№ 3084
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110208254 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „****, ЕИК: ****,
представлявано от управителя А. А. А., срещу наказателно постановление №
3**** г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 116, ал. 1,
т. 3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 7500,00 (седем
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП.
С жалбата се иска издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Като аргумент за това се сочи, че
административнонаказващият орган неправилно е определил мястото на
сключване на сделката и че същият е вменил на дружеството деяние, което не
било извършено. Твърди се още, че наложеното наказание е завишено, че
администратинонаказващият орган не е изложил относими и ясни мотиви за
наличието и липсата на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства при
определяне на наказанието.
Дружеството-жалбоподател, редовно призовано за съдебно заседание, се
представлява от управителя А. А. и от упълномощен защитник – адв. И. Б..
Последният излага съображения за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Отделно от него, управителят на
дружеството-жалбоподател, който счита, че нарушението не е извършено.
Въззиваемата страна – председателят на ДАНС, редовно призован за
съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от упълномощен
процесуален представител – ***. Същата сочи, че твърденията на
жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебното заседание, са
1
неоснователни и непотвърдени. Прави уточнения за вида и характера на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Твърди, че размерът
на имуществената санкция е правилно определен. Претендира разноски, за
които представя списък. Отделно са представени и писмени бележки, в които
са изложени подробни аргументи за правилност и законосъобразност на
обжалвания акт.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и
проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Жалбоподателят е юридическо лице – търговско дружество „****, ЕИК:
****, представлявано от управителя А. А. А., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „***. Дружеството стопанисвало обменно бюро,
находящо се на същия адрес, и като такова било задължено лице по чл. 4, т. 4
от ЗМИП.
В периода ***** г. органите на Специализираната административна
дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална
сигурност“ извършили проверка на „**** по чл. 108, ал. 3 от ЗМИП. Целта на
проверката била установяване на изпълнението на задълженията на
обменното бюро, съгласно ЗМИП ППЗМИП и ЗМФТ през периода ****** г.
Проверката била извършена на място в обекта за обмяна на валута, като в хода
на същата били изискани и проверени много на брой дружествени документи.
Констатациите от извършената проверка били обективирани в
констативен протокол за проверка на място по ЗМИП Рег. № ******** г., екз.
№ КЗ. На стр. 21 от него било посочено, че дружеството-жалбоподател е
извършило следното нарушение: в периода от *****. до ***** г. „****, в
качеството си на „обменно бюро“ – задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП,
уведомило дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за извършено на
******* г. в ***** ч. плащане в брой на стойност над 30 000,00 (тридесет
хиляди) лева или тяхната равностойност в чужда валута, от/на техен клиент –
Българска народна банка във връзка със сделка за покупко-продажба на
валута, е извършило нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП във вр. с чл. 54, ал. 1
от ППЗМИП.
Предвид констатираното нарушение, на ********* г., Й. К., експерт в
отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ към Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, издала акт за
установяване на административни нарушения № ******/********* г., Екз. 2.
АУАН бил съставен в присъствието на А. А., управител на „****, и на двама
свидетели. Препис от акта е бил връчен на управителя на ********* г., а
възражения срещу него не са постъпили.
Въз основа на АУАН на ******* г., при сходни фактически и правни
изводи, председателят на ДАНС издал обжалваното наказателно
постановление. Препис от него бил връчен на управителя на дружеството-
жалбоподател на 31.03.2025 г., а на ****** г. санкционираното лице подало
жалба срещу него, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
2
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на
св. Й. К., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени
средства – 3 бр. заповеди, 1 бр. констативен протокол, 2 бр. писма и 1 бр.
протокол за доброволно предаване, издадени от органите на ДАНС във връзка
с извършената проверка, дружествени и счетоводни документи, представени
от „**** в хода на проверка.
Св. Й. К. е извършила проверката на дружеството-жалбоподател, има
непосредствени впечатления за извършеното нарушение. Констативният
протокол, а впоследствие и АУАН са изготвени на базата на нейните
констатации. Поради това съдът кредитира показанията на св. К., като
логични, достатъчно ясни и подробни. Същите са ******ви и се подкрепят от
писмените доказателства и доказателствени средства, представени по делото.
Съдът не кредитира показанията на св. К. единствено в частта относно датата
на връчване на препис от АУАН, доколкото тя е заявила пред съда, че актът е
връчен на управителя на „**** на ***** г., а видно от стр. 5 на АУАН, същият
е връчен на А. А. на ********* г.
От документите, представени и издадени от органите на ДАНС, се
установяват основанията за извършената проверка, компетентността на
органите, извършили проверката и издали актове (КП, АУАН и НП) във връзка
с нея, обстоятелства около проверката и извършеното нарушение.
От представените от санкционираното лице разходни и счетоводни
документи се установява, че действително на ******* г. в ***** ч. в
извършено плащане в брой на стойност над 30 000,00 (тридесет хиляди) лева,
а именно 155 000 евро, в левова равностойност по курс ***** лв. за 1 евро
303 153.65 /триста и три хиляди сто петдесет и три лева и 65 стотинки/.
Посочените писмени доказателства и доказателствени средства са
******ви, последователни и напълно кореспондират с показанията на св. К..
Същите, ценени заедно и поотделно, и съпоставени с показанията на св. К.,
навеждат до единен извод за времето, мястото, начина на извършване на
процесното нарушение и на неговото авторство. Поради тази причина съдът
ги цени като достоверни доказателствени средства и им се доверява при
формирането на фактическите и правните си изводи по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление № 3**** г.,
издадено от председателя на ДАНС. Подадена е в предвидения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок от връчването на препис от НП и от
правнолегитимирана страна – адресат на НП и санкционирано лице. Поради
това съдът намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, актовете за установяване на
нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция
"Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална
3
сигурност", на Националната агенция за приходите, от определените
длъжностни лица на Българската народна банка, от определените от органите
на Комисията за финансов надзор длъжностни лица или от оправомощените от
председателя на Комисията за регулиране на съобщенията служители.
Наказателните постановления се издават от председателя на Държавна
агенция "Национална сигурност", съответно от органа за надзор по
изречение първо, от неговия ръководител или от оправомощени от тях
длъжностни лица, а в случаите от компетентността на Комисията за
регулиране на съобщенията – от председателя на комисията или от изрично
оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от представената по делото заповед с Рег. ******* г. на
председателя на ДАНС, към ********* г. (дата на съставяне на КП и АУАН),
Й. К. К., експерт в отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“, която е
извършила проверката на „**** и е съставила АУАН, е имала качеството
контролен орган на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС. Ето защо,
съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен за това орган.
Предвид това, че процесното НП е издадено от председателя на ДАНС,
каквото е изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП, съдът достигна до извода, че
НП също е издадено от компетентен орган в кръга на службата му.
На следващо място, АУАН и НП са издадени в предвидените от закона
срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани достатъчно ясно,
конкретно и ******. както от фактическа, така и от правна страна, така че
санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. АНО правилно е определил
правната квалификация на нарушението. Следва да се отбележи също така, че
и АУАН, и НП са надлежно връчени на представител на дружеството-
жалбоподател.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 76, ал.
1 от ЗМИП, съгласно която разпоредба, лицата по чл. 4 уведомяват дирекция
"Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за
всяко плащане в брой на стойност над 15 000 евро или тяхната равностойност
в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените
отношения или при случайни сделки или операции. Съгласно чл. 4, т. 4 от
ЗМИП, мерките за превенция и изпиране на пари по чл. 3, т. 1 – 6 са
задължителни за обменните бюра.
В чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП е посочено, че лицата по чл. 4 от ЗМИП
предоставят информацията по чл. 76, ал. 1 от същия закон на дирекция
"Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на
месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
информацията, на хартиен носител, по електронен път или чрез защитен канал
4
за електронна комуникация по образец, електронна форма, електронна
структура и формат, утвърдени от директора на дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
В настоящия случай се установи, че „**** е търговско дружество, което
е собственик и стопанисва обменно бюро, находящо се в гр. София, ж. к.
„******** Като такова, същото е адресат на мерките за превенция и изпиране
на пари по смисъла на чл. 4, т. 4 от ЗМИП и е адресат на задължението по чл.
76, ал. 1 от ЗМИП.
Съдът установи, че на ******* г. в ***** ч. на касата на своя обект за
обмяна на валута, „**** е закупил от свой клиент – Българска народна банка
155 000 евро (по курс 1,955830 лева за едно евро и при левова равностойност
303 153,65 лева). В резултат на сделката са издадени фискален бон № 0009521
и бордеро № ******* от ******* г. Предвид стойността на сумата (15 000
евро), за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение в периода
между 01-ви и 15-ти май 2024 г. да уведоми органите на дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност за извършената
сделка. Доколкото дружеството не е сторило това, на ****** г. същото е
извършило от обективна страна нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП.
Нарушението е формално такова, извършено е чрез бездействие, като в
установения в чл. 54, ал. 1 във вр., с чл. 76, ал. 1 от ЗМИП срок, дружеството
чрез своя законен представител, не е информирало съответните органи за
извършената сделка.
Съдът намира, че правилно в НП като място на извършване на
нарушението е посочено гр. Банкя, където се намира адресът на дирекция
"Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност,
доколкото нарушението се състои в неизпълнение на задължение за
уведомяването на органите в посочената дирекция за сключената сделка.
Мястото на сключването на сделката (адресът на обменното бюро в гр. София,
ж. к. „******“) е без значение за определяне на местонарушението, доколкото
сключването на самата сделка не е нарушение. Сключването на същата е
правопораждащ юридически факт – от нея възниква задължението за
информиране на органите на ДАНС в определен срок. Неуведомяването в този
срок вече представлява нарушение по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Ето
защо съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на
жалбоподателя, че в НП неправилно е посочено мястото на извършване на
нарушението и АНО не е допуснал процесуално нарушение в този смисъл.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
обективна, безвиновна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН, поради което в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административнонаказателната отговорност на „**** е ангажирана на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП. Съгласно тази разпоредба, който
извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, 9г, чл. 11, ал. 1
5
– 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69, чл. 72, ал. 1 – 3 и 5 – 7,
чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал.
11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1, ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с имуществена санкция от
5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11.
Съгласно, чл. 123а, ал. 1 от ЗМИП, при определянето на вида и размера
на глобите и имуществените санкции АНО отчита всички обстоятелства, като
в седем точки са изброени примерни такива обстоятелства.
В настоящия случай, при определянето и индивидуализацията на
наказанието АНО е приложил разпоредбите на глава Осма, чл. 70- 80 от
ППЗМИП, озаглавена „Условия и ред за отчитане на обстоятелствата по чл.
123а от ЗМИП при определяне на глоби и имуществени санкции“ и по-
конкретно се е позовал на чл. 71, ал. 2 и чл. 72, т. 3 от ППЗМИП.
Съгласно чл. 71, ал. 2 от ППЗМИП, АНО определя основа за
изчисляване на размера на глобата или имуществената санкция при отчитане
на степента на обществената опасност на извършеното нарушение по чл. 72.
Съгласно чл. 72, т. 3 от ППЗМИП, когато нарушението по т. 1 не се
отличава съществено по своята степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от съответния вид, основата по чл. 71, ал. 2 може да се
увеличи с половината от минималния размер, предвиден от закона за
съответния вид нарушение. В т. 1 е посочено, че когато нарушение по чл.
123а, ал. 2 от ЗМИП се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от съответния вид, основата по чл. 71, ал. 2
може да се определи в минималния размер, предвиден от закона за съответния
вид нарушение.
Съобразявайки чл. 71, ал. 2, АНО е определил минимален размер на
имуществената санкция, а именно 5000,00 лева, като на основание и чл. 72, т.
3 от ППЗМИП е увеличил с една втора (2500,00 лева) същото и общият размер
на наложената имуществена санкция е 7500,00 лева. Като основна причина за
увеличаването размера на имуществената санкция с една втора, АНО е
посочил обстоятелството, че и към момента на издаване на АУАН,
санкционираното дружество не било уведомило органите на дирекция
„Финансово разузнаване“ на ДАНС за извършената на ******* г. сделка.
Съдът намира този извод на АНО за неправилен поради следните
съображения:
Както бе посочено по-горе, нарушението по чл. 76, ал. 1 от ЗМИП се
състои в следното: 1 сключена е сделка от лице по чл. 4 от ЗМИП; 2. сделката
е на стойност над 15 000 евро; 3. лицето по чл. 4 от ЗМИП не е уведомило
органите на дирекция Финансово разузнаване“ на ДАНС за сключената сделка
в срок от 01-во до 15-то число.
В настоящия случай сделката е сключена на ******* г., следователно за
„**** е възникнало задължение за уведомяване органите на ДАНС в срок до
***** включително – това е срокът, в който то е следвало да изпълни
задължението си. Ако в този срок то не го направи, нарушението е довършено
и дружеството следва да бъде санкционирано по административен ред,
6
независимо дали след тази дата ще уведоми органите на дирекция „Финансово
разузнаване“ на ДАНС.
Съдът намира, че неправилно АНО е отчел при индивидуализацията на
наказанието обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е уведомило в
срок ДАНС и че това не било сторено и към момента на издаване на АУАН,
тъй като това вече е било отчетено при определянето на правната
квалификация на нарушението. Недопустимо е едно и също обстоятелство да
бъде отчитано два пъти – и при определянето на правната квалификация, и
при определянето на вида и размера на наказанието. Поради това съдът
намира, че АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл. 72, т. 3 от
ППЗМИП и е увеличил размера на наложената имуществена санкция с една
втора.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че нарушението
е извършено за пръв път, доколкото няма доказателства срещу дружеството-
жалбоподател да има влезли в сила наказателни постановления за нарушения
от същия вид. Отчете още и пълното съдействие, което са оказали органите му
в хода на проверката. Поради това съдът достигна до извода, че на „****
следва да бъде наложена имуществена санкция в минимален размер, а именно
5000,00 лева. Същата е справедлива и би способствала за постигане целите на
административното наказание.
АНО правилно е приел, че процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай, предвид забраната на чл. 123а, ал. 2 от
ЗМИП за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до извода, че обжалваното НП
е законосъобразно, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението
по чл. 76, ал. 1 от ЗМИП и следва да понесе административнонаказателна
отговорност. Съдът намери обаче, че наложената от АНО имуществена
санкция е неправилно определена. Поради това НП следва да бъде изменено в
частта с наложената имуществена санкция, като същата бъде намалена от
7500,00 лева на 5000,00 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски, като същата претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80, 00 лева.
Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение,
105-ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 във вр. с ал.
1 от ЗАНН наказателно постановление № 3**** г., издадено от председателя
7
на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на търговско
дружество „****, ЕИК: ****, представлявано от управителя А. А. А., на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в
размер на 7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 76, ал.
1 от ЗМИП, като намалява размера на наложената имуществена санкция от
7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева на 5000,00 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „****, ЕИК: ****,
представлявано от управителя А. А. А. ,да заплати на Държавна агенция
„Национална сигурност“ сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи разноски за процесуално представителство пред съдебната
въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне по реда на глава XII от АПК на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8