№ 1170
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100502579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20214646 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 48809/2020 г. по
описа на СРС, 150 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. М. и П. Д. П., искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. М. и П. Д. П. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата от по 1979,70 лв. за всеки от ответниците,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2016 г. до
м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за аб. № 085218, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на по 226,83 лв. всеки от ответниците –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.12.2019
г. върху вземането за неплатена топлинна енергия, сумата в размер на по 22,91 лв. всеки от
ответниците – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 75360/2019 г. по описа на
СРС, 150 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 02.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 75360/2019 г. по описа на СРС, 150 състав.
Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от по 1979,70 лв. до пълния
предявен размер от по 2111,92 лв. за цената на топлинната енергия за периода от м.05.2016 г.
до м.10.2016 г. и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от по 226,83 лв. до
пълния предявен размер от по 257,66 лв. – мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия, както и за сумата в размер на по 2,98 лв. за всеки от ответниците – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2017 г. до 17.12.2019 г. върху цената
на услугата за дялово разпределение.
Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е
1
подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство В. Д. М. и П.
Д. П., чрез адв. Р.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По
делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна
връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Поддържа се, че в производството
през СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва се дължимостта на главницата за дялово разпределение и лихвата
за забава върху главницата за топлинна енергия. Сочи се още, че за процесния период
ответниците не дължат обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради
което не е установено изпадането им в забава. По тези съображения е отправено искане до
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се сторените пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се
оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер,
поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ООД не е изразило становище
по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. М. и П. Д. П., искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед
възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и
наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на
давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
2
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от представен по делото Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот по права низходяща линия № 154, том LLXIV, дело 22628/96 г. се
установява, че Н.П. П.а и Д.Е. П. са продали на сина си и ответник по делото П. Д. П.,
следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака – апартамент № 48,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. *******, като са запазили правото на ползване
до края на живота си по отношение на същия. От представено по делото удостоверение за
наследници, изх. № РСТ20-ДИ11-97/01.06.2020 г., издадено от район „Студентски“, се
установява, че Н.П. П.а е починала на 27.01.2020 г., като е оставила за наследници по закон
ответниците В. Д. М. и П. Д. П.. По делото не се твърди и не се установява правото на
ползване, учредено в полза на Н. П.а да е било погасено поради изтичане на 5-годишен срок
без същото да е упражнявано. С оглед изложеното, наследодателката на ответниците в
качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот се явява потребител на топлинна
енергия през исковия период, като след смъртта й по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от
ответниците е придобил по ½ от правата и задълженията на Н. П.а. Ето защо противно на
възраженията, поддържани от ответниците в производството за липса на пасивна
процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при извършване на собствена
преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен
материал, намира, че по делото е установено, че през процесния период ответниците, в
качеството им на наследници на задълженото лице – Н. П. следва да отговарят при квоти по
½ за заплащане на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са
приети протокол от проведено на 29.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на
което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с СД „Е.К.“ ООД и приложен към него списък (в който под № 48 фигурира
ответникът П. П.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да
ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 2129/18.09.2002 г., с който
етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Е.К.“ ООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Н.И.“ ООД.
3
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Н.И.“ ООД.
Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтирани четири отоплителни тела и съответно четири топлоразпределители, както и 1 бр.
щранг-лира в банята, ползва се топла вода и има два водомера за отчитането й. През
процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база отчет на
показанията на четирите броя индивидуални разпределители за разход на отопление.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем
на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния
блок, процесният обект фигурира с кубатура 191 куб. м. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица Установява се, че
редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Вещото лице е посочило, че
за периода 2016-2017 г. топлинната енергия за отопление от сградна инсталация е
изчислявана на база проектантска мощност, вместо инсталирана мощност, поради което
счита, че от дължимата топлинна енергия следва да бъде приспадната сумата от 141,61 лв..
За процесния период няма начислена топлинна енергия на общите части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 09.01.2003 г. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата от 4096,82 лв., след отчитане на разликата
между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по
изравнителни сметки, както и след приспадане на сумата за топлинна енергия за отопление
на сградна инсталация за 2016/2017 г. в размер на 141,61 лв.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд
за погасяване по давност на процесното вземане за периода от м. 05.2016 г. до м.10.2016 г.
включително.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
4
падежа, определен в общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция
към 12.03.2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 (в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите
условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение), представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
(поканата) за изпълнение. Тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията,
защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този
смисъл, задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда
вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение – след нейното осъществяване (изготвянето на индивидуалната справка за
отопление и топла вода). Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016
г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2019 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 30.12.2016 г. (от м. 05.2016 г. до
м.10.2016 г. включително). Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда
за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е посочен размерът на вземането
за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по
давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 3959,40 лв.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от
3959,40 лв., дължима за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., или всеки от ответниците
дължи сумата от по 1979,70 лв., както правилно е определил първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, въззивният съд приема следното:
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
5
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия
отчетен период, считано 15.09.2017 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2018 г.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, въззивният съд
приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г. възлиза на сумата от 453,67 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г. не е
обхваната от погасителната давност.
С оглед изложеното искът е основателен за сумата от 453,67 лв. и за периода от
15.09.2017 г. до 17.12.2019 г., или съобразно квотите си в собствеността, всеки от
ответниците дължи сумата от по 226,83 лв., както правилно е определил
първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
въззивният съд приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена
на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата
се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
6
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Н.И.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 06.11.2007 г.,
сключен между ищеца и „Н.И.“ ООД страните са договорили заплащане от „Топлофикация
София“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства
установяващи, че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е осъществявано от „Н.И.“ ООД. Предвид
изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта й са
установени по основание. Видно от справка от счетоводната система на ищеца, размерът на
таксата на дялово разпределение за периода от м.12.216 г. до м.04.2019 г. е в размер на 48,46
лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът се явява основателен
за сумата от 45,83 лв. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е
погасена чрез плащане. Предвид изложеното, искът за заплащане на цената на услугата за
дялово разпределение е основателен за сумата от 45,83 лв., или всеки от ответниците дължи
сумата от по 22,91 лв., както правилно е определил първия съд.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20214646 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 48809/2020 г. по
описа на СРС, 150 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна
„Топлофикация София“ ЕАД има право на направените в производството разноски. Същата
още в отговора на въззивната жалба е заявила своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т.
1 НЗПП, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на
визиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20214646 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. №
48809/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, и П. Д. П., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. „*******, офис на партерен етаж, да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК общо сумата от 100 лв. - разноски за въззивното
7
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Н.И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8