Съдия – докладчик Десислава Петрова
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от В. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ №*, ет.*, ап.*
срещу eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К № 3853936 на ОДМВР Смолян, с което на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 300 лева за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното
нарушение. Счита, че наказващият орган в противоречие с регламентирания в закона ред е
съставил електронния фиш директно на ползвателя, който е лизингополучетел по договор за
лизинг, а е следвало да състави електронния фиш първо на собственика - „***“ ЕООД,
съгласно изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакувания електронен фиш на ОД на МВР Смолян. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Издателят на електронния фиш – ОД на МВР Смолян, редовно призован, изпраща
представител в лицето на гл. юрисконсулт Ш., като взема отношение по същество и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
РП – гр. Смолян не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.07.2020г. в 17:54 часа с автоматизирано техническо средство тип TFR1-M №617, с
клип №6512 било заснето движение на лек автомобил „НИСАН КАШКАЙ“, с рег. № ***,
със скорост от 82км/ч, с повишение от 42км/ч над разрешената скорост извън населено
място - 40км/ч., обозначено с пътен знак.
Въз основа на заснетото бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано
името на В. Г. Г. , ЕГН **********, доколкото същият е ползвателя на превозното средство,
видно от извършена справка /л.22/. Това се потвърждава и от въззивника, който посочва, че
от 12.11.2020г. става собственик на процесния автомобил. Представя и доказателства /л.7/.
В останалата част на фиша е вписано движение с установена скорост от 79 км/ч –
превишаване с 39 км/ч. В случая при издаването на електронния фиш
административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че максимално
допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия в обхват от 3 до 100 км/ч
с техническо средство мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч и е приел по-ниска
скорост на движещия се автомобил от 79 км/ч, което е по-благоприятно за нарушителя,
вместо реално отчетената от техническото средство скорост от 82 км/ч. За дата и час на
нарушението са вписани показанията на техническото средство.
Видно от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г. и Протокол за проверка №3-47-20/09.06.2020г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, техническото средство е годно и е преминало проверка.
За място на нарушението в електронния фиш е вписано: „Път II-86-81+650км
(бензиностанция „Круиз“ - извън населено място) с посока на движение от гр. Пловдив към
гр. Смолян. Пътният участък е сигнализиран с пътен знак В-26 (40км/ч), поставен на път II-
86-81+500км. Камерата е насочена към гр.Пловдив“.
Това описание в достатъчна степен посочва мястото на нарушението и факта, че е извън
1
населено място.
По преписката е приобщен протокол за използване на АТСС от 13.07.2020г., от който се
установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 10.07.2020г. е извършван с
TFR-617, на главен път с посока на движение от гр. Пловдив към гр.Смолян, гл. път II-86 б-я
Круиз, 81+650км, като видеоконтрол е осъществяван от 16:30 часа до 18:15 часа.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и приложения снимков материал - заснет с клип №6512, с техническо
средство TFR1-M №617. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Жалбата е процесуално допустима. В настоящия случай електронният фиш е получен на
08.12.2021г. по данни на въззиваемата страна, а жалбата е от 20.12.2021г. /с п.к./.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
В този смисъл има характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му
действие, но формата и начинът му на издаване са регламентирани само и единствено в чл.
189, ал.4 от ЗДвП без да са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и
реквизити. Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със заповед на Министъра на
вътрешните работи образец.
От съдържанието на фиша се установява, че нарушението е извършено на 10.07.2020г, а от
представен преглед на фиш /л.11/ се установява, че датата на издаване на същия е
06.08.2020г., поради което срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Горното предвижда установяване на нарушението в един последващ момент, в който
нарушителят не е на местонарушението, което дава възможност за издаване на електронен
фиш. От друга страна, съгласно чл.9, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата по време на измерване на скоростта от
мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда
или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата на движение, поради което физическото му присъствие не изключва отново
възможността за издаване на ел. фиш. В настоящия случай не се установиха данни за
обстоятелства, които да доведат до опорочаване начина на констатиране на нарушението,
2
което би изисквало съставяне на АУАН, но не и на електронен фиш.
Видно от приложената справка по делото се установява, че собственик на процесното МПС
е „***“ ЕООД, а като ползвател е посочен В.Г..
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение.
Съгласно чл. 188, ал. 1, изр. първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според изречение
второ собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил
МПС. В процесния случай ползвателят е известен. По тази причина, правилно е фишът да
бъде съставен на Г.. Освен това по делото не е спорно, че собственикът по занятие е
лизингодател, тоест лице което предоставя на лизинг автомобили. В хода на делото
въззивникът не е твърдял, че някое друго лице е управлявало автомобила в релевантния за
делото момент /така, Решение №217/09.02.2018г. по кнахд №3178/2017г. на
Административен съд – Бургас /.
Видно от протокола за използването му АТСС е било разположено в служебен автомобил.
Анализът на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата сочи на извод, че когато уредът отчитащ скоростта на движение е
разположен в автомобил/мотоциклет не се изисква снимка нито на уреда, нито на моторното
превозно средство, в което е разположен. В този смисъл решение №303/13.09.2019 г. по
канд. № 91/2019 г. по описа на Административен съд гр.Смолян. Въпреки това снимка на
АТСС е представен по делото /л.15/.
Предвид изложените по-горе съображения ЧлРС намира, че правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
Правилно нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по
смисъла на чл.28, б. „а“ от ЗАНН. Измерената с техническото средство скорост надхвърля с
39км/ч въведено ограничение на скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-
висока обществена опасност на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната
мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в абсолютния размер,
предвиден в санкционната норма, електронен фиш Серия К № 3853936 на ОД на МВР
Смолян следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за
правната помощ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Съдът намери за неоснователно искането за присъждане на разноски от страна на
въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 3853936 на ОД на МВР Смолян, с което на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на В. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес
гр. П., бул. „***“ №*, ет.*, ап.* е наложено административно наказание – "Глоба" в размер
на 300 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА В. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ №*, ет.*, ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – гр.Смолян сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско
3
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Смолянски административен съд.
4