№ 388
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101531 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на от „В. и К.” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Б., ул.Г.В.В. №* , представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез
юриконсулт Д. З. против В. Н. С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с
адрес: гр. Н., обш.Н., к.к. С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***. Ищецът претендира
да се признае за установено, че ответната страна дължи сумата от 134.40лева,
представляваща сбор от главница в размер на 108.86лева и лихва в размер на
25.54лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 27.04.2018г.
до 29.11.2019г., за което са били издадени фактури в периода 25.10.2018г. до
20.12.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно
правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че С. е клиент
на дружеството и страна по облигационно правоотношение с ищеца, с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ
се в гр. Н., обш.Н., к.к. С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, с идентификатор №
51500.506.172.3.36. Заведена била партида с аб. № 742580. Ищецът счита, че
С., като собственик на посочения апартамент, се явявал „потребител” на
предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи.
Съдържанието на облигационните правоотношения между страните се
подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били публично
известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на
ползваната от ответника вода ставало посредством водомер, разположен в
жилището на ответника. Отчитането в процесния период ставало посредством
мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил поставен до
водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ обекта.
Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на отчитане, в
зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната – „видян”,
„служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти,
имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да
1
се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко
отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени съответните
реквизити. Конкретно за ответника в периода 25.10.2018г. до 20.12.2019г. са
били издадени два броя фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от
издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на 108.86лева. Върху
сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане
в общ размер на 25.54лева за периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г. – датата на
подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на главницата по делото. Иска се постановяване
на решение, с което С. да бъде осъден да заплати посочените суми на
дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът В.
Н. С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к.
С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, депозира такъв чрез особения представител
адв. А. Гуркова, АК гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов” №
5, вх. А, ет. 1, ап. 2. Ответната стана счита иска за допустим, но
неоснователен. Особеният представител възразява срещу пасивната
легитимация на ответната страна, като ищецът не бил представил
доказателства за наличие на облигационно правоотношение между
дружеството и С.. Оспорва се качеството потребител на ответника. Иска се да
бъде уточнено в какво качество е ответника като длъжник на посочените суми
– собственик на имота или потребител. Липсвали данни кой е потребил
водата в процесния период. Особеният представител счита, че ответникът ,
като чужд гражданин , не владее български език и правата му щели да бъдат
нарушение , ако се приложи презумпцията за приложимост на ОУ на ищеца.
Ищецът следвало да докаже степента на владеене на български език на
ответника. Неясно оставало и това , уведомен ли е ответника за издадените
фактури. Нямало приложени доказателства, че ответникът е собственик или
ползвател на имота. Не се сочели и представяли доказателства, че
дружеството е изпълнило задължението си да достави услугата. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност по отношение главницата и
лихвата за забава. Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат писмени
доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Петя Колева, АК
гр. Бургас, преупълномощена от особения представител адв. А. Г., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, което да бъде съобразено с доказателствата по делото.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас и В. Н.
С., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к. С.б.,
к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.*** са се намирали в облигационни взаимоотношения по
2
предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект - апартамент,
находящ се в гр. Н., обш.Н., к.к. С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, с
идентификатор № 51500.506.172.3.36, с абонатен № 742580. По делото е
представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 15,
том III, рег. № 1942, н. д. № 373/ 22.04.2014г., от който е видно, че В. Н. С. е
станал собственик на посочения недвижим имот. След закупуване на имота е
подадено и заявление за откриване на партида № 3- 6 – 946-/ 98/ 14.03.2017г.
В имота на ответника е бил поставен един водомер за отчитане на
потребената вода. От представените писмени доказателства се вижда, че за
процесния период, показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е
представена справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е
видян от инкасатора на имота в два от случаите, а в един данните са служебно
записани. След отчитане на показанията на водомера са издадени два броя
фактури – фактура № **********/ 25.10.2018г. за сумата от 76.40лева и
фактура № **********/ 20.12.2019г. за сумата от 59.88лева. Фактурите са
издадени за потребената в имота вода за периода 27.04.2018г. до 29.11.2019г.
Вписаните във фактурите показания на потребената вода отговарят на
записаните в справката – извлечение. По делото не са представени
доказателства посочените суми да са били заплатени, освен по първата
фактура, по която има частично плащане за 27.42лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че В. Н. С. е абонат на дружеството ищец - „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр.
Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, С. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота, а след това е подадено и заявление за откриване на партида № 3- 6 –
946-/ 98/ 14.03.2017г. Между страните няма сключен изричен писмен
договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/
14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на дружеството,
които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ,
отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на
ответника водомер. Ответната страна оспорва ползването на услугата от
ответника. В тази връзка е получена справка от ОД МВР Бургас за влизанията
и излизанията на С. в страната. Вижда се, че ответникът е влязла в страната на
25.05.2018г. и е напуснала на 04.08.2018г. В тази връзка следва да се
отбележи, имотът е със сезонно ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
ОУ отчитането е ставало два пъти годишно през 2018г. и веднъж през 2019г.
В отношенията между ищеца и ответника е безпредметно да се изследва дали
лично С. е ползвал услугите предоставени от дружеството, като този въпрос
няма отношение към дължимостта на исковата сума, доколкото е установено,
че С. е абонат на «В. и К.» ЕАД гр. Бургас. Кой фактически е ползвал
услугите в жилището не освобождава С. от задължението му да заплати
отчетеното количество вода и другите услуги, съгласно цените на оператора.
След отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочените по- горе фактури за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За С. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си, което е в размер на общо на
108.86лева. В приетите ОУ няма условие дружеството да уведомява абоната
за наличието на задължения, а следва да се съобрази нормата на чл. 33 от
посочените. В първата алинея е указани, че операторът издава ежемесечни
3
фактури при наличие на консумация и/ или служебно начислени количества.
Т.е. както е в случая, ответникът е следвало да знае, че след отчитане на
потребената вода в месеца на записване на данните ще се издаде фактура. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че заплащането на фактурираната вода става в
30 – дневен срок от датата на фактуриране. По делото няма данни ответната
страна да е изпълнила задълженията си към дружеството, освен посоченото
частично плащане по първата фактура в размер на 27.42лева. Съгласно чл. 44
от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава ,
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 25.54лева, дължима за
периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г. – датата на предявяване на исковата
молба. Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Не е налице
настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 114 вр. чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. Първата фактура е издадена на 25.10.2018г. и е следвало да се заплати на
24.11.2018г., а втората е издадена на 20.12.2019г. и е следвало да се заплати
до 19.01.2020г. Исковата молба по настоящото дело е предявена на
15.11.2021г., т.е. преди изтичане на тригодишната погасителна давност по
първото задължение. При така изложените доказателства, настоящият състав
намира иска за доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 150.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. С., БУЛСТАТ *********, гражданин на Р.Ф., роден на
**********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к. С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В. и К.” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Б., ул.Г.В.В. №*, сумата 108.86лева /сто и осем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода 27.04.2018г. до 29.11.2019г., по
издадени фактури за периода 25.10.2018г. до 20.12.2019г., сумата от
25.54лева /двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки /,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за
периода 25.11.2018г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В. Н. С., БУЛСТАТ *********, гражданин на Р.Ф., роден на
**********г., с адрес: гр. Н., обш.Н., к.к. С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Б., ул.Г.В.В. №*, сумата от общо 350.00лева /триста и петдесет лева/
представляваща деловодни разноски – 100.00лева за заплатената държавна
такса, сумата от 150.00лева за заплатеното възнаграждение за особен
представител и сумата от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5