Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав,в публично
заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Съдия:
Евгения Генева
При участието на прокурора Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 512/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 5780/10.08.2020г.по описа на СОС
от П.Д.П. против В.В.В. и П.Й. В.,обективираща
„насрещен иск по гр.д.№ 68340/2019г. на СРС,61 състав“.Ищецът твърди,че
ответницата е негова бивша съпруга и по време на брака им придобили 14
недвижими имота в С.,Б. и Т..Ответницата Х. прехвърлила на ответника В. ½ ид.ч.
от тези имоти „срещу изпълнение на задължение“.Сделките били абсолютно
симулирани поради липса на дълг,който да бъде погасен с прехвърлянето им.Такъв
дълг липсвал,защото бил воден симулиран
процес по В.А.Д.541/2012г. на АС при БТПП.По случая била образувана прокурорска
преписка № 1820/2014г. на РП-Ботевград.Ищецът изобщо не бил получавал пари в
заем от ответниците.Последните живеели на семейни
начала от 2012г. и имали дете.Сделките били сключени с цел Х. да увреди ищеца
като неин кредитор по гр.д.№ 14600/2014г. на СГС,гр.д.№ 10759/20015г. на
СГС и по гр.д.№ 1494/2013г. на СГС.Иска
прогласяване на нищожността на сделките,изповядани с нот.акт
.. рег.№ ….,д…/….г. на Нотариус рег.№ …;нот.акт№ ..,т. П.,рег.№ …. дело .. на нот.
Рег.№ … и нот. Акт № ..,т.Вт.,рег.№ ….,дело …/….г. на нотариус рег.№ ….
Ответнтиците са депозирали отговори вх.№
261445 и 261445 на 22.02.2021 г., с
който оспорват иска като процесуално недопустим и искат прекратяване на
производството.Ищецът обосновавал интереса си от водене на делото с качеството
на увреден кредитор/ по договор за цесия от 21.09.2015г. и договор за цесия,обективиран в нот.акт № за прехвърляне на недвижими имоти срещу прехвърляне на
вземане нот.акт № …,том п.,рег.№ …. дело ../…на нотариус рег.№ …от ………..г./Тези обстоятелства обуславяли правен интерес от защита с иск по чл.135 ЗЗД, какъвто той е предявил и е образувано гр.д.№ 13550/2015г. на ГО в СГС,спряно до приключване на
гр.д.№ 10795/2015 г. и гр.д.№ 14600/2014г.
на СГС,вземанията по които са цедирани с договора за
цесия от 21.09.2015г.Съответно- за защита на правата на кредитор по договор за цесия,обективиран
в нотариален акт № …,т.П.,рег.№ …,д.№ ../….г. на нотариус …, ищецът е предявил отменителен иск
по гр.д.№ 218/2020г. на СОС.
След съпоставка на данните в приложените
към отговорите по чл.131 ГПК доказателства съдът е намерил
основателно възражението на ответниците за
липса на правен интерес от предявения иск по чл.26, ал.2,предл.
пето от ЗЗД.Ищецът не твърди,че е увреден от атакуваните сделки по друг
начин.Той настоява,че е увреден именно в
качеството си на кредитор на отв.Х..При положение,че
е предявил искове с правно основание чл.135 ЗЗД за отмяна на сделките, ищецът
няма правен интерес да иска отмяната им на основание нищожност поради
симулация.Ето защо исковата молба е
оставена без разглеждане и делото прекратено.
С определение по в.ч.гр.д.№ 1652/21г.
на САС № 1810/08.07.2021г. на САС прекратителното
определение е отменено,поради което искът следва да се приеме за процесуално
допустим.
С искова молба вх.№ 266374/13г. П.Д.П.
е предявил инцидентен установителен иск Против В.В.В. и П.Й.Х. за установяване симулативността
на водения между ответниците процес по гр.д.№
11433/2014г. на СГС,ГО, Първо отделение, 14 състав,по което е сключено
извънсъдебно споразумение за прехвърляне на процесните
имоти.Симулативният съдебен процес обуславял симулативността на извънсъдебната спогодба.В. предявил
осъдителен иск против Х. и делото било прекратено поради оттегляне на иска на основание
въпросната извънсъдебна спогодба,с която Х. признала иска с цена 791 457
лв.и се задължила да даде на В. всички имоти вместо изпълнение на
несъществуващо парично задължение. В. и Х. оспорват инцидентния установителен иск като недопустим и неоснователен.П. нямал
правен интерес от обявяване на процеса за симулативен,тъй
като делото било прекратено и нямало правни последици.В. признава,че „по ирония
на съдбата“ с Х. станали „близки“,но това нямало връзка с имуществените им
отношения преди това и в частност по време на атакувания съдебен процес и
сключването на извънсъдебно споразумение.Съдът намира,че инцидентният установителен иск е допустим,тъй като на него се базира
основният аргумент за симулативността на прехвърлителните сделки.
По същество исковете са
неоснователни.
В.В. е
предявил против П.Х. с вх.№ 29.07.2014г. по описа на СГС иск с правно основание
чл.42, ал.1 ЗЗД и цена 791 457.82 лв.,по който е образувано гр.д.№
11433/14 на СГС четиринадесети първоинстанционен състав.Ищецът твърди,че поради действия
на ответницата,извършени без представителна власт,понесъл вреди в общ размер
791 457-.82 лв.,както следва : 330 000 лв. главница по отпуснат на
две части паричен заем;137 241.94 лв. възнаградителна
лихва по чл.3 от договора за заем и сумата 247 500 лв. неустойка по
договор за заем от 01.07.2008г., а така също съдебно-деловодни разноски по вад.№ 541/2012г. на АС при БТПП: 15 515.88лв.
арбитражна такса, 150 лв. депозит , 22 600 лв. адвокатски хонорар;съдебни
разноски по вад.№ 541/2012г. на АС при БТПП в размер
на 38 450 лв.видно от приложения договор за паричен заем от 01.07.2008г.,В.
в лично качество дал в заем на „А. П.“ ЕООД ,ЕИК ………,представлявано от П. П.,“упълномощена надлежно от управителя
на дружеството „ сумата 330 000 лв. на два транша-100 000 лв. в
момента на подписване на договора и
останалата сума-до края на януари 2009г. Уговорена е лихва 10% годишно и
неустойка за забава 0.25% за всеки
просрочен ден,но не повече от 75% от заетата сума.Срокът за връщане на сумата е
три години,считано от подписване на договора.Приложени са и квитанции към
приходни касови ордери /без номера/за 100 000лв. от 01.07.2008г. и за
230 000лв. от 02.01.2009г.,подпечатани от „А. П.“ ЕООД.В отправената покана за
доброволно изпълнение се относно връщане на заетите суми се твърди,че на
09.01.2011г. по силата на договор за встъпване в дълг като длъжници
по договора за заем встъпили „А.“ ЕООД и „Г.“ ЕООД, които отговоряли
солидарно.Поканата е отправена до П. в качеството й на „упълномощена от
управителя“ пълномощник на „Г.“ ООД ЕИК ……….Представен е и самият договор за встъпване в дълг,
както и пълномощно от управителя П.Д.П./ищец по настоящото производство/Пълномощното
е заверено от нотариус Т. Р. рег.№ … на 01.06.2010г.Приложени са и две „генерални
пълномощни“ ,с което П.П. упълномощава П. Петкова в
качеството си на едноличен собственик и управител на „А.“ ЕООД и „А. П.“ ЕООД.От решение №от 30.06.2014г. на
АС при БТПП се установява,че по иск на В.
против трите встъпили в дълга дружества/“А. П.“ЕООД, „А.“ ООД и „Г.“ ООД- и трите с адрес на управление
гр.С.,кв.Г. М.,ул.“В.“ №.,вх..,ет..,ап../ за връщане на сумите по договора за заем.Исковете са отхвърлени като
неоснователни и В. е осъден да заплати 38 450 лв. разноски.В мотивите на
решението е прието,че сумите по гореописаните ордери са реално получени от П. П.,но тя нямала представителна власт в
качеството си на търговски пълномощник относно сключване на договор за заем по
смисъла на чл.26,ал.2 ТЗ. Към исковата молба не е приложен документ за внесена
държавна такса и с резолюция от 30.07.2014г. съдът е указал да се внесе
държавна такса 31 638.31 лв. Ищецът е уведомен за указанието на 20.08.2014г.
и с молба от 26.08.2014г. е оттеглил иска,поради което с определение от 09.09.2014г. делото е прекратено.Атакуваните сделки са
сключени на 01.08.2014г. и 07.08.2014г.,т.е. няколко дни
след предявяване на иска по атакувания съдебен процес,но преди получаване на
съобщението за оставяне на исковата молба без движение.Обяснението на ответниците е в смисъл,че делото е образувано, за да се
убеди П. в сериозността на намеренията на В. да си поиска парите,с които е ощетен
и убеждението е подействало.В контекста на ситуацията това изглежда
правдоподобно.Независимо,че препис от исковата молба не е връчен на
Петкова,двамата са се познавали и са имали делови отношения,поради което не е
било трудно Петкова да узнае за входирането на искова
молба в деловодството на СГС.Дори и да са имали интимна връзка,тя не изключва
сериозното намерение на П. да си възстанови сумата,която съобразно стандарта в
страната не може да се приеме за“обичайно дарение“ и оттам да се прецени поведението
на П. като аморално.Наличието на правния институт на брачния договор например
означава,че за законодателя не противоречи на добрите нрави съобразяването на
личния материален интерес независимо от романтичния аспект на връзката.Сделките
не се оспорват като нищожни поради нарушение на добрите нрави и горната
аналогия е в духа на чл.5, ал.2 от ГПК.Що се отнася до симулативния процес, атакува се
гр.д.№ 11433/14 на СГС, а не арбитражното дело и в настоящото производство
съдът е обвързан с мотивите именно на решението по арбитражното дело.Ето защо
не подлежи на доказване в настоящия процес,че сумите по договора за заем са реално
платени от В. и че Петкова е действала без представителна власт. В. е имал
действителни вземания срещу Петкова и двамата
не са имали нужда да симулират процес.По изложените съображения инцидентният установителен иск е неоснователен.На отхвърляне подлежи и
искът за обявяване на нищожност на атакуваните прехвърлителни
сделки, тъй като е бил налице дълг,който е погасен чрез даване вместо
изпълнение.
Предвид изхода на делото ищецът следва
да заплати на ответника В. съдебни разноски съгласно приложения списък на л.201
в размер на 6240 лв. за адвокатско
възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие,която сума е
платена в брой според същия договор.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.П. с ЕГН ********** ***, против В.В.В. с ЕГН ********** *** и П.Й.Х. с ЕГН ********** с адрес
*** искове за прогласяване на нищожни като изцяло привидни на осн.чл.26, ал.2,предл.пето от ЗЗД
сделките за прехвърляне собствеността върху недвижими имоти в изпълнение на
задължение,изповядани с нотариален акт № ..,том п.,рег.№ ….,дело № .. от ………….г. на нотариус З. А. №…в РНК с район на действие Б., в нотариален акт № .,том В.,рег.№ ….,дело …/….г. на нотариус И. И. *** действие РС-Тетевен и в
нотариален акт № ..,том п.,рег.№…..,дело № .. от ……….г. на нотариус
С. Д. № … на РНК с район на действие СРС
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.П. с ЕГН **********
против В.В.В. с ЕГН ********** и П.Й.Х. с ЕГН **********
инцидентен установителен иск за прогласяване на симулативността на водения от П.П.
и П.Х. процес по гр.д.№ 1433/14 г. на СГС ГО, четиринадесети първоинстанционен състав като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН ********** с
адрес ***,да заплати на В.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** ,съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 6240 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Председател: