О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. Велико Търново, 23.02.2023г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова адм. д. № 109/2023г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на 135, ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба
от Националната здравноосигурителна каса, гр. София, ул. „Кричим“ № 1,
представляване от управителя и Министъра на здравеопазването, чрез гл.
юрисконсулт Е.Т.срещу Решение № 15 от 17.01.2023г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 13/2022г.
Настоящият съдебен
състав намира, че делото не му е местно подсъдно по следните съображения:
С изменението разпоредбата
на чл. 133, ал. 1 от АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1
януари 2019 г.) законодателят е приел, че делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес
или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. По силата на
следващата алинея 2 от цитираната правна норма (в сила от 1 януари 2019
г.), когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен
постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 на чл.
133 от АПК се разглеждат от административния съд в района на
териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички
останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който
е седалището на органа.
В
настоящия случай адресати на акта, спрямо които са установени нарушения на ЗЗДискр.
и наложени глоби са Националната здравноосигурителна каса, гр. София, ул.
„Кричим“ № 1, представляване от управителя и Министъра на здравеопазването, гр.
София, пл. „Св. Неделя“ № 5. Същите са жалбоподатели по настоящото дело. Те
имат седалище в гр. София, което обосновава съгласно чл. 133, ал.
1 от АПК компетентност на Административен
съд София - град. Надлежна страна по
преписката пред органа е била и Т.З.Х.от гр. ***. В настоящото производство
пред съд няма подадена от нея жалба. Ако приемем, че и тя е адресат
на оспорения акт, доколкото има постоянен адрес и седалище в различнен съдебен район, положение следва да намери
ал. 2
на чл. 133, и тъй като адресатите на
заповедта са в различни съдебни райони, приложимо е изр. второ, според което
делото следва да се разглежда от
административния съд, в района на който е седалището на органа, който отново е Административен
съд София - град.
Неправилно в
процесното решение, при определяне на съда, пред който може да се оспори
решението се говори за постоянен или настоящ адрес на жалбоподателя. Следва
да се посочи, че с измененията в чл. 133, ал.
1 и 2 от АПК изрично се говори за "адресати", не за
"жалбоподател". При съпоставка на чл. 133, ал.
1 и ал. 2 от АПК е видна волята на законодателя относно
подсъдността при оспорване на индивидуални административни актове – когато актът има повече от един
адресати, но същите са в един
съдебен район, делото следва да се разгледа от административния
съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, а в
останалите случаи компетентен е съда по седалището на органа. В конкретния
случай седалището на органа е в гр. София и попада в съдебния район на
Административен съд София - град. Комисията
за защита от дискриминация няма териториална структура във Велико Търново. В
този смисъл е и практиката на Върховен административен съд по сходни случай,
отразена в Определение № 4250/21.03.2019 г. по АД 2528/2019 г. по описа на ВАС,
Определение № 4048/19.03.2019 г. по АД 2530/2019 г. по описа на ВАС и др. Определение № 13415 от
9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2019 г., V о.; Решение № 1006 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. №
6643/2022 г., V о.; Определение № 12476 от 20.09.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 10245/2019 г., V о.; Определение № 11821 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 9277/2020г., V о.
По изложените
съображения, Административен съд Велико Търново не е компетентен да разгледа
делото. Разпоредбите на чл. 133, ал.
1 и ал.
2 от АПК, навеждат на местна компетентност на Административен съд София –
град. Без изискуемата се от закона
подсъдност, производството по адм. д. № 109/2023 г. по описа на Административен
съд Велико Търново следва да се прекрати и делото да се изпрати на компетентния
да го разгледа като първа инстанция Административен
съд София-град.
Водим от горното и на
основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 109/2023 г.
по описа на Административен съд – Велико Търново.
ИЗПРАЩА
делото на Административен
съд София - град по подсъдност.
Определението не
подлежи на обжалване на основание чл. 135, ал. 8 от АПК.
Определението да се
съобщи на жалбоподателите, чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137,
вр. с чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: