№ 10482
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110162081 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от *********,със седалище и адрес на управление
*********,представлявано от *********,против Д. Ч. М.,ЕГН **********,с
адрес *********с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4443,63
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,595,20 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 02.08.2022 г.,31,90
лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2021 г.,6,28
лева лихва за забава за периода 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот – ********* на *********,при което ответникът като
клиент на топлинна енергия е задължен да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
ответникът не е изпълнил задълженията си и незаплатената главница възлиза
на 4443,63 лева. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер на 595,20 лева. С исковата
молба са претендирани и сумите от 31,90 лева за дялово разпределение и 6,28
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта
за изпълнение е налице интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
1
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
Д. М. Ч. със становище,че оспорва исковете,защото в имота няма действащи
радиатори,а единствено е ползвана топла вода. Формулирано е възражение за
настъпила погасителна давност за претендираните суми за 2019 г. Ответникът
моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ********* намира исковата претенция за
доказана по основание.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ********* претендира от Д. Ч.
М. сумите от 4443,63 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,595,20 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 02.08.2022 г.,31,90 лева сума за дялово разпределение за
периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.,6,28 лева мораторна лихва за периода
31.08.2019 г. до 02.08.2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43545/2022 г. по описа
на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 13.03.1981 г. ********* М. и ********* – М.а се
легитимират като собственици на недвижим имот апартамент на ********* с
площ от 105,63 кв.м.
Със заявление декларация от 20.11.2019 г. Д. Ч. М. е поискал откриване
на партида при *********.
Видно от удостоверение за наследници,********* – М.а е починала и е
оставила като наследници по закон съпруга си ********* М. и сина си Д. Ч.
М.,а след смъртта на ********* М. негов единствен наследник по закон е
сина му Д. Ч. М..
С договор № *********/26.09.2002 г. собствениците на имоти в
сградата на *********,като възложители,и „*********,като изпълнител,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
По делото са приети съобщения към фактури от 31.07.2020 г. и от
31.07.2021 г.,издадени от ********* с получател Д. Ч. М..
Установява се от представения договор,сключен между ********* и
*********,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което ********* приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а ********* се съгласява да
заплаща възнаграждение за дялово разпределение.
Представени са общи условия на ********* за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че
2
общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,което означава,че е годно средство за търговско
измерване,общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след което
са приспадани технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,главницата за топлинна енергия,без да са включвани задължения
извън процесния период възлиза на 4480,62 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
начислените по фактури парични суми възлизат на 3911,75 лева,при
въвеждане на изравнителните сметки са сторнирани прогнозните месечни
задължения,неплатената главница за топлинна енергия възлиза на 4443,63
лева,мораторната лихва върху неплатената главница,считано от
датата,следваща падежа на отделното задължение до 02.08.2022 г. е в размер
от 588,13 лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 1,39 лева,а
мораторната лихва – 6,28 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане,за което е издадена
заповед за изпълнение – на соченото основание и в претендирания размер.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава
извода,че е възложено в тежест на ищеца доказването за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска – да бъде доказано
съществуването на договорно правоотношение относно доставка и продажба
на топлинна енергия,да бъде установено доставеното количество топлинна
енергия и цената на същата,докато в тежест на ответника е възложено
доказване факта на точно изпълнение на задължението или установяване
наличието на обстоятелства,при които паричната сума се явява недължима.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
11.08.2022 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което
доставя и продава топлинна енергия,а ответникът М. е клиент на топлинна
енергия като собственик на топлоснабдения имот. За да счете,че ответникът е
клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид,че според представен по
делото нотариален акт имотът е придобит възмездно от родителите на
ответника М.,а с настъпване на наследствено правоприемство ответникът се
явява единствен собственик на имота. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване
върху имота,а по отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на
ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ законът не поставя изискване за наличието на сключен в
3
писмена форма договор,а договорното правоотношение възниква предвид
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. Предвид
това,че ответникът М. е единствен собственик на топлоснабдения
имот,ответникът е клиент на топлинна енергия,в която насока следва да бъде
отчетено и обстоятелството,че ответникът М. е подал искане за откриване на
партида при ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ предвижда,че
правата и задълженията на страните по договорното правоотношение се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че
приложение намират общите условия. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е
цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в срока,предвиден
според общите условия. Доказването факта на плащане на цената на
доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответника,а в хода на
производството доказателства,че е заплатена цената или част от същата не са
представени. Софийският районен съд,анализирайки писмените доказателства
по делото,както и предвид заключението по съдебно-техническата експертиза
намира,че исковата претенция за главница за топлинна енергия е доказана по
основание,както и по размер – за сумата от 4443,63 лева,за която искът е
предявен. Представените по делото доказателства позволяват да бъде
възприето,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение и е проведен избор на дружество,което да
реализира дяловото разпределение,т.е. собственикът на всеки от
индивидуалните имоти заплаща стойността на топлинна енергия,определена
от дялово разпределение. Съдът,отчитайки заключението по съдебно-
техническата експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано
при спазване на нормативната уредба,както и като взе предвид,че според
заключението доставената топлинна енергия за процесния период,без да са
включвани други задължения извън процесния период възлиза на 4480,62
лева,приема,че исковата претенция е доказана по основание и по размер.
Неоснователен е доводът на ответника М. чрез процесуалния му
представител,че ответникът не отговаря за заплащане на паричните
суми,защото в имота няма радиатори. На първо място,в имота на ответника
М. е консумирана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,т.е.
ползвана е в имота реално топлинна енергия,а на второ място,дори в имота да
не е ползвана топлинна енергия,собственикът на имота е задължен да заплаща
стойността на топлинна енергия за общите части на сградата и от сградна
инсталация. Когато не е осигурен достъп до имота за реализиране на отчет,в
съответствие с нормативната уредба количеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот се определя по максимален специфичен разход. Така
мотивиран,съдът приема,че искът за главница за топлинна енергия е доказан
по основание и по размер. Съдът счита,че и искът за сума за дялово
разпределение подлежи на уважаване за сумата от 31,90 лева,каквато ищецът
претендира,в която насока съдът отчете клаузата на чл.36,ал.2 от общите
условия – предвидено е,че сумата за дялово разпределение купувачът на
топлинна енергия заплаща на продавача,който от своя страна превежда
паричната сума за дялово разпределение на дружеството,което реализира
дялово разпределение. Изводите на съда,че исковете за главница за топлинна
енергия и сума за дялово разпределение са доказани по основание и по размер
4
налагат разглеждането на своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на погасителна
давност,ако в определен период,считано от настъпване изискуемост на
вземането кредиторът бездейства. Приложимата давност за вземания за
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В конкретния
случай ищецът е предприел действия по реализиране на вземането си с
предявяване на иска,който съгласно чл.422,ал.1 от ГПК се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,т.е. на 11.08.2022 г. Софийският районен
съд счита,че възражението за давност,формулирано от ответника М. е
основателно в частта за сумите за м.05.2019 г. за топлинна енергия и за
м.07.2019 г. за сума за дялово разпределение. Общите условия на
дружеството ищец,които намират приложение към процесния период
предвиждат,че задълженията за топлинна енергия се заплащат в срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставка,докато за задълженията за сума
за дялово разпределение срок за плащане не е регламентиран,т.е. изискуемост
следва да се отчита,считано от възникване на задължението – чл.114,ал.2 от
ЗЗД. С оглед това,че главницата за топлинна енергия за м.06.2019 г. подлежи
на заплащане в периода 01.07.2019 г. до 15.08.2019 г.,а искът е предявен на
11.08.2022 г.,т.е. по-малко от три години,считано от изтичане срока за
изпълнение,съдът намира,че задължението за м.06.2019 г.,както и всички
възникнали по-късно задължения не са погасени по давност. При това
положение и предвид уваженото възражение за погасителна давност исковете
следва да бъдат уважени за сумите от 4398,35 лева за топлинна енергия и за
30,51 лева за сума за дялово разпределение,а за разликата до предявените
размери от 4443,63 лева и 31,90 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване съществуването на парично задължение,което не е
заплатено в срок,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението има срок или
падеж,без да е необходима покана,считано от деня,следващ падежната дата
или деня,следващ последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако
задължението няма срок за изпълнение,за да бъде поставен длъжникът в
забава е необходимо да му бъде отправена покана. Софийският районен
съд,отчитайки обстоятелството,че за сумата за дялово разпределение не е
предвиден срок за изпълнение според общите условия,както и като взе
предвид,че дружеството ищец не доказва да е отправило покана до
ответника,намира,че искът за сумата от 6,28 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Съдът счита,че исковата
претенция за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказана
по основание,тъй като цената на доставена топлинна енергия не е заплатена в
предвидения според общите условия срок,а по размер искът следва да бъде
уважен за сумата от 588,13 лева,отчитайки заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,а за разликата до пълния претендиран размер от
595,20 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират разноски,както и с оглед уважената и
5
отхвърлена част от исковете съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 149,72 лева за заповедното
производство и 1013,90 лева за исковото производство,а в полза на ответника
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 12 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Д.
Ч. М.,ЕГН **********,с адрес *********че съществува вземане на
*********,със седалище и адрес на управление *********,представлявано от
********* в размер от 4398,35 лева ( четири хиляди триста деветдесет и осем
лева тридесет и пет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.06.2019 г. до м.04.2021 г.,30,51 лева ( тридесет лева петдесет и една
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021
г.,588,13 лева ( петстотин осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
до 02.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
43545/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 4398,35 лева до предявения размер от 4443,63 лева главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 30,51 лева до пълния претендиран
размер от 31,90 лева,в частта за разликата над 588,13 лева до пълния
претендиран размер от 595,20 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,за сумата от 6,28 лева мораторна лихва за периода
31.08.2019 г. до 02.08.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Ч. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,*********,ет.1,********* да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на *********,със седалище и адрес на управление
*********,представлявано от *********, сумата от 149,72 лева ( сто
четиридесет и девет лева седемдесет и две стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 1013,90 лева ( хиляда и тринадесет лева и
деветдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА *********,със седалище и адрес на управление
*********,представлявано от ********* да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Д. Ч. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,*********,ет.1,********* сумата от 12 ( дванадесет ) лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*********.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7