№ 16333
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110140560 по
описа за 2023 година
Предявена е искова молба от М. Г. К., ЕГН **********, срещу ..... (.....) с правно основание
чл. 2б от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно забавяне от
негова страна и че ищцата не е претърпяла претендираните вреди.
Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 9680 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство,
влошено здраве и чувство за липса на правосъдие. Твърди, че тези вреди са причинени от
прекомерната продължителност на гражданско дело, заведено от нея пред ......
В законоустановения срок ответникът ..... е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че не е налице неоправдано забавяне на
производството, а продължителността му се дължи на обективни и законосъобразни
причини – многобройни отводи на съдии с цел осигуряване на безпристрастен съдебен
състав, високата натовареност на съда и усложнената обстановка по време на пандемията.
Счита, че ищцата е допринесла за забавянето с подаването на нередовна искова молба.
Оспорва размера на вредите като прекомерен.
В хода на производството е конституирана като контролираща страна ..... чийто
представител изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Безспорно е установено, че:
М. Г. К. е ищец по гр. д. № 14904/2017 г. на ......
Делото е образувано през 2017 г. и към настоящия момент, близо 6 години по-късно, е
все още висящо и се намира на етап поправяне на нередовност на исковата молба.
Спорни са следните обстоятелства:
Дали забавянето в производството е неразумно и дали е причинено от действия или
бездействия на ......
1
Дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди от твърдяното забавяне и какъв е
техният размер.
Разпределение на доказателствената тежест
Ищецът М. Г. К. носи тежестта да докаже, че е налице производство, което е
продължило повече от разумен срок, както и че това забавяне е причинило вреди.
Ответникът ..... носи тежестта да докаже, че са налице обстоятелства, които оправдават
забавянето (напр. сложност на делото или поведение на ищеца) или че вредите не са в
причинна връзка със забавянето.
От събраните по делото доказателства препис от гр, д. № 14904/2017г. ..... и свързаните с
него производство се установява следната хронология на събитията:
2017 г.: Делото започва като административно (адм. д. № 10857/17 г.), но на 15.11.2017
г. е изпратено на ..... (.....), където получава номер 14904/2017 г..
2018 г. - 2020 г.: Състав I-20 на съда на три пъти оставя делото без движение с
разпореждания от 11.05.2018 г., 23.07.2018 г. и 28.04.2020 г.
16.12.2020 г. – 21.12.2023 г.: В този период продължават отводите на съдии в ..... по
същото дело, паралелно с движението му.
С разпореждане от 12.01.2024г. по гр. д 14904/2017г. ..... след отвод на всички съдии в
....., делото е изпратено на Апелативен съд София за определяне на друг компетентен
съд.
С определение 190/25.01.2024г. по ч.гр. д. № 141/2024г за такъв е определен
Софийски окръжен съд
29.01.2024 г.: Делото е образувано в СОС под номер 63/2024 г.
26.07.2024 г.: СОС прекратява производството и връща исковата молба поради
неизпълнение на указания.
Делото отива на въззивна инстанция по горното разпореждане и частна жалба в
Апелативен съд София и получава номер 3091/2024 г.
Така гр д. № 14904/2017г. в ..... е било периода от 15.11.2017г. до 12.01.2024г., когато е
изпратено на АССГ, който определя друг съд ,който да разгеда иска, а именно - СОС.
В периода от 15.11.2017г. до 12.01.2024г. единствените действия по делото
извършвани в ..... освен мотивирани определения с отвод на съдитте са:
инкорпорираните указания в разпореждания от 11.05.2018 г., 23.07.2018 г. и 28.04.2020
г. - указания за отсраняване на нередовности на искова молба.
Към настоящия момент делото е висящо пред Софийски апелативен съд за въззивен контрол
по разпореждане, с което СОС връща искова молба.
Съгласно закона, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на
2
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. За да се прецени дали е
нарушен „разумният срок“, следва да се анализират конкретните обстоятелства по случая,
като се вземат предвид сложността на делото, поведението на страните и на компетентните
органи, както и значимостта на спора за ищеца.
Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и счита, че е
налице нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. За да се произнесе, съдът се ръководи от основните критерии, установени от
практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Върховния касационен съд
(ВКС), както и от сходни случаи от съдебната практика на българските съдилища:
1. Сложност на делото: Въпреки че делото не представлява изключителна фактическа
или правна сложност, поведението на съдебните органи, като многократните отводи
на съдии и прехвърлянето на делото между различни отделения, са създали
неоправдано усложняване на производството. Това е в разрез с принципа, че
държавата е отговорна да осигури функционирането на съдебната система по начин,
който гарантира правосъдие в разумен срок. Натовареността на съда не е извинение и
не може да освободи държавата от отговорност за вреди, причинени от неоправдано
забавяне е констатнта съдебната практика на ВКС.
2. Поведение на ищеца: Установено е, че дори да е имало действия от страна на ищцата,
които са допринесли за определено забавяне, те не могат да оправдаят общата
продължителност на производството от над 6 години. Тези действия са протекли в
рамките на упражняване на нейни законови права и не следва да се вменят като
основание за освобождаване на държавата от отговорност.
3. Поведение на компетентните органи: Това е основният и най-силен мотив за
забавянето. Налице са дълги периоди на бездействие, което е довело до значително
удължаване на производството. Особено показателно е, че в рамките на повече от шест
години не са се извършили процесуални действия, насочени към събиране на
доказателства и не са провеждани открити съдебни заседания. Делото е на етап
отстраняване на нередовност на искова молба и не са връчени книжата на ответника.
В настоящия казус макар ответникът основателно да изтъква, че осигуряването на
безпристрастен съд чрез отводи е основен принцип на справедливия процес, системното и
продължително отвеждане на над 100 съдии разкрива негативни последици за гражданите,
които следва да бъдат репарирани. Аргументите за висока натовареност и забавяне поради
пандемията могат да обяснят известно забавяне, но не и толкова продължителен период, в
който производството не е приключило по съществото на спора. Същото е на етап
отстраняване нередовности на искова молаба, което се отчита от друга страна и от съда,
макар даваните указания, че все още ищецът не е привел исквоата молба с изискванията на
ГПК за редвност. Едновременно с това, самите указания са давани в отдалечен период от
време едно от друго, не са събирани доказателства, не са търсени свидетели ( което път от
друга страна да обоснове причина извън съда или страната, за наличие на забавяне), не са
провеждани и открити съдебно заседания, тоест в процесния период исковата молба
3
еостанала нередовна и съдт не е предприел действия по движение на делото след 2020г. (
последното указание на състав I-20 ..... до края на 2023г., когато длеото е ипратено АССГ.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на правото на ищцата на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Това нарушение е противоправно и
ангажира отговорността на държавата в лицето на ......
Относно неимуществените вреди, съдът приема, че неразумната продължителност на
производството създава силна, макар и оборима презумпция, че такива вреди са причинени.
Според установената съдебна практика на ВКС, не е необходимо ищцата да доказва изрично
обичайните, типични неимуществени вреди, като притеснения, нервност, чувство за
несправедливост и загуба на доверие в държавността, тъй като те се считат за винаги
налице.
Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по
жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба №
1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№
924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от
ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по
отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинноследствена връзка между тях и забавеното производство; а относно
неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на
доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.
Вреди над обикновените не бе проведено доказване да са преживяни.
При определяне на размера на обезщетението, съдът се ръководи от критерия
„справедливост” и счита, че ищцата има право на обезщетение за причинените негативни
изживявания, като емоционално напрежение .
При баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото,
настоящият съдебен състав, като съобрази конкретните обстоятелства посочени по-горе,
намира, че поради допуснатото нарушение на правото на страната да получи решение на
спора в разумен срок, на ищеца са причинени неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за тях следва да се определи съобразно предвиденото в чл.52 от ЗЗД.
Прилагайки критерият „справедливост” и съобразявайки социално-икономическите условия
и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане, настоящият състав
приема, че паричното обезщетение на ищеца за причинените негативни изживявания от
нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, следва да се
4
определи в размер на 5000.00 лв.
Макар ищецът да е записал в искова молба, че искът е предявен за част от вредите, съдът
приема, че това е целият размер на претендираните вреди от ищеца, доколкото твърденията
са, че искът е предявен като част от вредите - но за този период на забавата (в последсвтие
уточнен с молба 04.08.2023г. - като такъв с начална дата 11.01.2018г. до подаването на
исковата молба), доколкото според ищецът отказът от правосъдие продължавал, поради
нерешаване на делото по същество. В молба от 04.08.2023г. е уточнено, че размерът на
неимуществените вреди към момента на подаване на исковата молба е оценен от ищцата на
9680лв., поради което е и доклдава от съда така, а доколкото периодът на нерешаване на
делото продължавал и след исковата молба - можело тепърва да се изчислява размерът след
тов.
С оглед горното, искът за сумата в размер на 5000 лв. следва да бъде уважен, а за разликата
над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер на неимушествените вреди,
претърпени за периода от 11.01.2018г. до 20.07.2023г., в размер на 9680 лв. - следва да бъде
отвхърлен.
Не е предявен иск за имуществени вреди. В молба от 04.08.2023г., след указания на съда
същите са определени от ищцата в размер на 20лв., и е описано, че представляват държавна
такса по настоящото производство гр. д. № 40560/2023г. СРС, както и разноски за копирни
услуги с същото, пораид което съдът приема, че не е сезира с отделен иск за имуществени
вреди ,тъй акто това всъщност предтсавляват разноски в настоящия спор, и съдбата на
същите зависи от изхода на спора, същите не са отделен иск, поради което не счита, че е
предявен иск за имуществени вреди в размер на 20 лв. - от които 10 лв. - държавна такса по
гр. д .3 40560/2023г. и 10 лв - копирни услуги за същото производство.
При този изход на спора, право на разоски имат и двете страни с оглед отхвърлената и
основателната част на исковата претенция. Искът е увжен в размер на 51.65%, поради което
на ответника се дължат разноски за отвхърлената част на иска, опредлени в общ размер на
100 л.в - юрисконсултско възнагражднеие или следва да се осъди ищеца да заплати сумата в
размер на 48.35 лв. ( 48.35 % е размерът на отвхърлената част на исквота претенция).
Ищецът в последно открито съдебно заседание, вече е заявил, чрез процесуалния си
представител, че не претендира разноски.
На основание чл. 2б от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... да заплати на М. Г. К. с ЕГН: ********** сумата от 5000 лева ( пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на
разглеждане на дело гр. д. № 14904/2017г. по описа на ..... в разумен срок, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 5000 лева ( пет хиляди лева) до пълния претендиран размер от 9680
лв. ( девет хиляди шестстин и осемдесет лева) като неоснователен.
5
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН: ********** да заплати на ..... сумата в размер на 48.35лв. -
разноски, сторени по делото, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред ..... в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6