Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.06.2019
г. гр.ххххххх
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На девети май 2019
година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Жоржета
Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 25 по описа на съда за 2019 година.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове на обща
стойност 30 000 лв., от които: иск за сумата от 19 000 лв.- главница,
частичен от 110 000 лв., с правно осн.чл. 55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иск за
сумата от 11 000лв. неустойка на осн.чл. 92 от ЗЗД.
В исковата си молба /ИМ/ ищецът „АСКО-67“ ЕООД гр. П. твърди, че на
06.06.2016г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ сграда с площ 284 кв.м., в гр. П., с
идентификатор: 57649.503.2256 по кадастралния план на града, като в изпълнение
на задължението си в периода 06.06.2016 г. - 18.07.2018 г. ищецът-купувач
заплатил на ответника договорената цена в размер на 56 180 евро, за което
прилага 9 бр.квитанции към ПКО. Продавачът обаче отказал да изпълни
задължението си по предварителния договор да прехвърли в уговорения срок
/01.09.2018 г./ по нотариален ред собствеността върху имота, предмет на
договора. Ищецът счита, че предварителния договор е прекратен, тъй като е
изтекъл уговорения от страните срок за сключване на окончателния договор,
купувачът, като изправна страна изцяло е изпълнил своето задължение за плащане
на цената. Освен това с решение № 81 от 23.11.2018г. на Окръжен съд-ххххххх е
обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недв.имот,
по силата на което собствеността върху гореописания имот е придобита от „"
ЕООД с ЕИК: ххххххх, със седалище и адрес на управление:***, което обстоятелство
доказвало липсата на намерение от страна на продавача да прехвърли на ищеца
имота, предмет по процесния предварителен договор. Продавачът е изгубил
качеството си на собственик върху процесния имот, следователно понастоящем няма
как страните да пристъпят към реално изпълнение на договора, което поражда
правен интерес за ищеца да иска връщането на заплатената цена, тъй като
прехвърляне на собствеността не само, че не е настъпило до този момент, ами и е
невъзможно да настъпи занапред. По изложените доводи ищецът счита, че
ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка със заплатената сума,
предявявайки иск за сумата от 19 000 лв.-частичен от 121 000лв.
(предвид уточнението на иска, с молба вх. № 1580/30.04.2019 г.). Позовавайки се на уговорената в р.ІV от
договора неустойка в размер на 5 620 евро, при неизпълнение на договора,
ищецът претендира и сумата от 11 000 лв., представляваща левовата
равностойност на договорената неустойка.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
В о.с.з. ищецът поддържа предявените искове, с уточнението, направено с
молба вх. № 1580/30.04.2019 г. Ответникът е оспорил исковете, като възразява,
че не е получил цялата договорена сума – тъй като сумата от 63 000 лв. не
му е заплатена от ищеца.
При така установеното, съдът съобрази следното:
Няма спор, че между страните, на 06.06.2016г. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недв.имот, описан като „зграда“, с площ от 284
кв.м., в имот, с идентификатор 57049.503.2256, по кадастралния план на гр. П.
(чл. 1.1). Купувачът поел задължението да заплати продажна цена в размер на
56 180 евро, без някакви уговорки относно начина и реда на заплащане –
срокове, вноски и т.н. (чл. 2.1.) Страните се задължили да сключат окончателен
договор в срок „най-късно до 10.30ч. на 01.09.2018г.“ (чл. 2.4.). Продавачът се
задължил да освободи имота и предаде владението му на купувача най-късно до
01.10.2018г. (чл. 3.4.). Съгласно чл. 3.5. от договора „В случай на виновно
неизпълнение на клаузите на договора или ако се установи, че има влязло в сила
решение на съд, сключен друг предварителен договор със същия имот или имота е
процесен, ПРОДАВАЧЪТ дължи на КУПУВАЧА неустойка в размер на двойния задатък“. В р. ІV. „Отговорности и неустойки“ страните
са предвидили, че при неизпълнение на поетите с договора задължения, изправната
страна може да иска: обявяване на предварителния договор за окончателен по реда
на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД или да се откаже от изпълнението на договора, при което
неизправната страна –КУПУВАЧ, губи капарото, а неизправната страна ПРОДАВАЧ
връща платеното, ведно с неустойка в размер на 5620 евро (чл. 4.1.).
От обясненията на страните в съдебно заседание, при изясняване на
обстоятелствата по реда на чл. 143 от ГПК, се установи, че няма спор относно
сградата, предмет на процесния предварителен договор – същата е с идентификатор
57049.503.2256.6 – по Скица на сграда № 15-185004-24.04.2017г. на СГКК гр. ххххххх
(л. 38 от делото).
Не е спорно и обстоятелството, че с решение № 81/23.11.2018г. постановено
по т.д. № 71/2018г. по описа на ТОС, е обявен за окончателен предварителен
договор от 31.03.2017г., сключен между ответника и трето за настоящия процес
лице, предмет на който договор е недвижим имот, заедно с построената в него СГРАДА
с идентификатор 57049.503.2256.6.
Видно от представените към ИМ писмени доказателства – квитанции към ПКО,
носещи подпис на представител на ответната кооперация, с печат на същата, в
периода 14.10.2016г.- 14.06.2018 г., с ПКО ищецът е заплатил на ответника общо
сумата от 110 000 лв. с посочени основания: закупуване на сграда „Ален мак“,
доплащане при закупуване на сграда, заплащане на сграда, като в един от
документите – квитанция към ПКО № 60 от 06.06.2016г. за сумата от 11 250
лв., посоченото основание е: „капаро за
закупуване на зграда“ (л.12- долу, вдясно).
Председателят на ответната кооперация признава, че подписите, положени на
всичките тези документи, ведно с печата на кооперацията, са негови. Оспорва да
е получил сумата от 63 000 лв., за което е представена квитанция към ПКО №
184/15.04.2018 г. (л. 13-ляво, долу), макар същата да е подписана от него.
Дадените в о.с.з. обяснения от г-н Захариев останаха неясни и непоследователни
– първоначално председателят на кооперацията твърди, че насила е подписал
документа за получаване на сумата от 63 000лв. („това за сумата от 63 000лв. е малко насила подписано от мен“,
„за сумата от 63 000лв. квитанцията
съм я подписал под натиск“), в последствие, предвид указанията на съда за
уточнение на обстоятелствата във връзка с плащането и подписването, Захариев
заявява: „имахме с него други уговорки,
имахме си доверие“, „не беше заплаха,
а настояване.. не ме е заплашвал, чисто и просто настоя човекът, за да влезе
тази сума в общата сума за сградата“.
При така установеното от фактическа страна, съдът съобрази следното:
По предявения иск с правно осн.чл. 55 ал. 1 предл.3 от ЗЗД:
Съгласно цитираната разпоредба „който е получил нещо на отпаднало основание
е длъжен да го върне“.
Между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Съдът приема за установено, видно от представените писмени доказателства, че ищецът, в
качеството си на купувач по договора, е изпълнил своето задължение за заплащане
на договорената цена. Заплатената сума в размер на 110 000 лв. е
равностойността на договорената цена от 56 180 евро. ПО отношение на плащането
в лева, ответникът не е направил възражение, нито при получаване на сумите,
нито в хода на исковото производство.
По отношение на сумата от 63 000
лв.- ответникът признава, че представената квитанция към ПКО е подписана от
председателя на кооперацията, с поставен печат на кооперацията. Въпреки
предоставената от съда възможност и указанията по реда на чл. 146 ГПК,
доказателства във връзка с някакви други взаимоотношения и уговорки относно
тази сума между председателя на кооперацията (било то в качеството му на
представител на ответника, било в лично качество) не бяха представени от
ответника. Представената квитанция е доказателство за получаване на сумата. Представената
квитанция удостоверява получаването на сумата
от ответника, без значение е за какво и как е разходвана тази сума,
съответно как му е била предадена. С установяването по безспорен начин, че той
е подписал документа като получател се установява и факта на получаване на
сумата.
В тази насока, макар да не е направено такова възражение, за пълнота на
изложението, предвид размера на сумата (63 000.00 лв.), съдът намира, че
въпреки по тази начин на плащане (в брой) да е нарушена разпоредба от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, в случая – разпоредбата на чл. 3 от ЗОПБ, това
не означава, че представените писмени доказателства не могат и не удостоверяват
реалното получаване на посочената в тях сума. В гражданския процес въпросът за
плащане на цената е въпрос на доказване по правилата на чл. 178 от ГПК дали е
изпълнено едно парично задължение, а не въпрос за действителността на
договорните правоотношения - така в Определение № 1411 от 10.12.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4866/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б:
"Нарушаването на Закона за ограничаване на плащанията в брой има за
последица административнонаказателната отговорност на дееца, то няма значение
нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността
на договора, от който произтича вземането.", както и Определение № 1193 от
11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Л.Б. и др. Законът за ограничаване на плащанията в брой не съдържа уредба
относно доказателствената сила на документите по смисъла на чл. 178 ГПК -
спрямо същата, при съдебен спор, съдът прилага правилата на ГПК.
При тези изводи, съдът приема, че ищецът се явява изправна страна по
договора, изпълнила задължението си за плащане на цената.
Безспорно е установено по делото, че сградата, предмет на предварителния
договор, е част от недв.имот, за който ответникът е сключил предварителен договор за продажба с друго
лице (от 31.03.2017г., анексиран на 24.04.2018г.), който договор е обявен за
окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
Макар преди депозиране на исковата молба, ищецът да не е отправял
предложение към ответника за разваляне на договора, като такова следва да се
приеме депозирането на молба и връчването й на ответника. С предявяването на
иска ищецът е прекратил договора, поради което и даденото от него в размера на
сумата от 110 000лв. се явява дадено на отпаднало основание, поради което и на
осн.чл. 55 ал. 1 предл.3 от ЗЗД ответникът следва да я върне на ищеца.
Налице е хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, на която се позовава и ищецът в
депозираната искова молба - изпълнението на договора, т.е. сключването на
окончателен такъв, е станало невъзможно, предвид прехвърлянето на сградата,
предмет на предварителния договор, в исковото производство по реда на чл. 19
ал. 3 от ЗЗД.
Искът за сумата от 19 000лв. е предявен като частичен от сумата от
110 000лв., и предвид гореизложените мотиви, следва да бъде уважен както
основателен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
19 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
(12.03.2019г.) до окончателното изплащане на задължението.
По предявения иск с правно осн.чл. 92 от ЗЗД.
Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. С неустоечната клауза страните се отклоняват от чл. 82 ЗЗД, като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице
пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от
неизпълнението вреди.
Дължима в настоящата хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на
вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е
била уговорена.
В р. ІV от процесния договор - „ОТГОВОРНОСТИ И НЕУСТОЙКИ, страните са
уговорили, при неизпълнение, неустойки, съответно в полза на купувача или
продавача по сделката.
В случая ответникът-продавач, като неизправна страна, в хипотезата на чл.
4.1 б.б предл.2-ро от договора, дължи договорената от страните неустойка в
размер на 5 620.00 евро. Доколкото е претендираната левовата равностойност на
така договорената неустойка, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10 991.76 лв., като в останалата част до 11 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Предвид основателността на предявените искове основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски в
размер на 1199.67 лв. (ищецът изрично е заявил че претендира като разноските
само заплатената д.т. от 1200лв.) - на осн.чл. 78 ал. 1 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Трудово-производителна кооперация „Ален мак“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
председателя Д.З.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ”АСКО 67“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от
управителя Х.Р.Х., сумата от 19 000.00
лева /деветнадесет хиляди лева/ - частичен иск от сумата 110 000лв.,
представляваща заплатена цена по предварителен договор за покупко-продажба на
недв.имот от 06.06.2016г., дадена на отпаднало основание- на осн.чл. 55 ал. 1 предл. 3-то
от ЗЗД, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2019
година до окончателното й изплащане, сумата
от 10 991.76 лева /десет хиляди деветстотин
деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - представляваща
неустойка по чл. 4.1, б.“б“, предл.2-ро от Договора от 06.06.2016г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка в размер над 10 991,76 лв. до пълния размер от
11 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ТПК „Ален мак“, с ЕИК *********,
гр. П., обл. ххххххх, представлявана от председателя Д.З.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ”АСКО 67“ ЕООД, с ЕИК
*********, гр. П., ж.к. М.,------, представлявано от управителя Х.Р.Х., сумата от 1 199.67 лв. - разноски
в производството пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част от
исковете- на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: