РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,ЕИК-
***** със седалище гр. *****,чрез юрк. Л. Н., против решение №
1331/19.04.22г.,постановено по гр.д. № 16776/21г.на ПдРС, с което е признато за установено
в отношенията между страните,че Р. К. И.,ЕГН-********** не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ЕАД,ЕИК-*****,сумата от 3831,71лв.-главница,ведно със законната лихва
от 08.12.2011г.до окончателното погасяване,за която,в условията на солидарна
отговорност,е издаден изпълнителен лист от 15.05.2012г.по вътр.арб.дело № 1319/2011г.на
СГС,в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД,чийто правоприемник по договор за цесия
е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С въззивната жалба се поддържа,че решението е неправилно,необосновано и
незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по
същество,с което предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна -Р. К. И.,чрез адв.Ив.Н. оспорва жалбата като неоснователна и
моли за потвърждаване на обжалваното решение по изложените в отговора
съображения.Претендира разноски за въззивната инстанция.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и наведените от тях възражения,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да
обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява
1
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните
правила,обосноваващо служебно събиране на доказателства.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр.с
чл.124,ал.1 от ГПК от Р. К. И.,ЕГН-********** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД.
Ищцата И. основава иска си на твърдението,че въз основа на влязло в сила решение
№ 1319/08.12.2011г.по вътрешно арбитражно дело № 1319/19г.по описа на арбитър Б. Г. за
исковите вземания в полза на „Профи Кредит България”ЕООД,(чийто частен
правоприемник по договор за цесия е ответникът „Кредит инкасо инвестимънтс БГ" ЕАД),е
бил издаден изпълнителен лист от 15.05.21г.по т.д.№ 2960/12г.на СГС.Въз основа на този
изпълнителен лист било образувано на 30.01.20г.изп.дело № 132/20г.по описа на ЧСИ К.П.,с
peг.№ ***** и район на действие ПдОС за процесните суми.Ищцата твърди,че не дължи
изпълнение поради изтекла погасителна давност и липса на предприети годни изп. действия
от влизане в сила на решението на 08.12.11г.до образуване на изп.д.№ 132/20г.на
30.01.20г.,като същевременно оспорва и да е надлежно уведомена за извършена цесия в
полза на ответника.
Ответникът „Кредит инкасо инвестимънтс БГ"ЕАД оспорва иска.Признава,че е
титуляр на вземанията по изп.лист по силата на договор за цесия с „Профи Кредит
България“ ЕООД.От своя страна твърди,че въз основа на издадения изпълнителен лист от
15.05.12г.било образувано по молба от 11.07.12г.на „Профи Кредит България“ ЕООД
изп.дело № 1349/12г.по описа на ЧСИ Б.Б.,рег.№ ***** и район на действие-СГС.С молбата
за образуване на изп.дело взискателят,на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ възложил на съд.
изпълнител да избира способите за изпълнение.Освен пълно проучване на имущественото
състояние,били извършвани и множество действия по изпълнението,които прекъсвали
перемпцията и давността.След като изп.д.№ 1349/12г.било прекратено на
05.12.19г.,ответникът образувал ново изпълнително дело № 132/20г. при ЧСИ К.П.,по което
също били възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.По това
дело също били извършвани изпълнителни действия.Твърди,че всички изброени в отговора
изп.действия са прекъснали давността и същата не е изтекла.Ищцата следвало да се счита за
уведомена за цесията в хода на процеса с уведомлението към ОИМ.Твърди се приложимост
на постановките на ППВС № 3/18.11.1980г.
Видно от приложените по настоящото дело копия от двете изпълнителни дела с №№
1349/12г. и № 132/20г.,за исковите вземания е образувано първоначално изп.д.№ 1349/12г.на
ЧСИ Б. на 12.07.12г.,по което са извършвани принудителни действия спрямо длъжника Р. К.
И.,прекъсващи давността,а именно-запори на нейни вземания.Последното изп.действие по
това дело спрямо И. неправилно районният съд е приел,че е от 23.07.2012г.,когато е наложен
запор на вземания по банкови сметки на ищцата,вдигнат на 12.09.2012г.от съд.изпълнител.В
действителност последното изп.действие спрямо ищцата е налагането на запор върху нейни
банкови сметки в „Юробанк И Еф Джи България“АД от 12.09.12г.,като впоследствие
запорът е вдигнат само частично.
По искане на взискателя изп.д. № 1349/12г.е прекратено с постановление от
05.12.19г.на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.След прекратяването му,по молба на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД като правоприемник на „Профи Кредит България“ ЕООД по договор
за цесия,е образувано въз основа на същия изп.лист ново изп.д. № 132/20г. при ЧСИ К.П. на
30.01.2020г.
Въз основа на горната фактическа обстановка въззивният съд стига до следните
изводи:
2
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439,ал.1 от
ГПК,според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Съгласно ал.2 на
посочената разпоредба искът може да се основава само на факти,настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното
основание.В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла петгодишна погасителна
давност за процесното вземане,поддържайки в исковата си молба, че същата е започнала да
тече от 08.12.11г. – датата на влизане в сила на арбитр.решение № 1319 по вътр.арб.д.№
1319/11г.,и е изтекла до датата на образуване на изп.д.№ 132/20г-30.01.2020г.поради
непредприемане на изп.действия спрямо И..Основните спорни въпроси по делото са
свързани именно с изтичането на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнението се прекратява,когато
в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия.Давността в случая е била прекъсната с молбата за образуване на изп.дело №
1349/12г.предвид изричното възлагане по чл.18 от ЗЧСИ (в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС,т.10).Настоящата
инстанция не споделя извода на ПдРС,че последното изп.действие,с което перемпцията и
давността са прекъснати,е налагането на запора на 23.07.12г.и съответно,че изп.процес е
прекратен ex lege на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 23.07.14г.Както бе посочено по-
горе,последното изп.действие спрямо длъжникът Р.И. е налагането на запор на
12.09.12г.,следователно на 12.09.2014г. изп.д.№ 1349/12г.на ЧСИ Б. Б., рег.№ *****, с район
на действие СГС,е прекратено по силата на закона на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Този
извод е съобразен със събраните по делото писмени доказателства,от които се установява, че
след 12.09.12г.,когато е наложен запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк И Еф
Джи България“АД, в продължение на две години не е поискано извършването на
изпълнителни действия.Следва да се отбележи,че издаденото на 05.12.19г.постановление за
прекратяване на изп.производство на ЧСИ Б. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК има
единствено декларативно действие.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980г.тълкуване,образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността,а докато трае изпълнителното
производство давност не тече.С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС обаче е прието,че посоченото постановление е загубило сила и е
дадено друго разрешение,а именно,че в изпълнителното производство давността се прекъсва
с всяко действие по принудително изпълнение.Към момента е налице противоречива
практика на ВКС относно въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980г,извършена с т.10 на ТР № 2/26.06.2015г.,поради което е образувано и
тълкувателно дело № 3/20г.на ОСГТК на ВКС,но тълкувателно решение все още не е
постановено.
Настоящият съдебен състав намира,че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г.има
действие от 26.06.2015г.–датата,на която е прието решението по тълк.д. № 2/2013г.на
ОСГТК,като то се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства,но не и към тези, които са приключили преди това.В този смисъл са решение
№ 170/17.09.2018г.на ВКС по гр.д.№ 2382/2017г., ІV г. о., ГК и решение № 51 от
21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018г.,IV г. о., ГК. В тях се приема,че ако преди
постановяване на новото (последващо) тълкувателно решение са се осъществили факти от
значение за съществуващото между страните правоотношение,които са породили правните
си последици,то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването им.
В случая приложение намира разрешението,дадено в ППВС №
3/18.11.1980г.,доколкото към датата на постановяване на тълкувателното решение
изпълнителното производство по изп.д. № 1349/12г.на ЧСИ Б. вече е било прекратено по
3
силата на закона.Следователно,давността за процесните вземания е започнала да тече не от
датата на последното извършено валидно изпълнително действие-12.09.12г.,а от датата на
прекратяване на изпълнителното производство –12.09.2014г.От значение за изхода на спора
е дали след тази дата са предприети действия,които да са годни да прекъснат погасителната
давност.От представените писмени доказателства се установява,че такива действия не са
предприети до 30.01.20г.,когато е образувано новото изп.д.№ 132/20г.Към този момент
обаче петгодишната погасителна давност (съгл.чл.117,ал.2 от ЗЗД,ако вземането е
установено със съдебно решение,срокът на новата давност всякога е пет години),вече е
изтекла на 12.09.2019г.
По изложените съображения решението на районния съд,с което искът е уважен се
приема за правилно,поради което същото следва да се потвърди.
Разноски:
С оглед изхода на спора дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция
така, както са поискани, а именно: сума в размер от 450 лв.за адв.възнаграждение пред
настоящата инстанция,платени в брой съгл.ДПЗС и списък на разноските.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1331/19.04.22г.,постановено по гр.д. № 16776/21г.на
ПдРС.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,ЕИК-*****,гр.***** да заплати на
Р. К. И.,ЕГН-********** сумата от 450 (четиристотин и петдесет)лв. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4