Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на единадесети юни две хиляди десет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 382 описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени искове с
правно основание чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ от Г.И.Г., ЕГН **********,***, против „П.Т.Л."***, 1592, р-н Слатина, бул. „**", № 80, Офис сграда „**",
ет. 5, офис 5.1, представлявано от Управителя Ив. Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 12355.00лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до
16.03.2020г., а именно за м. 01.2020 г. в размер на 4942.00лв., за м. 02.2020 г. в
размер на 4942.00лв. и м. 03.2020 г. в размер на 2471.00лв., на основание чл.
128, ал. 1 от КТ
- сумата от 2559.96.00лв,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10
/десет/ работни за 2020г.
Обстоятелствата, от които
се твърди, че произтичат
вземанията:
Ищецът твърди, че работел в ответното дружество „П.Т.Л."
ООД, ЕИК ** на длъжност „Програмист, софтуерни приложения" в офис Варна от
09.11.2017 г. до 16.03.2020 г., когато трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 - поради взаимно съгласие.
Независимо от отправените покани и проведените
разговори, до настоящия момент ответникът не му е заплатил заработеното трудово
възнаграждение за м. 01.2020 г. в размер на 4942.00 лв., трудово възнаграждение
за м. 02.2020 г. в размер на 4942.00лв. и трудово възнаграждение за м. 03.2020
г. в размер на 2471.00лв., или общо неизплатено трудово възнаграждение в размер
на 12355.00лв., както и обезщетение за
10 раб. дни неизползван отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на
2559.96лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба.
В него не се оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, както и прекратяването му,
считано от 16.03.2020г. Не оспорва и че работодателят не е заплатил трудовите
възнаграждения, както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Оспорва исковете само по размер, като сочи, че не е ясно дали претенцията е в
брутен или нетен размер.
В с.з. от 11.06.2021г. е
допуснато изменение на исковете по размер, като същите са изменени, както следва:
Претендира се заплащане на
сумата от 10176.15лв., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 16.03.2020г.
по Трудов договор № 32/09.11.2017г., от които сумата от 4235.85 лв., представляваща
нетно трудово възнаграждение за м. 01.2020 г., сумата от 4235.85 лв., представляваща
нетно трудово възнаграждение за м. 02.2020 г., сумата от 1704.45 лв.
представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 03.2020 г., както и сумата от
2303.96 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 /десет/ работни
за 2020г.
Ищецът поддържа изменените
искове и моли за уважаването им, а за
ответника не се явява представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са искове с правно осн. чл.128, ал.1 КТ и
чл. 224 КТ. В тежест на ищеца по делото е да докаже предпоставките за уважаване
на исковете, а именно: че е бил в трудово правоотношение с ответника за
периода, за който претендира трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, че същото е прекратено на соченото правно основание, че
ищецът има неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 /десет/ работни за
2020г. и размерът на дължимите плащания.
В тежест на ответника е да докаже евентуално плащане на задълженията или други
правопогасяващи факти.
Не се спори по
делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, съгласно Трудов
договор № 32/09.11.2017г., по което ищецът е полагал труд съгласно длъжността „Програмист,
софтуерни приложения" в офис Варна от 09.11.2017 г. до 16.03.2020 г. В трудовия договор е уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 4137лв. брутно. Не се спори и че трудовото
му правоотношение било прекратено на 16.03.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 - поради взаимно съгласие. Следователно за претендирания период ищецът е
бил в ТПО с ответника, полагал е труд за него, за което му се дължи и
съответното уговорено в трудовия договор трудово възнаграждение.
Не се оспорва и че
претендираните вземания НЕ СА били заплатени от ответното дружество в полза на
ищеца.
Оспорва се единствено
размера на вземанията.
По делото е изготвена и изслушана ССЕ, неоспорена от
страните, вещото лице по която дава заключение, че размерът на дължимите и
незаплатени нетни вземания за работна заплата са както следва: сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. 01.2020 г., сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно
трудово възнаграждение за м. 02.2020 г., сумата от 1704.45 лв. представляваща
нетно трудово възнаграждение за м. 03.2020 г., а размерът на неизползвания
платен годишен отпуск в размер на 10 /десет/ работни за 2020г. е изчислен на
сумата от 2303.96 лв.
По искът с правно осн. чл.128, ал.1 КТ:
Съгласно чл. 128 ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен в
уговорените срокове да начислява във ведомостите за заплатите, трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да
изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Не се оспорва, че ТВ е начислено, както и че е
настъпил падежа на задължението за плащане на ТВ.
Не се доказа ответникът да е изпълнил задължението си
за изплащане на работната заплата на ищеца за посочения период. Съдът намира,
че доколкото не са налице представени от ответната страна доказателства,
постъпили в съда до даване ход на делото по същество в с.з. от 11.06.2021г. за
извършени плащания на сумите, претендирани от ищеца като трудово възнаграждение
и установени по размер от ССЕ, то е налице основание за уважаване на предявените
исковете.
По исковете
с правно осн. чл.224, ал.1 КТ:
Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност.
В конкретния случай безспорни са фактите за
прекратяване на ТПО, наличието на неизползван платен годишен отпуск за 10 дни
за 2020г. Установен е по делото чрез ССЕ и размерът на обезщетението. Не са
представени в срок и доказателства за плащане на обезщетението. Поради това
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението и спокойствие на ответната
страна, съдът следва да изложи и
следното:
Задължение на страните е да ангажират всички
доказателства, с които разполагат, в срок до с.з., в което е даден ход по
същество на делото. Пропускът на страната да ангажира наличните доказателства в
посочения срок, води до процесуалната преклузия на възможността те да бъдат
приети по делото като годни доказателства. Поради това не може представянето им
след датата, на която е даден ход по същество на делото да бъде основание за
отмяна хода по същество, за да бъдат приети те.
Отделно от това силата на пресъдено нещо на решението по
делото настъпва за факти, които са осъществени в правния мир до датата, в която
е даден ход по същество на делото /тъй като фактите, настъпили след даване ход
на делото по същество, обективно няма как да бъдат доказани и съобразени от
съда в решението/. Поради това факта на евентуално настъпило плащане на
процесните задължения след датата на даване на ход на делото по същество, се
съобразява от съдебния изпълнител, в случай, че бъде заведено изпълнително
производство. Плащането на задължението, което е извършено надлежно на
кредитора, винаги води до погасяване на задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца се следват
разноски, които са в размер на сумата от 1000лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Не е направено в срок възражение за прекомерност,
доколкото същото следва да бъде заявено най-късно до датата на о.с.з., в което
е даден ход по същество на делото, т.е. в конкретния случай до 11.06.2021г., а
същото е направено от ответника с молба от 15.06.2021г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса върху цената на уважените искове, или сумата от 499.20лв., както и
разноските на съда за ССЕ в размер на 200лв.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.Т.Л."***, 1592, р-н Слатина, бул. „**", № 80, Офис сграда „**",
ет. 5, офис 5.1, представлявано от управителя Ив.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА
Г.И.Г.,
ЕГН **********,***, сумата
от 10 176.15лв. /десет хиляди сто седемдесет и шест лева и 15ст./, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 16.03.2020г.
по Трудов договор № 32/09.11.2017г., от които сумата от 4235.85 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м.
01.2020 г., сумата от 4235.85 лв., представляваща
нетно трудово възнаграждение за м. 02.2020 г., сумата от 1704.45 лв. представляваща нетно трудово възнаграждение за м.
03.2020 г., както и сумата от 2303.96
лв. /две хиляди триста и три лева и 96ст./, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 /десет/ работни за 2020г,
на основание чл.
128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
„П.Т.Л."***, 1592, р-н Слатина, бул. „**", № 80, Офис сграда „**",
ет. 5, офис 5.1, представлявано от управителя Ив.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА
Г.И.Г.,
ЕГН **********,***, сумата
от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.Т.Л."***, 1592, р-н Слатина, бул. „**", № 80, Офис сграда „**",
ет. 5, офис 5.1, представлявано от управителя Ив. Б., ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 499.20лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и 20 ст./, представляваща
държавна такса, и сумата от 200лв.
/двеста лева/, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
Решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: