Р Е Ш Е Н И Е  № 567

   гр.Видин, 25.11.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  двадесет и трети октомври  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                  Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 33 по описа  за 2019год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  „А 1 България“ ЕАД – София, чрез адв. В.Г. против  Б.Е.А. ***,  с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключен Договор за далекосъобщителни услуги М4351218 от 22.12.2014г.

Поддържа се, че ответницата не е заплатила потребените услуги за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г., за което са издадени три броя фактури на обща стойност 107.29 лева, както следва:

фактура № *********/19.01.2015г. с падеж на плащане 03.02.2015г. за отчетен период  16.12.2014г. до 15.01.2015г. за сумата от 35.74 лева за ползване на далекосъобщителни услуги,

фактура № *********/19.02.2015г. с падеж на плащане 06.03.2015г. за отчетен период  16.01.2015г. до  15.02.2015г. за сумата от 58.19 лева за ползване на далекосъобщителни услуги,

фактура № *********/19.03.2015г. с падеж на плащане 03.04.2015г. за отчетен период  16.02.2015г. до  15.03.2015г. за сумата от 13.36 лева за ползване на далекосъобщителни услуги,

Ищецът претендира и заплащане на неустойка в размер на 456.50 лева по издадена фактура № *********/24.06.2015г. с падеж на плащане 24.06.2015г. за отчетен период от 16.05.2015г. до 15.06.2015г. на основание договорната отговорност на абоната по договора  поради едностранно прекратяване на договора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 107.29 лева, неплатени потребени  мобилни услуги за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г., както и сумата от  456.50 лева, представляваща начислена  неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Ответницата  редовно уведомена, чрез назначения особен представител е подала отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорила исковите претенции като неоснователни и недоказани. Направила е възражение, че претенцията за неустойка е въз основа на неравноправни клаузи, поради което същите са нищожни, както и на самостоятелно основание, че са нищожни поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен  договор № ********* от 22.12.2014г., по който  потребителят е избрал Мтел Трансфер М ТВ Коледа 2014г.  с месечна абонаментна такса 24.90 лева с отстъпка от месечната абонамента такса 25%. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Съгласно представеното Приложение № 1/22.12.2014г. в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси / без отстъпка/, дължими до изтичане срока на договора.

Представено  като доказателство по делото е заверен препис на  сметка № *********/24.06.2015г. за начислена неустойка в общ размер от 456.50 лева с падеж на плащане 24.06.2015г. за отчетен период от 16.05.2015г. до 15.06.2015г.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между "Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи.

 При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По основателността на исковете.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор "Мобилтел" ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.  

Исковата претенция в частта на  сумата от 107.29 лева, неплатени потребени  мобилни услуги за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г . се явява основателна. Ответната страна не е навела конкретни основания за недължимостта на тази сума.

По отношение на претендираните неустойки, съдът намира следното:

Ищцовото дружество претендира заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договора в общ  размер на 456.50 лева.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси/без отстъпки/, дължими до края на договора –т.6.3.1 на приложение № 1.

 Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  по делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на дължимостта на претендираната неустойка от ответника, нито такива за начина на изчисление на претендирания размер от 456.50 лева.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на същите.

На следващо място, неустойката за предсрочно прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същият е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).

Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договора и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самия договор, че потребителят няма никакво право да го прекрати, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

 Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

Неоснователно се явява и искането на ищеца направено като евентуално в молба – становище за присъждане на неустойка в размер на три стандартни месечни вноски по постигнато споразумение между мобилния оператор и КЗП, тъй като от една страна, както бе посочено по –горе, липсват доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на оператора по вина на потребителя, а това е условието за начисляване на неустойка. От друга страна,  не са ангажирани никакви доказателства за съдържанието и датата на сключване на твърдяното споразумение между оператора и КЗП.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

В хода на делото ищецът е  заявил на основание чл. 233 от ГПК отказ от исковата претенция за мораторна  лихва в размер на 29.41 лева и с определение от 05.02.2019г., влязло в законна сила, производството по делото в тази част е прекратено и издадената заповед за изпълнение е обезсилена в тази част.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 4.76 лева  за платена държавна такса, 34.25 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 57.09 лева – разноски за особен представител. В заповедното производство ще следва да му се присъдят разноски в размер на 4.52 лева за платена държавна такса и 32.56 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/ кредитора: IBAN: ***, BIC: ***.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б.Е.А. с ЕГН ********** *** планина 82, че дължи на „А1 България“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 сумата от 107.29 лева, представляваща потребени и незаплатени  от ответника  далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги № ********* от 22.12.2014г.  по издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 33-РЗ  от 05.01.2018г.  по ч.гр.д. № 60/2018г. по описа на РС – Видин.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „А1 България“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 против Б.Е.А. с ЕГН ********** *** планина 82 иск  за признаване за установяване на вземането за сумата  в размер на 456.50  лева, представляваща   неустойки за предсрочно прекратяване на договор № ********* от 22.12.2014г., за което е  издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № 33-РЗ  от 05.01.2018г.  по ч.гр.д. № 60/2018г. по описа на РС – Видин, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.Е.А. с ЕГН ********** *** планина 82 да заплати на „А1 България“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 разноски по  заповедното производство в общ размер на 37.08 лева.

ОСЪЖДА Б.Е.А. с ЕГН ********** *** планина 82 да заплати на „А1 България“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 разноски по  исковото производство в общ размер на 96.10 лева.

 

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN: ***, BIC: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: