Р Е Ш Е
Н И Е № 172
Гр.
Сливен, 01.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора ИВАН
ИВАНОВ
и при секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Иглика Жекова КАНД № 121 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 496 по описа на Районен
съд Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 69/10.06.2021 г., постановено по АНД № 496/2021 г. на Районен съд - Сливен
е отменено Наказателно постановление № 22-0000172/30.07.2020
г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА, с което на
„МИП 2010“ ООД с ЕИК ***** за нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
на МТС и на основание чл. 99 предл.
четвърто от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, която чрез пълномощник го обжалва в срок,
като в жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на
съдебния акт. Твърди се, че съдът въобще не е съобразил дадените му от касационната
инстанция указания и съответните събрани нови доказателства. От последните се
установявало, че нарушението е станало факт на 02.03.2020 г., а неговото
извършване е станало достояние на контролните органи на 02.06.2020 г. след
получаване на писмото от ИААА – гр. Сливен. АУАН бил съставен на 23.06.2020 г. след
извършена проверка, въз основа на посоченото писмо, поради което и срокът за
ангажиране административнонаказателната отговорност
на дружеството бил спазен. Цитира нарушената и приложената санкционна
разпоредби, с твърдение за материална и процесуална законосъобразност на санкционния
акт. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и потвърди наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.
касационният жалбоподател Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
редовно и своевременно призована, не се представлява.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване „МИП 2010“ ООД, редовно и своевременно
призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв.
М. А., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен
съд Сливен. Представя и писмена защита с подробно изложени доводи в тази
насока. Претендира разноски по списък.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е и по същество - основателна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
Ответното
по касационната жалба дружество „МИП 2010“ ООД като притежател на лиценз на
Общността № 7176 за международен превоз на товари получило разрешително № *****
с резервация № ***** по
реда на раздел III от
Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари за товарен автомобил с рег. № *****, като превозът бил осъществен от
06.06.2019 г. до 09.06.2019 г. в РТурция. С писмо
рег. № 11-44-3604/1/02.06.2020 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ изпратил до регионалните дирекции справка
от резервационната система за неотчетени в срок
еднократни чуждестранни разрешителни, съгласно чл. 25 от Наредба № 11,
изготвена от Дирекция „Автомобилни превози и международна дейност“. Видно от
приложената справка, на позиция 31 е вписано „МИП 2010“ ООД, чийто товарен
автомобил е п. през **** по силата на описаното по – горе разрешително. Въз
основа на получената информация контролните органи на ИААА констатирали, че
разрешително № ***** не е отчетено в срок до 01.03.2020 г. и съставили Акт за
установяване на административно нарушение сер. А-2018
№ 265204/23.06.2020 г., в който квалифицирали така описаното от фактическа
страна като деяние по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. Актът бил връчен на
същата дата на законния представител на дружеството, който в срока по чл. 44
ал. 1 от ЗАНН депозирал пред наказващия орган Възражение вх. №
52-00-50-3746/26.06.2020 г. В същото била заявена молба да се наложи най –
ниската като размер санкция, тъй като нарушението е извършено от незнание и не
е ощетен държавния бюджет, курсът до Т.бил пръв и последен такъв, а дружеството
превозвало стоки само в рамките на ЕС. Въз основа на съставения акт, на 30.07.2020
г. Директорът РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА издал Наказателно
постановление № 22-0000172/30.07.2020 г., с което на „МИП 2010“ ООД за
нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. и на основание чл. 99 предл. четвърто от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)
и на основание чл. 96г ал. 1 предл. второ от ЗАвтП
наложил имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
По
жалба на дружеството срещу наказателното постановление било образувано АНД №
1105/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, приключило с Решение №
372/14.12.2020 г., с което съдът отменил като процесуално незаконосъобразен
санкционния акт, като приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния
срок по чл. 34 ал. 1 изр. второ, предл. първо от ЗАНН. С Решение №
58/19.04.2021 г., постановено по КАНД № 44/2021 г. по описа на Административен
съд - Сливен първоинстанционното съдебно решение било отменено, а
производството – върнато на Районен съд – Сливен за ново разглеждане с дадени
задължителни указания. Съгласно мотивите в касационния съдебен акт, наличието
на информация за извършено административно нарушение и неговия автор в
кореспонденция на ИААА, предхождащо издаването на писмо с рег. № Н-44-3604/6/04.06.2020
г. и АУАН би било индиция, че нарушителят е открит в
по – ранен момент от посочения от наказващия орган, но посоченото писмо липсва
по административнонаказателната преписка, както и
липсват данни за датите на съставяне и съответно – получаване на същото в РДАА
– Бургас. Според решението на касационната инстанция, мотивите на Районния съд са
необосновани, поради липса на събрани относими
доказателства и неизяснена фактическа обстановка.
За да отмени
наказателното постановление, при новото разглеждане на делото Районният съд изложил
следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че срокът по чл. 34 ал. 1,
изр. второ, предл. първо от ЗАНН е започнал да тече
от 02.03.2020 г. и е изтекъл на 02.06.2020 г., след която дата не е следвало да
се съставя АУАН. Това обстоятелство довело и до постановяване на
незаконосъобразен краен санкционен акт, подлежащ на отмяна.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно, а изводите на Районния съд не се споделят
от настоящата касационна инстанция при следните съображения:
От
представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че „МИП 2010“ ООД е извършило административното противоправно деяние, за което
е било санкционирано от компетентния наказващ орган. Видно е, че дружеството
като притежател на лиценз от Общността за международен превоз на товари е
получило по реда на раздел III от Наредба
№ 11/31.10.2002 г. резервирано разрешително за превоз в РТ., реализиран в
периода 06-09.06.2019 г. По делото не се спори, че разрешителното не е било
отчетено пред органите на ИААА, както повелява чл. 25 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Съгласно тази разпоредба, приложена от наказващия орган като правна
квалификация на деянието, получените разрешителни по реда на раздели III и V за
съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на
следващата календарна година. Неизпълнението на това нормативно задължение е
скрепено със следващата се административна санкция, уредена в чл. 99 от Закона
за автомобилните превози. Според тази санкционна норма, който наруши реда за
заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на
превоз на пътници и товари, се наказва с глоба или с имуществена санкция 2000
лв. В случая административното нарушение е омисивно –
бездействие, изразяващо се в неотчитане на издаденото разрешително пред
контролния орган и в нормативно указания срок. Доказателствата еднозначно и с
категоричност сочат на неизпълнение от страна на дружеството на вмененото
задължение по чл. 25 от Наредбата. Не се споделят обаче изводите на Районния
съд за допуснато от наказващия орган процесуално нарушение при съставяне на
АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 изр. второ от ЗАНН в редакцията му,
приложима към датата на съставяне на акта, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии,
Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и
част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две
години. Видно от изречение първо на разпоредбата, при наличието на указаната
предпоставка – изтичане на три месеца от откриване на нарушителяm, не се образува административноказателно производство чрез съставяне на акт
за установяване на нарушение. В процесния случай деянието е извършено на
02.03.2020 г., но нарушителят е станал известен на контролния орган на
02.06.2020 г. с получаване на писмо рег. № 11-44-3604/1/02.06.2020 г.,
придружено със справка от резервационната система за
неотчетени в срок еднократни чуждестранни разрешителни. Както се отбеляза по –
горе, под № 31 в тази справка е посочено „МИП 2010“ ООД с дата на извършване на
превоза по разрешително № *****. Следователно, датата на откриване на
нарушителя по смисъла на чл. 34 ал. 1 изр. първо от ЗАНН е 02.06.2020 г. и от
тази дата започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. В случая
такъв е съставен на 23.06.2020 г., т.е. в рамките на тримесечния срок, предвид
което и изводът на Районния съд за неговото пропускане се явява несъответен на
доказателствата. Възприетата от решаващия състав на съда дата 02.03.2020 г. е
датата на извършване на нарушението, но същата в случая е различна от датата на
откриване на нарушителя и доколкото в правния мир е налице реална и обективна вероятност
двата момента да не съвпадат, законодателят ги е уредил в нарочни хипотези. При
така изложеното касационният съдебен състав не споделя извода на
първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение. При
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения, деянието е правилно квалифицирано, законосъобразно е определена и
съответстващата му санкционна норма, а размерът на наложената имуществена
санкция е съответен на нормативно регламентирания фиксиран размер.
Предвид
изложеното, касационната жалба се явява основателна, а атакуваното решение на
Районен съд – Сливен като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Наказателно постановление № 22-0000172/30.07.2020 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА, с което на „МИП
2010“ ООД с ЕИК ***** за нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТС и на основание чл. 99 предл.
четвърто от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и се възложи в тежест на
ответната страна.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 69/10.06.2021 г., постановено по АНД № 496/2021 г. по описа на
Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 22-0000172/30.07.2020 г. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Бургас при ИААА, с което на „МИП 2010“ ООД с ЕИК *****
за нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.
99 предл. четвърто от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „МИП
2010“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Р.
Р.“ бл. . вх. „.“ ап. ., представлявано от у.М.И.П. - Ж. да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.