Мотиви
към Присъда №3/04.02.2013г. по н.о.х.д.№ 1635/2011г. по описа на ДРС
Добричка районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.П.П. за това, че през месец септември
2008г. в гр. Добрич противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „ Мерцедес С 500 „ с рег. № СА 12 21 ВМ на стойност 108
400лв., собственост на „.................., представлявано от Д.М.Г. ***, която
владеел и обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3 във
вр. с ал. 1 на същия член от НК.
В хода на съдебното следствие, на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, съдът
допусна изменение на обвинение, след като се установи съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, касателно периода на извършването му,
като прокурорът повдигна ново обвинение на подсъдимия за това, че през периода
м. септември 2008г. – 22.04.2011г. в гр. Добрич, противозаконно присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил марка „ Мерцедес С 500 „ с рег. № СА 12 21 ВМ на стойност 108
400лв., собственост на „......................, представлявано от Д.М.Г. ***,
която владеел и обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3
във вр. с ал. 1 на същия член от НК.
След проведеното съдебно
следствие прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от
обективна и субективна страна и съставомерно по текста, по който е повдигнато
обвинението. Пледира за налагане на наказание от вида „ лишаване от свобода „ в
размер на три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия пледира
за постановяване на оправдателна присъда с оглед несъставомерност на вмененото
престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. На дадената
последна дума заявява: „ Смятам, че съм невинен „.
След като обсъди и прецени събрания
доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 27.06.2006г. бил сключен .............................за
продажба при условията на лизинг на лек автомобил марка „ Мерцедес „, модел С
500, сив на цвят, шаси № ...............срещу изплащане от лизингополучателя
лизинговата стойност на автомобила – левовата равностойност на 152 099,50
евро, чрез 48 месечни лизингови вноски, всяка в размер на левовата
равностойност на 2 903,72 евро, платими не по-късно от 10 число на всеки
месец, подробно описано в Погасителен план – Приложение № 1 към договора. През
срока на действие на договора, автомобила предоставен за ползване на лизингополучателя,
оставал собственост на лизингодателя. Договорът бил сключен за период от 48
месеца, през който лизингополучателят нямал право едностранно да се откаже. По
силата на този договор, лизингополучателят се задължавал да предаде автомобила
на лизингодателя в срок от 5 дни след уговорения срок от писменото уведомление
в случаите, предвидени в договора, в които лизингодателят имал право
едностранно да прекрати договора, поради неизпълнение на задълженията от
лизингополучателя. При закъснение от страна на лизингополучателя в изплащането
на две поредни лизингови вноски или 60 дни от последното ефективно плащане,
лизингодателят имал право да прекрати едностранно договора без да дава
допълнителен срок за изпълнение.
На
01.09.2006г. било сключено ....................................................../
правоприемник /, по силата на което лизингополучателят от датата на
Споразумението се замествал от правоприемника, който встъпвал в правата и
задълженията му относно моторното превозно средство, предмет на Договора.
Лизингополучателят декларирал, че се отказва от правата си по Договора при
условие, че същите се прехвърлят на правоприемника. Правоприемникът декларирал,
че поема всички права и задължения, произтичащи от договора и поема, считано от
м. октомври 2006г. изпълнението на задълженията по договора. Правоприемникът се
задължавал, съгласно погасителния план, неразделна част от Споразумението и
договора да изплаща лизинговите вноски не по-късно от 10 число на всеки месец.
На
09.06.2008г. било сключено ........................../ лизингополучател / и
подсъдимият А.П.П. / правоприемник /, по силата на което лизингополучателят от
датата на споразумението № 2 прехвърлял правата и задълженията си по договора
на провоприемника, който встъпвал в правата и задълженията на лизингополучател
относно предмета на договора. Лизингополучателят заявил, че прехвърля своите
права и задължения по договора при условие, че същите се приемат от
правоприемника. Правоприемникът декларирал, че приема и поема всички права и
задължения на лизингополучателя, произтичащи от договора, че бил запознат
напълно с условията на договора, на Погасителния план към договора, както и с
условията на новия Погасителен план към Споразумението. Правоприемникът,
считано от 01.07.2008г. поемал изпълнението на задълженията на
лизингополучателя по договора. С процесното Споразумение № 2 бил променен и
срока на Договора за лизинг №.................., като правоприемникът дължал 39
лизингови вноски в размер на левовата равностойност на 76 798,80 евро и се
задължавал за дължимите и неплатени от лизингополучателя суми. При сключване на
Споразумението № 2, на Правоприемника / подсъдимия П. / били предоставени и
подписани от него и Общите условия на Договор за лизинг. Подсъдимият с подписа
си удостоверил, че е запознат с Общите условия на Договора за лизинг, който
сключил с „..................и му е известно, че тези общи условия са неделима
част от Договора, като декларирал, че ще ги спазва стриктно и без обструкции,
заедно с Приложенията към договора. Като обезпечение на дължимите суми по
Споразумението и дължимите вноски по Погасителния план към него, подсъдимият /
правоприемникът / издал на 09.06.2008г. Запис на заповед в полза на
лизингодатела за сумата от 76 798,80евро.
На
09.06.2008г. процесният автомобил марка „ Мерцедес „, модел „С 500 „ с рег. №
СА 1221 ВМ бил предаден на подсъдимия П. с Приемо-предавателен протокол.
Подсъдимият
платил две вноски по Договора за лизинг – за месеците юли и август 2008г. и от
м. септември 2008г. спрял плащанията. Започнала кореспонденция, под формата на
телефонни разговори / общо 8 от 09.07.2008г. до 10.10.2008г. / между служители
на лизингодателя /„ Файненшъл консулт „ ООД гр. София/ и подсъдимия с цел
предотвратяване прекратяването на договора. Подсъдимият обещавал, че ще започне
да изплаща лизинговите вноски, след което уведомил лизингодателят, че
процесният автомобил е оставен в автокъща за търсене на друг лизингополучател.
На
27.11.2008г. лизингодателят отправил по подсъдимия П., в качеството му на
лизингополучател ................и сключеното към него Споразумение № 2
Нотариална покана с подробно описани дължимите по Договора за лизинг суми за
месеците септември, октомври и ноември 2008г., с уведомление в срок до 5 дни,
считано от датата на получаване на поканата да изпълни задълженията си по
Договора, като в противен случай Нотариалната покана ще се счита за уведомление
за прекратяване Договора за лизинг.
Нотариалната
покана била връчена на 08.01.2009г. на св. М.В.Г. – счетоводител при подсъдимия
П., която му я предала.
В
посочения 5 дневен срок подсъдимият не изпълнил задължението си по Договора,
нито върнал процесният лек автомобил марка „ Мерцедес „, нито изплатил
посочените лизингови вноски.
През лятото на 2010г. св. Ц. С., в
качеството си на инспектор в ЗД „ Бул инс „, възложено му от лизингодателя да
се среща с нередовни клиенти на лизинговата компания, посетил офиса на
подсъдимия и провел с него разговор, в хода на който П. заявил, че няма да
върне автомобила и ако искали да плаща вноски, то следвало автомобила да бъде
преоценен.
На 01.07.2010г. бил подаден сигнал
от лизингодателя срещу подсъдимия П. в Окръжна прокуратура гр. Добрич с мнение
за осъществен престъпен състав на чл. 206, ал. 1 от НК.
На 22.04.2011г.процесният лек
автомобил с рег. № СА 1221 ВМ изгорял напълно, по повод на което било
образувано д.п. № 622/2011г. по описа на Първо РУ Полиция гр. Добрич.
На
07.02.2011г. било образувано д.п. № 236/2011г. по описа на Първо РУ Полиция гр.
Добрич срещу подсъдимия П. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В
хода на разследването била изготвена Автотехническа оценъчна експертиза със
заключение, че пазарната стойност на лекият автомобил „ Мерцедес „ с рег. № СА
12 21 ВМ към м. септември 2008г. е била 108 400лв.
В хода на съдебното производство по
процесното дело, предвид допуснатото изменение на обвинението, съдът назначи автотехническа
експертиза, видно от заключението на която, стойността на процесният лек
автомобил „ Мрецедес „ с рег. № СА 12 21 ВМ към 22.04.2011г., преди
опожаряването му е била 66 200лв.
Безспорно
е установено, че подсъдимият А.П.П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, управител на „ РИМ „
ЕООД гр. Добрич, живущ ***, женен, неосъждан, с ЕГН: **********. За П. липсват
данни за образувани досъдебни производства. При РИ не са постъпвали сигнали
срещу него за скандали и вдигане на шум по местоживеене.
Описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните
доказателства чрез:
1. Гласни
доказателствени средства:
– свидетелските
показания дадени в хода на съдебното дирене от Д.М.Г., Ц.С.Ц., П. Деянов З., М.В.Г.,
Я.Д.Я., Г. Н. Ф., Г. С. Ш. и обясненията на подсъдимия П.;
2. Писмени
доказателства: Заверени „ вярно с оригинала „ копия от Договор за лизинг №
807/27.06.2006г., ведно с Приложение № 1 – Погасителен план, Споразумение № 1 от
01.09.2006г. към Договор за лизинг №......................., ведно с
Погасителен план, Споразумение за прехвърляне на права и задължения и встъпване
в дълг............. към Договор за лизинг №................... , ведно с
Приложение № 1 – Погасителен план, Общи условия на Договор за лизинг,
Приемо-предавателен протокол от 09.06.2008г., Нотариална покана от 27.11.2008г.,
Справки за проведените телефонни разговори по Споразумение № 2/09.06.2008г. към..............
между служители на „ ..................и подсъдимия,
Справка за извършени плащания от подсъдимия по ........................от
30.06.2008г., 11.07.2008г., 02.09.2008г. и приложени в оригинал Сигнал от .................срещу
подсъдимия А.П.П. до Окръжна прокуратура гр. Добрич и Запис на заповед от
09.06.2008г. с издател А.П.П. за сумата от 76 798,80 евро в полза на „...........................,
свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства срещу
подсъдимия характеристични данни, на подсъдимия,
и
изготвените 2 бр. Автотехнически експертизи.
За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на
приобщените в хода на съдебно следствие доказателства, съдът взе предвид
следното:
Показанията на
свидетелите дадени в хода на съдебното дирене са последователни, логични,
достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетелите факти, който са относими към предмета на доказване.
Показанията на св. Д.М.Г. изцяло се потвърждават от приложените по делото
писмени доказателства и допринасят за изясняване механизма на процесното деяние
и участието на подсъдимия в него. С показанията си св. Ц.Ц., П.З., Я.Я. и Г.
Филипов установяват реализираните контакти между ........................и подсъдимия за предоговаряне на
сключеното Споразумение № 2 към Договора за лизинг или връщане на процесния
автомобил на лизингодателя. Св. М.Г. с показанията си потвърждава, че е
получила и предала процесната Нотариална покана на подсъдимия. Св. Г.Ш. потвърждава,
че подсъдимият е оставил автомобила около месец в автокъща с цел да бъде
заместен по Договора за лизинг. Съдът кредитира и обясненията на подъсдимия.
Следва да се отбележи, че П. не отрича с категоричност да е получавал
Нотариална покана от лизингодателя ................„............, а
заявява, че не си спомня да са му изпращали такава, поради което и не следва да
се игнорират обясненията му, тъй като способността за запаметяване и
възпроизвеждане на факти и обстоятелства при всеки човек е различна.
Настоящият състав
изцяло даде вяра на приложените по делото писмени доказателства, установяващи
наличието на договорни отношения за лизинг между подсъдимия и „..............., с предмет лек автомобил „
Мерцедес „, марка „ С 500 „ с рег. № СА 1221 ВМ, стойността на изплатените от
подсъдимия лизингови вноски, осъществяването на кореспонденция между страните с
цел предоговаряне на условията по договора, алтернативно връщане от подсъдимия
на автомобила, надлежното прекратяване на договорните отношения. Свидетелството за съдимост, справките за образувани
досъдебни производства и приложената по делото характеристика по безспорен
начин установяват обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия.
Изцяло ценена при
постановяване на Присъдата е изготвената от компетентно вещо лице, обективно и
пълно заключение на назначената в хода на съдебното производство Автотехническа
експертиза, установяваща стойността на процесния автомобил преди опожаряването
му.
При така направения
анализ на доказателствата съдът прие, че с действията си подсъдимият А.П.П. е
извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 206,
ал. 3, пр. 1-во във вр. с ал. 1 на същия член от НК, като през периода от
14.01.2009г. до 22.04.2011г. противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „ Мерцедес С 500 „ с рег. № СА 12 21 ВМ на стойност
66 200лв., собственост на „..............., представлявано от Д.М.Г. ***,
която владеел и обсебването е в големи размери.
П. е годен
субект на престъплението, тъй като е пълнолетно
физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост.
Обект на процесното
престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване
правото на собственост върху движимите вещи.
От обективна страна:
Предмет на
горепосоченото престъпно деяние е чужда движима вещ – лек автомобил марка „
Мерцедес „, модел „ С 500 „ с рег. № СА 12 21 ВМ, собственост на „ ...............която е преминала
във фактическата власт-владение на подсъдимия на 09.06.2008г. въз основа на
скюченото.........................
Формата на изпълнителното деяние е бездействие – подсъдимият е бил длъжен,
предвид клаузите на Споразумението и Договора за лизинг да върне автомобила на
лизингодателя в 5 дневен срок от получаване на Нотариалната покана или да
заплати дължимите лизингови вноски, като до изтичане на този срок П. го е
владеел на правно основание. Това мотивира настоящият състав да оправдае
подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение за осъществяване престъпния
състав на чл. 206, ал. 3 от НК за периода от м. септември 2008г. до
13.01.2009г. Видно от приложената, като писмено доказателство и кредитирана от
съда Нотариална покана, същата е връчена на 08.01.2009г. т.е. до 14.01.2009г.
договорните отношения между страните все още не са били прекратени. От
15.01.2009г. до 22.04.2011г. бездействието на подсъдимия, изразяващо се в отказ
да върне процесната вещ е противозаконно, тъй като не е изпълнил възникналото
задължение по силата на Договора за лизинг да върне автомобила, което
бездействие се прекратява, поради независещи от П. обстоятелства, а именно
опожаряването на процесния автомобил. / Решение № 608 от 12.07.1991г. по н.д. №
445/91г. на І н.о. докладчик член – съдията Н. Ф. /. Така с противозаконното си
бездействие от 15.01.2009г. до 22.04.2011г., подсъдимият осъществява
неприкъснато престъпния състав на вмененото му престъпление, като създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до опожаряването на процесния
автомобил.
Предвид
гореизложеното, съдът приеме, че вмененото на подсъдимия продължено престъпление
се явява довършено на 22.04.2011г., поради което го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение, касателно стойността на автомобила. Видно от
заключението на приетета и кредитирана Автотехническа експертиза към
22.04.2011г., преди опожаряването на процесния автомобил, стойността му е била
66 200лв.
Като прие, че стойността на предмета на престъплението е в
размер на 66 200лв., съдът призна за виновен А.П., че е извършил
вмененото му престъпление в големи размери. Независимо, че няма легална дефиниция на понятието “
големи размери “ в съдебната практика / Тълкувателно Решение № 1/1998г. на ОСНК
на ВКС/ се въвежда единен
критерии за неговото определяне, а именно размера на установената в Република
България минимална работна заплата. Квалифициращия признак “ големи размери “
ще е налице, когато стойността на отнетото имущество превишава седемдесет пъти
размера на минималната работна заплата, към момента на извършване на деянието.
В процесния случай, видно от Постановление на Министерски съвет № 326 от 30.12.2009г., минималната работна
заплата на територията на Република България от 01.01.2010г. до 31.08.2011г. е била 240.00лв. Независимо, че стойността на процесната вещ в пъти надвишава приетата в
съдебната практика за „ големи размери „, предвид обстоятелството, че не се доказа
критерият „ особено тежък случай”, кумулативно предвиден в разпоредбата на чл.
206, ал. 4, пр. 1 от НК с признака „ особено големи размери „, съдът призна за
виновен подсъдимият за вмененото му престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК.
Подсъдимият е действал
с пряк умисъл – съзнавал е общественоопастния характер на извършеното, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. П. е знаел, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее единствено на
основание сключеното Споразумение към Договора за лизинг. Бил е запознат с
текста на Договора, с Общите условия към него и с текста на Споразумението към
Договора / подписал е всички документи, включително и Общите условия на всяка
страница /. Полагайки подпис под всички документи е изразил съгласие с клаузите
им. Знаел е че за да ползва процесния автомобил трябва да заплаща лизинговите
вноски, определени в Приложение № 1 – Погасителен план към Споразумение.................
към Договор за лизинг № 807/27.06.2006г., бил е уведомен от текста на Договора,
че същият се прекратява едностранно от лизингодателя /„
..................../, ако в 5 дневен срок от получаване на писменото
уведомление не изплати дължимите лизингови вноски или не върне автомобила, бил
е уведомен с Нотариалната покана за това и въпреки това, и многократните
контакти с лизингодателя и упълномощени от него лица не е върнал автомобила
повече от две години, като е продължил да го ползва, нито е изплащал дължимите
лизингови вноски. Тези обстоятелства мотивираха настоящият състав да приеме, че
подсъдимият е нямал въобще намерение да изпълни поетото задължение / да върне
процесния автомобил / и действията му са извън знанието и съгласието на
собественика на вещта / Решение № 493 от 01.12.2009г. на ВКС по н.д. № 480/2009г.
на І н.о., НК, докладчик съдията И. А. /.
Съдът
счита възраженията от страна на защитата на подсъдимия, касаещи
законосъобразното издаване и предявяване на Записа на заповед в полза на „...............,
образуването на изпълнителното производство, действията на застрахователната
компания във връзка със сключените застраховки на процесния автомобил за
ирелеванти към предмета на доказване по процесното дело, поради което и не
следва да взема отношение по тях.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:
Предвидените наказания за
извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал.1 на
същия чл. от НК са лишаване от свобода от три до десет години, лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, като предвидена и възможност за
постановяване на конфискация на част или цялото имущество на виновния.
Съдът, след като се съобрази с
младата възраст на подсъдимия, като прецени и данните за личността на
подсъдимия - липса на
образувани досъдебни производства срещу му, липсата на предходни осъждания и добрите характеристични
данни счита, че липсват
отегчаващи вината обстоятелства, а смекчаващите такива са многобройни и
обуславят приложението на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, предвид
обстоятелството, че налагането на най – лекото наказание, предвидено в закона
се оказва несъразмерно тежко.
Прилагайки разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като предвиденото
наказание е лишаване от свобода с определен минимум, съдът определи наказанието
на подсъдимия П. под най-нискя предел и му наложи наказание „ лишаване от
свобода „ за срок от една година, което прие за справедливо възмездие за извършеното престъпление, и чрез него биха се постигнали
посочените в чл. 36 НК цели.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК,
съдът прие, че не са налице предпоставки за налагане на по-лекото наказание –
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, което законът предвижда
наред с наказанието „ лишаване от свобода „.
При преценката на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода” - условно или ефективно, съдът счете, че не е необходимо
ефективното изтърпяване, като се съобрази, че подсъдимият не е осъждан до този
момент и приложи института на условното осъждане, като отложи изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди А.П. сторените по делото разноски в размер на 80лв. по сметка
на Първо РУ „ олиция „ гр. Добрич и 165лв. по сметка на РС Добрич.
Водим от горното, съдът постанови
Присъдата си.
Районен съдия:
/М. Кирчева/