълния предявен размер от 2000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди подробно описани в исковата претенция от непозволено
увреждане, поради противоправното блокиране на
банковите сметки на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв. от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че направената
от съда правна квалификация на иска по чл.79, ал.1 вр.
с чл.82 от ЗЗД е неправилна, тъй като увреждащите действия на банката не са в
резултат на неизпълнение на договорни задължения от нейна страна, а на
възникнали други обстоятелства, а именно участието на банката като трета
страна-пазач в изпълнителното производство. В случая е налице увреждащи
действия от страна на банката, изразяващи се в неправилно изпълнение на наложен
запор на банкови сметки на ищеца, като ответникът е в качеството на трето
лице-пазач в изпълнителното производство. В това си качество, банката е
нарушила грубо разпоредбите на ГПК, като не е предоставила на титуляра свободно да се разпорежда с несеквестируемите
си доходи, въпреки многократните волеизявления на ищеца, което се подкрепя от
писмените доказателства и свидетелските показания. Това не е обсъдено от СРС,
както и факта, че въпреки императивните разпоредби на ГПК, ЧСИ изрично е
разпоредил в няколко съобщения до банката да бъдат вдигнати запорите по
отношение на постъпилите суми по сметките от НОИ/ДСП/, трудово възнаграждение и
издръжка. Не е взел предвид и
определение /обезпечителна заповед/ на СРС, обективирано
в Постановление на органа по изпълнението, който разпорежда на ответника да
бъдат предоставени от него постъпващите секвестируеми
доходи по въпросните банкови сметки и въпреки това, банката не е осигурила
свободния достъп до тях/сметките не са разблокирани/.
Съдът е обсъдил ОУ и не е установил увреждащи действия спрямо ищеца по
отношение на три от банковите сметки, а единствено е стигнал до извода, че
непозволено увреждане е настъпило по отношение на банкова сметка, *** дете.
Дори и да бъде допуснато за правилно приетото от съда правно основание по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД, то в този случай ще
са претърпени неимуществени вреди поради виновно неизпълнение на договорно
задължение на обслужващата банка по договори за разплащателни сметки,
изразяващо се в незаконосъобразно блокиране на сметките по договор за издаване
н обслужване на дебитна карта/кредитна карта/ и ОУ неразделна част от него.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за
настоящето производство, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото дружество Банка „ДСК”ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „*******, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт С.Л. оспорва въззивна жалба.
Предявена е насрещна въззивна жалба от ответното дружество Банка „ДСК”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ул. „*******, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Л. в частта, в която е
уважил частично предявения иск за сумата от 500 лв., за неимуществени вреди за
неосигуряване достъп до средства, които не подлежат на запор. Счита се, че не е
налице неизпълнение на указанията на ЧСИ за вдигане на запор от сметки, по които се получава издръжка.
Видно от приложените по делото съобщения до Банка ДСК АД от 19.04. и 26.04.2018
г., такива указания от ЧСИ не са давани. Видно от текста на съобщенията,
запорът не е вдигнат от сметките, а само относно секвестируемата
част от трудовото възнаграждение, което е частично секвестируемо.
Останалите постъпления-от НОИ и издръжка не се обхващат от запор по силата на
чл.446, ал.4 и 446 а, ал.2 от ГПК и спрямо тях принудително изпълнение е
недопустимо. Ето защо, в частта в която СРС е уважил иска до размер от 500 лв.
е неправилно и следва да бъде отменено.
Сочи, че е установено, че получаваната от ищеца издръжка през процесния период не е получавана по банковите сметки, с
изключение на получената преди процесния период, на 02.04.2018 г. в размер на 115 лв. по
сметка 2429684, от която сума след извършени тегления и плащания към 11.04.2018 г. е останала налична сума в
размер на 76,66 лв., която е
изплатена на ищеца на 03.07.2018 г.
Единственият превод в изпълнение на запора е на 25.04.2018
г. от разплащателна сметка № 21940742, а не по сметката, от която е
получавана издръжката преди налагането на запора, за сумата в размер на 97,50
лв. Преведените по запора суми са от постъпление на 10.04.2018г., в размер на
100 лв., с основание на превода „трансфер между свои сметки“. Банката не е
длъжна и няма възможност да следи произхода на трасферираните
по свои сметки средства и не следва да бъде санкционирана за неизпълнение на
задължения, които няма. Банката се явява трето лице по смисъла на чл.508 ГПК и
е обвързана от действията на съдебния изпълнител.
Твърди, че по делото е доказано, че на ищеца е била предоставена
възможността да се разпорежда с постъпленията, освободени от запор във всеки
офис на ДСК, включително и погасяване на кредитни вноски. От движението по
сметка 21940742 е видно, че ищецът е имал и е реализирал възможността да се разпорежда с получаването от него трудово
възнаграждение, след като същото е постъпило по сметката му. Подробно се
извършат описания на теглените суми.
Едва на 15.01.2019 г. в Банка ДСК ЕАД е получено съобщение за
вдигане на запора, като в този ден е възстановено ползването на кредитната
карта. Прави се извод, че в нито един момент банката не е нарушила разпоредбите
относно несеквестируемостта на доходите, получавани
от ищеца, че не е налице незаконосъобразно блокиране на средства на ищеца от
страна на Банка ДСК АД. Моли да бъде отменено решението в частта, в която
банката е осъдена да заплати сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради неизпълнение на договорно задължение и да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск. Да бъде отменено решението в частта на
разноските, като се претендира присъждане на разноски и за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по насрещната въззивна жалба М.М.А., ЕГН **********,*** оспорва същата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове от М.М.А. срещу Банка „ДСК”ЕАД за сумата от 2000 лв., представляваща „обезщетение
за непозволено увреждане, възникнало като пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните действия от страна на Банка ДСК, а именно неоснователно
блокиране на четири разплащателни сметки на ищеца, който ищецът използва във
връзка с договорните им отношения“, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба-27.03.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че на името на малолетната му дъщеря М.М.има открита банкова сметка, *** „ДСК Старт” при ответната
банка, по която сметка малолетната дъщеря е получавала ежемесечна издръжка от
своята майка. На 12.04.2018г. ищецът
направил опит да изтегли суми от посочената сметка чрез банкомат, но не успял.
На 13.04.2018г. от банката го уведомили, че има наложен запор върху вземанията
по банковата сметка по изпълнително дело № 20168610401749 по описа на ЧСИ Д.В.с
per. №861, образувано срещу него, поради което не може да получи
издръжката.Ищецът установил, че по изпълнителното дело е постъпил отговор от
ответника, с който уведомил съдебния изпълнител, че ищецът е титуляр на
разплащателна сметка № 21940742, спестовна сметка № 21940752, разплащателна сметка
№23224303 и разплащателна сметка № 24296841, по които постъпват суми за трудово
възнаграждение над установения размер на минималната заплата. Твърди, че по
разплащателна сметка № 21940742
постъпват суми за трудово възнаграждение, а по разплащателна сметка
№24296841-суми за издръжка на малолетната му дъщеря, разплащателна сметка №
23224303 представлява револвираща кредитна линия, а
сметка № 21940752 е спестовна. На 17.04.2018г. депозирал молба до съдебния
изпълнител, с искане за освобождаване на сметките, по които постъпвал несеквестируем доход, като с писмо с изх.№1070 от 18.04.2018 ЧСИ уведомил банката, че вдига запора на сумите, постъпващи от
НОИ/ДСП, трудово възнаграждение и издръжка. Ищецът многократно искал да му
предостави несеквестируемите средства, но му било
отказвано поради наложения запор. С писмо с изх
№11452/25.04.2018г. ЧСИ отново
уведомил банката, че вдига запора на
сумите, постъпващи от НОИ/ДСП, трудово
възнаграждение и издръжка, но въпреки това служителите на банката изплащали на каса само част от трудовото
възнаграждение на ищеца. С определение № 421529 от 04.06.2018г. по гр.дело
№28300 по описа на СРС, 167 състав е постановено спиране на принудителните действия по изпълнителното дело, за което
банката била уведомена от ЧСИ с
писмо с изх. №14907/05.06.2018, но
посочените банкови сметки останали
блокирани. На 03.07.2018г.
служителите на ответника предоставили на ищеца на каса сумите, постъпили от издръжка, а на 24.07.2018г. били отблокирани две от
сметките- тези, по които постъпвало трудовото възнаграждение и издръжката, а
останалите сметки останали запорирани, поради което
ищецът не могъл да се разпорежда със сумите по тях. Едва на 15.01.2019г. бил вдигнат запора върху
тези сметки. Заявява, че с действията си ответникът е нарушил разпоредбата на
чл.446а от ГПК, с което бил лишен от издръжката на детето и несквестируемата
част от доходите си. В резултат претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изнервеност, безсъние, домашен и семеен дискомфорт,
унижение, настъпил разрив в семейните отношения.
Ответникът Банка „ДСК”ЕАД е оспорил предявения
иск в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Твърди, че ищецът е получил несеквестируемата част от вземанията по сметките си, поради
което искът е неоснователен. Сочи, че на 10.04.2018г. е получено запорно съобщение по изп. дело №
20168610401749 за налагането на запор върху всички сметки на длъжника за сумата
от 4502.48 лева към 05.04.2018г., в изпълнение на който банката е уведомила ЧСИ за постъпващите суми от
трудово възнаграждение. Тъй като наличността по сметките на ищеца не
обезпечавала сумата на дълга, запорът бил отбелязан по всички негови сметки. На
основание чл.48, ал.1, т.2 от Общите условия по договора за издаване и
обслужване на дебитни карти на Банка ДСК, приети от клиента, дебитните карти
били блокирани. Сочи, че запорът не се изпълнявал със сумите от кредитния
лимит, за което ищецът бил уведомен. Оспорва твърденията за непредоставяне на
дължимата издръжка, тъй като в периода от 02.
до 11.04.2018г. ищецът е извършвал дебитни
операции /тегления и плащания/ по
сметка „издръжка на дете”. На 19.04.2018г.
и на 26.04.2018г. банката е получила
съобщение от ЧСИ за вдигане на
запора на сумите, постъпващи от НОИ/ДСП, трудово
възнаграждение и издръжка, след което предоставила на ищеца възможност да се
разпорежда с постъпленията във всеки
офис на ДСК. Твърди, че единствен превод в изпълнение на запора бил
извършен на 25.04.2018г. на сумата
от 97,50 лева от разплащателна
сметка № 21940742 и е удържана такса за превода в размер на 2.50 лева. Едва на
15.01.2019 ответникът получил съобщение за вдигане на запора от ЧСИ, като в
същия ден е било възстановено ползването на кредитната карта. Сочи, че не са
нарушавани разпоредбите, регламентиращи несеквестируемостта
на доходите, получавани от ищеца, а указанията на съдебния изпълнител били
надлежно изпълнявани. Временната невъзможност на ищеца да се разпорежда със
средствата си чрез банкови карти или електронно банкиране не съставлявало
нарушение, тъй като било регламентирано в Общите условия към договорите за
дебитни и кредитни карти, а и клиентът имал възможност да се разпорежда със
средствата си във всеки банков офис на дружеството. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск.
От данните по делото е видно, че със запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД по изпълнително дело №
20168610401749 е наложен запор върху
всички сметки на М.М.А. за сумата от 4 502,48 лева, от която главница в
размер на 1 186,23 лева със законна лихва в размер на 722,03 лева за
периода от 12.04.2012 до 05.04.2018г., неолихвяемо
вземане в размер на 1378,72 лева; съдебни разноски в размер на 345,20 лева;
разноски по изпълнителното производство в размер на 350 лева в полза на взискателя, и такси по изпълнението и разноски в размер на
520,30 лева.
С писмо от 12.04.2018г.
Банка „ДСК”ЕАД е уведомило ЧСИ В.че
запорът е наложен, като по блокираната сметка постъпва възнаграждение за работа
над установения размер на минималната
работна заплата.
С писмо от 17.04.2018г. М.А. е уведомил ЧСИ, че му е
наложен запор върху всички банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, включително върху
две разплащателни сметки, по едната от които получава трудово възнаграждение, а
съответно по другата -издръжка на малолетната му дъщеря. Видно от извлечение от
разплащателна сметка № 21940742 за
периода от 01.10.2017 до 17.04.2018г. по нея постъпват суми с основание заплата. Видно от
извлечение от разплащателна сметка №
24296841 за периода от 01.10.2017 до
17.04.2018г. по нея постъпват суми с основание издръжка на дете.
|
|
С писмо от 18.04.2018г. от ЧСИ В., получено от Банка „ДСК ЕАД на 19.04.2018г.,
Банка „ДСК” ЕАД е уведомена за вдигане
на наложения запор на сумите, постъпващи по сметките на длъжника от
НОИ/ДСП/трудово възнаграждение/издръжка.
С писмо от 25.04.2018г. от ЧСИ В.,
получено от Банка „ДСК ЕАД на 26.04.2018г.
ЧСИ е уведомил Банка „ДСК” ЕАД за
вдигане на наложения запор на сумите, постъпващи по сметките на М.А. от
НОИ/ДСП/трудово възнаграждение и издръжка.
По делото е представено заявление от 23.05.2018г. от М.М.А.
до главния изпълнителен директор на Банка „ДСК” ЕАД. С писмо от 05.06.2018г. М.А. е поискал от ЧСИ В.да бъде прекратено
изпълнително дело №20168610401749 и да бъдат вдигнати наложените запори на
банкови сметки и на трудовото му възнаграждение..
По делото е представена обезпечителна
заповед от 04.06.2018г. по гр.дело №28300/2018, СРС, 167 състав, с която е
допуснато обезпечение на предявения от М.А. срещу „АПС Б.Б.”ООД
иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване на недължимост
на вземания на ответника в размер на 1186.23 лева- главница по договор за
целево финансиране, ведно със законната лихва от 12.04.2012 до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на 1378.72 лева за периода от
15.04.2007г. до 17.02.2012г„ както и сумите от 51.30 лева - държавна такса и
293.90 лева-юрисконсултско възнаграждение, чрез
налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело №20168610401749 по описа на ЧСИ Д.В..
Със съобщение от 05.06.2018г. от ЧСИ, е уведомен М.А., че изпълнителното
производство по изпълнително дело №20168610401749 е спряно.
С писмо от 05.06.2018г. ЧСИ е уведомил Банка „ДСК ЕАД, че спира
изпълнението на наложения запор върху банковите сметки, открити на М.А..
С уведомително писмо от 05.07.2018г.
ЧСИ е уведомил Банка ДСК ЕАД, че във връзка със спирането на изпълнението на
наложения запор, секвестируемите суми, постъпващи по
сметките на М.А., следва да му се предоставят до получаване на съобщение за
възобновяване на делото.
По делото е представено писмо от Банка „ДСК” ЕАД от 28.06.2018г. до М.А., с
което го уведомяват, че запорът върху сметките му ще остане наложен до
вдигането му от страна на ЧСИ, но суми на съдебния изпълнител няма да се
превеждат.
Представена е жалба от М.А. до Главния директор на
Банка ДСК ЕАД от 21.12.2018г. Със
заявление от 03.01.2019г. М.А. е поискал от ЧСИ В.да бъде прекратено
изпълнителното производство и да бъдат вдигнати наложените запори върху банковите
му сметки и върху трудовото му възнаграждение.
С Решение от 13.11.2018г. по гр.дело №28300/2018г., СРС, 167 състав е признато
за установено на основание чл.439 от ГПК, че М.А. не дължи на „АПС Б.Б.”ООД сумата от 1186.23 лева, представляваща главница по
договор за целево финансиране № **********/17.03.2007, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.04.2012г., сумата от 1378.72 лева
-обезщетение за забава за периода от 15.04.2007 до 17.02.2012г., както и сумата
от 51.30 лева- държавна такса и суматаот 293.90 лева-
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 20.09.2012 по гр.дело №18584/2012, СРС, ГО, 73
състав и е образувано изпълнително дело №20128610402802 и №20168610401749 по
описа на ЧСИ Д.В..
С уведомление от 03.01.2019г. ЧСИ В.е уведомен М.А., че е изготвено
постановление от 03.01.2019 за прекратяване на изпълнително дело
№20168610401749 на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.
С постановление от 03.01.2019г.
на ЧСИ В.е прекратено изпълнително дело №20168610401749 на основание чл.433,
ал.1, т.7 от ГПК. По делото е
представено писмо от 08.01.2019г. от Банка „ДСК”ЕАД до М.А.. Представено е писмо от Банка ДСК ЕАД
от 08.06.2018г., с което се иска от М.А. да възстанови изпълнението на
условията за ползване на лихвена преференция в срок до 31.08.2018, в противен
случай лихвения процент по кредита ще бъзе увеличен.
По силата на договор от 11.07.2014г., сключен между Банка ДСК ЕАД и М.А. е
открита стандартна разплащателна сметка на негово име. Представени са Общи
условия към договори за откриване и обслужване на разплащателни сметки на
физически лица и за предоставяне на платежни услуги по тях. Представен е договор за издаване и обслужване на дебитни карти,
сключен между Банка ДСК ЕАД и М.А..
Съгласно договор от
11.01.2016г., Банка ДСК ЕАД е предоставила на М.А. кредитна карта VISA GALAXY с кредитен лимит от
1000 лева.
По силата на договор от 28.03.2017г. за издаване и обслужване на карта „ДСК
Старт”, Банка ДСК ЕАД е открила разплащателна сметка на името на М.А. /като
титуляр/, -и е предоставила карта с картодържател М.М..
По силата на договор за кредит за текущо потребление от 11.01.2016г. Банка
ДСК ЕАД е предоставила на М.М.А. сумата от 50 000
лева със срок на издължаване на кредита 120 месеца.
Представено е писмо от 29.06.2018г. от Банка ДСК ЕАД до ЧСИ В..
С писмо от 15.01.2019г. ЧСИ В.е уведомил Банка „ДСК” ЕАД за вдигане на
наложения запор на банкови сметки на М.А. по изпълнително дело №20168610401749.
Представени са от Банка ДСК ЕАД извлечения от сметки за периода от
02.04.2018г. до 31.01.2019 с титуляр М.А.., представена е справка за всички
влизания по сметките на М.А. за периода от 13.04.2018г. до 13.07.2018г.
По делото са били разпитани свидетели, като свидетелката З.Х.твърди, че от около април 2018г. ищецът започнал
да има финансови проблеми и били наложени запори на сметките му в Банка ДСК. Ищецът
променил коренно поведението си, променило се
и отношението му към всички членове на семейството, към нея и детето. Твърди,
че по принцип ищецът бил спокойна и хладнокръвна личност. Поради липсата на
финансови средства, на свидетелката се наложило да поеме издръжката на
семейството, включително за отглеждане на детето му, което тогава се подготвяло
за кандидатстване след 7-ми клас. Това довело до едно напрежение у ищеца,
станал агресивен, изпитвал безпокойство, страдал от безсъние, изнервял се от
незначителни събития, променил се изцяло и с него трудно се разговаряло. Имало
случаи, ищецът да посети различни клонове на банката по 5 пъти за един ден, за
да получи достъп до средствата си. Неуспехът и запорът имал за последица много
неприятно поведение и семейни скандали, като това продължило от пролетта на
2018г., докато се разделили. В началото ищецът нямал достъп до сметките си, влючително издръжката на детето и трудовото си
възнаграждение. Впоследствие получил достъп до част от възнаграждението си, но
той искал да му бъдат отблокирани всички сметки и да
води нормален начин на живот.Накрая, тъй като и тя не издържала финансово, се
наложило да прибегнат до заеми. Сочи, че ЧСИ е разпоредил определени действия,
включително вдигане на запора, но банката не изпълнявала. Свидетелката В.П.е работила заедно с ищеца 3 години бюро до бюро,
заявява че е запозната с един тежък период за него около април 2018г. Ищецът й
споделил, че има проблем с освобождаване на средствата си от сметките. Ищецът е
провел многократни срещи, изключително неприятни в клона на банката, намиращ се
срещу тяхната работа. След всяка среща бил видимо угрижен и напрегнат, тъй като
не успявал достигне до съгласие. Тогава, дъщерята на ищеца била тогава в 7-ми
клас и липсата на средства затруднявало ежедневието му. Това продължило от април 2018 до юли 2018г. Твърди,
че работата на ищеца била изключително
отговорна. Сочи, че ищецът бил угрижен и напрегнат, че в един момент му се наложило да вземе заем от
общ приятел.
От правна страна:
Първо следва да бъде даден отговор на въпроса
за правната квалификация на предявените искове.
Ищецът твърди, че искът е с правно чл.49 ЗЗД
във вр. с чл.45 ЗЗД за вреди от действия от страна на банката,
изразяващи се в неправилно изпълнение на наложен запор на банкови сметки на
ищеца, като ответникът е в качеството на трето лице-пазач в изпълнителното
производство. В това си качество, банката е нарушила грубо разпоредбите на ГПК,
като не е предоставила на титуляра свободно да се
разпорежда с несеквестируемите си доходи, въпреки
многократните волеизявления на ищеца за това.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционен
характер. Основание за възникването й е кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: вреди за пострадалия ищец; причинени виновно (при неполагане
дължимата грижа), при или по повод изпълнението на работа, възложена от
ответника; наличие на причинно-следствена връзка между противоправното
действие или бездействие на служител на ответника и настъпването на вредите.
Установяването на посочения фактически състав при условията на пълно и главно
доказване е поставено в тежест на ищеца.
Относно противоправното действие или бездействие, като противоправно следва да се
характеризира всяко действие или бездействие, осъществено без наличие на правно
основание, с което се нарушава публичноправната
забрана да се вреди другиму.
Задължение на ответната банка като пазач на запорираните суми е, чрез действията на своите служители, да не предава сумите на длъжника (чл. 507, ал. 2 от ГПК), по чл.508, ал.1 ГПК
в едноседмичен срок от връчване на запорното
съобщение да съобщи на съдебния
изпълнител дали признава вземането и готово ли е да плати, дали има претенции от други лица върху същото
вземане и дали е наложен запор и по други изпълнителни листове върху това
вземане и по какви претенции, превежда ли суми по банкова сметка ***, банката,
в която е открита сметката, както и размера на сумата. В самото съобщение за
налагане на запора се съдържа поканата за даване на тези обяснения. Запорът
върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото лице от деня, в
който му е връчено запорното съобщение (чл. 450, ал. 3 вр.
чл. 507 от ГПК). С нормата на чл.446 а от ГПК, обн.
ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. законодателят
е регулирал отношенията във връзка с несеквестируемия
доход, получен по сметка в банка,
като е предвидил задължение за банката
като трето задължено лице да превежда по
сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на
съдебния изпълнител в срока и по реда
на чл.508, ал.1 от ГПК причините
за неизпълнението, съответно че по
запорираната сметка на длъжника постъпват
доходи от пенсия или възнаграждения
за работа /чл.446 а, ал.4 от ГПК/. В чл.446 а, ал.2 от ГПК е посочено изрично, че запорното съобщение
не поражда действие по отношение
на помощите и обезщетенията по, ал. 1 изцяло, както
и спрямо пенсията до размера на
минималната работна заплата, освен за задължения за
издръжка. С
посочената разпоредба е предвидено задължение за банката
да уведомява съдебния изпълнител за произхода
на постъпващите по банковата сметка
средства, както и да определя размера на секвестируемата, съответно несеквестируемата част от доходите, в резултат на което
да осъществява преценка за частта
от вземанията, по отношение на
които запорът произвежда действие.
В изпълнение на тези задължения, на 12.04.2018 г. Банка ДСК ЕАД е уведомила ЧСИ/уведомлението е
получено от ЧСИ на 13.04.2018г./, че
длъжникът има отрити посочените сметки-разплащателна сметка № 21940742, спестовна
сметка № 21940752, разплащателна сметка №
23224303, разплащателна сметка № 24296841, че по блокираната сметка
постъпват възнаграждение за работа над
установения размер на минималната работна заплата, че по смисъла на чл.446 от ГПК, от постъпващото по сметката възнаграждение за работа, ежемесечно на
разпореждане на титуляра ще бъде предоставена сума в
размер на минималната работна заплата, а
запорът ще се изпълнява с горницата. Това е с оглед на обстоятелството, че
ЧСИ следва да изпълни задължението си по чл.446 а, ал.5 от ГПК, а именно да даде
указания на банката за частта, която тя следва да превежда съгласно чл.446 от ГПК. В това писмо, банката не е
уведомила ЧСИ, че по сметка №
24296841 освен суми за трудово възнаграждение, постъпват и суми за издръжка, а съгласно извлечение от
разплащателна сметка за периода от 01.10.2017 г. до 17.04.2018 г. по нея
постъпват суми с основание издръжка на дете, като към 11.04.2018 г. в разплащателната сметка е била с налична сума от 76,66 лв. По делото е безспорно, че едва
на 03.07.2018г. сумата е била
предоставена на ищеца.
На 19.04.2018 г. в
банката е било получено съобщение за вдигане на запора от ЧСИ от суми,
постъпващи по сметка на НОИ и ДСП, суми от трудово възнаграждение и суми за
издръжка, като на 26.04.2018 г. е
получено съобщение с идентично съдържание. Ищецът твърди, че и след тези съобщения
на ЧСИ, е бил принуден да посещава офисите на банката за всяко теглене, при
това единствено за сумите от трудовото му възнаграждение, въпреки изричното
съобщение на ЧСИ В.и разпоредбите на
законодателя, уреждащи несеквестируемите доходи.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е постановено
в нарушение на материалния закон. При изложените в исковата молба твърдения, предявеният по делото осъдителен
иск за сумата
от 2 000
лв. следва да се квалифицира като такъв с правно
основание чл.49, вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД, а не дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД. Изложени са съображения, че ответното дружество е адресат на задължението
да определи размера на секвестирумата
част от вземането,
както и да уведоми съдебния изпълнител за характера
на постъпленията по разплащателната сметка. Сочи се, че банката е нарушавала разпоредбите на законодателя
относно несеквестируемостта на доходите при изпълнителното
производство, включително и при наличието на няколко изрични съобщения от страна
на ЧСИ В.на ищеца да му бъдат предоставени несеквестируемите
доходи по сметките на ищеца.
Предметът на делото е спорното
материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.
Правната квалификация на спорното право
се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не
е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната
не се е позовала,
тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан
иск на непредявено
основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право,
но не я е извел от обстоятелства,
на които страната не се
е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се
произнесе по съществото на спора.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, намери израз в постановените решение № 124/24.03.2011г, по гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички факти, на
които ищецът се е позовал в исковата молба, но е определил неправилна квалификация на спорното право,
което задължава въззивния съд да
даде вярната квалификация и да се произнесе по
същество на спора. Когато въззивният
съд при непроменени
фактически твърдения и петитум на исковата
молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши спора
в съответствие с действителното
правно основание.
По делото е безспорно, че ищецът е титуляр на банкова разплащателна сметка
№ 21940742, спестовна сметка № 21940752, разплащателна сметка № 23224303,
разплащателна сметка № 24296841.
С писмо от 12.04.2018г. Банка
ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че е
наложен запор по сметките на ищеца-разплащателна сметка №21940742, спестовна
сметка № 21940752, разплащателна сметка №23224303, разплащателна сметка № 2429684,
като по тях постъпва възнаграждение за работа над установения размер на
минималната работна заплата.
Съгласно извлечение от разплащателна сметка № 2429684 за
периода от 01.10.2017 до 17.04.2018г. по нея постъпват суми с основание издръжка на дете, като ответникът
признава, че постъпленията по разплащателна сметка № 2429684 са с основание
издръжка.
От друга страна, в писмото до
ЧСИ от 12.04.2018 г. ответникът не е уведомил ЧСИ, че освен суми за
трудово възнаграждение, постъпват и суми за издръжка по сметка № 2429684.
С писмо от 18.04.2018г., получено от Банката на 19.04.2018 г. ЧСИ е уведомил Банката, че вдига наложения запор на сумите, постъпващи по сметките на длъжника
от НОИ/ДСП/трудово възнаграждение/издръжка.
С писмо от 25.04.2018г., получено от Банката на 26.04.2018г., ЧСИ В.е уведомил Банката, че вдига наложения запор на сумите, постъпващи по сметките на длъжника
от НОИ/ДСП/трудово възнаграждение/издръжка.
По делото няма данни Банката да е вдигнала запора по сметка № 2429684, по
която са получавани суми за издръжка на дете, нито да е предоставила достъп на длъжника да тегли
сумите от процесната сметка от негови офиси и затова
да го е уведомила. Обратното, в отговора на исковата молба ответникът признава,
че към 11.04.2018г. наличността по
сметка № 2429684 е 76, 66 лева, като
едва на 03.07.2018 ищецът е получил
в брой сумата от 76 лева с основание на операцията теглене от запорирана сметка „издръжка на
дете”.
При
тези данни, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск съобразно твърденията
на ищеца намира основание в разпоредбата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, вреди от
незаконосъобразни действия на банката, която в качеството й на трето лице пазач
не е изпълнила задължението си и не е уведомила ЧСИ, че освен суми за
трудово възнаграждение, постъпват и суми за издръжка по сметка № 2429684. Увреждащото действие по отношение
на ищеца се състои в блокиране
на парични средства по банкова
сметка ***,
които са несеквестируеми, тъй като те представляват средства за
издръжка на дете, неуведомяване на ЧСИ за характера на тези средства, както и
неизпълнение указанията на ЧСИ за вдигане на запора върху сметка, в която
постъпват суми за издръжка за периода от 11.04.2018 г. до 03.07.2018 г. От
свидетелските показания на свидетелите Х.и П.се установяват негативните изживявания на ищеца по
повод невъзможността му да получи достъп до средствата за издръжка на детето
си, промяната на ищеца, който станал агресивен, изпитвал безпокойство и страх,
страдал от безсъние, изнервял се от незначителни поводи. При теза данни, настоящата
инстанция също намира, че вследствие действията на банката за ищеца са
настъпили посочените по-горе неимуществени вреди, като изнервеност,
безсъние, семеен дискомфорн, унижение, настъпилия
разрив в семейните отношения. Налице е основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие запориране на разплащателната
сметка № 2429684, по която са постъпвали
суми за издръжка
на дете.
Относно размерът на претендираните от ищеца,
неимуществени вреди, СГС намира за справедлива
сумата, приета от районния съд. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да
бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо
обезщетение, в конкретния казус следва да бъдат отчетени характера на вредите, периода, в който са търпени/ сравнително кратък/,
емоционалното и психическото състояние на ищеца, изнервеност,
безсъние, получения дискомфорт, унижение, настъпилия
разрив в семейните отношения. Всичко това е отчетено от първостепенния съд, за
да стигне до справедливата цена от 500 лв.
Относно трудовото възнаграждение по сметка № 21940742, то настоящата
инстанция намира, че ищецът е имал и е реализирал възможността да се разпорежда
с получаваното от него трудово възнаграждение, след като същото е постъпило по
сметката му.
Съгласно извлечението, по сметката на ищеца е постъпила сума за трудово
възнаграждение на 23.04.2018г. в размер на 1 113.21 лева, като на 25.04.2018г.
е изтеглена от ищеца сума в размер на 1 112 лева.Видно от извлечението от
сметки на 22.05.2018г. е постъпила заплата по сметка на ищеца в размер на
993.51 лева, като на 23.05.2018г. е изтеглена от ищеца сумата от 427 лева
/теглене от запорирана сметка/. Сумата от 564 лева е
преведена за погасяване на кредит. Видно от извлечението от сметки на
22.06.2018г. е постъпила заплата в размер на 326,74 лева., като сумата от 151
лева е изтеглена от ищеца, а сумата от 175.74 лева е преведена за погасяване на
кредит.
Предвид изложеното
съдът намира, че ответникът
е могъл да се разпорежда с част от средствата си за трудово възнаграждение. Това, че сумите са теглени от
сметката му на място в банков клон, а не чрез банкомат не представлява
ограничаване на достъпа до средства по банковите сметки. Банката е
предоставила възможност на клиента да може да се разпорежда с постъпленията,
освободени от запор във всеки офис на ДСК, включително и погасяване на
кредитните карти.
Сумите по
останалите три сметки, с изключение на сметка № 2429684 са теглени в банкови
офиси, а не посредством банкомат.
Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че от писмените доказателства по делото се
установява, че единственият превод в изпълнение на запора е на 25.04.2018 г.-
от разплащатена сметка №
21940742, за сумата в размер на 97,50 лв., като е удържана такса за превода в
размер на 2,50 лв. Преведените по запора суми са от постъпление на 10.04.2028
г. в размер на 100 лв., с основание на превода „трансфер между свои сметки“. От
движението по сметка № 21940742 посочено по-горе, е видно, че ищецът е имал възможност да се
разпорежда с получаваното от него трудово възнаграждение.
Изводът е, че по делото не се доказа да са запорирани
несеквестируеми суми извън тези за издръжка. Банката се явява трето лице по смисъла на
чл.508 от ГПК, поради което е обвързана от действията на съдебния изпълнител и
наложения запор. По делото не е установено неизпълнение на указания на съдебния
изпълнител извън горепосочените във връзка със сумите за издръжка. Ето защо не
следва да бъде ангажирана отговорността на банката като трето лице по смисъла
на чл.508 от ГПК по отношение на останалите три
сметки.
Предвид изхода и
предявените претенции и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.10.2019 г. по гр.дело № 17756/19г. на СРС,
ГО, 49 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.