Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и при
участието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 96
по описа на КАС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1, чл.
121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. с чл.6 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ .
Образувано е по искова молба от Х.Д.С. от ***, като наследник на К. Д. Г. от
***, чрез адв.Д., срещу Национална агенция за приходите,
гр.София. Ищцата твърди, че наследодателят й - К. Д. Г. е заемал длъжността „***“
в ТД на НАП-Пловдив, ***. Със Заповед №23-1577/27.03.2020
г., изпълнителният директор на НАП прекратил служебното му правоотношение, на основание
чл.107, ал.2 от ЗДСл. Твърди също, че след прекратяването на служебното правоотношение
наследодателят й не е заемал друга длъжност и не е работил по трудово правоотношение.
С окончателно Решение №808/21.01.2021 г., постановено по адм.д.
№11999/2020 г. по описа на ВАС, горната заповед била отменена, като незаконосъобразна.
В исковата молба се сочи, че поради смъртта на К. Д. Г., настъпила на 02.02.2021 г., лицето не било възстановено на заеманата длъжност,
като възстановяването следвало да се осъществи до 04.02.2021 г. С оглед отмяната на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение с окончателно съдебно решение, в сила от
21.01.2021 г., ищцата счита, че към последната
дата за държавния служител, респ. за неговите наследници, е налице правен интерес
да търсят обезщетение в размер на шест основни заплати, определени съобразно указаното
в чл.104, ал.1 ЗДСл. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди НАП-София,
да й заплати сумата от *** лв., представляваща обезщетение в размер на 6 основни
заплати, съобразно заключението на вещото лице, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът – Национална агенция за приходите, гр.София, чрез процесуалния
си представител, намира исковата претенция за недопустима, респ.
за неоснователна. Счита, че ЗЗСл специален,
като разпоредбата на чл.104, ал.1
от последния закон, изключва приложението на ЗОДОВ и ограничава имуществената отговорност на държавата, в т.ч. и по отношение на лицата,
имащи право на обезщетение
и не предвижда наследяване на това право. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира
иска за основателен. Счита, че са налице кумулативните
изисквания на чл.104, ал.1
от ЗДСл, вр.
с чл.6 от ЗОДОВ, за присъждане на търсеното обезщетение, както и причинна връзка между отменения акт и причинената вреда.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че със Заповед № 78/19.05.2009 г. на ИД на НАП, считано от
01.06.2009 г., К. Д. Г. е бил назначен
на длъжността ***, с работно място в
***.
Със Заповед
№23-1577/27.03.2020 г., издадена от ИД на НАП, служебното правоотношение на
Г. било прекратено, считано от
10.04.2020 г., на основание чл.107,
ал.2 от ЗДСл.
С
Решение №178/27.08.2020 г., постановено по адм.д. №174/2020
г. по описа на АС-Кърджали, е отхвърлена жалбата на К. Г. срещу Заповед №23-1577/27.03.2020г. на ИД на НАП. С окончателно Решение №
808/21.01.2021 г., постановено по адм.д. №11999/2020 г.
по описа на ВАС, е отменено Решение №178/27.08.2020 г., постановено по адм.д. №174/2020 г. на КАС, както и Заповед №23-1577/27.03.2020 г., на ИД на НАП,
за прекратяване на служебното правоотношение на Г.
Установи
се от приложените препис-извлечение от акт за смърт №***/*** г. и удостоверение
за наследници изх.№***/*** г., издадени от
дл. лице по гражданско състояние при Община Кърджали,
че К. Г. е починал на 02.02.2021 г., като единствен негов
наследник е ***-ищцата Х.Д.С.
Видно
от представената справка – данни за осигурените лица и справка от регистъра на уведомленията
за трудовите договори, в периода 10.04.2021 г. – 21.04.2020 г., К. Г. е бил в трудови правоотношения с „***“ ЕООД,
***, като осигурителния му доход, както и трудовото възнаграждение за този период
е в размер на *** лв.
Според
неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира, като компетентно и обективно, към
21.01.2021 г. – датата на признаване на уволнението за незаконно, основната заплата
за заеманата от Г. длъжност е в размер на *** лв. Размерът на обезщетението за
6 месеца е изчислен на *** лв. /*** х 6/, а разликата между последното обезщетение
и полученото възнаграждение от *** лв. от „***“ ЕООД, ***, е в размер на *** лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим,
като подаден от активно легитимирано лице, в срока по чл.125 ЗДСл. и след отмяна
на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение.
В
разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК е уредена възможността гражданите и юридическите
лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като
в чл.203, ал.2 от АПК е предвидено за неуредените въпроси за имуществената отговорност
по ал. 1 да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 6, ал.1 от ЗОДОВ, прилаган непротиворечиво
в съдебната практика в производствата по чл.203 и сл. от АПК, каквото е и настоящото
производство, при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени
вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд
от увредения. В случая, искът е предявен
от Х.С., като наследник на К. Г., за претърпените от наследодателя й имуществени вреди, поради което ищцата
е активно легитимирана да предяви исковете,
съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ.
Изпълнено
е условието на чл.205, ал.1 от АПК - искът
е насочен против надлежен ответник - Национална агенция по приходите е юридическо лице съгласно чл.
2, ал. 2 от ЗНАП.
Разгледана
по същество, исковата претенция е и основателна.
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право
на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването
на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време,
през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен
на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга
работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата
между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Безспорно
е доказано по делото, че прекратяването на служебното правоотношение на наследодателя
на ищцата е признато за незаконно със съдебно решение, влязло в сила на 21.01.2021 г. Втората предпоставка
за уважаване на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е служителят да е останал без работа,
вследствие на незаконното уволнение. Установи се от представената справка от ТД
НАП офис-Кърджали, че в периода 10.04.2021 г. – 21.04.2020 г., К. Г. е работил по трудово правоотношение с „***“
ЕООД, ***, като осигурителния му доход, както и трудовото възнаграждение за този
период е в размер на *** лв., поради което има право на разликата между заплатата
и възнаграждението.
Размерът
на обезщетението, според указаното в чл.104, ал.1 ЗДСл., следва да се определи съобразно
размера на основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно.
Съгласно заключението по назначената ССчЕ, основната заплата
за заеманата от К. Г. длъжност към 21.01.2021 г. – датата на признаване на уволнението
за незаконно, е в размер на *** лв. Съответно, общият размер на обезщетението за
период от шест месеца е *** лв. /*** х 6/. Последната сума следва да бъде намалена
с полученото трудово възнаграждение в размер на *** лв. от „***“ ЕООД, ***. В резултат,
дължимото обезщетение възлиза на *** лв., /разликата между заплатата и полученото
трудово възнаграждение/, какъвто е и претендирания от
ищцата размер на обезщетението.
Предвид
съдържанието на разпоредбата на чл.104,
ал.1 от ЗДСл,
според което размерът на обезщетението
се изчислява съобразно основната заплата за длъжността,
определена към момента на признаването
на уволнението за незаконно, съдът
намира за неоснователни доводите на ответника за
определяне размера на обезщетението, съобразно възнаграждението за длъжността към
датата на прекратяване на правоотношението. По делото е безспорно
установено, че към 21.01.2021 г. – датата на признаване на
уволнението за незаконно, основната заплата за заеманата
от Г. длъжност е била *** лв.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки
на чл.104, ал.1 ЗДСл., поради което искът е основателен и доказан в предявения размер
от *** лв., и следва да бъде уважен.
Основателността
на главния иск обоснова основателност и на акцесорния
иск за заплащане на законна лихва върху сумата
на обезщетението. При определяне началния момент на задължението за лихва следва да се съобрази т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., според което
при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно
на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни актове.
Следователно, началният момент, от който се дължи законна лихва в случая е 21.01.2021 г. - датата на признаване
на уволнението за незаконно с окончателно Решение № 808/21.01.2021 г., постановено
по адм.д. №11999/2020 г. по описа на ВАС /в този смисъл
Решение № 6638 от 2.06.2021 г. по адм. д. № 430/2021 г.
по описа на ВАС на РБ, както и др./.
При
този изход на спора и своевременно направеното искане, на ищцата се
дължат деловодни разноски в размер на 920 лв., от които: 10 лв. за д.т.,
200 лв. за
възнаграждение на вещото лице и 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Договореното и изплатено възнаграждение за адвокат, според представения ДПЗС №**/*** г. е към минимума, предвиден
в чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /превишава го едва с 3.25 лв./, поради
което и предвид проведените две о.с.з., на които процесуалният
представител на ищцата е присъствал и участвал активно, съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.
104, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, Административен съд
- Кърджали
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
гр.София, да заплати на Х.Д.С. от ***, ЕГН
**********, сумата в размер на 7 355.50 лв., представляваща обезщетение по
чл. 104, ал.1 от ЗДСл, за вреди от незаконосъобразна Заповед №23-1577/27.03.2020 г., издадена от ИД
на НАП, ведно със законна лихва върху горната сума, считано от
21.01.2021 г., до нейното окончателно заплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
гр.София, да заплати на Х.Д.С. от ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 910 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: