№ 8
гр. Малко Търново, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно
наказателно дело № 20242140200061 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Y. B. (Я. Б.), роден на ********** г., в У.,
притежаващ документ за самоличност - паспорт № ********, издаден на
**.**.**** г., от У., с адрес: Република У., град С., ул. "Ю." № ***, адрес в
Република България - гр. В., ул. "Хр. Д." № *, вх. *, ет. *, ап. *, ПРОТИВ НП
№ BG2024/1000-744/29.04.2024 г., издадено от Ирина Димова Димова - зам.
директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас,
административнонаказващ орган съгласно Заповед № 3AM-230/32- 748753 от
21.02.2024 г. на Директора на Агенция „Митници”, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ВЗ на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 8 265,50 лв. (осем хиляди двеста
шестдесет и пет лева и петдесет стотинки), представляваща една пета от
стойността на недекларираните парични средства.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Защитата на
жалбоподателя пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващия орган, редовно призован, изпраща
представител. Пледира НП да бъде потвърдено. Поискани са разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице,
имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е
допустима.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано с акт по
1
административнонаказателна преписка № BG06122023/1000/М-4343 от
06.12.2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, съставен от Р. С. К. - на
длъжност „държавен инспектор“ в ТД Митница Бургас, Агенция „Митници“
за това, че на 06.10.2023 г. около 14:00 ч. на МП Малко Търново, на трасе
„Изход“ пристигнал автобус марка „Мерцедес туризмо РХД“ с български
регистрационен № Х 9838 КН. пътуващ от Република България за Република
Турция, управляван от S. G. (С. Г.). При пристигане на превозното средство в
зоната за митнически контрол държавен инсп. Р. К. - служител на ТД Митница
Бургас, попитал водача и пътниците на български,турски и руски дали имат
нещо за деклариране пред митническите органи - акцизни стоки, стоки с
търговски характер, валута и валутни ценности, като получил отрицателен
отговор от всички. Държавен инсп. К. забелязал неспокойното държание на
един от пътниците, украинския гражданин Y. B. (Я. Б.). На лицето било
разпоредено да предостиви багажа си за провека.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, държавен инсп. К., съвместно с К.
К. и Д. Ж. - служители на ТД Митница Бургас, пристъпили към проверка на
личния багаж на лицето. В хода на контролните действия, в личната чанта на
Y. B. (Я. Б.) митническите служители открили недекларирани парични
средства. Същите били изброени, като се установил размера им, а именно:
18200 (осемнадесет хиляди и двеста) щатски долара; 4450 (четири хиляди
четиристотин и петдесет) евро.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ, от Y. B. (Я. Б.) било снето писмено
обяснение.
Всички контролни действия са извършени в присъствието на Y. B. (Я. Б.)
и са обективирани в протокол № 23BG001003M037239/06.10.2023 r.
При така установената фактическа обстановка държавен инсп. Р. К.
съставил Акт за установяване на административно нарушение, заведен под №
BG06102023/1000/В-З700 от 06.10.2023 г. по описа на ТД Митница Бургас,
срещу: Y. B. (Я. Б.), роден на ********** г., за нарушение на чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 11, ал. 1 от Валутния закон.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 10а, ал. 2 от ВЗ.
Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал
атакуваното наказателно постановление.
При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Акта и НП имат необходимите реквизити,
съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния
закон.
Жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ВЗ
Тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св Х., К. и К., които
2
съдът приема като пълни и безпристрастни.
Сьгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Валутния закон, пренасянето
на парични средства в размер 10 000 евро илн повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при
условията и по реда. предвидени в чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС)
2018/1672 на Европейския парламент и „а Съвета от 23 октомври 2018 г.
относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се
изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 /наричан накратко
„Регламент (ЕС) 2018/1672“/.
Декларирането се извършва с попълнена и представена пред
митническите органи декларация за паричните средства по образец,
публикуван на страницата на Агенция „Митници“. На митнически пункт
„Малко Търново“ има указателни табели, на които на шест езика е указано
задължението на пътниците да декларират пренасяната от тях валута и начина
на деклариране. Y. B. (Я. Б.) не е поискал от митническите органи да попълни
декларация за парични средства. Той не е изпълнил своето задължение да
декларира по установения ред - чрез писмено деклариране пренасяната от
него валута, въпреки че му е била предоставена възможност с отправеното
запитване дали има нещо за деклариране.
Предвид горното съдът намира, че на 06.10.2023 г., на МП „Малко
Търново“, Y. B. (Я. Б.), роден на ********** г., не е декларирал с декларация
за паричните средства по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година, пренасяната от него
валута в размер на 18 200 (осемнадесет хиляди и двеста) щатски долара и 4
450 (четири хиляди четиристотин и петдесет) евро, с левова равностойност 41
327,49 лева (четиридесет и една хиляди триста двадесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки), преизчислени в български лева по курс за
митнически цели към 06.10.2023 г.: 1 USD = 1,79253 лева и 1 Euro = 1,95583
лева, с което е нарушил разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ВЗ и виновно е
осъществил състава на чл. 18, ал. 2 от ВЗ.
При определяне на санкцията, в съответствие с чл. 27 от Закона за
административните нарушения и наказания, административнонаказващият
орган правилно е преценил тежестта на извършеното нарушение, причините
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се взе предвид, че лицето не е
извършвало други нарушения на митническото законодателство и е оказало
необходимото съдействие на митническите органи при осъществяване на
контролните им правомощия.
Изложените обстоятелства не са от естество да квалифицират
нарушението като маловажен случай по смисъла на nap. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
което мотивирало административнонаказващия орган да приеме, че не е
налице възможност да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и на
3
Y. B. (Я. Б.), роден на ********** г., следва да се наложи наказание в
посочения в постановителната част вид и размер, тъй като по този начин ще
бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът не споделя възражението на защитата на жалбоподателя, че не е
осигурен преводач на жалбоподателя, тъй като не е български гражданин. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу НП, на касационни жалби пред Административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй
като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава
единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.
6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. Следва
да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението
срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от
правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.
Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява
безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките
нанаказателното производство, като за извършените административни
4
нарушениятакова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на
превод на АУАН, не
може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В конкретния случай съдът
счита, че е имало извършен превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на
свидетелите – митнически служители, които както вече бе посочено се
ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен на руски език на
нарушителя. От показанията на свидетелите – митнически служители, става
ясно, че лицето, извършило превода е провело с жалбоподателя смислен
разговор на руски език, от който за свидетелите не са възникнали съмнения, че
жалбоподателят разбира случващото се в момента.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно
предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът не споделя и възражението на защитата на жалбоподателя
относно това,че в Акта и в НП не е посочено като правно основание
нарушение на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. Непосочването на цитираната
по-горе Наредба не води само по себе си до накърняване на правото на
защитата на жалбоподателя и в това същият да разбере какво нарушение е
извършил. Поради което съдът намира, че не е налице процесуално нарушение
допуснато от АНО.
Относно размера на наложената глоба, съдът намира, че АНО е
съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в
закона.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG2024/1000-
744/29.04.2024 г., издадено от Ирина Димова Димова - зам. директор на
Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, административнонаказващ
орган съгласно Заповед № 3AM-230/32- 748753 от 21.02.2024 г. на Директора
на Агенция „Митници”, с което на жалбоподателя Y. B. (Я. Б.), роден на
********** г. в У., притежаващ документ за самоличност - паспорт №
********, издаден на **.**.**** г. от У., с адрес: Република У., град С., ул.
"Ю." № ***, адрес в Република България - гр. В., ул. "Хр. Д." № *, вх. *, ет. *,
ап. * за нарушение на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ВЗ на
жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 8 265,50 лв. (осем хиляди
двеста шестдесет и пет лева и петдесет стотинки), представляваща една пета
от стойността на недекларираните парични средства.
ОСЪЖДА Y. B. (Я. Б.), роден на ********** г. в У., притежаващ
документ за самоличност - паспорт № ********, издаден на **.**.**** г. от У.,
с адрес: Република У., град С., ул. "Ю." № ***, адрес в Република България -
гр. В., ул. "Хр. Д." № *, вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на Териториална
5
дирекция (ТД) Митница Бургас сумата от 300 лв. (триста лева)
юрисконсултско възнаграждение.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
6