№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 334/2022г. |
||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна против Решение № 50/14.01.2022г.
на ВРС, І-ви състав, постановено по НАХД № 4552/2021г. по описа на същия съд, с
което е отменено НП № 03-012466/15.07.2020г. на директора на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- Варна, с което на „Черно море“ АД, ЕИК *********, гр.Варна за нарушение на чл.128,
т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно сочи, че са събрани достатъчни доказателства установяващи
наличие на нарушение, в т.ч. изготвена от счетоводителя на дружеството справка,
в която се признава допуснатото нарушение към всички служители.
Възнаграждението за положения труд е следвало да се плати в срок до 25-то число
на следващия месец, като нарушението не е отстранено веднага след
документалната проверка. Твърди и че нарушението е точно индивидуализирано - с
точната бройка и точната сума на дължимите трудови възнаграждения, съответстваща
на справката на работодателя.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от юрк.Р.Б., която поддържа касационната жалба. Моли при
постановяване на решението си съдът да съобрази, че нарушението, за което е
потърсена отговорност на дружеството, не е изолиран случай, а е налице системно
нарушаване на законодателството в частта за заплащане на трудовите
възнаграждения на работници и служители в дружеството. Иска отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Черно море“
АД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на Районен съд - Варна е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, и няма основания за неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
производството пред ВРС е НП № 03-012466/15.07.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270,
ал.3 от КТ на „Черно море“ АД е наложена имуществена санкция в размер на
1500лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 03-012466/02.07.2020г., с който е констатирано, че дружеството, в качеството
си работодател, не е изплатило дължимите трудови възнаграждения за месец януари
2020г. на 137 работници и служители, общо в размер на 68324,38лв. Прието е, че
нарушението е извършено на 26.02.2020г. в гр.Варна, бул.Владислав Варненчик,
към който момент е следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения за
м.януари 2020г.
За да отмени
наказателното постановление ВРС е приел, че при провеждане на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна
на постановлението. Конкретно е прието, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП липсва пълно и ясно описание на
обстоятелствата около извършеното нарушение. Посочено е, че работодателят не е
изплатил трудовите възнаграждения на 137 работници и служители общо в размер на
68324,88лв., като работниците не са индивидуализирани нито в АУАН, нито в НП,
не е конкретизирано и на кое лице какво възнаграждение се дължи. Според ВРС
този пропуск е особено съществен, т.к. препятства възможността на
санкционираното лице да обори твърденията на наказващия орган относно размера
на трудовите възнаграждения или да представи доказателства, че дължимите такива
са изплатени. Непосочването на размера на отделните трудови възнаграждения,
които се твърди, че не са били изплатени, създава пречка и за съда да установи
дали нарушението е било отстранено веднага след установяването му и съответно -
налице ли са основания за приложението на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.
На следващо място ВРС е приел, че трудовото възнаграждение е индивидуално
дължима престация от работодателя към всеки отделен работник, поради което с
всяко просрочено възнаграждение се осъществява състава на отделно
административно нарушение, подлежащо на отделно санкциониране. Прието е и че
датата на извършване на нарушението е определена по неясен начин, т.к. според
НП нарушението е извършено на 26.02.2020г. - към който момент е следвало да
бъдат изплатени възнагражденията, но липсват фактически твърдения между страните
по трудовото правоотношение да е уговорена конкретна дата за изплащането им.
Наличието на такава уговорка се установява от приложените трудови договори, но
е недопустимо непълнотата на фактическите твърдения в наказателното
постановление да се преодолява посредством приложените писмени доказателства.
Така постановеното
решение е правилно.
Разглеждайки
спора по същество, ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая,
обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е достигнал до обоснован
от закона и доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Отговорността
на „Черно
море“ АД е ангажирана за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, вр.чл.270, ал.3 от КТ -
за това, че в качеството на работодател, дружеството не е изплатило дължимите
трудови възнаграждения за месец януари 2020г. на 137работници и служители в
посочен общ размер.
Разпоредбата
на чл.128 от КТ задължава работодателя в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд (т.1) и да изплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа (т.2). Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или
по писмено искане - на негови близки.
При
тази правна регламентация и доколкото трудовото възнаграждение е елемент и
дължима престация по конкретен трудов договор, неизплащането му на всеки един
работник или служител представлява самостоятелно административно нарушение.
Тоест, както правилно е приел ВРС, в случая са извършени 137бр. отделни
административни нарушения, поради което от съдържанието на АУАН и НП не става
ясна волята на АНО - за кое от всички нарушения се санкционира дружеството.
Отделно,
нарушена е и императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко
отделно нарушение да се налага отделно наказание, като без значение е
обстоятелството, че се касае за идентични по вид изпълнителни деяния,
осъществени в един и същ период от време.
По
отношение на всеки един работник и служител е допуснато самостоятелно
административно нарушение, което е следвало да бъде индивидуализирано и
санкционирано поотделно. Няма пречка всички извършени нарушения да се
констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при определяне
на санкция за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.
Като
е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като
валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Независимо
от изхода на спора разноски в полза на ответника не следва да се присъждат,
т.к. не са поискани.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2, Варненският административен съд,
I-ви тричленен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/14.01.2022г. на ВРС, І-ви състав, постановено
по НАХД № 4552/2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.