Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 17.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1786 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД чл. 284, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ищецът „А.Т. К.“ Гмбх, вписано във Федералния съд на
Дюселдорф под № HRB 10134 твърди, че на 28.11.2007 г. е сключил с „РСМ
България“ ООД договор за акредитиран представител по ДДС.
По силата
на договора ответникът се е задължил да представлява
ищеца пред Национална агенция за приходите във връзка с регистрацията на ищеца
по ЗДДС и да извършва всички необходими действия , касаещи всички негови
данъчни правоотношения.
С оглед предмета
на процесния договор, а именно предоставяне на услуги
по акредитирано представителство по ЗДДС, в чл. 8, буква „г“ от същия, страните
са уговорили изрично прекратително условие, а именно
- в случай на дерегистрация на възложителя (т.е.
Ищеца) по ЗДДС, договорът се прекратява автоматично.
Сочи, че въз основа на сключения договор е
превел на „РСМ България“ ООД сума в размер на 536 288,08 лева , с цел погасяване
на данъчните му задължения, но последният не е изпълнил задълженията си по
договора и не е превел сумите по сметка на данъчната администрация.
С Акт за дерегистрация по ЗДДС No
22099130011011/02.12.2013 г. НАП е постановила дерегистрация
на К. по реда на чл. 176, т.4 от ЗДДС, поради наличие на значителните публични
задължение към дата 02.12.2013 г., както следва: ДДС в размер на 490 830.15
лв., корпоративен данък в размер на 70 201.43 лв. и други данъци по закона за
корпоративно подоходно облагане в размер на 1 184.17 лв. Актът за дерегистрация е връчен на представител на И. на 06.12.2013
г.
Впоследствие (на
27.01.2014 г.) И. е уведомил ищеца относно дерегистрацията
му по ЗДДС, като е твърдял, че всички
данъчни задължения на Ищеца са били заплащани на НАП своевременно и
констатираните от НАП задължения се дължат на технически грешки в самата
агенция, която поради системна грешка не е отчитала постъпилите суми. И. се е
задължила да съдейства на К. за повторна регистрация по ЗДДС пред НАП.
На 07.10.2014 г.
И. и А.Д.Е.са сключили Договор за покупко-продажба на обособена част от
търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ („Договор по чл. 15 от ТЗ“) с продавач И.
и купувач А.Д.Е.. Съгласно раздел 2.3 „Поети задължения“ във връзка с раздел 1.1. от Договора по чл. 15 от ТЗ, А.Д.Е.поема и се съгласява
да изплати, погаси и изпълни всички задължения описани в Приложение 1.2 към
договора. Видно от същото приложение, ред. 12, стр. 16 от Договора по чл. 15 от ТЗ А.Д.Е.е поел задължения на И. към К. в общ размер на 783 077.77 лв.,
основаващи се на Договора за акредитиран представител
На 16.10.2014 г.
Договорът по чл. 15 от ТЗ е публикуван в Търговския регистър по партидите на отчуждителя - И. и правоприемника - А.Д.Е.На 21 ноември
2014 г. И. е изпратил на ищеца уведомление за това, че в следствие на сключения
между И. и А.Д.Е.Договор по чл. 15 от ТЗ, всички права и задължения на И.,
произтичащи от Договора за акредитиран представител са прехвърлени и се поемат
от А.Д.Е., като и че А.Д.Е.ще оказва необходимото на К. съдействие във връзка с
уреждането на правоотношенията му с НАП.
След като не е
успял да получи категорична информация от И. и А.Д.Е.за действителния статус и
размера на задълженията му към НАП, ищецът
лично се е обърнал към НАП за получаване на информация относно
действителни си данъчен статус. На 19 януари 2015 г. НАП е издал на К.
Удостоверение за наличие на данъчни задължения за периода юни 2011- декември
2013 г., в общ размер (главници и лихви начислени към 19.01.2015 г.) на 665
963.61 лв.
Счита, че са
налице основания да претендира връщане на неизразходваните по Договора за
акредитирания представител средства, т.е. да претендира изпълнение на
задължението на И. за извършване на отчетна сделка по смисъла на чл. 284, ал.2
от ЗЗД.
По отношение на
втория ответник - А.Д.Е., част от предприятието на И. е прехвърлено на А.Д.Е.,
като в прехвърлената част се включва и процесното
задължение.
При продажбата
на предприятието като съвкупност на права, задължения и фактически отношения,
нормата на чл.15, ал.3 от ТЗ предвижда солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника, с условието да няма друго
споразумение, постигнато между прехвърлящия предприятието, правоприемника и
кредиторите. В настоящия случай, не е налице споразумение между ищеца и двамата ответници за освобождаване на отчуждителя или правоприемника от законовата солидарна
отговорност по чл. 15, ал.3 от ТЗ.
Сочи, че по
правило предмет на договора по чл. 15, ал. 1 от ТЗ е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към датата
на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във
връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред
в търговските и счетоводни книги на търговеца. Независимо от липсата на изрична
законова регламентация, по аргумент от по- силното основание обект на прехвърлителна сделка по чл. 15, ал. 1 от ТЗ може да бъде и
част - идеална или реална, от търговско предприятие. Счита, че особеното
изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско
предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг
начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т.е. на правата,
задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да
преминат от патримониума на отчуждителя
в патримониума на приобретателя.
Смята, че със
сключването на договор за прехвърляне на търговско предприятие, като не е
постигната друга уговорка с кредиторите, по силата на закона - чл. 15, ал. 3 от ТЗ, възниква солидарна отговорност между отчуждителя
и приобретателя за съществуващите към момента на
прехвърлянето задължения, включени в предприятието или в обособената част от
него.
Предвид това, че
И. е прехвърлило на А.Д.Е., част от търговското си предприятие по силата на
Договора по чл. 15 от ТЗ и в прехвърлената част се включва и процесното задължение, затова в случая съгласно чл. 15, ал.
3 от ТЗ е налице основание за солидарна отговорност между прехвърлителя
и приобретателя - И. и втория ответник А.Д.Е..
Претендира
заплащане на следните суми:
На основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 15, ал.3 от ТЗ сумата в
общ размер на 536 288.08 лв., представляваща сбор на платените от К. на И., но
непреведени от акредитирания представител на НАП суми за дължимите ДДС и
корпоративен данък за периода 2011-2013 г.,
Сумата от 475 лв., представляваща
законна лихва за забава начислена върху отделните главници, формиращи общата
дължима сума в размер на 536 288.08 лв., за периода от деня на забавата за
съответната главница до деня на завеждане на исковата молба ( 16.09.2015 г.),
Законна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
сумата в общ размер на 536 288.08 лв., от датата на завеждане на исковата молба
( 16.09.2015 г.) до окончателното изплащане на задължението,
Ответникът
оспорва иска. Не оспорва фактическите твърдения относно наличието на договора и
превежданите на суми от ищеца. Твърди, че частично е извършвал плащания към
НАП. Брани се с правни доводи относно липсата на задължение за връщане на
получените суми, обосновани с наличието на солидарна отговорност с ответника
към НАП за тяхното връщане. Прави евентуално възражение за погасителна давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не
е спорно, а същото се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, че на 28 ноември
2007 г. К. и И. са сключили Договор за акредитиран
представител („Договор за акредитиран
представител” или „Процесният договор“), съгласно който И. в качеството му на
акредитиран представител, се е задължил да представлява Ищеца пред НАП във връзка с регистрацията
му по ЗДДС и да извършва всички
необходими действия по представителство и касаещи всички данъчни правоотношения на Ищеца, възникнали впоследствие, в това число: изчисляване на начисления/приспаднатия
Данък Добавена Стойност („ДДС“), изготвяне и подаване на справки
за извършеното приспадане на ДДС, превеждане по сметките
на НАП на дължимите от К. суми за ДДС и други данъчни задължения,
както и превеждане на възстановените от НАП суми за
ДДС в полза на Ищеца.
В договора е педвидено прекратяването му със сбъдване на договорното условите
за това предвидено в чл. 8, буква „г“ от договора . С Акт за дерегистрация по ЗДДС No
22099130011011/02.12.2013 г. на НАП, агенцията е постановила
дерегистрация на К. по реда на
чл. 176, т.4 от ЗДДС,
поради наличие на значителни публични задължения към дата 02.12.2013 г. Актът за дерегистрация е влязъл в сила на
20.12.2013 г.
Съгласно приетото по делото заключение
на съдебно- счетоводна експертиза на в.л. Й.К. (неоспорено
от страните), се установява, че за периода от
01.07.2011 (на 14-то число на месеца е дължим
декларираният данък върху добавената стойност за отчетен
период 06.2011 г.) до 31.01.2014 г. (на 14-то число на месеца е дължим
декларираният данък върху добавената стойност за отчетен
период 12.2013 г.) Ищецът е наредил по две банкови
сметки на ответника И. плащания за сумата в общ
размер 333 264,06 евро, като по сметките
на И. са получени тези плащания
- общо 649 834,83 лв. Същите суми са
превеждани от К. към И. за заплащане
на начислените на Ищеца данъчни
задължения. Преведените от Ищеца
на И. суми с цел погасяване на данъчните задължения
на Дружеството към НАП за периода
юни 2011 - декември 2013 г.
не са изплатени от И. по сметка на
НАП.
Съгласно представените
документи и вписванията в
ТРРЮЛНЦ, на 07.10.2014 г. И. и А.Д.Е.са
сключили Договор за покупко-продажба на обособена част
от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ („Договор по чл.
15 от ТЗ“) с продавач И. и купувач А.Д.Е.. Съгласно раздел 2.3 „Поети задължения“ във връзка с раздел 1.1. от Договора по
чл. 15 от ТЗ, А.Д.Е.е поело и се е съгласило да изплати, погаси
и изпълни всички задължения описани в Приложение 1.2 към Договора. Видно от същото приложение,
ред. 12, стр. 16 от Договора по
чл. 15 от ТЗ А.Д.Е.поема задължения на И. към К. в общ размер на
783 077.77 лв., основаващи се на Договора
за акредитиран представител.
Тези факти не се оспорват
от товетника.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдържанието на насрещните права
и задължения определят договора като такъв за поръчка(чл.280 и сл ЗЗД), с
периодично изпълнение( макар в договора да липсват елементите на предварително
определения падеж и изначалната определеност на плащанията, те се определят от
изискванията на за закона за счетоводството).
Съгласно чл. 8, буква „г“ от договора
страните са уговорили прекратително условие - дерегистрация на възложителя по ЗДДС, в който случай договорът
се прекратява автоматично.
С Акт за дерегистрация по ЗДДС No 22099130011011/02.12.2013 г. НАП е постановил дерегистрация по реда на
чл. 176, т.4 от ЗДДС,
поради наличие на значителни публични задължения към дата 02.12.2013 г., както следва: ДДС в размер на 490 830.15 лв., корпоративен данък в размер на 70 201.43 лв. и други данъци
по закона за корпоративно подоходно облагане в размер на 1 184.17 лв. Актът е връчен
на 06.12.2013 г. Липсват данни да е бил
обжалван и следователно е влязъл в сила на 20.12.2013 г., от който момент
правната връзка е престанала да съществува.
Съгласно
нормата на Чл. 88 от ЗЗД развалянето има обратно
действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, което следва да намери приложение и в случай на
автоматично прекратяване. Следователно в последните случаи прекратяването на
правната връзка е занапред. Правата и задълженията до този момент остават в
сила, а даденото в тази връзка след прекратяването се явявя
изпълнение по непрекратената част от договора.
Съгласно заключението на ССЕ плащанията касаещи периода 01.06.2011 - 31.12.2013
г. са наредени в периоди от 01.07.2011 до 31.01.2014 г. и са на стойност 333264.06 евро,като са получени 649834.83 лв. Общата сума
на главниците е 536 288.08 лв. и те не са били превени на НАП. Следователно в съответствие с нормата на чл.284, ал.2 ЗЗД дължи
по отчетната сделка за предаде сумите, които е получил за изпълнение на
поръчката, при липса на изпълнение.
Принципно неоснователно е
възражението на ответника мотивиращо отказа му за плащане със законовата солидарна отговорност между акредитирани представител и регистрираното
чуждестранно лице, поради което е не следва да се обсъжда нормативната промяна на чл.135, ал.З от ЗДДС в редакцията й - ДВ, бр. 95 от
2009 г., в сила от 1.01.2010 г. Дори да такава отговорност да е налице, тя би възникнала в следствие на
неизпълнението на ответника на задълженията му по договора, като той не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Тъй като изпълнителят нито е изпълнил задължението си по мандатното
правоотношение, той дължи връщане на
даденото по отчетната сделка. Следователно искът по чл.284, ал.2 ЗЗД се явява
основателен, като ответниците носят солидарна отговорност, съгласно нормата на чл.15, ал.3 ТЗ.
Установеното наличие на
вземанията налага да се разгледа възражението за погасителна давност, която
според ответниците е 3 г., поради периодичния му характер.
Настоящата инстанция не намира, че претендирането вземане е с периодичен характер, тъй като не са нализе повтарящи се задължения за
предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията
да са еднакви(Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК).
Задължението по отчетната сделка по договора за поръчка се
погасява с общата
5 г. давност по чл.110 ЗЗД(Решение №
216/ 09.09.2010г.,
ВКС, II т.о., т.дело №
693/2008 г.)
Съгласно нормата на
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, в случая от деня в който вземането не е платено на НАП, като допълнителната искова
молба, съдържаща предявения иск, е депозирана на 16.09.2015 г. Следователно 5
г. давностен срок не е изтекъл, като от посочения
момент е налице и забава. Видно от заключението на ССЕ за исковия периода 16.09.2012 г. - 15.09.2015 г., сумата е в рамките на исковата претенция, сочещо
на основателност на иска.
В
тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски: адв. възнаграждение - 2 788,99 лв.; ДТ -
21 501,52 лв.; разноски за експертиза – 400 лв. или общо 24 690,51
лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„И.“
ООД,ЕИК ***, чрез чрез адв.С.А.,***,
оф.2 и „А.Д.Е.К.”
ЕООД, ***,
р-н Оборище, ул.“********, чрез адв.С.А.,***,
оф.2 да заплатят солидарно на „А.Т. К.“ Гмбх, вписано във Федералния съд на Дюселдорф
под № HRB 10134, със седалище и адрес на управление в Германия, Дюселдорф 40211, Дрейшейбенхаус 1, вписано в българския регистър БУЛСТАТ с ЕИК
*******, чрез адв. Е.И., от САК, упражняваща дейност при Адвокатско
дружество „Д.. Г., К. и В.", със служебен адрес и съдебен адрес:***, на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 284, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 15, ал.3 от ТЗ и чл.86 ЗЗД,
по Договор за акредитиран представител по ДДС от 28.11.2007 г., следните суми:
536
288.08 лв., представляваща сбор на платените
от „А.Т. К.“
Гмбх на „И.“ ООД,ЕИК ********* , но непреведени от акредитирания представител на НАП суми за
дължимите ДДС и корпоративен
данък за периода 2011-2013 г., ведно със законна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 16.09.2015 г. до пълното изплащане на сумата-
475
лв., представляваща моратрорна лихва за забава
начислена върху отделните главници, формиращи общата дължима сума в размер на
536 288.08 лв., за периода 16.09.2012 г. до 15.09.2015 г.,
24 690,51 лв. – разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: