№ 271
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Димитър Фикиин
Е. Колева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000600681 по описа за 2024 година
За да се произнесе, Апелативният съд взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда № 9 от 19.02.2024 г. по НОХД № 1445/2023 г. Благоевградският окръжен
съд е признал подсъдимия К. А. З., роден на ******** год. в гр.***, общ.***, обл.***, с
постоянен и настоящ адрес в гр.***, ул. „***“ № *, български гражданин, без образование,
осъждан, безработен, за виновен в това, че за времето от около 03:00 часа на 20.04.2023 г. до
около 03:18 часа на същата дата, в стая на партера на кооперация с административен адрес -
гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, ул.„Захари Стоянов“ № 4, в съучастие
като съизвършител с непълнолетния С. В. К., роден на ******** г., е отнел чужди движими
вещи - 1 брой мобилен телефон, марка и модел „Xiaomi Redmi“, черен на цвят, с двойна
камера, на стойност 180.00 лева, с поставен на него калъф, в цвят синьо-черен, на стойност
10.00 лева, 1 брой мъжки портфейл от плат на стойност 1.50 лв. ведно с намиращата се в
него сума от 530.00 лева, 1 брой плазмен телевизор, марка и модел ,,JVS LT-32VH2105“, на
стойност 264.00 лв. лева, всички вещи на обща стойност от 985.50 лв. от владението на
собственика им - Н. С. К. от гр.Благоевград, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е заварен на мястото на престъплението и употребил сила /спрямо пострадалия Н. С.
К./, изразила се в нанасяне на силен удар в областта на лявото око и още няколко удара в
областта на лицето му, за да запази владението върху откраднатите вещи, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по чл.66 от НК по н.о.х.д. № 381/ 2008 г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград - престъпление по чл. 199, ал. 1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.3 във вр. с ал.1 и във вр.
с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК във вр. с чл. 20, ал.2, вр. е ал.1 от НК, поради което и на основание
1
цитирания текст от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от
НК му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години при
първоначален „строг” режим на изтърпяването му.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от определеното наказание
„лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият К. А. З. е бил задържан под стража
за 24 часа по ЗМВР и с постановление на прокуратурата за 72 часа, а след това с наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 21.04.2023 година до влизане в
сила на атакуваната присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.70, ал.7 от НПК съдът е постановил подсъдимият К. А. З. да изтърпи
отделно и неизтърпяната част от наказанието по ч.н.д. №552/2010 год. на БлОС в размер на
10 /десет/ месеца и 15 /петнадесет/ дни при първоначален „строг“ режим.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подс. З. адв.
Р., съдържаща оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата поради
нарушение на материалния закон. В конкретика се атакува присъдата само в частта относно
наказанието. Изтъква се, че съдебното производство е било проведено по реда на Глава 27 и
според защитата справедливо би било ако се определи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на минимума, предвиден в закона, след което същото да бъде редуцирано с 1/3 и се
определи в размер на 3 г. и 4 месеца, вместо определеното с присъдата от 4 години. Също
така, присъдата е обжалвана в частта относно режима на изтърпяване на наказанието
„строг“. Според служебния защитник наложеното наказание не съответства на обществената
опасност на деянието и размера на настъпилите вреди и е могло да бъде доста по- ниско, ако
на подсъдимия е предоставена възможност да работи и по този начин получава парични
средства за възстановяване на щетите от престъплението.
Формулирано е искане за изменение на присъдата и определяне на по-леко наказание
с по-лек режим на изтърпяването му.
Прокуратурата не е изразила становище по депозираната жалба при изпратен препис.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, апелативният съд не намери за
необходимо да допусне разпит на подсъдимите или събиране на други доказателствени
материали.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят и подсъдим К. А.
З., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитника си адвокат Р..
Защитникът поддържа жалбата. Оспорва твърдения на прокуратурата за липса на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Развива доводи във връзка с факта,
че продължителния престой на подсъдимия в местата за лишаване от свобода му е
попречило да се социализира. Моли съда да му даде тази възможност за това, като намали
размера на наложеното му наказание. Счита, че неправилно е приложен закона при
определяне на наказанието като, първоинстанционния съд е следвало да наложи наказание в
минималния размер за престъплението, което да редуцира с 1/3, като резултат от проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК.
Подсъдимият З. поддържа изцяло казаното от неговия защитник.
Защитникът на другия подсъдим С. К. адв. Д., счита че не са налице основанията на
чл.314, ал.2 от НПК за отмяна или изменение на присъдата спрямо нейния подзащитен като
същият не е подал жалба срещу присъдата, нито се е присъединил към присъдата на
подсъдимия З.. Счита, че присъдата, в частта касаеща нейния подзащитен, е правилна и
законосъобразна.
Пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура застъпва
становището, че не са налице основания за изменение на присъдата в обжалваната част. Така
наложеното наказание е съразмерно и справедливо като моли съдът да го потвърди.
Възразява, че законът не съдържа задължение за съда да определи наказание в размера на
минимума или под него при проведено съкратено съдебно следствие. Задължението на съда
2
е определеното наказание да се редуцира с 1/3, което той е изпълнил спрямо подсъдимия при
индивидуализацията на наказанието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намери че въззивната жалба на защитника на подсъдимия
Г. срещу присъдата на Благоевградския окръжен съд е процесуално допустима, тъй като е
подадена от процесуално легитимирана страна по чл.318, ал.1 от НПК в законоустановения
срок по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Производството по делото в първата инстанция е проведено по реда на
диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК.
Окръжният съд, в осъществяване на правомощията си и въз основа на направеното
признание на фактите по чл. 371, т.2 от НПК, е приел за установена фактическата обстановка
по внесеното и поддържано обвинение, която се свежда основно до следните обстоятелства:
Подсъдимият З. към инкриминираната дата имал навършени 44 години. Същият е
многократно осъждан за разнородни престъпления, включително и на „лишаване от
свобода“, търпяно от него ефективно. С определение № 41/07.02.2023 г. на Окръжен съд -
Кюстендил е условно предсрочно освободен от Затвора гр.Бобов дол от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години и 6
месеца, с изпитателен срок от 10 месеца и 15 дни към 07.02.2023 г. След освобождаването му
от затвора на 15.02.2023 год. заживял на семейни начала е Е. Т., майка на другия подсъдим.
Подсъдимият С. К. към месец април на 2023 година имал навършени 17 години.
Роден е в многодетно ромско семейство и живеел на семейни начала е приятелката си С. Т.,
от която имал дете. Непълнолетният К. имал ангажимент по трудов договор в Република
Италия.
Вечерта на 19.04.2023 год. двамата подсъдими се намирали на адрес ул. „***“ №** в
гр. ***, когато З. предложил на К. да отидат да крадат по центъра на Благоевград, защото
имали нужда от пари. К. се съгласил и към 23.30 часа двамата отишли в центъра на града,
търсейки да откраднат нещо. Минали покрай градската баня и продължили по улицата в
посока „Джамията“. Не след дълго се озовали пред жилищна кооперация, находяща се на ул.
„Захари Стоянов“ № 4. В нея, на партерния етаж, живеел под наем сам пострадалия Н. К..
Подсъдимите се огледали за преминаващи хора и камери за наблюдение и след като се
уверили, че никой не ги наблюдава, влезли във входа на кооперацията, тъй като входната
врата била отключена. К. З. влязъл пръв, а след него се движел и по-младия С. К.. След като
влезли вътре двамата се насочили към коридора вляво, който бил осветен. Вървейки по него
забелязали от дясната стана на коридора бяла дървена врата с прозорче, през което се
виждало, че стаята е осветена. В същото време свидетелят К., около 03.00 часа на 20.04.2023
год., се събудил и отишъл до тоалетната, намираща се извън неговата стая, но в
непосредствена близост. В това време двамата подсъдими, използвайки момента, че в
осветената стая нямало никой, влезли вътре и започнали да търсят ценни вещи, които да
откраднат. К. намерил мъжко портмоне от плат, синьо-черно на цвят, в което имало парична
сума в общ размер от 530 лв. и дебитна карта, издадена на името на пострадалия К..
Портмонето, заедно с парите в него, К. предал на З.. След това непълнолетният подсъдим
намерил и взел мобилен телефон марка и модел „Xiaomi Redmi“, черен на цвят, с двойна
камера и е поставена в него сим карта и предпазен калъф, синьо-черен на цвят, както и 1 бр.
плазмен телевизор, ведно с дистанционното управление за него, черно на цвят. В същото
време К. чул, че се отваря врата, но предположил, че може да е някой от съседите му. Когато
отворил вратата на собствената си стая, видял непознато за него момче от ромски произход,
което държало в ръцете си неговия плазмен телевизор. Подсъдимият К. веднага реагирал,
изблъсквайки го назад в коридора, след което изпуснал телевизора и нанесъл с ръце няколко
удара в областта на главата на пострадалия, за да излезе от стаята и да избяга.
Непосредствено след него пострадалият К. видял срещу себе си и подс. З.. Опитал се да му
препречи пътя, но З. му нанесъл силен удар с ръка в областта на лявото око и още няколко
3
удара в областта на лицето, след което и той избягал след К.. Замаян от ударите, които
получил от двамата подсъдими, на свидетеля К. му се привидяло, че в стаята имало и трето
лице, което само излязло от нея, без да го удря. След като се освестил от нанесените му
удари, К. потърсил телефона си, за да сигнализира за случилото се в полицията, но не го
намерил. След това събудил наемодателите си, живущи в същата кооперация, от чийто
телефон сигнализирали на тел. 112 за извършеното престъпление.
След като излезли от посочената кооперация, двамата подсъдими тръгнали да бягат
към центъра на града, в посока към река “Бистрица“. С. К. изхвърлил по една от улиците, в
близост до реката, намиращото се в него дистанционно управление за телевизора, който се
опитал да отнеме, но не успял, тъй като същият бил тежък и паднал от ръцете му в коридора
на кооперацията, опитвайки се да избяга с него, в резултат на което и се повредил. Стигнали
до известния сред гражданите на Благоевград „Мост на влюбените“, където З. изхвърлил в
реката текстилното портмоне, намиращо се у него, като преди това извадил намиращата се в
него парична сума. След това подсъдимите наели такси в района на „Младежкия дом“ и се
прибрали в дома си. Двамата влезли в стаята на С. К. и си разделили поравно отнетата
парична сума, която била в общ размер на 530.00 лв., като всеки от тях получил по 265.00
лв. Отнетият мобилен апарат бил взет да се ползва от К., който нямал собствен телефон.
Подсъдимият и жалбоподател К. З. е признал изцяло фактите по обвинението и се е
съгласил да не се събират доказателства в съдебната фаза на наказателното производство
против него. Въззивният съд не намира да са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до накърняване правата на подсъдимите или до осуетяване
разкриването на обективната истина.
В тази насока, неоснователни са твърденията и възраженията на защитата на подс.З.,
че същият е имал по-малък принос при упражняване на действията по упражняване на
принуда за запазване владението върху отнеманите движими вещи. Признатите и от двамат
подсъдими факти съобразно обстоятелствената част на обвинителния акт сочат на
противното.
По възраженията наведени от защитата, относно справедливостта на наложеното
наказание:
Видно от материалите по делото, подс. З. е лице с множество осъждания за различни
по вид престъпления по глава пета от особената част на Наказателния кодекс – престъпления
против собствеността. Касае се за личност с трайни и устойчиви противообществени прояви.
Същият е извършил престъплението, за което е обвинен при условията на опасен рецидив,
след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Нещо
повече, престъплението за което е признат за виновен по настоящото дело, подсъдимият е
извършил в срока на предсрочното условно освобождаване. Следователно същият за поред
път е доказал с поведението си, че не се е поправил и превъзпитал като е останал верен на
своя противообществен начин на живот. Проведените спрямо него мерки за специална
превенция в местата за лишаване от свобода, не са му оказали нужното въздействие в
достатъчна степен и само два месеца след излизане на свобода същият е предприел
извършване на поредното престъпление, за което е осъден по настоящото дело.
Напълно несъстоятелни са аргументите на защитника на подс.З., че за да се постигне
поправителен ефект спрямо него е следвало да се наложи по-леко наказание, с цел да му се
даде възможност за социализация. Наказанието „лишаване от свобода“ дефинитивно се
изразява в изолиране на дееца от обществото за определения от съда срок, с цел осуетяване
извършването на нови противоправни дейния и същевременно за оказване на възпитателни
и личностно трансформиращи мероприятия спрямо него в пенитенциарна среда.
Подсъдимият, спрямо когото последователно са налагани наказания и след твърде
продължително пребиваване в местата за лишаване от свобода нетърпеливо е предприел
нови престъпни посегателства след освобождаването си, което в никакъв случай не може да
бъде поощрявано чрез определяне на по-леко наказание.
4
С поведението си подсъдимият е въздействал и върху своя съучастник
непълнолетния С. К. мотивирайки го да извършат заедно престъплението, за което е
подведен под отговорност. От тези съображения, исканията на защитата за допълнително
снизхождение спрямо подсъдимия З., чрез намаляване на определеното му от
първостепенния съд наказание, както и режимът на неговото изтърпяване, са неоснователни
и не следва да бъдат уважавани. От една страна това е така, по изложените по–горе
съображения, а от друга с оглед формалното прилагане на закона. В тази връзка следва да се
подчертае, че при определяне на наказанието при разглеждане на делото по реда на Глава 27
от НПК, съдът няма задължение да наложи наказание лишаване от свобода в размера на
минимума предвиден в санкционната част на наказателната норма, нито под него. Съдът
определя наказанието, съобразявайки се с общите правила при индивидуализация на
наказанието, но така определеното наказание следва да бъда редуцирано с 1/3 като
единствен възможен благоприятен резултат за дееца съгласно чл.58а от НК връзка с чл. 373,
ал.2 от НПК. В тази връзка следва да се подчертае, че първостепенния съд е приложил
правилно закона при определяне на наказанието и е намалил определеното наказание на
подс. З. с 1/3 от 6 години лишаване на свобода на 4 години лишаване от свобода. Също така
законът задължава правоприлагащия орган да присъедини към така определеното наказание
и частта от неизтърпяното наказание лишаване от свобода по предходната присъда, по която
подсъдимия е бил предсрочно освободен – чл.70, ал.7, изр.1 от НК. При изпълнение на тези
законови изисквания и в обобщение, може да се заключи, че първоинстанционния съд е
определил едно адекватно, а в голяма степен, според настоящия съд и снизходително
наказание, предвид личността на дееца и неговите затвърдени и устойчиви
противообществени навици.
На следващо място, настоящият съд счита, че определения „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието е съобразен с личността на дееца и отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗИНЗС. От една страна, законодателят е предвидил условията, при които съдът
определя съответния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като в
конкретния случай относно подсъдимия З. е налице хипотезата на чл. 57, ал.1,т.2 б.„б“ от
ЗИНЗС, тъй като е извършил умишлено престъпление когато не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. От друга страна, в
ал.3 на същата норма, законодателят е предоставил известна автономност в преценката на
съда при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, независимо от
условията определени в ал.1 т.2. Основният критерий в дадения случай се свежда до
степента на обществена опасност на осъдения. Само когато съдът приеме, че степента на
обществена опасност на осъдения не е висока, може да допусне отклонение от определения
„строг режим“ за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода като го замени с „общ
режим“. В конкретния случай няма предпоставки за прилагане на тази законова хипотеза. От
данните по делото, както се подчерта по-горе, съдът правилно е отчел, че личността на дееца
се характеризира с висока степен на обществена опасност, предвид множеството осъждания
за сходни престъпления, както и обстоятелството, че само два месеца след като съдът
предсрочно го е освободил, подсъдимият З. е извършил тежко умишлено престъпление при
условията на опасен рецидив.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивният
съд не констатира наличието на други основания за изменянето или отменянето й,
включително и в необжалваната и част спрямо другия подсъдим С. К.. И в тази част
материалният закон е приложен правилно, присъдата пълноценно мотивирана и постановена
при съблюдаване процесуалните права на страните.
Воден от горното и на основание чл.334,т.6 вр. с чл. 338 НПК, Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 9 от 19.02.2024г. по НОХД № 1445/2023г. на
Благоевградски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на Р България в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6